Приключенията на Юна, Юнаците и Юнакините продължават – в девет приказки, с картинки.
Сред въпросите, които ще си зададем в „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“, са:
- Кого си заслужава да си спомняме?
- Как можем да се разберем без думи? А с тях?
- Какво им става на приятелите ни понякога?
- Кога е подходящ момент да си кажем кривиците?
- Може ли Юна да ти обърше д…?
- Как се четат тия приказки?
- А злодеите? Де злодеите?
- Това аз ли съм?
- Колко думи ни спестиха трийсетината картинки?
~
Какъв е смисълът?
Когато си зададеш важен въпрос, когато държиш да получиш отговори – създай си време и място за тях. Остави глъчта на света настрана. Нека светът си приказва; ти помълчи. Стани онази част от света, която ще чуе каквото няма да чуе никоя друга част.
Важен е всеки въпрос, на който не виждаш веднага, в същия този момент, отговор. Който усещаш, че има силата да те промени. Да промени как виждаш, как свързваш света, как усещаш.
За да стигнеш до истински отговор, създай такова време и място, които ти позволяват да бъдеш смела. Да имаш достатъчно смелост, за да мълчиш, когато пред теб се оформи първият отговор. Той е най-лесният; а ти си смела и знаеш, че нещо не му достига. Да мълчиш, когато те подминава; после вторият, третият… седемнайсетият. Да мълчиш в пролуките между тях, в празнините и пропастите, тогава, когато имаш най-голямата нужда да закрещиш, да ги изпълниш с вик, с песен, с каквото и да е – само да минат по-бързо, само по-бързо да те оставят на мира; само по-скоро пак да бъдеш сред свои, по-скоро пак да не бъдеш сама.
Истински отговор е онзи, който те оставя да мълчиш срещу цялата глъч на света и просто да се усмихваш. Да знаеш, че цялата глъч на света няма нужда от отговора ти, и това е добро, и има свой смисъл.
Замълчи, Юне. Послушай.…
Глъчта на света няма нужда от отговора ти, Юне. Тя има нужда да бъде изслушана, да почувства, че някой я е разбрал, че не е сама.
Помълчи. Слушай.
Не си сама.