Има едно българско фентъзи от шейсетте години, "Ламята". Авторът е Николай Хайтов, ако не бъркам, книгата е филмирана през седемдесетте. Жанрово е определена като приказна повест в българските си издания. Има поне две издания.
Това е една от любимите ми български книжки и според би могла да бъде успешно преиздадена, преведена на чужди езици и продавана. Невероятно забавна е. Мисля, че може дори да мине за "човешка"
Тъй де, в книжката има и хумор, и любов, и приключения, и страхове, и всичко, както си му е редът. Езикът е приятен, имената докарват кикот, диалозите са щурави, а ситуациите са абсурдни. Наистина очарователна книжка, a must-read за всеки, който си е паднал по "Червенокосия Джайлс" и "Донеси ми главата на Принца".В колибака Трипетли цари паника. Две дърварчета са отсекли Свещеното дърво, посадено от прадедите пред голямата пещера. Оказва се, че мирисът от листата на дървото е държал приспана една грамадна ламя. Сега тя изпълзява от пещерата и почва да плюска телета, шилета и колибари. Мъдрите старци и гадатели не знаят какво да предложат.
Боляринът Калота се затваря в кулата си и трепери вътре, а селяните се опитват ту да претрепят ламята с подковани криваци, ту да я ослепят с червен пипер, ту да преговарят с нея (макар че тя не говори, а само реве). Последното им е най-неизгодно, защото с всичкия добитък, който изяжда, ламята е все едно още един болярин. Или боляринът е втора ламя?
Ножът е опрял до кокала в колибака Трипетли. Така де, няма и момичета да почнем да предлагаме на ламята, я...
Книгата е пълна с магийки и простотийки - има грудки, от които човек почва да говори истината, лют червен пипер от люти чушленца, прахан за дървена луличка, мазило, от което растат мустаци, смрадливи кожени гащи от нещавена пърчова кожа, хубави войнишки ботуши, еднокрак войник, бойни песни, орехи в устата (за да не чуват враговете какво си говорим), страшни подземия на болярската кула, интриги и стари сметки за уреждане. Има и ламя с люспи като щитове, с едно-единствено огромно око, ревяща и фучаща.
Страхотен ретрочар от соца. Отлично българско фентъзи с някаква много буйна веселост и вероятно скрити политически вицове вътре. Препоръчвам книжката за намиране и прочитане, лично аз много си я обичам. Даже сега малко ме е спам, че не се сетих да я пъхна и нея в списъка с любимите си български фантастични текстове. Тя е за там.