По пътя към...

[mitseva]

Тема за сборника с разкази "По пътя към..." на Георги Атанасов.
Насам, народе, тук е мястото за споделки по темата.

Съдържание и откъси

Линкове към GD:
х-книга - https://www.goodreads.com/book/show/43726631
е-книга - https://www.goodreads.com/book/show/43697521

[Vessey]

Прочетох откъс от сборника и бях удивена. Жоро, много си талантлив и определено трябва да го прочета целия. :) Благодаря ти! :) Продължавай да пишеш и да ни радваш. :)

[Кал]

„По пътя към...“: електронно и хартиено издание

Медиен анонс:

Сборникът „По пътя към...“ е първата книга на Георги Атанасов – и тридесет и втората в поредица „Човешката библиотека“:

https://choveshkata.net/blog/?p=7140

„По пътя към…“ е пътешествие. Едновременно навътре към себе си и навън, към Вселената. Разказите вътре са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка: стремежа да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат да преоткрием необятните светове във и около нас. Да ни разбудят и разтърсят. Да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем и ние, всеки по своя Път.

Георги Атанасов изследва множество творчески форми, от класическа приказка през магически (или съвсем реален) реализъм до закачки в духа на Луис Карол. Той размива границите между реалност и фантазия, съществуващо и пожелателно. За да ни открие не просто един, а цял лабиринт от пътища. Къде ли ще ни отведат те?

Заешката дупка е най-доброто скривалище, понеже няма начало и край. Някои дори не са сигурни къде започва наистина, и ако заекът влезе – значи това е началото. После може да не излезе същият заек, а дори да излезе нещо друго. Понякога заешките дупки изчезваха и на тяхно място цъфваха гербери и брюкселско зеле, което някому приличаше на заек или поне на усмивката му.

„Днес поздравих някого, а той не ми отвърна. Предполагам, че е глътнал таралеж. Само и единствено когато някой е глътнал таралеж, не отвръща на поздрав. Въпросът е дали е заседнал добре и има ли смисъл да се вади. Таралежите остават дълбоко в нас, щом се наежат. Може би този се бе наежил.“ Зайо почеса ушите си. Всъщност често го правеше мислено. Над тях се мъдреха чифт слънчеви очила и шапка идиотка. Под тях бе нахлузил жълт комбинезон, открояващ се сред лехите.

„По пътя към...“ излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=7140

Отражения:
- radiovox.bg
- e-bookbg.com
- scifi.bg
- citadelata.com
- spisanie8.bg
- az-jenata.bg -> novini247.com
- fantasylarpcenter.com

[Dess]

Ето и моята рецензия в Goodreads:

Този сборник успя да ме изненада. На пръв поглед не беше "моето" четиво - малко по-дълбокомислен, по-философски, твърде... сериозен за настроението ми в момента. (Забелязвате ли, че изброеното далеч не са минуси?

Постепенно обаче разказите ми влязоха под кожата. Препоръчвам ги по две причини - съвсем кратки са, което ги прави идеални за днешния забързан делник, и в същото време са изключително наситени и подканят към размисъл. Това първо. Второ, стилово са изключително изпипани (подозирам, че голяма роля тук играе вещата ръка на редактора , което ги прави истинско удоволствие за сетивата.

И още - много са разнообразни жанрово и вярвам, че ще се намери по нещо за всеки вкус. От традиционни приказки до утопии, от магически реализъм през теологични теории до социална сатира - в сборника има от всичко. По Пътя Георги Атанасов е събирал впечатления, въпроси, емоции - и сега ни ги поднася в изящна художествена обвивка. Почерпете се и вие!

Моите любими разкази са "Анабел и снегът", "Часовникарят" и "Телемаркетинг".

[Кал]

И анонс за приятели онлайн:

Електронно и хартиено издание на „По пътя към...“

Приятели (:

Трийсет и втората книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде:

„По пътя към...“ – Георги Атанасов

Заешката дупка е най-доброто скривалище, понеже няма начало и край. Някои дори не са сигурни къде започва наистина, и ако заекът влезе – значи това е началото. После може да не излезе същият заек, а дори да излезе нещо друго. Понякога заешките дупки изчезваха и на тяхно място цъфваха гербери и брюкселско зеле, което някому приличаше на заек или поне на усмивката му.

„Днес поздравих някого, а той не ми отвърна. Предполагам, че е глътнал таралеж. Само и единствено когато някой е глътнал таралеж, не отвръща на поздрав. Въпросът е дали е заседнал добре и има ли смисъл да се вади. Таралежите остават дълбоко в нас, щом се наежат. Може би този се бе наежил.“ Зайо почеса ушите си. Всъщност често го правеше мислено. Над тях се мъдреха чифт слънчеви очила и шапка идиотка. Под тях бе нахлузил жълт комбинезон, открояващ се сред лехите.

„По пътя към…“ е пътешествие. Едновременно навътре към себе си и навън, към Вселената. Разказите вътре са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка: стремежа да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат да преоткрием необятните светове във и около нас. Да ни разбудят и разтърсят. Да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем и ние, всеки по своя Път.

Георги Атанасов изследва множество творчески форми, от класическа приказка през магически (или съвсем реален) реализъм до закачки в духа на Луис Карол. Той размива границите между реалност и фантазия, съществуващо и пожелателно. За да ни открие не просто един, а цял лабиринт от пътища. Къде ли ще ни отведат те?

Повече за „По пътя към...“ открийте тук.

Сборникът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора.

Плодотворни пътища,
Жоро, Дес, Кал и всички в ЧоБи

Започвам да разпространявам по сайтовете, форумите и социалните мрежи, където хората ме знаят. Давайте и вие.

И отбелязвайте тук къде пускате линкове – да не дублираме усилия.

Моите са:
- forum.chitanka.info
- www.teenproblem.net/forum
- shadowdance.info/forum (изчаквам до другата седмица да видя дали ще ни отразят в самото списание)
- cheteneto.subtle-bg.com (мъртъв; не ми се занимава да си правя нова регистрация в https://forum.hobbykafe.com/viewforum.php?f=11)
- sf-sofia.com/forum
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- G+ общностите „Аз обичам книгите“, „Читателски клуб“ и „Електронни книги“
- личният ми G+ профил
(... приключих)

[Dess]

Току-що пуснах отзив в "Какво четеш..." във ФБ. Съдържа рецензията от GR + следното въведение:

"По пътя към..." на Георги Атанасов: един различен сборник.

Признавам, че съвременните български "градски" разкази не са ми съвсем по вкуса - нито като тематика, нито като като стилистика. Често ми идват вулгарни и "делнични", и вместо бягство от реалността, каквото търся в една хубава книга, намирам в тях твърде точно, та чак противно отражение на тази реалност. Не, благодаря.

Георги Атанасов предлага нещо друго. Един по-необикновен поглед към ежедневието - през приказното, фантастичното, през очи, които са ни повече или по-малко чужди: на деца, животни, богове. Вдъхновява ни да задаваме въпроси, да търсим решения... да вървим все напред по Пътя.

Засега се радва на умерен интерес... т.е. супер слаб спрямо предъвкваните/популярните заглавия, но приличен спрямо останалите ми постове там.

Spoiler

Които са почти 100% за книги на ЧоБи... ще трябва да разнообразя. Но пък са достатъчно редки да не се набиват на очи като спам.

Ако някой (визирам външни хора) се излъже да коментира, ще е чудесно

[брръм]

Прочетох и аз сборника. Като цяло беше интересен, топъл, човешки. Като народна приказка с поука на моменти. Любимите ми части бяха разказът на/за Часовникаря, и "Телемаркетинг", където капитализма е доведен до желания си абсурден максимум. Само един разказ пробуди недоумение в мен - "Бунтът". Твърде много сме зависими от съвременния начин на живот, и едно трайно откъсване от него въобще няма да ни се отрази така добре и идилично, както е представено в тази разказ. Но нейсе, много повече бяха хубавите разкази в сборника

[радина666]

Прочетох и аз "По пътя към..." .

Пуснах отзив във форум Муза и Goodreads.

Ето линк към поста ми в Goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/43697521

Копи пейст на мнението:

Хареса ми. Как обяснява на децата научни неща чрез измислени истории, ала "щъркела носи бебето". Във всеки разказ струи въодушевление, магия, човечност, светлина, урок, визии насочени към бъдещето, герои от библейски митове, "закачки към Луис Карол", свръхестествени създания и търсене на път, посока и избор.
Най-любими разкази са: "Анабел и снегът", "Завоевателят", "Хлебь" "Трите съкровища на Горската фея". Някои разкази не ги схванах, 2-3, вероятно има скрит философски замисъл, но ми липсваше сюжет насред размислите, които са неопределени. Инак носят ярки образи и герои, и достоверно историческо време и обстановка, в които се потопих. Майсторство е да ги пресъздадеш в толкова кратък обем. Ще питам автора да се пробва с приказки, защото му се отдават. И относно предисловието че са толкова кратки разказите, защото хората не разполагат с време за четене, и затрупани с информация стойностна или не, читателят трябва да е заинтересован или погълнат от нещо, за да отдели специално време за него...намирам време за четене, заинтересована съм и погълната от книгата, харесва ми, и сега идва проблемът, че искам още! О, да, поздравления и на художника за прекрасните илюстрации! Чакам следващата. Давам между 4 и 5.

Поздравления за автора, редактора и художника!

[Dess]

Ето и кхъм, равносметка от премиерата на сборника във ФБ:

Ето и равносметката от последната ни премиера:

--> Авторът Георги Атанасов се държа на ниво: не го смутоха нито техническите гафове, нито лавината от въпроси, нито неочакваните гости. Вървеше си По пътя с усмивка и си свиркаше. Браво на него!

--> Водещата Десислава Сивилова обаче се поизложи. Не стига, че пропусна да осигури проектор (при подготвена презентация!), ами и не си беше дала труда да си понаучи въпросите, и вместо да слуша внимателно, постоянно си зяпаше в телефона. Че и ги задаваше по пет наведнъж, да се свърши по-бързо... И репликите си обърка, и обясненията върза на фльонга... Излагация! Ако продължава така, ще се уволняваме.

--> Редакторът на сборника и по съвместителство творчески директор на ЧоБи, че и четец на разказ Калин Ненов, уж дойде основно като зрител, но се оказа спасителният пояс: със своевременните си включвания на сцената замазваше отдалеч де що усети гаф, благодарение на което публиката все пак си тръгна осведомена и удовлетворена. Голямо мерси!

--> Четците по роли Цвета Колева, Лъчезар Енчев и Мирослав Моравски бяха върхът! С тяхна помощ разказите оживяха и докоснаха всички присъстващи до един. Само дето накрая забравихме да ги представим (досещате се по чия вина, нали? ), та сега фен пощата им ще зарие мейла на ЧоБи. Смилете се над нас, моля!

--> Гост-репортерът Надарин Тролев от "Телевестник" обаче беше звездата на вечерта! Събра очите на публиката със задълбочените си литературни прозрения, скри им шапките с проникновените си въпроси, а екипа на ЧоБи тласна към решителни и навременни действия. Силно се надяваме да уважи и бъдещи наши изяви!

--> И накрая, публиката ни беше един път! Смееха се на правилните места, пляскаха на правилните места и с хъс се включиха във викторината. Победителите вече получиха своите награди и се надяваме, че си ги четат с кеф!

Всъщност има ли тук присъствали на премиерата? Я се включете в разбора, че да можем другия път да сме ОЩЕ по-добри!

[Dess]

С прилично едномесечно закъснение, ето и пълен звукозапис от премиерата. Благодаря отново на Лъч, че съкрати излишното в началото и края и почисти фоновия шум!

И за да не е само звук - ето и подбран снимков материал с обичайните коментари Този път фотограф ни беше Ани и се е справила супер!

[mitseva]

Ето и моя отзив за сборника:

„По пътя към…“ е дебютна книга на Георги Атанасов. Един сборник-откровение съдържащ кратки, мили разкази, споделени в един очарователен пасторален стил.

Сборникът съдържа седемнадесет разказа писани в периода 2008-2017 година. Всеки от тях докосна моята емоционална натура по различен начин.

А кои бяха разказите, които се превърнаха в лични мои фаворити?

„Трите съкровища на Горската фея“ – вълшебна приказка за силата на вярата и на любовта.

„Продавачът на праскови“– „Изборът е ваш, мадам.“ – и ѝ намигна.

„Гъсеницата“ – в търсене на Свободата, в търсене на радостта и за онази очарователна неизбежност на Промяната.

„Телемаркетинг“ – освен, че много, много се смях… Усмихнах се на ресурсността на героите и че имат винаги по една нова идея в задния си джоб.

И големият финал бе… разказът „Хлебь“

„Ибрахим[…] Месеше хляб и пееше. Беше едър – с една ръка можеше тридесет оки ведро да вдигне и да го носи през цялото село. Ала хлябът под силната му ръка се ваеше.“

Линк към ревюто в GR: https://www.goodreads.com/review/show/2687554361
Линк към ревюто в блога ми: http://yana-mitseva.com/blog/po-patya-k ... -atanasov/

[Dess]

На 06.05. по повод празника пускам на страницата на книгата вие-знаете-къде:

Честит празник, приятели!

Може би помните, че днес авторът Георги Атанасов има и имен ден, и рожден ден? И понеже се е родил в Деня на храбростта, днес той ви поздравява с една история за куража да живеем живота си така, както сами сме избрали... и да не следваме начертания ни от други път. „Гъсеницата“, в изпълнение на Мирослав Моравски/ Moro Miro.

https://www.youtube.com/watch?v=3x-ijS8 ... jksJ1ZgQkM

[Dess]

На 11.05. по повод празника и годишнина от премиерата пускам:

Честит празник, приятели... и библиотеки!

Днес, в Деня на библиотекаря, празнуваме и ние, естествено!

И по този повод ви черпим с една весела поредица от клипове, заснети точно преди една година – на премиерата на сборника „По пътя към...“ на Георги Атанасов.

Най-колоритното присъствие на представянето – като изключим самия автор, разбира се! – беше репортерът Надарин Тролев от „Телевестник“. Тук сме ви подготвили неговото кратко, но изключително наситено интервю, задъханата подготовка преди него... и още малко любопитни подробности от кухнята. Приятно гледане!
https://www.youtube.com/playlist?list=P ... BD2nc3Bft9

[frog]

Благодаря, не знаех за този празник. Само за Кирил и Методий. Абе хубава си остава тая дата на премиерата.
Тоя коралов микрофон ме убива просто... Смятам за важно за книгата и за образа на Миро в плейлиста да присъства и четенето на "Гъсеницата", както вече бях казала. Не пречи да е най-накрая.

[Лъч]

Четенето не е за този плейлист, но може да направим друг, в който да си събираме или само четения, или четения и други представяния на книгите ни или откъси от тях.

Микрофона е веднъж, един е микрофона!

[frog]

...Иииии всичкия аплауз отива при Георги Атанасов, за уникалното му самообладание и усмивка пред един от най-неприятните и нагли папараци, които историята е виждала.

Какво спокойствие, каква любов към животните (или да не ги обиждаме) - създанията, които обикалят край млади автори, с надежда за поне стек книги...

Жоро, респект!
Пожелавам ти да си толкова уверен при всяко изпитание на съдбата, и дай боже другите да са по-леки от Надарин Тролев!
Специални благодарности на Човешката библиотека за съпорта на авторите си.

Честит библиотечен и апостолски ден, приятели.
Бъдете... спокойни.