Планетата Едем е на прага на екологична катастрофа [Светлини сред сенките ни го напомнят в почти всяка своя книга]. Изчезнали са стотици животински видове, а мълнии ежедневно поразяват населението ѝ. Сит Калейн, от училището по външен визайн в област Езерия, оцелява след нападение от мълния и се превръща в обект на изследвания и нездрав интерес от страна на деца и възрастни.
~*~
Странно е „ТE, които говорят с мълнии“ [осемнадесета книга на Светлини сред сенките] да започва с усещане за „Хари Потър“ :) – плащ, улични „фенери“, скришом през прозореца, филия не с какво да е, а с лимоново сладко... Постепенно това впечатление се разсейва, докато стабилно нагазваме в междуличностна психология.
Светлини сред сенките винаги държат на автентичната емоционалност на героите си, зaщото техните чувства и реакции са взети от живия живот. Не го преповтарят в банални и травмиращи краски – просто са естествени и непринудени. Разкриват важните теми в развитието на всеки човек.
В романа на Светлинките емоционалният аспект не е основна движеща сила, която постоянно да ни разтърсва като читатели, а предизвиква размисъл, героите също се самонаблюдават.
Какъв е този мистериозен странник?
Забележителен разпит провежда новият директор на училището по външен дизайн „Езерис“! Какво мотивира преценката, въпросите, жестовете и физиономиите му? Как и защо „чете“ учениците, които допуска един по един в кабинета си? Гъделичкащо и разширяващо кръгозора е откритието, че истината може да се мъдри в напълно неочаквана перспектива, когато се освободим от навика да виждаме черно, бяло и тук-таме сиво в отношенията между хората и ситуациите, в които изпадат.
А точно в тази книга няма как да се ограничим само с черно-бялата гама, понеже учениците от творческото училище се занимават и с цветознание! Подгответе се психически, че на вълните на романа ще ви се налага да възприемате названия на цветове, които вероятно не познавате съвсем добре. Да размърдаме мозъка и да го предпазим от алцхаймер! ^_^
Светлинки!!! НАПРЕЕЕЕЕД!!!
Христина Димитрова