„Ех, магесническа му работа“ е един от четирите текста, които спечелиха взискателните читателски сърца на журито от Човешката библиотека в Конкурса за български фентъзи роман, проведен през 2012-а заедно със Сборище на трубадури и издателство MBG Books. За наше всеобщо смайване, в конкурса пристигнаха над сто ръкописа. Още по-слисващото беше, че огромна част от тях ставаха за четене.
Едно от най-големите предимства на конкурсите за романи, разкази или въобще писмени текстове е, че се запознаваш, ако и задочно, със страхотни умове и таланти, нови гласове, неопорочени от алчността на някой издател, приемащ да дава път само на лесно смилаеми дъвки със спънати пухли, красиви богаташи и изсмукана от дълбините на глупостта някаква завръзка между тях. Калоян се оказва истински парен влак сред блатото от затъпяващи текстове, поднасящ пред погледа ни два сурови колоритни образа, които ще ви накарат да лазите от смях и ще ви помогнат да създадете прилични коремни плочки заради почти постоянните пристъпи на хилеж и сълзи.
Запознайте се с Лазар и Григор – двойка зъл черен некромант и неговия зловещ Игор, които са готови да се сбият с цялото пъкло, въоръжени само с пухкава прахочистачка и мръсен парцал. И да победят. Комуникацията между тях се води със светкавични реплики, обичайно изкрещени, докато единият от двойката се забърква в сериозни неприятности със същества от цялата Вселена и междувремие, а другият тича по петите му в опит да разкатае фамилията на армия хилядолетни демони, кървави богове и всякакъв род чудовища, веещ най-ужасяващото оръжие на всички времена, наречено така дъхоспиращо „дръжка на метла“. Ясно ви е, че ви чака истински Апокалипсис от приливни цунамита смях, а когато в историята се намеси и едно невръстно бебе, одарено с убийствени фекално-ароматни способности, световете и реалностите нямат никакъв избор, освен да паднат на коленце пред триото корави спасително-унищожаващи смехотворители.
Паралелите с Пратчет идват напълно естествено. Но този път, за разлика от стотици други опити, на които съм ставала свидетел, сравнението не звучи помпозно и очевидно незаслужено, а напротив – за мен Калоян е най-близко до титлата „българският Тери“, доколкото е възможно такова сравнение, без да се изхвърляме, словоблудстваме или оптимистичничим. В което никой с акъла си не може да ме обвини, нали. Забавление, лекота и страхотна фабула, която увлича, формират идеалната книга за четене и в най-ледените зимни нощи, и в най-слънчевите летни дни, като целогодишен наръчник за добро настроение и естествен лечител на непоискана тъга.
Положителните книги, тези, които ни носят усмивки и разтърсват вътрешния ни свят с конски дози веселие, трябва да стоят не само в книжарниците, но и в аптеките за спешна помощ срещу студени депресии и спорадични невралгии, постоянна неудовлетвореност и лепкава мъка. А когато имаме комбинация от развинтено авторско въображение, класно пародиране и едни от най-симпатичните главни герои, на които въобще съм попадала в читателската си кариера – не трябва да има никакви, ама наистина никакви причини да се дърпате. Станете свидетели на приключенията на вашите нови любими фентъзийни образи, а тях ги чака наистина толкова много шашавост, че нямам търпение да наблюдавам от първи читателски ред с торба памперси. (Резерви за Радостина – вие какво си помислихте?)
Ана Хелс