Намираме се в дебрите на алтернативната история и реалност в средата на XXI век. Космическата колонизация е започнала, но и спряла до Луната. Марс продължава да бъде несбъднатият копнеж на шепа мечтатели и ентусиасти. Лунната колония вече се самоиздържа. В борбата за монопол над лунните ресурси могъщи корпорации нанасят подмолни удари, които заплашват да унищожат младата, все още оформяща се лунна нация.
Основната част от земното население се отнася с безразличие към трудностите, свързани с космическите заселници, но под влияние на пропагандата на корпорациите мнозина смятат, че лунната колония носи отговорност за проблемите на хората на Земята, и на свой ред проповядват омраза към селенитите. Има и лунатици – симпатизанти на лунното население. Между противници и застъпници възникват конфликти, които бързо ескалират.
Кое балансира различията, за да продължим напред? Къде е златната среда между естественото, традиционализма, и неизбежната еволюция на новите технологии – изкуствен интелект, копиране на съзнание, генно модифициране, създаване на изкуствени органи, изкуствено месо?
Луната учи на добри обноски. И на орбитално боклукчийство екология! 🙂