Поглед към романа „14 минути до изгрева“ на Божан Божков. Има думата авторът:
„14 минути до изгрева“ принадлежи към жанра алтернативна история в класическата фантастика. Действието се развива в средата на XXI век. Космическата колонизация е започнала, но и спряла до Луната. Марс продължава да бъде несбъднатият копнеж на шепа мечтатели и ентусиасти. Лунната колония вече се самоиздържа. Икономическите ѝ успехи обаче събуждат много апетити. В борбата за монопол над лунните ресурси могъщи корпорации нанасят особено подмолни удари, които заплашват да унищожат младата, все още оформяща се лунна нация.
Основната част от земното население се отнася с безразличие към трудностите, свързани с космическите заселници, но под влияние на пропагандата на корпорациите мнозина смятат, че лунната колония до голяма степен носи отговорност за проблемите на хората на Земята, и на свой ред проповядват омраза към нея. Други симпатизират на лунното население, в романа ги откриваме като „лунатици“. Между двете групи възникват конфликти, които бързо ескалират до сблъсъци с трагичен изход. Малък, но твърде деен дял от земното население са застъпниците на „естественото“ – „естественици“, които отричат редица модерни технологии и са твърдо против новите постижения на науката.
Романът е с оптимистичен финал, цялостната атмосфера не е мрачна или постапокалиптична.
В структурно отношение е съставен от три части и епилог. В първата част стар ветеран от заселването на Луната се явява разказвач и думите му биват илюстрирани със случки със или без негово участие.
Във втората част на възрастния джентълмен е дадена почивка. Действието се развива самò, без конкретен разказвач, появяват се нови герои – младежи, учени, бизнесмени, журналисти, охранители, които под влияние на обстоятелствата постепенно стават симпатизанти на лунните заселници.
В третата част старият досадник се появява отново, но вече не е основна фигура. Все пак му е било оказано уважението да въведе читателя в действието, с него то и ще завърши.
В романа са засегнати множество актуални теми: изкуствен интелект, генно модифициране, създаване на изкуствени органи, изкуствено месо; изкуствено и естествено; копиране на съзнание. По всички въпроси е застъпена позиция, различна от най-често изразяваната и „общоприета“ в художествени произведения, публицистика и приятелски разговори на философски теми.
Да се опитаме да простим на автора дързостта да смята, че е направил нещо изключително 🙂
И ето страничен поглед:
Тази книга не е поетична въпреки съзерцанието, с което започва, и пейзажността, пробягваща през нея.
Не е елитарна въпреки костния порцелан, два-три тегави параграфа в началото, цейлонския чай и философските размишления и препратки.
Не е и изцяло научнофантастична, защото е дълбоко пропита със света и порядките, които познаваме. Като един от финалистите в конкурса „Изгревът на следващото“ 2021 на Човешката библиотека за позитивен роман, а не апокалиптичен или антиутопичен, „14 минути до изгрева“ на Божан настоява, че „Луната учи на добри обноски“. Друг начин по пътя към бъдещето просто няма.
В калейдоскоп от сцени, които се допълват и мозаечно онагледяват авторовата идея с все по-ясно сцепление с напредването на сюжета, проследяваме отношения между родители и деца, между приятели, интимни партньори, сътрудници, колеги; конфликти между познати и непознати, сблъсък с реалността не само когато светът на медиите фатално е изкривил представите на хората, но и при среща с универсални проявления на злото… И водещата нишка неизменно е разумът, вслушването и вглеждането в другия, емпатията дори и замъглена от хумор, толерантността към различията, взаимопомощта, взаимоуважението в конструктивния спор; екипност, решителни, но по възможност обмислени действия, хладнокръвие, справяне с тежките ситуации, преодоляване на последствията от травмата, продължаване напред… или нагоре, но не назад в миналото въпреки моментните ретроспекции.
Животът винаги върви напред. И винаги има планети за покоряване. Там добрите обноски също ще са водещи. Етика, морал.
Христина Димитрова