Е, да видим какво ще кажете.
Космически пирати
- Скивай, шефе, какво идва насам. – навигаторът натисна няколко копчета и на екрана се появи малък товарен кораб
- Ти да нямаш температура, че за едно АХ-30 ме караш да ставам от креслото?! – намръщи се капитанът и по съвместителство първи пилот на кораба, когато погледна към монитора
- Да, бе, Ейб, сигурно е някой тъп сельо, който си кара картофи за посев. – втория пилот беше качил крака върху пулта за управление и мачкаше по навик цигара между пръстите си
- Роджър, да ти напомня ли, че тука не се пуши? Шефе, виж го, още малко и ще си запали насред кабината.
- Млъкнете и двамата! Ейб, дай ми приближение на сельото. Родж, прибери цигарата.
- Ама, шефе, аз само си я въртя. Нямам намерение да я пуша.
Навигаторът тъкмо се канеше да му направи втора забележка, когато началникът им викна да мълчат.
- Ти ще се окажеш прав, Ейб. – отбеляза той след кратък размисъл. - Много лъскавичък е този АХ-30 за селска каруца. Сигурно е на някой търговец, дето кара стока.
- Ама аз точно това се канех да ти кажа, шефче. Обаче Роджър ме разсея.
- Да бе, аз съм ти виновен, че си кьорав като прилеп.
В командната кабина избухна свада, която заплашваше да се развихри като горски пожар.
- Млъквайте най-после и си сядайте по местата. – изкомандва капитанът – Роджър, обади се на Дейв в машинното. Да го видим какво мъкне този търговец.
Двамата помощници си размениха още няколко епитета, но щом чуха заповедта, спряха да се карат и даже настроението им се подобри. Щеше да падне сухо.
Няколко минути по-късно космическите пирати седяха закопчани в креслата си и всеки трескаво вършеше работата си. С малко повече късмет скоро щяха да го настигнат. АХ-30 не бяха бързи кораби и рейдерът вече скъсяваше дистанцията помежду им.
- Още петнайсет минутки, шефе. – обади се Ейб
- Хубаво. – отговори шефа и си приглади мустаците – Гледай да не ни се измъкне.
И наистина, товарния кораб вече променяше курса си, явно усетил близостта на пиратите. Пилотите направиха промяна в курса и продължиха да го настигат.
- Няма да успее да духне. – каза навигаторът – Таз каруца не вдига много же. А и няма къде да се скрие.
Петнайсет минути по-късно обаче не бяха толкова близо до кораба, колкото им се искаше. Търговецът не можеше да се скрие никъде, но за сметка на това криволичеше насам-натам и ги караше да изпълняват най-различни акробатики около него.
- Ще се опитам да се приближа с още няколко километра – изръмжа шефът. – Роджър, обади се на Дейв да приготви парализиращия лъч.
Рейдерът изпълни поредния лупинг, от което всички ги заболяха стомасите.
- Шефе, парализиращия лъч е готов. – обади се четвъртия член на екипажа от машинното, щом успя да си поеме въздух след маневрата
- Роджър, поеми командването. Трябва ми близка дистанция. Около 100 километра. Аз ще стрелям.
Товарния кораб направи поредния акробатичен номер и рейдерът го последва.
- Тоя се опитва да ни забаламоса, шефе. Да влизам ли в завоя?
- Недей, ще загубим много време. Ейб, провери възможните му траектории и ни насочи към края на най-вероятната.
Корабът обаче кривна по някаква странична траектория и пак се изплъзна.
- Мамка му и хитрец! Изменти ни. – разруга се втория пилот
- Стига си псувал, бе! Следвай кораба. Ейб, дай новите координати.
- Ъ, на кво?
- На най-вероятните траектории, задник рошав!
Ейб провери новите траектории и зададе изхода от поредната сложна фигура.
- Ей сега ще го хванем! – закани се той
Но и този път не успяха. Капитана пое лично управлението, от което обаче положението им не се подобри особено.
- Чудя се, какво ли ще направи сега този идиот? – промърмори той
- Виж, шефе, този завой е с много голям вираж. Ще го хванем!
- Роджър, поеми парализиращия лъч.
Капитана изстиска от кораба най-високата скорост, на която беше способен рейдерът. Когато влязоха в завоя, кабината се разтресе рязко.
- Стреляй! – викна капитанът
Роджър натисна копчето на парализиращия лъч.
- Не уцелих. – ядоса се той
- Имаме време за още веднъж. – обади се Ейб окуражително
- Давай!
Този път парализиращият лъч попадна в целта си. Куп жълти искрици избухнаха от корпуса на кораба, докато рейдерът унищожаваше „очите” и „ушите” му. Капитана се ухили доволно.
Няколко минути по-късно двата кораба спокойно се носеха един до друг.
- Пригответе се за скачване. – каза капитанът
Шлюза на пиратския кораб вече беше точно срещу този на търговския. Няколко секунди по-късно установиха контакт.
- Готово, шефе, поехме контрола. – потри ръце Ейб, който беше и спец по компютърно управление - Въздухът му е годен за дишане, явно не е имал време да ни пусне някоя отрова или поне приспивателен газ.
- Добре, вземете два терминала и елате да видим какво е натоварил.
Двамата подчинени отидоха да откачат два помощни терминала, а капитанът натисна копчето на разговорната уредба.
- Дейв, всичко окей ли е при теб?
- Да, шефе.
- Идваш ли с нас да претърсим търговеца?
- По-добре да остана и да проверя машините. Опасявам се за състоянието на охлаждането.
- Обади се като свършиш. Може да ти намерим работа.
- Окей, шефе.
Капитанът изключи разговорната уредба и тръгна към шлюза. Другите двама го последваха. Шлюзът не беше особено далеч и скоро пиратите се озоваха на пленения кораб. С помощта на терминала си Ейб успя да отвори всички врати по пътя и скоро тримата стигнаха до трюма.
- Ей, Родж, провери какво има в тези кашони. А ти, Ейб, ми намери разговорната уредба. – изкомандва капитана
- Не мога да я открия на терминала. Сигурно няма безжичен порт.
- Виж по стените тогава. АХ-30 трябва да имат разговорна уредба.
- Слушам.
Ейб се зае да претърсва старателно стените. Колкото по-бързо се оправеха с търговеца, толкова по-бързо щяха да гушнат сухото.
- Шефе, ела да видиш. – обади се Роджър – Тука има всякакви джунджурии. При това от благородни метали. Има и всякакви електронни играчки. Ще станем богати!
- Наистина изглеждат скъпи. – кимна капитанът, след като надникна в кашона. После се обърна към Ейб – Ти намери ли ми разговорната уредба?
- Ето я тук.
Той се приближи до стената и натисна копчето.
- Внимание, говори капитанът на Веселия Роджър. – каза на Интерлингве – Останете си в кабината, докато разтоварим и нищо няма да ви се случи.
- Да бе, все едно може да мръдне нанякъде. – ухили се Ейб – Блокирал съм му всички врати, освен тези, през които влязохме.
- Корабът ви е претърпял няколко повреди, - продължаваше капитанът - но ще можете да стигнете до най-близката цивилизована планета без чужда помощ. Повтарям, не се опитвайте да ни пречите и ще си запазите живота.
- Е, мисля че предадохме посланието си. – замислено каза той след малко – Езикът не би следвало да е проблем, нали Ейб?
- Тоя кораб може и да е трошка, обаче със сигурност има преводач от Интерлингве.
- Добре. Значи е време е за разтоварване. Роджър, вземай тия два кашона и ги носи към рейдера. И донеси пневматичната количка на връщане.
Роджър пренесе кашоните пред вратата и посегна към дръжката. Тя обаче заяде.
- Ейб, ти ли си правиш шегички? – провикна се
- Нищо не съм пипал, честна дума. – започна да се оправдава Ейб и да тропа по терминала. – Подай ми другия, този не реагира.
- Ето ти го, ама и той не ми изглежда по-читав. Блокирал е, гадината.
- Ще опитам да го рестартирам. Абе, какво им става на тия терминали, дяволите ги взели?
- Ейб, какво става с вратата?
- Дейв, ти ли се бъзикаш? – опита за последно капитанът, въпреки че не си представяше как инженерът би могъл да види какво става в трюма, какво да говорим да прави номера.
- Не е Дейв. – от комуникационната уредба се разнесе непознат дрезгав глас, който говореше на техния език
- Кой си ти, бе? – развика се капитанът
- Аз съм собственикът на кораба, господа пирати. Не знаехте ли, че се намирате на територията на частна собственост? – тук гласът се превърна в лек подигравателен смях - Съветвам ви да не си губите времето с вратата, тя е под мой контрол. Както и корабът ви, между другото. Запазете спокойствие, само след няколко часа ще стигнем до най-близката цивилизована планета, където с вас ще се заеме полицията.
- Да ти пикая на частната собственост!
- Моля ви, постарайте да се въздържате. В другия край на трюма има тоалетна. И гледайте да не ми повредите стоката, защото тогава може да забравя да ви предам на полицията и просто да ви оставя тук.
- Мамка му! – изпсува капитана. Отнякъде се чуваше звук на стартиращи двигатели. Бяха попаднали в капан.
- Моля ти се, пусни ни. – замоли Ейб, докато тропаше неистово по терминала си – Грешчица стана. Не си струваме само горивото да ни закараш дотам.
Проточи се минута тишина.
- Вярно, по-зелени от това трудно можеше да бъдете. – проговори най-накрая другият капитан – Изобщо, какви пирати сте вие?! Но ще си платите за нанесените щети следващия път. Отварям ви вратите - изчезвайте от кораба ми. Аз съм пирата тук!
, ловко и хитро изпародирана. Готино. Всъщност, в този смисъл, най-малко ми харесва краят. Не като идея, а като изпълнение: обърнато е прекалено малко внимание на "неочаквания край" и не е осъществен добре. Може би тъкмо защото в Гражданина липсва реална сцена с опит за обир на кораб и удобната позната обстановка преминава в свободно съчинение, а нивото на детайлите спада катастрофално.