choveshkata.net

Mon Oct 08, 2018 11:30 am Re: Гласове Mon Oct 08, 2018 11:30 am Re: Гласове
Лъчезар Енчев в „Един от нас споделя“

Наричат ме Лъчезар Енчев, Лъчо, Лъч, Лъчко, Лъче, Лъчезаре. Син съм на Елеонора и Стефан, а второто ми име е именно от баща ми.
Сега съм на 24 години, не съм родител, изкарвам пари, като преподавам английски и помагам на фермерски пазар на Хранкооп, а междувременно отново съм студент. Преди пет години започнах да уча „Скандинавистика” в Софийски университет, но в последната ми – четвъртата – година осъзнах, че нямам желание да завърша точно това, и се записах в специалност „Кино и телевизия” в Нов български университет, където приключи първата ми година.
Това са формалностите около мен. Точно сега се опитвам в едно изречение да кажа нещо ясно за себе си и бих го завършил с това, че няма такова, което да сметна за напълно изчерпателно.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент е денят, в който се запознах с приятелката ми, както и денят, в който се видяхме на живо, както и този, в който осъзнахме, че се обичаме, както и всеки друг момент на споделеност, който преживявам с нея. Едни от най-сладките ми спомени са тези от детството ми, когато прекарвах всяка възможна ваканция при някоя от бабите ми, заедно с братовчедите и брат ми. Моментът, в който се чувствах най-себе си, беше, когато осъзнах, че вече не съм в затвора, който някой настоятелно наричаше „училище“.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Физически най-трудно ми беше да бъда цял месец в болница, когато бях на 11 години и по спешност ме оперираха няколко пъти заради възпален апендикс. Болеше, бях набучен с маркучи и игли и трябваше да правя всичко в леглото.

Много трудно ми беше да изразя гнева си към определени хора и дори това да го осъзная беше огромно усилие. Когато успях и си казах, че искам да ги убия (леле, как звучи това в писмен вид) – бях им насъбрал с години – единият взе, че катастрофира пиян с другия в една кола и почина. Трудно ми беше да разбера дали ми е жал, или се радвам.

В по-битов план ми беше трудно да се справя с немския в училище и шведския в университета. Изреждам цели три вида трудности, защото ми е трудно да преценя кое ми е било най-трудно. Просто са различни.


В какво вярваш?

В твърде много неща вероятно. Ето например, думата „веро-ятно“ - вярвам, че можем да я свържем с „вяра“, ако разровим в произхода ѝ. Иначе вярвам в единството на всичко.


Вярваш ли в хората?

Трудно ми е да отговоря, защото се опитвам да приравня „вярваш ли“ на „съществува ли“, на което бих отговорил с: „да, хората съществуват“. Ако въпросът е „Вярваш ли, че има шанс хората да се развият дотолкова, че да заживеят в равновесие със себе си и околните?“, бих отговорил с „Да, но след много вложени усилия в тази посока и още много пъти по толкова търпение и време“. Вярвам, че по-лесно мога да обясня защо често нарочно не изписвам пълен член в мъжки род, отколкото да отговоря еднозначно на който и да е въпрос тук.


А в себе си?

Вярвам, че съществувам, хаха. Вярата ми в мен е в това, че мога да надмогна навиците, които смятам, че ме задържат на едно място, и да изградя на тяхно място други, които да ми помагат да се променям.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая съвсем скоро да осъществим връзка с останалите хора във вселената, за да имаме възможност като човечество да се огледаме в друго освен в телевизора. Надявам се „съвсем скоро“ да е по-малко от пет години.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Винаги имам усещането, че не успявам да изчерпя темата или нещото, което правя, така, че да изпитам пълно удовлетворение, защото междувременно нещо ново започва и трябва да се впусна в него. Времето винаги ми достига за нещата, в които влагам мисълта си. Разминаването става (и оттам идеята, че „нямам време“), когато мисълта ми иска всичко накуп – тук, сега и не по-късно.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, важно е да се науча по-лесно да прощавам и да не се вкопчвам в дадена случка, когато другите вече са на следващ етап.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Сега често съм в бъдещето, но през последните месеци, докато се уча да играя импровизационен театър в група с едни прекрасни хора, все по-често съм (и сме) „тук и сега“. В миналото се връщам да си заредя батериите понякога.


Харесваш ли нашето време?

Да, иначе нямаше да живея сега!


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Сега точно държа на дома си, защото се чувствам... у дома тук. Някое единствено място, което да свързвам с романтично-детска радост, май вече няма. Държа на пътуването на стоп, когато е споделено.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам усещането да съм жив. Сега животът за мен е като правене на палачинки: предвкусващо, вдъхновяващо, предизвикателно.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, за които нямам думи.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В спокойствието вътре в мен. Не е физическо място.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Някаква причина, която или ме е вкарала в тях, или се появява в точния миг, за да ме преведе през тях.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми и в частност родителите ми, заедно с най-близките ми приятели.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Някои инатливи навици, да. Иначе се понасям през повечето време.


Намерил ли си призванието си?

Откъде да знам?


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Тялото ми има инстинкт за самосъхранение, известен и като страх от смъртта, но умът ми не се плаши от идеята за смърт. Ами то живот винаги има.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Да правя това, за което мисля, и да мисля за нещата, които правя - едновременно.


Какво е за теб самотата?

Ценно преживяване.


Какво ти дава представа за вечност?

Опитът да си представя какво е началото на всичко. След което да си задам въпроса: „А на него/Него кое му е началото?“, след което да повторя упражнението до завъртане на главата.


Какви чувства изпитваш най-често?

Равни.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ставам с изгрева без аларма, разтягам се хубаво, отивам до тоалетната, изяждам два килограма всякакви плодове, излизам чисто гол навън и върша някаква физически натоварваща дейност - носене на някакви материали, тичане, плуване, обгрижване на растения в градината... Готвя си нещо плътно, топло и засищащо и обядвам. Залавям се с творческа дейност – правя нещо от глина, докато съм все така на зелено навън, слушам приятна енергична музика, рисувам, плета, поправям нещо, говоря си с приятели, които са се отбили да споделят нещо. С приятелката ми си подмятаме вдъхновения и всеки си човърка нещо, докато чоплим теми за живота, новия свят, дома ни, някое пътуване, макарони с лютеница и... Идва вечерта, когато ми теква творческата мисъл в думи и с импро групата пием боза и играем всякакви щуротии, чак докато стане време за сън и слънцето вече не може да ни трае.

Щастието за мен е да съм спонтанен и да съм „в поточето“ си.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На дете бих споделил - да се престрашава. На по-голям човек – същото, с добавката да го направи въпреки онова „ама аз...“.


Какво може да те разплаче?

Мисля, че са много нещата, за да ги изброя всичките. Днес усетих лек намек за това, тъй като приятелката ми тръгна на път, което напоследък рядко се случва. При мен плачът идва след много настройване и дълъг период на тъга. Или просто след силен удар в корема ми, ха-ха-ха.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Желанието ми да се усмихна е достатъчно. Някоя весела шега или човек, когото поздравявам – също.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Винаги си е бил цял и завършен. Когато започнах да го осъзнавам, се промени само погледът ми върху него.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Свободата и вдъхновението.

Tue Dec 04, 2018 4:49 pm Re: Труд и творчество Tue Dec 04, 2018 4:49 pm Re: Труд и творчество
Литературен конкурс за ученици на тема: „Във този век на самота и ужас един добър, един човешки глас е толкова очакван, толкоз нужен!“

Тема: „Във този век на самота и ужас един добър, един човешки глас е толкова очакван, толкоз нужен!“
Краен срок: 11.01.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици от IV до XII клас.
Вид творба: IV,V. VI клас - приказка, стихотворение, разказ; VII, VIII, IX - приказка, стихотворение, разказ, есе; X, XI, XII - стихотворение, разказ, есе
Изисквания: Творбите могат да бъдат до 3 бр. с обем до 2 стандартни машинописни страници, всяка от тях с обозначени трите имена, класа, училище и телефон. Могат да се изпратят на хартиен носител или на електронния адрес на училище Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“: гр. Сливен 8800 Ул. "Граф Игнатиев" № 3 e-mail: humgim_sliven - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: http://hg.sliven.net/index.php?id=277326


Литературен конкурс за учители на тема:
„Какво ти липсва, за да си честит?
Що искаш още, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно: да си сит,
отвънка – залък хляб, мечта – отвътре!
(от стихосбирката „Стигат ми солта и хляба“

Тема: „Какво ти липсва, за да си честит?/Що искаш още, лакомнико смъртен?/Тъй малко ти е нужно: да си сит,/отвънка – залък хляб, мечта – отвътре!
Краен срок: 11.01.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение, разказ, есе, фрагмент, импресия
Изисквания: Участниците изпращат 1 творба с обем до 2 стандартни машинописни страници, всяка от тях с обозначени трите имена,адрес, телефон и имейл. Могат да се изпратят на хартиен носител или на електронния адрес на училище Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“: гр. Сливен 8800 Ул. "Граф Игнатиев" № 3 e-mail: humgim_sliven - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: http://hg.sliven.net/index.php?id=277326

Национален конкурс „Историята помни Ястребино декември 1943” за рисунка, есе и стихотворение

Тема: „Историята помни Ястребино декември 1943”
Краен срок: 10 декември 2018 год.
Резултати:
Възраст: Възрастови групи:
– първи – четвърти клас;
– пети – седми клас;
– осми – дванадесети клас.
Вид творба: рисунка, есе, стихотворение
Изисквания: Рисунките да са на формат А4, техника по избор. Есета – до две печатни страници. Стихотворения – без ограничения.
Всеки ученик може да участва в повече от един раздел с по една творба. Творбите се изпращат на хартиен носител или по електронна поща. Адрес за изпращане на материалите:
Гр. Антоново 7970
Област Търговище
Ул. „Тузлушки герой” № 26
Община Антоново
(за конкурса)
или
електронна поща: ob_antonovo - в - abv.bg
Награди: грамоти и предметни награди
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2018/11/21/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8/

Tue Feb 05, 2019 2:25 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Feb 05, 2019 2:25 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Така, ето няколко неизяснени (като тип) редакции от упр. 4, които Ани е маркирала в жълто в моя текст и ме накара да се замисля :) Съжалявам, ако са коментирани по-рано в темата - не съм изчела всичко подробно.

в добрата стара хомосапиенска-->хомосапиенсова традиция
Редакцията на наставки стил или коректура е? Или в случая дори смислова редакция? Доколкото -ов/а значи "на някого", а -ски/а "като (на) някого"?

Как точно хората допълзяли до Долната земя не било съвсем ясно . Според някои легенди те дошли - неизвестно как - от Горната земя.
Тук имаме смислово повторение. Ако разкараме "неизвестно как" това стилова редакция ли е? Според мен по-скоро да... Но по подобен начин по-надолу в текста се споменава името на Древното царство, а после има цяло изречение (парафразирам): "Тя останала в историята под името Древното царство." Т.е. имаме натрупване на еднаква информация, казана по различен начин. Премахването ѝ стилова или смислова редакция е?

...симпатягите, чертали карти те и писали учебници те , май са били под въздействието на едни шарени хапченца...
Подчертаното, т.е. членуването, съм го добавила аз. Това шлифовка ли е, т.е. стилова промяна, или коректура? Членувано ми звучеше по-гладко, затова реших, че е стилово...

И една лично моя находка, за която се колебая по същите причини:
И тук вече стигаме до настоящата история. Тя се е случила в същата тази чудна Долна земя.
Подчертаното според мен трябва да отпадне. Не си спомням граматическите наименования на двете форми, но при преразказ на минали събития е по-удачен вариантът без "е". Граматическите грешки обаче са работа на коректора, нали? Или това се брои за шлифовка?

А, и последно:
Начало им застанал...
Това, разбира се, трябва да е "начело". Грешка от бързане (предполагам?), която обаче променя смисъла на думата. Та още при първата вълна редакции ли трябва да я поправим... или я оставяме за коректора? (Според мен лично трябва по-раничко, че ако той случайно блее... може и да не я види. Редакторът поне чете текста няколко пъти.)

Wed Aug 07, 2013 1:44 pm Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 07, 2013 1:44 pm Книги, автори, размисли творчески и човешки
В тази тема ще е драго да споделяме разговори (интервюта) добри с интересни писателстващи творци, препоръки за книги, които са ни харесали - да, може и фентъзи, но може и всеки друг жанр да намесим - поезия, не/съвременна проза, есета, т.н.

Добавям и визията на Георги -- Кал:

Това е тема по подобие на темата за филмите. Тук пишем за книгите, които сме срещнали и са ни впечатлили. Понеже в ЧоБи книгите, които четем отговарят на някакви условия тук тези условия не важат. Книгите може да са всякакви от нехудожествени през поезия до комиски и т.н. Също е без значение дали ги има на български или ги няма.

Започвам с Людмил Тодоров - само една извадка от интервюто му, която е показателна за посоката, стила и героите и сюжетите му:
"За мен делничното и битовото са изключително важни неща, те са материалът, с който работя. Не съм чел достойна за споменаване книга, която да не е стъпила здраво на делничното и битовото. Въпросът е как и за какво се използва този материал. Дали с него се строи панелен блок или катедрала. "

Цялото му интервю е тук
Препоръка за книга негова с откъс за вкусване - Шлеп в пустинята

Thu Mar 14, 2019 1:02 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 14, 2019 1:02 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Тъгопоглъщач" - прекрасна ... както казва Тереза Светославова - "среща. Разговор. Спомен."
С Дафина Георгиева-Роня, която ни е оставила частица от себе си и от нас самите в книгата, която ни е подарила и завещала.

Състои го невероятната Майя Новоселска (защото само тя може да го направи това, което е по най-стигащият и добър начин), в най-подходящата компания на Венци Благоев (тромпет) и Антони Дончев (много други музикални), в Театър 199.

Само ще препоръчам да се срещнете.
Всичко друго по-добре от мен са казали

Димитър Атанасов
И Тереза Светославова по-горе.

Книгата не съм прочела, но срещнах чрез тазвечерното. Затова и ще подаря споделяния от нея, ако успея да си я намеря (защото от 2006 до днес - само в антикварни може би е откриваема).

Намерих си едно от любимите запазен в интернет:


”Мелодия на духа”

Всеки от нас мечтае да се изяви, да се отдели от общата маса, да бъде необикновен, специален. Иска да го забележат и оценят. Иска да бъде като ярко петно сред сивотата на деня. Да бъдеш желан, харесван от другите. Да грееш като слънце, да блестиш като дъга, да светиш като диамант. Мечтаеш да бъдеш признат и разбран... Или може би не?! Иска ти се да останеш незабелязан, неоткрит... като един от онези сиви многоетажни блокове, в които живеят стотици хора. Като един черен облак да плуваш в небето и да бъдеш видян само от някое дете, отправило взор нагоре?!... Може да си част от сивото общество, може да си обикновен за някои, но ти си специален за други. Ти си една роза – свежа, ярка, неповторима за твоето семейство и приятели. Каквото и да искаш да бъдеш, важното е да останеш себе си. Защото всеки човек си има мелодия. Мелодия на духа. И тази мелодия в крайна сметка ще бъде чута от другите.

И още:

“Пустота в душата”

За да остане душата ти млада и свежа, трябва да й правиш подаръци. Ако изпитваш глад - мечтай, подарявай на хората около себе си. Така твоето съзнание ще остане чисто, а на заобикалящите животът ще бъде по-красив, по-приятен, по-лесен. Например ловецът се измъчва между доброто и злото. Той вижда две птици, откъснати от земния живот, сами в цялата Вселена, но не проявява милост и състрадание към тях. Убива женската и мъжкия като истински рицар, сякаш се опитва да отмъсти за смъртта на любимата си. Угризения и пустота обземат душата на ловеца. Защото, когато извършиш зло, предпочитайки го пред доброто, душата ти се принизява. Тогава те залива пустота. Това не може да бъде разбрано от другите. Пустотата в душата погубва. Тя е като тежък товар в гръдта на човека. За да се избавиш от нея, трябва да правиш Добро на заобикалящия те свят, така и той ще отвърне на твоята загриженост.


А ето тук могат да се видят и рисунките й, и прочетат други фрагменти и размисли от дневника на Дафина.

Sat Sep 14, 2013 1:30 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Sat Sep 14, 2013 1:30 pm Re: Развитие на Човешката библиотека

Spoiler

Това, което съм споделил по-горе, е резултат от години наблюдения и премисляне. Включително и по темата, която загатваш ти.

И – като всичко друго – подлежи на промяна.

Mon May 27, 2019 11:28 am Re: The Celestial Way (...) Mon May 27, 2019 11:28 am Re: The Celestial Way (...)
Yay! Good to you! Good work!
I'm happy to hear that your block is over. Tht's great news. Go on strong and steady.
If you need beta readers (or alfa) - I'm here.

Mon Jun 17, 2019 11:17 pm Re: Трудът краси човека Mon Jun 17, 2019 11:17 pm Re: Трудът краси човека
Докато всички са заети да зяпат в други посоки, потайничко да споделя:

Spoiler

Нев (negesta) преди известно време спечели награда от френскоезичен конкурс за поезия.

Spoiler

То и тя си го беше споделила – аз само пренасям в тази тема.

Wed Jun 26, 2019 12:38 am Re: The Celestial Way (...) Wed Jun 26, 2019 12:38 am Re: The Celestial Way (...)
Валят успехи...

Finished Chapter 23! Only three more chapters to go. And then it's time to do the Final Interlude, and finish this novel at last.

(Well, there's the epilogue also, but that thing is so straightforward compared to all the rest I don't even count it among the To-do stuff - and while it gives a nice closure to the overall plot, it's all extra fluff the main story can live without. Sorta. ;) )

Sun Dec 08, 2013 12:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Dec 08, 2013 12:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ще ми се да се офтопична (и ще се поддам на съблазнението), понеже съм (за който ме познава в това отношение де) малко obsessed по темата за промените, моралното и материално остаряване на възприятията (и литературата) и т.н. Да, прав си, оригиналната концепция за Сингулярността като (праволинейно) резултат от геометрично-прогресивно нарастваща скорост на промените съотнесена със способността на отделния човек и обществото като цяло да се приспособява към тях - и съответно достигането на момент, в който скоростта на промените надминава тази на приспособяването (т.е. Сингулярност)... та тази точно концепция е до голяма степен като квантово състояние, невярна от една гледна точка и много вярна от друга...
Whatever.
Мисълта ми е, че може много ясно да се види нарастващата скорост, с която тези промени се случват реално, достатъчно е само да се порови човек в езерото от... пфф, култура (в смисъл на психологическа околна среда един вид)... и да се остави да го... възприеме в цялост, нещо такова. Всичкото това се случва в абсолютно всяка една област, със засилващ се ритъм с годините, и е толкова... впечатляващо и обсебващо; очароващо е... и е малко страшничко, защото като си преживявал дадената промяна, не си усещал така ясно симптомите, но като се обърнеш и БАУ!!!, тя вече е там, надвиснала зад гърба ти като призрак. Като слон , по който си се изкатерил пътем.
Скоростта, с която тези промени се случват, е толкова различна в различните краища на света, че и това е... страховито. Води до "разтягане" на действителността, до безумно на места увеличаване на пропастта в разбирането, която по принцип си съществува между различните култури дори на ниво жители на различни градове в една и съща държава. В случая страховитото е това, че глобализацията не води реално до уеднаквяване, а до още по-голямо оразличаване .

Thu Aug 01, 2019 9:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Aug 01, 2019 9:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Тера фантастика 2019/бр. 18“:

Симпатичен брой; и доста втален (сигур заради летните жеги). Но чувам, че тази година ще има още един, за компенсация.

Най-симпатични ми станаха:

~ Цикълът „Аргмадулия“ на Надя Лилова ми извиква нахилването на Чеширския котарак. Откъс:

Аргмадулци, кон до коня, срещу тофленци безброй,
нокти святкат, шмули тракат, хич не дават се без бой!
Тръпна сврян в една шмулика, стискам трите си ръце,
ще ме смоткат, без да викна, тупка другото сърце.
Що са се смардяли толкоз? Гръз ли, или сбут ги взе?
И не мога се отбъкна, плъкно бойното поле.
Шава със крустак Агмейдо, виждам го додена млад,
и изпружват се овгласно аргмадулци, брат до брат.
Флекна със кмуцуци конят и го блъкното обзе,
спокна и се затропоса: „Милибардни згнетове!“.

Желаещи да си го четем на глас, с подобаващ патос?

~ Бях чувал за теорията, че Стенли Кубрик е режисирал американското „кацане на Луната“, но „Тайните на „Сиянието“ от Джей Уайднър я издигна до неподозирани висоти... И сега? Да се прежаля да изгледам и самото „Сияние“ ли?

~ Хахаха... чета си аз „Конспирация на мрака“ и ме връхлита натрапчиво дежавю. „Това вече съм го чел! Тук има някаква... конспирация!“

И се оказва, че наистина съм , и наистина има конспирация – съставителска... Аз съм чел по-стара „вътрешна“ версия на предишната „Тера“, от която този материал в крайна сметка е отпаднал и е останал за настоящата. Та ако някой се е почудил от отзива ми за „Тера 2018“ дали съм ясновидец – вече се види ясно, че не съм.

~ Ясновидец (в умерени граници) е Ромуалд Ленех, авторът на „Колко щастливо пробуждане!“. Ясно ми е кои красти на моя духовен баща М. Ненов начесва тоя разказ, с въз-мъжаването на бъдещите жени и оп... за малко да кажем нещо неделикатно на бъдещите мъже. Ех, тате. :D Но си имаше достатъчно моменти, които забавляваха и мен.

Предупреждавахте ни зер!

Tue Sep 27, 2022 6:29 pm Re: Културни събития Tue Sep 27, 2022 6:29 pm Re: Културни събития
Дните на японската култура текат.

Горещо препоръчвам Деня на японските бойни изкуства и традиции на 8 октомври - ще има носене на подвижен храм микоши, какъвто носих през 2019 г., но този път ще го пропусна заради един небезизвестен концерт в Пловдив ;)

Насочвам внимание и към Панорамата на японското кино в "Дом на киното", моите филми са "Красива звезда" (sci-fi) на 20 октомври в 18 ч. и "Мечът на умиротворението" (самурайски) на 22 октомври в 16 ч. Препоръчвам да си вземете билети отрано, защото свършват бързо.

Tue Dec 17, 2013 1:15 pm Re: Свободна книжарница Tue Dec 17, 2013 1:15 pm Re: Свободна книжарница
Случвало се е повече от един път :) Само в Търново сме организирали поне два пъти (отделно от свободните пазари) и аз съм раздавал наши книжки. На свободната книжарница в Стара Загора Никола раздаваше безплатни бройки на е-Таласъмчето :) Така че може да помислим за раздаване на е-книги, но за целта трябва да имаме човек на място, който да говори с хората и да обясни какво даваме и т.н... На следващата свободна книжарница в Търново мога аз да поема тази задача.

Sat Sep 28, 2019 12:28 am Re: Любимите компютърни игри Sat Sep 28, 2019 12:28 am Re: Любимите компютърни игри
И докато Avaaz, WWF, Грета Тунберг и още един (мега)куп организации и личности се борят за физическото бъдеще на нашата планета и общество, един човек продължава своя (неохотен) кръстоносен поход в името на нашата homo ludens природа:

Dead Game News: France vs. Valve + maybe the rest of the world

Малко изненадващо е, но за пръв път не съм (100%) съгласен с позицията на Рос. Но дълбоко уважам неговите усилия, макар и към днешна дата да мога да го подкрепя единствено морално. Евала.

Mon Jan 13, 2014 3:36 pm Re: Yelp! Help! Mon Jan 13, 2014 3:36 pm Re: Yelp! Help!
Ако искате да помогнете парично на Waylines Magazine, участвайте в тяхната

Kickstarter Campaign

- до 10 февруари.

(Waylines са сред малкото списания, които са ни пращали personal rejections – с обяснения какво търсят самите те. Такива издания заслужават подкрепа.)

Wed Feb 12, 2014 9:51 pm Re: Културни събития Wed Feb 12, 2014 9:51 pm Re: Културни събития
Жива библиотека:

13.02.2014 от 18 ч.

"Живата библиотека" има за цел да събере на едно място максимално различни и интересни хора, които да се запознаят, да разширят кръгозора си, да научат нови неща едни от други, да разчупят стереотипите си, да се възползват от потенциала си и, разбира се, да се забавляват. За целта ще каним гости - "книги", които са представители на определени групи- обект на стереотипизиране и предубеждения, които ще могат да Ви разкажат повече за това по какъв начин принадлежността им към тази "група" e повлияла на живота им и начина им на мислене”, се казва в прессъобщението на организаторите.



В „Живата библиотека” ще се включат много личности, които притежават силен магнетизъм, , открояват се с енергичност, умеят да мотивират и вдъхновяват. По време на събитието, в рамките на многобройни неформални разговори всички посетители ще могат да се срещнат с "книгите" и да преминат смело към тяхното "четене", което, разбира се, не е нужно да завършва след края на текущото събитие.

Sat Dec 21, 2019 12:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 21, 2019 12:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Здравейтее

Кои от книгите на Човешката да препоръчам, и да изпратя, на човек, който чете всичко друго освен фантастика, защото не я била грабнала?

Мога да задам и уточняващи въпроси. Общо взето, кои са ни най-подходящите книги за тотално незапознат, но и доста готин и деен човек?

Мерси

Mon Feb 24, 2020 8:51 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Mon Feb 24, 2020 8:51 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Ето и снимкитеее! Както винаги, с репортаж

Sun Apr 27, 2014 1:40 am Женска военна фантастика (засега без име) Sun Apr 27, 2014 1:40 am Женска военна фантастика (засега без име)
Здравейте! Реших да ви покажа пролога на един роман, който обмислям от много време, но чак сега реших да пиша сериозно.
Искам да ми кажете как ви се струва, има ли грешки и дали е достатъчно зарибяващ.
Моля ви да не бъдете гадни, но ако нещо не е наред в писанието, да ми го кажете. Благодаря!

Пролог


- Ей, Лари! Лари! – провикна се капитан-лейтенанта, който вървеше отдясно на мен. Как се казваше, ли? Нямам си никаква идея. Бях спала с него веднъж или два пъти, но това в армията изобщо не е повод за запознанство.
- Ей, Хуан, Лили! – отговори Лари - И вие ли сте в отпуска?
- Няма майтап, готин! – протегнах се към главата му и му накривих шапката – Води ни към кръчмата. Надявам се да имат водка.
- Вие руснаците с вашата водка!
- Уискито има вкус на смачкани дървеници! – извиках аз с ръце на кръста – Не искам цял ден устата ми да вони на тях, много благодаря!
- Ще видиш ти едни смачкани дървеници! – закани ми се Лари
- Спокойно, дечица! – Хуан застана между нас с разтворени ръце – Пиене ще има за всички. За всеки, каквото иска. – той погледна последователно към мен и другарчето си – Само не се избивайте.
- Тоя не ми е в категорията! – вирнах демостративно глава и отстъпих няколко крачки назад
- Не се надувай. – викна ми Лари - Това, че стана майор преди нас и вече караш голямата таратайка, не ти позволява да ни гледаш отвисоко.
- Позволява ми и още как!
- Тогава някоя хубава вечер ще ти направят мечка. – закани се Хуан – И ние няма да се юрнем да ти спасяваме русия задник. Ама изобщо.
- Добре, момчета, искам примирие.
- Първо кажи, че уискито няма вкус на дървеници!
- На смачкани дървеници, искаш да кажеш!
Наблизо мина първия пилот на кораба ни и тримата го поздравихме и козирувахме в стойка „мирно”.
- Хайде, хайде. – отговори той небрежно на поздрава ни – Към една и съща кръчма отиваме.
Понечих да повторя разсъждението си за дървениците, но се спрях навреме. Първия пилот беше уиски-пияч.
За мое щастие, разговора, включващ въпросните насекоми, скоро беше забравен от момчетата, докато тримата разпитвахме първия пилот за новините около границата ни със силициевата цивилизация.
- Засега няма нищо ново, освен че техния посланик е скъсал нервите на всички в правителството с протестната си нота и претенциите си към нашите територии. – отговори капитан втори ранг Новак. – Ако сте чули това, значи заете колкото всички останали.
Като разбрахме, че няма да получим повече информация, престанахме да разпитваме пилота и продължихме да вървим мълчаливо между камънаците. Скоро стигнахме до питейното заведение, което така ни беше легнало на сърцето.
Кръчмата не беше нищо особено, както и планетата, на която се намираше. Беше разположена из чукарите близо до космодрума за удобство на посетителите. На Евменида цивилни нямаше. Единствения й град се обитаваше от военните, които провеждаха учения в сектора и на планетата. Пък и самата Евменида представляваше естествен терен за трениране на бой в пресечена местност. Имаше планини и тук-таме някоя река, но голямата част от нея беше полупустиня с ниска суха растителност.
Заведението представляваше стандартен четириъгълник, сглобен от бетонни панели, изляти на място. Знаех обаче, че пясъка и цимента са внесени от друга планета – местните материали бяха твърде некачествени. Край заведението се намираха и казармите, направени от бетон и ламарина. От местните казарми произхождаше и основната му клиентела – млади жени и мъже с къси прически и в униформата на космическата пехота. Повечето пехотинци, разбира се, бяха мъже, но тук-там се виждаше някоя жена-офицер. Да си призная, не ги заглеждах особено. За сметка на това гмурнах поглед в морето от стегнати мъжки тела. Може и да ми излезеше късмета тази вечер.
Във въздуха се носеха триизмерни изображения на рок-звезди и неонови надписи, а покрай бара и стените бяха наредени високи столове, повечето от които бяха заети от войници като нас. Седнахме с Лари и Хуан в дясната част на бара, там където имаше повече мадами – ако можете да наречете „мадама” жена, висока 180, с едро телосложение и изражение на армейски сержант. Е, имаше и по-дребни като мен, но те вероятно не бяха от пехотата.
Оставих момчетата да се опитват да прилекат вниманието на някоя сержантка и се зазяпах в холо-екрана, където даваха някакъв концерт на мъже в оскъдно облекло, но за сметка на това – с буйни коси. Като цяло бяха симпатяги, обаче не можеше да се разбере какво свирят – някой им беше изключил звука. Вместо това бяха пуснали да свири някаква класика на Джудас Прийст. Нямах нищо против – музиката ми харесваше, а и караше мъжете да се чувстват „мъжкарски” и да се перчат повече от обикновено.
- Добър вечер, майор, капитан-лейтенанти! – поздрави бармана – Какво ще бъде?
- За мен – водка. – обявих аз – Голяма.
- Здрава жена сте, щом умеете да пиете по толкова. – опита се да флиртува с мен барманчето. Изглеждаше на не повече от двайсет и три.
Огледах го от главата до коленете – малко по-дълга от военните прически, риза, тъмна престилка, цивилни панталони. Ставаше.
- Може да пиеш с мен, ако ти стиска. – казах и надигнах водката. Изпразних чашата на един дъх и я ударих в бара. – Още една.
- На работа съм, сладурано. – усмихна ми се той, докато ми пълнеше новата чаша. За вас, момчета?
- Средна текила и голямо уиски. – поръча Хуан, който си беше отдавнашно другарче по чашка с Лари.
- И за мен едно уиски. – обади се някой от другата страна на Лари. Гласът му беше дрезгав и приятен. Наведох се назад, за да го видя – беше старши лейтенант от пехотата с черна коса и стабилна стойка.
- Наздраве! – викнах му аз и пресуших половин чаша. Първо правило, ако искаш да си хванеш мъж – не се прави на такъв.
- Майор! – козирува пехотинеца, макар че изобщо не беше нужно.
- Как е уискито, старши лейтенант? – попитах го аз.
- Гадно. – отговори той и продължи да го пие.
- Мога ли да ви препоръчам тогава водка? – станах от мястото си и се приближих към него. – Същия ефект, минус вкуса.
- Благодаря. – каза той и отпи глътка от чашата ми. След това присви очи. Аматьор.
Поръчах си трета водка.
- От кой кораб сте, майоре? – попита ме той
- От „Веселия Роджър”. Наричай ме Лили.
- Аз съм Роб.
Докато умувах как точно да си пия водката, той продължаваше да пие неговата на глътки и да ме дразни. Ако почнехме да пием както си трябва, от една страна, сигурно щях да го напия, а пиян мъж не ми трябваше. От друга страна, водка не се пие така.
- Е, Лили, това ще го пиеш ли? – явно беше решил да ме взема на подбив.
Надигнах и тази чаша и я изпих до дъно.
- Нещо напротив? – попитах втрещената му физиономия, която се намираше точно срещу моята.
- Не. – каза той и потръпна. След което обърна своята чаша.
- Хубаво. – рекох аз и оставих чашата си на бара.
През това време моите двама приятели се опитваха да забиват някаква мадама. Първия пилот не се виждаше.
- Още две водки. – поръча пияча-новобранец.
Изпихме ги едновременно и тропнахме с чашите на бара.
През това време моите приятели се бяха сдърпали с някакъв друг старши лейтенант за девойката. Не държах особено много на старата комбинация пиене-въргал, обаче когато приятелчетата на нахалника се присъединиха в боя, трябваше да се включа. Праснах единия във физиономията и тъкмо се готвех да го сритам, когато някой се развика:
- Ей, веднага го пуснете!
Беше първия пилот, а зад гърба му стояха двама армейски офицери.
Погледнах гузно към Роб. Той обаче не изглеждаше да ми е ядосан, задето се бях сбила.
- Май трябва да ти спрем пиенето. – заключи той на шега, след като ме издърпа от меллето. Останалите побойници бяха раздалечени в двата края на бара.
- Защо, притеснявам ли те? – отметнах косата от потното си чело.
- Не. – отсече той
- Добре тогава, да вървим. – хванах го за ръката
- Накъде? – попита той
- Има ли значение?
Поведох го извън кръчмата, към близките стайчета за въргаляне. Сложих банковата си карта в прореза, след което вратата се плъзна встрани и аз поведох старшия лейтенант към леглото.
Части от униформи се разлетяха към пода, следвани от бельото. Лейтенанта ме притисна към леглото и ме целуна по устата. Като цяло беше доста мил и внимателен, но си личеше, че е на зор. Също като мен. Затворих очи и разтворих бедра. Беше разтушаващо приятно.
Точно на най-хубавото ни прекъснаха.
Хуан блъскаше отвън по вратата и викаше:
- Лили, излизай виднага! Кораба излита след десет минути!
Така започна войната за майор Лилия Станчева – потна, пияна и с гол мъж върху себе си.

Tue Jul 01, 2014 8:41 am Re: Културни събития Tue Jul 01, 2014 8:41 am Re: Културни събития
За любителите на Изтока:

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014 ... orisovata/

Fri Apr 17, 2020 3:43 pm Re: Културни събития Fri Apr 17, 2020 3:43 pm Re: Културни събития
Из Онлайн програма на Културния център:

В последния месец животът ни драстично се промени, поставяйки в нова перспектива неща, които приемахме за даденост. „Новото значение на старите неща“ е поредица от онлайн дискусии и срещи на Културния център на СУ за критическа рефлексия върху случващото се. Те ще се излъчват на живо в нашата фейсбук страница, а после ще бъдат достъпни в YouTube и на нашия сайт.

22 април, сряда, 18:00 ч.│ЧОВЕШКИ ПРАВА И ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Разговор с д-р Красимир Кънев (БХК), д-р Димитрина Петрова, д-р Даниел Смилов, адв. Васил Георгиев. Модератор проф. Александър Кьосев


ЦЕННОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Видеосерия с участието на проф. Анастас Герджиков (Ректор на СУ, ФКНФ), проф. Георги Каприев, (ФФ, СУ), проф. Миглена Николчина (ФСлФ, СУ), проф. Ана Пройкова (ФФ, СУ), проф. Васил Симеонов (ХФ), д-р Христо Хинков (Институт за обществено здраве)

ЦЕННОСТ НА КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВАТА В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Видеосерия с участието на Георги Арнаудов, Явор Гърдев, Лъчезар Бояджиев, Ива Свещарова, Самуел Финци, Ани Илков

Очаквайте видеосериите във фейсбук, YouTube и на нашия сайт!

ЧЕТЕНЕ В КАРАНТИНА: АКТЬОРИ ЧЕТАТ ЛЮБИМИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Видеосерия с участието на Валентин Ганев, Руси Чанев, Юлиан Вергов, Стефка Янорова


Ради

Wed Mar 16, 2022 8:24 pm Re: Сивият път Wed Mar 16, 2022 8:24 pm Re: Сивият път
Художникът Петър Станимиров обяви, че е завършил илюстрациите към втората част на "Сивият път" (рисунката е от ФБ страницата му. Ако не го следвате, горещо препоръчвам).
https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEi6d9kMhv26zzCWLrB9CS2OTdTCmQnmEnz2Q00eLbUHT3pB_qZa9n08-crGYScE0W4c4BIHe0YYUB1lmhwzRvwl1AcTkL_gxMqdd7iaZmCep7xZJKCja3eMjq0gp9F6jeygozu49R5bCR6_pFOkETr57eZd3N5E39nyxasTZtUlhADbWO8f4owXOtHo=s320

От "Изток - Запад" още няма никакво обявление, но предвид, че има и готова корица за съпътстващ том - "Елесар" (каквито бяха "Забравени сказания за "Наследникът"), изглежда, че най-накрая има надежда да видим скоро продължението.

Tue May 05, 2020 6:40 pm Re: Мирослав Моравски Tue May 05, 2020 6:40 pm Re: Мирослав Моравски
Из мейлинг листа на Миро Моравски:

(: Една покана за първият четвъртък през Май :)
Заповядайте да се анимираме... и пооживим малко заедно, с музиката от Коренуване, Невидена река и още разни етнорокаджийски изненади.
Този път в партито ще се включат и Ани и Миро от „Невидено“.

Ще стриймваме лайф (преточим на живо) от Таванета.
7 май, 20.00 ч.
( линкът ще е активен от 19.30 ч., за да може да поекспериментираме в почит и признание пред Бога на Техническите неизправности :)

Ето и една видео-покана. :)))

Доскоро!


Видео-поканата за АниМирането

Ради

Wed Sep 24, 2014 10:28 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Wed Sep 24, 2014 10:28 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Още една бурно-нежна, хубаво написана история: „Нощ на звездопад“ от Елица Баховска. Много се смях на късата памет на... Локи? Люк? Лакмус? :? А репликата „Ако се утрепем, ще те убия!“ е все едно взета от възпитателния репертоар на баба ми (като малък, тя ме предупреждаваше да внимавам да не падна, понеже ще ме набие...).

Wed Oct 08, 2014 4:29 pm Re: Културни събития Wed Oct 08, 2014 4:29 pm Re: Културни събития
„България, тази вечна ерес“ тръгва по кината

Това е ИСТИНСКАТА премиера! Сега е моментът, който чакахме почти цяла година – най-после "България, тази вечна ерес" получава официално разпространение. От петък 10.10. филмът се пуска в Дом на Киното (ДК), Евро Синема (ЕС) и Одеон. Само първата седмица имаме 12 прожекции!
10.10 – 16.30 ДК 20.15 ЕС
11.10 – 18.15 ЕС 20.30 ДК
12.10 – 15.00 ЕС 18.00 ДК
13.10 – 19.15 ЕС
14.10 – 20.00 ЕС
15.10 – 18.00 ЕС 20.30 ДК
16.10 – 13.00 ДК 20.15 ЕС

Какъв е трикът? Трикът е, че нямаме дати за втора седмица. Втора седмица ще има, ако има достатъчно зрителски интерес първата седмица. Трета седмица ще има, само ако има втора. Четвърта ще има, само ако има трета. И т.н. Разбирате, нали? Само ОТ НАС ЗАВИСИ дали нашият филм ще достигне всичките си потенциални приятели или ще заглъхне бързо в небитието от медиен бял шум.

Каква е целта ни? 4000 ОТ НАС! Това е цифрата, на която се обзаложих, когато попълвах документите пред Националния филмов център: минимум 4000 от нас ще гледат нашия филм. А те бяха крайно скептични и иронични – 4000 зрители за независим български филм?! А дано, ама надали...

Нека ги опровергаем! Защото те не знаят тайната: този филм не е филм. Този филм е манифест, демиургия, съпричастие, съучастие и една вечна ерес... Които са го гледали, вече знаят това. А които не са, СЕГА е моментът! Когато направихме пет тестови прожекции през зимата, собственичката на Евро Синема сподели, че никога не е виждала това през последните 25 години за български филм – всяка вечер пълна зала и даже допълнителни столове. Нека сега покажем, че не е било просто мимолетно любопитство!

Обръщам се към вас директно:
Обещавам ви, че ще присъствам и разговарям с вас лично след ВСИЧКИ прожекции на първата седмица!
Обещавам ви, че на тези от вас, които доведат най-близкия си човек и още двама приятели или роднини, ще ги впиша в страницата на сайта за специални благодарности към приятели и поддръжници на проекта. Само ми дайте имената си след прожекциите или ми пратете лично съобщение.
Обещавам, че на същите тези хора, които помогнат да достигнем залога от 4000 зрители, ще ги добавя към кредитите на бъдещата дълга ТВ и онлайн версия на филма.

Аз съм напълно сериозен! А ВИЕ? Аз продадох майчината си къща да направя този филмов манифест и посветих 3 години от живота си да го завърша. Сега е моментът да покажем, че ни има, че не сме невидими, че сме поне 4000 ОТ НАС!

Това е еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата. Преживейте го, бъдете променени, споделете го с други!

Тук е официалният трейлър на филма:
https://vimeo.com/108236884

Вал Тодоров
продуцент, режисьор, сценарист, демиург

Предайте нататък. :)

Fri May 15, 2020 6:54 pm Re: Основи на Човешката библиотека Fri May 15, 2020 6:54 pm Re: Основи на Човешката библиотека
След като преди една година тук е бил огласен каналът на ЧоБи в YouTube, значи тук е мястото да се обяви видеорубриката :lol: Не може да не остане трайна следа от моето изречение :lol: :D :lol: :D :lol: :D

За ха-хо-хи-хи и други все_странни откровения откриваме секция „Видеорубрики“ на сайта на ЧоБи:

https://choveshkata.net/blog/?page_id=7952

Там ще намерите архивни и съвсем пресни представяния на дейността ни, кориците ни, някой и друг Чобит, а също и любими откъси от наши книги – включително приказки за лека нощ за най-малките, в автентична домашна атмосфера.
Погледайте, послушайте... и за да сте в крак с видеоновините, абонирайте се за YouTube канала ни. ;)

Fri Nov 14, 2014 5:37 am Re: Културни събития Fri Nov 14, 2014 5:37 am Re: Културни събития
" ... тази вечна ерес " е с втора седмица ! :D Gratuluji!
Still marches on !Week 3.
WEEK 4!!!

Може и за мен да остане ред...
Ами май това вече наистина е последната ми възможна седмица - Номер 5. Доста разредено, но все пак.
Какво да кажа ;) Седмица 6.
Надявам се след време Вал да изкара информация колко душИ са гледали.

http://demiurgia.org

Прежде временно се обявява седмица СЕДЕМ . И в нея се появява... ВЛАЙКОВА :lol:
Със студентско намаление 5 лв. за Влайкова... :D Нямаше да ме притеснява, ако не съществуваше реалната опасност лентата да прескочи, а и да не забравяме, че звукът не е стерео. Т.е. не е пълен. А може и да е слаб.

Fri Jul 31, 2020 9:17 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jul 31, 2020 9:17 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Учебникът на Петър Канев може да се окаже първият (и последен :?) по-желан в ЧоБи учебник, защото е непрестанно осезаемо човеколюбив, авторът – със страстен ум и мъдро сърце (е, в личната си комуникация понякога е с твърде емоционален "ум"... особено във fb), използва изключително мили названия на животинки и на аспекти, свързани с детството (личи си, че е поет, макар и асоциален), набляга на животоспасяващата нужда от смислено общуване и екология с цел оцеляване на човешкия вид . И в крайна сметка книгата е за общуването и човешката култура в цялост, но минава и през комуникацията на хората с другите същества, защото дава примери и по какво не сме по-различни и по-специални от тях.

Островът на делфините + Зъбатите демони in one ;)

Tue Feb 03, 2015 10:57 am Re: Културни събития Tue Feb 03, 2015 10:57 am Re: Културни събития
Довечера в Арт плейс интерпред, откриването е в 19 часа - https://www.facebook.com/profile.php?id ... 122&ref=70
Приятелката ми прави фантастични неща, мисля, че ще ви допаднат.

Ще се радвам да се видим.

Sat Feb 14, 2015 9:39 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 14, 2015 9:39 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
And for those of you who'd rather celebrate other things today: some food for thought. ;)

(...) I am no longer convinced that every published author has given full consideration to the host of assumptions they carry into their created world. Well. There. I said it. I will not get into specific examples here, though it wouldn’t take long to assemble a fair list of ‘you-had-no-idea-what-you-were-really-saying-here-did-you?’ films, novels, and the like. That is, I can only assume they didn’t know what they were saying, unless I choose to believe that certain creators of mass media out there have no compunction about encouraging terrorism, perpetuating bigotry, misogyny, rape and hate crimes; and are equally happy advocating revenge as the primary recourse to justice.

So, what has all this to do with the Fantasy genre? Plenty, because it’s a genre that invites you (as a writer), even demands you, to invent something new, something other. But in that process of invention (of, say, an entire other world), there is the risk that certain assumptions or behaviors or attitudes from this world can slip in, unquestioned, unchallenged, unexplored. And when that happens, why, it’s fair game for anyone — anyone — to throw down the gauntlet in challenge. And when it becomes evident, in an author’s direct response, that certain elements were not thought-through, not thought-out, that author then faces the choice of mea culpa or launching into a full defense of their position, which in turn further blurs the distinction between author and the author’s work in question. This is messy, but I find myself lacking sympathy: we are, after all, in an age of communication that expects the creators be present, engaged, and prepared to stand behind their words. It’s not all fun and games and ego-massaging, after all. There’s a price to pay for notoriety.

If, into this invented fantasy world, certain assumptions about gender roles, skin colour, sexual preference, etc, are carried ad hoc from our world, then it is incumbent that they be challenged. Why? Because it matters. Because, every time shit like that is carried over, an underlying assumption is made: that such assumptions adhere to some Natural Law, wherein arguments in defense of such choices devolve into falsehood (‘history shows it was always that way’ [no, it doesn't], and ‘in a barbaric world a patriarchy is given’ [no, it isn't], or, ‘in a post-apocalyptic world where remnants of hi-tech is akin to magic, men will still rule and dominate every social hierarchy’ [say what? That doesn't even make sense!]). The Natural Law argument is a fallacy; more to the point, the Fantasy genre is the perfect venue in which to utterly dismantle those assumptions, to offer alternative realities and thereby challenge the so-called givens of the human condition.