About ~ За нас ~ Екипът

Човешката библиотека

място, на което книгите сбират човеци

Крилати цитати

Цитат от „Мисля, че това е Тя“ на Лияна Донева: „Любовта не се изразява с големината на букета от рози, нито с каратите в малкия пръстен. Любов е, когато по-големият ми брат ми отстъпи реда си в банята, въпреки че после ще се наложи той да се изкъпе със студена вода.“.

Цитат от „Революция“ на Валентина Димова: „Има хора, които ни променят, и идеи, които ни карат да ги следваме, но най-важна за всеки от нас е личността, след срещата с която ставаме по-добри.“.

Цитат от „Зрънце живот“ на Миа Сердарева: „Защо търсиш смисъла навън, ромоли из вените ми новоизбликнала река от нежност. Извън теб, извън сега? Не го ли усещаш?“.

Цитат от „Психопрограмираният“ на Атанас П. Славов: „Да полетиш като музика. Да излетиш в музиката. Да изсвириш мелодията на полета… Музиката е танцуваща мисъл.“.

Цитат от „Урокът“ на Калина Александрова: „Страхът е сянка, а сянката се получава от преграда на пътя на светлината“.

Цитат от „Сатяграха и… индианците“ на Григор Гачев: „Болката, която можеш да причиниш, е външна сила. Тя може много лесно да ти бъде отнета – две счупени ръце, и точка. Болката, която можеш да изтърпиш обаче, е вътрешна сила. Истинската Сила“.

Цитат от „За змейовете и вампирите, за Марта и потомството“ на Величка Настрадинова: „Веригата, която върви през времето, е неравна и брънките ù са от злато и от мед, от най-редки и здрави метали, а някъде е скърпена и с ръждива тел. Случва се голямата стоманена халка да се крепи на тъничък волфрамов косъм“.

Цитат от „Последният еднорог“ на Питър С. Бийгъл: „Рядко се случва да приемат някого за това, което е. На света има много грешни преценки. Не винаги сме зърнатото от очите, и никога почти – видяното в мечтите“.

Цитат от „Триптих за Юнаци и злодеи“ на Калин М. Ненов: „А ги чакал дълъг път сред света – да се вслушват в шума на дърветата, в песните на делфините, в невъздъхнатите въздишки и неизболяната болка;... да записват преданията и поговорките, приказките и песните, отдето преминели, да не се изгуби вековната мъдрост безследно;... да дадат много надежда, утеха и помирение – безспир себе си да раздават.“

Цитат от „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов: „Щом нямаш вяра в това, което вършиш, защо ще го вършиш? Сетне ще ти се струва, че цял свят те е излъгал... Грозни неща никнат в измамена душа, смучат до корен всичко, от което си летял... дори да си роден безкрил.

Цитат от „Невидена река“: „Сънят е като къща, в която си се сгушил на топло, на завет от ветровете на деня. (...) Сънят е като къща, в която нямаш заеми, изцяло изплатена, изцяло твоя. Познава се по това, че не е за дълго…“

Към началото