– Малеее, бая съм се отдалечил от къщи! Баща ми ми разрешава да ходя сам до градинката с кораба, търговския център и спирката на метрото. Голям периметър е и всяка година ми го разширява, ако оправдая доверието му. Ама 350 000 светлинни години си е сериозен периметър. Май съм загазил. Дали ще ми се кара много?

– В какво газиш? Виждам, че си на твърд под.

– Загазил. Метафора. Газя в неприятности. Имам проблеми. Сега разбра ли?

– Метафора? Разбрах… Не разбрах. Не разбрах и какво правиш тук.

„Какво правя тук ли? Може би трябва да кажа как видях твойте нехора да избиват мойте хора и по случайност попаднах на вашата планета. Но няма да е разумно, нали?“

След пореден сблъсък с училищния бабаит дванайсетгодишният Харт търси убежище в мазето… и попада на изумително откритие. Парче поглъщащ светлината плат, стъклени цилиндри с тайнствен газ и ужасяващ репортаж по новините ще го отведат на най-голямото приключение в живота му.

При все развинтеното си въображение, Харт изведнъж попада в свят, какъвто не е и сънувал. Оказва сам, далеч от дома, сред непознати същества и порядки – но остава верен на себе си: запазва безгрижието си, щурата си фантазия… и умението да се забърква в каши. Дали този път няма да се окажат твърде дълбоки и лепкави?

Сред телепатите на планетата Вирон той намира добри приятели, но среща и врагове. Силни, могъщи, подмолни – и готови на всичко, за да победят. Какви ли тайни крие добре устроеният им свят?

Харт ще ви омае, ще ви развесели, ще ви умили… а на места ще ви постресне мъничко. Защото действителността е и страшна, и опасна, и често жестока… но от нас зависи да я изпълним с грижа, обич и доброта! Дали това не е най-важният урок, който предстои да научи Харт? Или… има и още? 🙂

„Харт: Космическа мисия Вирон“ е история за стремежа на едно хлапе да намери мястото си в свят, изпълнен с лицемерие, несправедливост и неподозирани опасности но и с приятелство, вярност и „специални“ дарби, които само трябва да отключиш.

Докъде трябва да стигнеш, за да откриеш себе си?