Предговор

В тази книга са събрани три истории от Коренуване.

Това не са истории на отчаяни математици, решили да използват операцията „корен квадратен до дупка“, за да докажат отново последната теорема на Ферма. Това не е и обемен труд на вманиачени градинари, които са се посветили на грижа за дълбоките корени на българската вишна и столетния дъб.

Това са историите за и на различни разказвачи-музиканти, били те истински или измислени.

Това са случки от животите на нашите прадеди, които удивително напомнят нашите собствени.

Това са разкази за забравени села и тежки раздели, за вградени моми и прокълнати реки, за изгубените песни на русалиите и странните танци на самодивите. Това са историите, които показват колко здраво сме свързани всички един с друг и със света.

Историите из нашите корени.

 

Отначало започнах Коренуване като отделна история.

То беше замислено като едно сценично представление с музика, на което да разкажа няколко кратки истории и да ги подплатя с песни.

Първата беше историята за живота на Радо – емигрант, който се завръща за малко в родината, за да приключи с всичко, което го свързва с нея, и да си тръгне веднъж завинаги. Но нещата не потичат така гладко и го завъртат като главозамайващите родопски завои, по които се губи, за да открие… себе си, разбира се.

Всъщност при първото Коренуване дори не знаех историята на Радо. Знаех само, че той е отчаян, почти обезумял от мъка момък, който върши глупост след глупост в опита си да се измъкне от тежката и горчива раздяла с голямата си любов. Отрезвява го в крайна сметка единствено осъзнаването, че е загубен из планинските дебри на Родопите.

Тогава, вдън гори, той среща един странен старец отшелник, който се съгласява да му покаже пътя извън дъбравата, но само ако Радо му посвири.

После се появи предисторията на Радо (послужила за основа на книгата „Невидена река“). Сетне неговият колега Дидо се реши да му разкаже любовните си перипетии в „Историята на саксийното момиче“.

После дойде „Изворът на Ая“, която обожава музиката и ходи на реката, а тя ѝ пее за отдавна изчезналата ѝ майка; появи се „Очите на Лила“, където един, макар и завършил класическа медицина приятел на Радо, се опитва да намери русалиите и техните лечителски практики. (Това се опитва и Севдал, вече като истински лечител и танцьор в „Грехът на русалията“, включена тук.)

Започнаха да се роят „Домът на халищата“, „Когато яперица дойде“, „Кръговете на дядо Манол“ (също включена в този сборник).

Най-отпред се изтъпанчи и пещернякът-свирач Благун, запален по всякакво надсвирване, както ще видите в „Да опазиш Сребра невяста“.

Така постепенно светът на Коренуване се нажежи, набъбна и избухна, и вече стремително се разширява в една многолика вселена от сплетени като корени истории и песни.

Нашите корени.

 

Авторът

Към началото