На всички, които ме учат да бъда човек
Съдържанието
Тук са събрани истории и случки, каквито съм ги видял. Понякога съм украсил изказа, но не и фактите. Животът е по-красив от лъжите.
Питат ме истински ли са. И как успявам да ги видя и срещна. Не зная как някои не успяват. И се чудя колко ли други съм пропуснал – угрижен, разсеян или неспособен да осъзная какво виждам. Сигурно много повече.
Записвани най-често нощем в полупросъница в блога ми, там са небръснати и дрипави като клошари. Тук се опитах да ги поизмия и облека в чисти дрешки. Голяма разлика няма – уви, толкова мога… Но не само великото майсторство си струва. Понякога обикновената добра дума, дори неумела и несръчна, също ни топли.
Ние често въздишаме по героизма и вълшебството. Копнежът по тях, по доброто и красотата, е част от нас. Но сме свикнали да виждаме света наоколо сив и скучен, лишен от чудеса и благородство. И ги търсим в изкуството, загубили вяра, че ги има наистина. И го наричаме „красива лъжа“, понеже ни ги дава.
Но те са навсякъде. Маскирани под ежедневни дрехи и външност, скрити в обикновени неща и постъпки. Принцеси и принцове, преоблечени като просяци, за да изпитат мъдростта ни. Достойни ли сме да ги видим каквито са наистина. Да осъзнаем, че свят на героизма и вълшебството, на доброто и красотата има – този около нас. И да получим наградата, която заслужаваме.
А тя е голяма. Телата ни живеят в материалния свят, но умовете ни – в света на представите ни. Затова едни живеят в пъстър и вълшебен свят, а други – в сив и скучен, въпреки че е уж същият. Осъзнаем ли колко красива и магическа е всъщност реалността, получаваме избора да живеем не сред скуката и сивотата й, а сред красотата и магията й.
И да си отключим тази врата зависи единствено от нас.
Разпространението
Днес много книги са „Всички права запазени! Копирането най-строго забранено!“. Под страх от глоби, съд, затвор. Сякаш читателите са престъпници… Да, авторите трябва да ядат. Но няма да изгубят нищо, ако дадат радост и на безпаричните. Нито ще спечелят, ако някой не хареса книгата им, но вече я е купил – това не са честни пари. Който ги приема, плаща за тях с достойнството си.
Чети и копирай тази книга спокойно, скъпи читателю. Вместо да те съдя, ще ти благодаря за честта. Ако си финансово притеснен, я чети безплатно и раздавай на скъпите ти хора със спокойна съвест. Или дори я продавай, ако има на кого. Ще съм щастлив, ако съм ти помогнал да оцелееш, дори ако никога не го разбера. Ако мислиш, че го правя в търсене на слава, махни името ми от нея, няма да ти се сърдя. Ако не ти харесва как са разказани нещата в нея, преразкажи ги и ги издай от свое име, ще съм щастлив да ги прочета.
За нещо ще съм ти истински благодарен. Сблъсквал ли си се с подобни истории и случки, които докосват душата? Прати ми ги. Ще подбера най-хубавите – дано успея да ги видя, разбера, осъзная. Ще ги редактирам или преразкажа, ако ми разрешиш. И ще има нови книги като тази. Като огнище сред студа ще топлят и теб, и мен, и другите хора на книгата, духа и красотата. И ще знаеш, че и ти си помогнал да бъде разпален огънят им.
Лицензът
Съдържанието на тази книга е обществено достояние.
Привърженик съм на copyleft лицензите. Те дават на всеки правото да чете и разпространява, но и го задължават, ако добави или преработи нещо, резултатът също да е свободен. Така се подсигурява освободеното от благодетели да расте, да не бъде присвоявано и заключвано от използвачи… Книга като тази обаче надали ще бъде допълнена от използвач. Нито ми се вярва такъв да я оцени и да поиска да я присвои и заключи. Затова нека свободата й няма ограничения.
За други мои разкази бих приел пари. За тези тук – не: те са за това, което не се купува, парите биха ги оцапали. Нямам нищо против всеки свестен човек да я издава и да печели от нея. Да разкажеш тези истории обаче те задължава да се опиташ да бъдеш достоен за тях.
Григор Гачев, „Докосвания“