choveshkata.net

Fri Aug 14, 2020 10:04 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Aug 14, 2020 10:04 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Всъщност ми се струва полезно да редактираме автори с подобен (на нашия, ако добре съм разбрала) стил. Никой не може да е обективен към писането си, и ако успеем да забележим свои грешки в чуждото – ще знаем за нататък. На мен това много ми е помагало.
Права си. Мен по-скоро ме притесни дали няма да пропусна грешки в чуждото писане, понеже присъстват и в моето.

По чуденката ти: аз бях останала с впечатлението, че разказвачът е от нашия свят, а героите не са. Тоест, той може да прави препратки към Йордан Йовчев и прах за пране "Ариел", но героите носят гащеризони марка "Братя Пехливанови", а не "Levis". Поради тази причина италианските плочки ме объркаха, понеже - доколкото видях в тоя откъс - са единствената препратка към нашия свят, която наистина съществува в Долната земя. Но може би аз съм пропуснала нещо - ако съм, и него бих го отбелязала за смислова редакция. Наистина ми идва твърде голям suspension of disbelief.

Sun Oct 04, 2020 9:19 pm Re: International (non-English) speculative fiction Sun Oct 04, 2020 9:19 pm Re: International (non-English) speculative fiction
Снощи заради Еврокона след него се чудех какво да чета и захванах Андерсенови 5 приказки на полски - едно тънко книжле. Първата е за Снежната кралица. Прочетох 2-3 страници на глас, преди тотално да се просна да спя.
Не беше много лесно, но така са построени изреченията, че човек, ако знае как да чете буквите и специфичните буквени комбинации, може да се справи сравнително гладко, като изключим някои поредици от шушкави-съскави-не знам си какви още съгласни, дето... ум ми не зайде, но ме заболяха устата и гърлото. Също така смятам, че почти всичко се разбира не само защото аз го разбирам и знам историята.
Да не говорим и как се произнася dotarw (достигнал; накрая сложих английската буква, за да не търся полското "пресечено" твърдо л). Или zabwyswy... (заискриха) :shock: сwишАwеш :( (2 л. чу).

Един забавен момент, когато Кай се уплашва, след като кралицата го отвлича - приискало му се да каже молитвата "Отче наш", но си спомнил само таблицата за умножение!!! :lol: :lol: :lol:

Mon Nov 02, 2020 7:33 pm Re: ЧоБи изяви (и издънки): 2019+ Mon Nov 02, 2020 7:33 pm Re: ЧоБи изяви (и издънки): 2019+
Shadowdance: Всичко за Еврокон 2020

(...)

Meet the Human Library and Terra Fantasia (Kalin M. Nenov)
Building bridges across the world and to the future: the transformative power of speculative fiction (Kalin M. Nenov)

Човешката библиотека са известни със стремежа си да намират и издават една по, хм, човешка фантастика. По-оптимистична, с надежда за бъдещето. Групирам двете презентации в едно, защото си ги знаем , от една страна, и защото и двете бяха посветени на строенето на мостове и на надеждата за едно по-добро бъдеще. До голяма степен и двата разговора бяха призив за по-голяма колаборация, поне на европейски ниво, който горещо подкрепям. Дрейк Вато се появи като гост презентатор и сподели и за някои по-амбициозни идеи, като селце за креативни личности, които да създават на спокойствие, а нуждите им да бъдат задоволени от творческото му производство, както и социална мрежа за творчески люде.

(...)

ESFS Business Meetings

Дали срещите на кабала на ESFS са всъщност смисълът на Еврокон, или по-скоро досадно занимание за най-големите нърдове, които чоплят правила за номинации, вместо да се забавляват? Отговорът е ясен, но като активен участник както в последното по-социално усилие по темата на родната сцена, така и в последните “официални” български номинации на Еврокон, разбира се нямаше как да не се опитам да присъствам на бизнес срещата, която решава наградите и организира следващите събития. Официалната българска регистрация беше само една – на Кал от Човешката библиотека, който представи родината повече от достойно и беше сред най-активните участници на целия кон, не само като лектор, но и комуникационно в дискорд хаоса, който навигираше доста смело. Най-интересното, което мога да кажа за срещите на ESFS – освен че явно вече се водят от Каролина от Швеция, друга стабилна фендъм звезда – беше техническият сетъп във виртуални условия, като остава да плава въпросът дали виртуални презентации с безплътен глас на лош английски са всъщност по-привличащи вниманието от презентации на живо с неубедителни публични говорители и листеща листовки публика.

Като стана дума за лош английски, в статията ни специално за наградите на Еврокон 2020 Дрейк вече изрази общия сентимент за прекалено благоприятстващия англоезичните творби свят (не бих казал регламент). В комуникацията покрай събитието Калин направи всичко възможно да събере информация за неанглоезични творби и в момента от румънска страна се готви интересна инициатива за паневропейски сборник по темата. Това обаче не топли много ситуацията с наградите. Друго, с което ще запомня тазгодишните ESFS срещи, бяха настойчивите ни опити с него да опитаме да почерпим опит от други държави как излъчват номинациите си. Както заключих и преди време в Барселона , никой практически не се старае колкото старателна беше организацията тук на последните няколко итерации на номинациите, и излиза, че човешкият фактор си остава ключов, независимо от системата, в която може би не е разумно да се влага чак толкова много усилие. Впечатли ме, че например ирландците и португалците са се отказвали от номинации изобщо, когато не са могли да се разберат помежду си (впрочем нещо подобно практически беше на път да се случи и тук, макар че реалните причини за липсата на номинации по-скоро са изчерпана енергия от всички заинтересовани). Не подкрепям изразената неколкократно от различни представители концепция, че който се интересува, може да потърси участие и да обсъжда номинациите. В ShadowDance защитаваме тезата, че популяризирането трябва да е максимално широко и фантастиката да говори на колкото може повече хора. Разбира се, че широко гласуване носи риск от неинформираност, но пък и каква е разликата дори с Хюго? Баланс между критическа оценка и популяризация трябва да се търси по всяко време.

(Отразени са и лекциите на Вальо + Еле.)

Mon Feb 09, 2015 8:41 am Re: Ех, магесническа му работа Mon Feb 09, 2015 8:41 am Re: Ех, магесническа му работа
Почти Да не би да не е имало нужда от жокери Но в книгата предположението ти дори не успя да ме докосне особено.

Spoiler

Answer: Григор след като се изкъпа не беше точно разговор. Засиявам само като си го помисля.

Tue Dec 15, 2020 1:44 am Re: Хроники на глухарчетата Tue Dec 15, 2020 1:44 am Re: Хроники на глухарчетата
ЧоБи в Абордаж, част I: Четем откъси от "Хроники на глухарчетата" - https://youtu.be/DGUnhYIrg_c
ЧоБи в Абордаж, част II: Глухарчета и Светлинки отблизо - https://youtu.be/t5lMMpSIp8I
Цялото събитие - https://www.youtube.com/playlist?list=P ... sxzh5Bdooj.

Sat Feb 21, 2015 5:15 am Re: Тема за коректори Sat Feb 21, 2015 5:15 am Re: Тема за коректори
Ще допълня Хрс само по това:
Бе и Де не ги отделям със запетая. Не помня как стигнах до този извод. Знам, че преди вярвах, че трябва да се отделят.
Принципно най-новият правописен изисква запетая. (Правилото е 81., но не съм го цитирал в линка, защото... вероятно навремето съм бил сигурен, че си е така.) Идеята е да не ги объркваме с реално съществуващите думи „бе(ше“) и „(къ)де“. Може би. ;)

Аз избягвам да я пиша, когато фразата е къса – като „Стига бе!“. Но в „Махнете ми се от главата, бе“ я запазвам.

А „та“ и „ами“ не изискват граматическа запетая. Но пояснението на Хрс за смисловата (за пауза) е баш на място.

Thu Feb 18, 2021 9:07 pm Re: Раздумки на коректори Thu Feb 18, 2021 9:07 pm Re: Раздумки на коректори
[quote="Когато за пореден път "си нямам друга работа" за "365 дни положителни мисли" me"]Здравейте!
Бих искала да дам обратна връзка за този ваш продукт - в него изобилстват граматически грешки - членуване, запетаи.
Моля ви, ползвайте услугите на коректор, понеже в днешно време проявите на неграмотност ни заливат отвсякъде. Важно е да даваме добър пример с изряден български език!
Ако нямате коректор на разположение да ви помага, повикайте ме.
Пожелавам ви лека работа.[/quote]
Освен това има повтарящи се "сентенции", макар и не кой знае колко, но страниците, които оставят у мен усещане за тромав превод, са доста. Намират се и бая комични комбинации между мисъл и фон, но... бел кахър.

Това нещо, което се оказва цели 18 лв. :shock: :shock: :shock:, ми беше подарено от кръстницата ми преди около 1,5 г. Такива работи не харесвам, но поне да беше коригирано, че да не ме дразни. То дори за благотворителен базар не става заради това. голяма доза положителни мисли
... :evil: Преизпълва ме с такива направо. ~ 185 листа гланцова хартия, яка и хубава спирала, висококачествена ЗЕЛЕНА картонена "подложка"/статив, че и един ламиниращ лист в началото... Абсолютно похабяване на ресурси и пари.

Решила съм да пиша на всички подобни "издатели" мърльовци. Тоя величав "продукт" циркулира поне от 2014 г. Предполагам, че е с неземен тираж.

Fri May 21, 2021 12:48 pm Re: Не-културни събития Fri May 21, 2021 12:48 pm Re: Не-културни събития
Дарителски и доброволчески инициативи:
до 31 май - книги по списък -  https://timeheroes.org/bg/ptpi-the-dolphins-varna/podari-knigi-zadulzhitelna-literatura-chitalishte-varna
до 15 юни - дрехи -  https://timeheroes.org/bg/pregarnata-priroda/izprati-stari-drehi-art-instalacia-burgas
уреждане на читалищна библиотека -  https://timeheroes.org/bg/narodno-chitalishche-kultura-1927/biblioteka-chitalishte-negovan#information

На 24 май в Bulgaria Mall - стара книга за нова, списъкът с подаръци не е чак толкова лош https://www.bulgariamall.bg/bg/article/215. Даренията отиват в местното читалище.

И малко комерс от Orange – при три книги – бонус безплатна. Турили са някакъв подбран списък с български книги, ровещи в миналото с оня "леко" гнусен патриотичен романтизъм. Само Възвишение я оправдавам, защото беше първата ever. https://blog.orangecenter.bg/balgarski-knigi-s-koito-da-otpraznuvash-24-maj
В по-големия промоционален списък задължително присъства и модерната тематика за Аушвиц и Чернобил :|. Много тематичен s-crap се нарои... Не казвам, че са задължително лоши, понеже не съм ги чела, но не обичам модата в литературата. И предъвкването на WWII. Освен да почна да чета историческите ни романи от XX век за друга форма на протест не се сещам.
Иначе има и ценни неща в списъка.

Но нищо не може да бие по точки промоциите на Ozone, де. ОБАЧЕ Time Heroes малко ме озадачиха – преди години са събирали доброволци за Панаира на книгата...
ДОБРОВОЛЦИ...
:shock: :shock: :shock:
ЗА ПАНАИРА НА КНИГАТА...

Mon Jul 19, 2021 1:46 am Re: Аниме-й! Mon Jul 19, 2021 1:46 am Re: Аниме-й!
ТЕЧЕ!!!

Kobayashi-san Chi no Maidragon S

Сега търпеливо, търпеливо чакаме да се "източат" епизодите и после търчим при руснаците да се снабдяваме. It's gonna be EPIIIIC!!! :D

И браво на KyoAni за абсолютното геройство , че успяват да ни предоставят такъв дар след умопомрачителната трагедия, която претърпяха преди две години. Ще се въздържа да цитирам Ницше. Нека цитирам по-горна инстанция: "Let there be Light!"

Mon Mar 22, 2021 6:18 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Mar 22, 2021 6:18 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Отзив на Миа Сердарева за „Промяна“ (от ГР):

Всички търсим различни неща в книгите, за мен най-интересен е човекът зад думите.
В този случай - човеците.
Четенето беше като дълъг емоционален разговор за живота и хората - какви са и какви биха могли да бъдат. Гласовете вътре са различни, изненадващи, развълнувани и вълнуващи, самородни и същевременно напомнящи ту български народни приказки, ту световните фантасти, ту разходка по софийските улици. Слушах ги и изпитвах всевъзможни неща, най-често благодарност, че човешкото продължава да оцелява в ежедневния свиреп сблъсък с духовна слепота. И не просто оцелява - търси, развива се, настоява, че смисълът, красотата и ценностите все така съществуват, посочва ги по хиляди начини на невиждащите и сякаш има енергия да го прави до безкрай.
Обичам упованието и непримиримостта на тези човеци, крехката нежност в сърцето на юначеството им, изобилието от начини, по които въздействат. Те са основна причина да вярвам, че промяната е възможна.

Wed Nov 10, 2021 7:48 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Wed Nov 10, 2021 7:48 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
И понеже празникът настъпи, време е да повдигна завесата...

Препоръчвам ви топло: The Celestial Way

Четящи приятели (:

Ако художественият английски не ви затруднява, ви препоръчвам с цялото си сърце и ум романа The Celestial Way: https://choveshkata.net/blog/?page_id=8444

Българските романи, които без колебание бих превел и предложил на целия свят, се броят на пръстите на ръцете ми: „Време разделно“, „Приказка за Стоедин“, „Аз, грешният Иван“, „Слънце недосегаемо“, „Ортодокс“... Към тях миналата година се присъедини и The Celestial Way – с допълнителното преимущество, че него дори не ми се налага да го превеждам, ами мога директно да го предложа на света. ;) (Казано по-сериозно: това е един от текстовете, за които току-що започнахме да търсим западни агенти и издателства.)

Визионерски, градивен, обърнат към големите теми в космоса ни – и вътрешния, и външния. Вълнуващ. Ето как ме вълнува мене: https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=28219#p28219 (и надолу).

Всъщност ме развълнува дотолкова, че влезе като едно от препоръчителните четива в конкурса ни за позитивни романи „Изгревът на следващото“ – редом с „Реквием за Хомо сапиенс“ на Зиндел и „Мъглявината Андромеда“ на Ефремов: https://choveshkata.net/blog/?p=8772

Та... поискайте си го. :) Просто драснете един ред на Човешката библиотека (poslednorog -в- gmail.com) – и ви го пращаме електронно. (А ако предпочитате на хартия, съвсем скоро се появи и хартиеният тираж.)

И прочетете ли го, елате при мен да си поговорим. Или да помълчим, с поглед към нощните небеса – и всичките пътища, които ни чакат там.

Вдъхновяващи,
Кал)

I warmly recommend: _The Celestial Way_

Friends (:

In my life as a reader, I've come across only a handful of Bulgarian novels that I would love to translate into English and show to the whole world. Last year, I found one more: Drake Vato's The Celestial Way . The good part is, it's already in English. See: https://choveshkata.net/blog/?page_id=8444

The novel is visionary, constructive, and hopeful. It tackles the great issues of our cosmos--both the inner and the outer one. It's exciting . That's how much it excited me: https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=28219#p28219 (and the posts below).

We've even included it among the recommended reading for our first national contest for positive novels (in Bulgarian), along with such heavyweights as David Zindell's Requiem for Homo Sapiens and David Brin's Uplift series.

If you trust my recommendation and wish to read it, just drop a line to poslednorog -в- gmail.com. We'll send you the ebook.

And if you do read it, come talk to me. Or come sit next to me in silence, and let's gaze at the night sky together--with all the ways that await us there.

May your ways inspire you,
Kal

Tue May 12, 2015 3:12 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Tue May 12, 2015 3:12 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Ревюто ми в Goodreads за Приказки за Юнаци и злодеи: първи:
Второто четене на Приказки за Юнаци и злодеи: първи е като чистене на ориз - прозаично сравнение за това, което почувствах, докато се запознавах пак с героите и изживявах случките, но все пак точно.
Има какво да се каже за добродетелите на бавното четене. Един от пороците ми, от който трябва да се отърва, е навикът на чета бързо, особено увличаща история. В това препускане напред към финала доста детайли се размиват, доста неща пропускам.
А тук е особено важно да сте внимателни читатели. Ето, едва сега хванах (view spoiler) и му се израдвах подобаващо. Израдвах се и на (view spoiler) Имах чувството за всеобхватност на света - също като средновековно пано с много детайли - което си е необичайно за сравнително малък по обем текст.
Все още има неща, които убягват от погледа ми. Или ги зървам само за миг, с крайчеца на окото, преди отново да ги изгубя. Но и все още приказките ме докосват - дори по-силно от първия път.
Какво ще открия на третото четене? А на четвъртото? Няма да откажа подсказване.

Tue Dec 07, 2021 10:07 am Re: Елена Павлова Tue Dec 07, 2021 10:07 am Re: Елена Павлова
Мой отзив за „Катакомби и Сдухотия. Готварство, градинарство и кучешки изложби по време на пандемия“:

Тази неголяма книга се опитва да побере в себе си (поне) пет ГОЛЕМИ теми: четирите са подсказани в подзаглавието, а петата е домашното насилие. И понеже темите са хем пет, хем ГОЛЕМИ, а книгата е само една и не много голяма, поне за мен някои от тях остават по-скоро маркирани; аз бих им дал повече екранно време, повече сюжет (примерно щеше да ми е интересно от градинарските опити на децата да произлезе някоя забавна или поучителна история).

А ако се чудите защо не съм чел всичко наред: готварските рецепти звучаха напълно сериозно, пък аз напълно сериозно съм обещал, че в тоя живот това умение няма да го развивам. Нека остане нещо за следващия. ;) Та тях ги прескачах.

Най-впечатлилите ме моменти:

~ Катакомби и Тия се запознават... а нас изведнъж ни мятат в дълбокото:

– Ами не, живея отсреща.

– Лъжеш!

– Честен кръст!

Вратата се открехна един пръст.

– Отсреща апартаментът стои заключен, откакто съм се родила.

– Мама го нае миналата седмица.

– Никой никакъв багаж не е изнасял!

– Нае го с мебелите и всичко.

– И не е внасял!

Мълчанието се проточи.

– Не е внасял – повтори Тия. – Щях да забележа.

Катакомби умърлушено отговори:

– Нямаме никакъв багаж, само моя лаптоп и една чанта с дрехи. Мама каза, че като се осъдят с татко, ще си вземем нещата, но не ѝ вярвам. Обаче тук няма да я бие, пък вещите не са важни. Ще дойдеш ли да пробваш сладкиша, или да ходя да търся някой друг?

~ Защо затваряме очи, когато се прегръщаме/целуваме?
(...) Междувременно прати на Тия едно емотиконче с друг вид прегръщащи се животинки за благодарност. И те бяха замижали щастливо.

Забелязала ли си, че всички прегръдковци жумят? – попита.

Не – написа в чата Тия. – Но сега вече няма да спра да го виждам. Ужас, те вярно всичките са така!
(...)

Когато Катакомби си легна, на телефона го чакаше съобщение. От Тия.

Не мога да заспя заради твоите емотикончета. А утре съм на тренировка преди часовете и за наказание те вдигам в шест да ходим за банички! Заради серотонина и ендорфините е.

Глупости.

Не бе, Ктк, сериозно. Стикери и емотикони символизират сърдечна прегръдка, затова са със затворени очи. Изключването на едно сетиво предизвиква допълнителен прилив на ендорфини.
Катакомби дори не си даде труда да ѝ отговаря. Поигра известно време и сигурно щеше да забрави за емотиконките, но майка му дойде да го завие. И да го прегърне за лека нощ.

Тя затвори очи и го стисна силно. Неловко си беше и добре, че не се случваше често. Но Катакомби бдително наблюдаваше как бръчиците от напрежение по лицето на майка му се изглаждат и тя направо засиява.

И той затвори очи. Отпусна се в топлата, сигурна прегръдка. Вдъхна познатия, успокоителен аромат на портокалов душ-гел и финалните нотки от зимния, ванилов парфюм на майка си.

Изключването на едно сетиво наистина изостря другите , отбеляза си наум. И ти повдига настроението.

~ Минах през сцената с уличното домашно насилие; а сцените с психическо самонасилие (a.k.a. как реагирахме на пандемията в първите ѝ месеци) явно ще са навсякъде... Става ми все по-интересно колко автобиографични нотки крие Ктк. (Интересно на границата със смразяващо.)

Право думаше Ели, че от тая книга ще настръхнат най-различни коси.

~ Хммм. Я разгледайте този:
АЛГОРИТЪМ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАЛШИВИ НОВИНИ И КОНСПИРАЦИИ

ПЪРВИ ЕТАП

1. Включва ли нечий заговор?

2. Зловредно или злонамерено ли е?

3. Скандално ли е?

4. Носи ли полза на някого за сметка на всички други?

Да: +1 точка

Ако има 2 и повече точки, значи новината е фалшива или конспирация. В противен случай може и да не е.

ВТОРИ ЕТАП

При проверка на информацията в Интернет...

1. Само лъжи ли съдържа? Тогава е фалшива новина.

2. Съдържа ли едно истинско твърдение и няколко лъжи? Тогава е опит за манипулация.

3. Съдържа ли сравнение на несравними неща? Също е опит за манипулация.

4. Звучи разумно, но е нелогично? Значи е конспирация.

5. Логично е, възможно е и има по-малко от 3 точки от Първи етап? Може да не е конспирация.
Нещо а) лиспва; б) смущава ли ви в него?

~ А това е единствената част от историята на пандемията, за която не знаех:
В Италия също имаше много засегнати старчески домове. Но поне гледачите не бяха изоставили старците.

В Испания армията беше открила доста домове, зарязани от персонала и пълни с... с жертви.
Тя хвърля нов ужас върху начина, по който си отиде Христо Пощаков (той беше в дом за възрастни хора в Испания и даже не позволиха на близките му да го види); и нов блясък върху начините, по които се справяха българските домове.

~ Ъъъ, финалът е

Fri Jun 12, 2015 4:21 pm Re: Културни събития Fri Jun 12, 2015 4:21 pm Re: Културни събития
Кампания в Indiegogo за заснимане на българския филм „Воевода“ .

Избрано:

Румена е воевода на бунтовна чета в бруталния мъжки свят на 19 в. Принудена да напусне домашно огнище, тя открива бореца в себе си на сурова цена. Филм за отстояването, за воеводството и борбите на една майка.

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ПО РАЗКАЗ НА КЛАСИКА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ.

(...) Знаеш ли, че България има женски аналог на Робин Худ и Уилям Уолъс? Не една, а над 50 жени оставят хурка и грабват пушка в борба за справедливост и нито една не става редови хайдутин, а всички - воеводи на мъжки чети.

(...) ТОЗИ ФИЛМ НЕ...

...следва клишето ‘хайдути се борят с турци и мюсюлмани’. Интересува ни отношението чoвeк-човек. Не в един случай от историята свой - свой убива, а ръка се подава и от враг - с респект.

Тече още 43 дни.

Sun Jan 16, 2022 8:50 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 16, 2022 8:50 pm Re: Любимите компютърни игри
За съжаление съм ампутиран от дарба за компютърни игри и се пускам на лесни нива, които невинаги са ми особено лесни. Най-много обичам файтърки - Street Fighter V Arcade, Soul Calibur от 3 до 6, Tekken 5 и 6 (седмицата не толкова). Допада ми големият брой готини герои в тези игри.

Thu Jul 23, 2015 11:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jul 23, 2015 11:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
So, I've read my first thick book in English - Order of the Phoenix. 760 pages. Гордея се със себе си. Още не съм изчислила за колко точно време съм се справила, но ще го направя и ще си кажа.

Чудех се защо 3-4 копия от тази книга бяха в благотворителната шотландска книжарница. Без други от дебелите томове. Само по 1 заглавие от тънките occasionally. Моето копие най ми хареса, макар че и то е втора ръка. Но мирише хубаво. Някак сладко. It must be the hands that held it, но не знам защо е трябвало да я стискат, че да се появят петна.

Както и да е. Та чудех се защо. Дали защото ~ 160 стр. от началото на книгата не са в училището, а в мрачната къща на Сириус? Или защото 90 стр. в края са в Министерството? Или заради напрежението заради изпитите in between?! Сънищага на H? А, и заради абсурда и терора откъм Министерството, естествено? Мрънкането на Cho? Натопяването и недоверието в HP и D? Смрътта на С? Да, беше малко странно написана.
Did all this make this book undesirable? Книгата си е мрачничка, такава ми беше първата мисъл в книжарницата. Но отдавна не съжалявам, че я взех.
Все пак чувството за мрачност си стои. Напрежение.

Иначе хумора и положителните моменти си го има. Там близнаците, Mrs Weasley, учителите, сърдечните вълнения на H (на H, не на оная източна лигла), упражненията по защита, хрумките на Джини, Herm. започва да произнася името, истинското интервю за края на тримагическия турнир.

Преди училището четенето ми вървеше бавничко - a few pages at a time before bed. После се стигна до 100 pages at a time. Това само с тия книги ми се случва. I only wish it was flatter. Трябваше да я подпирам отдолу от едната страна, за да не се деформира допълнително.

Единственото, дето ме дразни не само в тази книга, е когато разнищват информация от вестника - навързват разни имена и теории. Дразня се, защото в повечето случаи някой магьосник гражданин или смъртножаден като се спомене, и не го запомням особено - не се впечатлявам, та после трябва да си спомням за него при сглобяването на теортията и ми е досадно.

Всъщност май и на български не съм дочитала по-дебели книги от тези. Не стигнах до довършване на Война и мир. Но искам де.

Всички други дебели книги ме депресират.

So it's a good book. Can be read separately. Само остава след време да мина през думите, дето съм ги подчертала, за да има смисъл от четенето. Ама първите 200 стр. ги пропуснах в това отношение.

След като дори тези издания са с резки граници по ръбовете на корицата, не виждам защо нашите Зелени разкази да ги ограничаваме ;) [/color]

Sat Oct 24, 2015 12:02 pm Re: Не-културни събития Sat Oct 24, 2015 12:02 pm Re: Не-културни събития
“Какво свързва България и Намибия?: Свободна прожекция на германския еко филм “Йелоу кейк: лъжата за чистата енергия” и открита дискусия с една от вдъхновителките му – Бертхен Корс

КОГА: 26 октомври 2015 (понеделник, Димитровден) от 18,00 часа;
КЪДЕ: Нов български университет, Корпус 1, зала 310;

*
Организатори и участници в дискусията:
Earthlife Namibia (Бертхен Корс)
Клуб ECO PRO – Нов български университет (Силвия Савова)
Студентски съвет на НБУ
Екологично сдружение „За Земята“ – България (Генади Кондарев и Даниел Попов)
Гражданско сдружение „Щастливеца“ (Радосвета Кръстанова и Петър Канев)
Интердисциплинна образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ”

Пълни подробности – в линка най-горе.

Thu Nov 12, 2015 1:51 pm Re: Какво ще стане ако К. Мейсън се сблъска с М. С. Охеда? Thu Nov 12, 2015 1:51 pm Re: Какво ще стане ако К. Мейсън се сблъска с М. С. Охеда?
Mokidi,
Съгласна съм с това, че може би трябваше да предупредя точно какъв стил е историята. Надявам се тези, които са „малко по-чувствителни хора“ щом видят на къде отиват нещата просто да спрат да четат…
Относно въпроса: „на мен ли само ми се струва, че Светлана мрази приятелките си?“
Всъщност много хора се примиряват с навика и рутината на живота си, а ако тази рутина изчезне не се чувстват добре.
Защо приятелките на Светлана да са „гнусни“? Ако е така, то половината население е точно такова. За съжаление всеки ден виждам точно такъв тип хора. Не им харесва работата, но не правят нищо, за да я сменят. Не им харесва външния им вид, но не го подобряват. Оплакват се, че няма пари, но не се опитват да си набавят… най-много ми харесва оправданието: „Как да си намеря някаква добре платена работа, като нямам връзки?“ Честно? Както и да е…
Относно принципите на читателите, ами-и-и аз не описвам тях. Ако писах само за хора, които са праволинейни, правят само това, което смятат за добре, казват истината и се придържат само към хора, на които симпатизират… Ами нова „Утопия“ не ми звучи добре.
Това си е лично мое мнение, разбира се, а и всеки има право на свое собствено, което аз напълно уважавам. :)

ПС: Радвам се, че ти е харесало, но следващият ми, така да се каже, преразказ е на друга тематика!

Mon Nov 23, 2015 10:54 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Nov 23, 2015 10:54 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Да допълня нататък темата, че намерих още една книга тип "Играч едно", но в друга сфера - теория на конспирациите. И с по-малко инфодъмпове. Но рецептата явно не е еднократна, книгата е толкова велика!!!!, така разкошна и грабваща, че чак след това на същия принцип почват да ти лъщят дупки, бели конци и подобни. Но въпреки всичко си доволен, щастлив и нахилен като наръпана краставица.
The Great Forgetting на James Renner се казва това творение. https://www.goodreads.com/book/show/23847931-the-great-forgetting?from_search=true&search_version=service
Горещо, горещо, много горещо препоръчвам, ако искате да знаете (или дори да не щете) какво е станало с полет 370 на Малайските авиолинии, кога германците са победили във Втората световна война и много други такива.

Fri Dec 11, 2015 3:15 pm Re: Културни събития Fri Dec 11, 2015 3:15 pm Re: Културни събития
Стартира обречен на успех български проект - играта на карти "Wolfed" ("Мафия", "Werewolf").
Изключителните илюстрации са дело на Светослав Петров ("Котарака и Черният нарцис", "Призвание герой") и Валери Петков:
https://www.kickstarter.com/projects/718481398/wolfed-a-werewolf-card-game?ref=nav_search

Нека го подкрепим с малко популяризация, момчетата са истински ентусиасти и изключително талантливи.

Кампанията за набиране на средства тече до 9 януари .

Wed Mar 23, 2016 8:50 am Re: За Филмите и Хората... Wed Mar 23, 2016 8:50 am Re: За Филмите и Хората...
Аз не съм jaded/претръпнал, ами съм... сух. Буквално. Липсват ми течности, не пия достатъчно вода, трудно се и потя впрочем (както открих, докато бях болен тия седмици). Та нещо за да ми отприщи носоглътката, трябва да ме удари силно.

Заслужава си да полафим някой път кой от нас какво го удря в носоглътката. ;)

Sun Sep 11, 2011 3:43 pm „Кал“ от Айзък Азимов Sun Sep 11, 2011 3:43 pm „Кал“ от Айзък Азимов
Здравейте!

Завърших превода от английски на български език на един от разказите на Айзък Азимов — „Кал“.
Ще съм ви благодарна, ако някой се съгласи да извърши малко редакторски действия върху историята или просто да си даде мнението дали преводът е добър. Важно е, защото самото произведение е доста особено и при прочитането става ясно защо това е така. :D
Като прикачени файлове са преводът и оригиналът на английски.

Поздрави,
Цвети

Sat Sep 24, 2011 2:35 am Re: „Свали сваляча“: подготовка Sat Sep 24, 2011 2:35 am Re: „Свали сваляча“: подготовка
Да, с LibreOffice си излизат по-добре коментарите.
Сега трябва само да видя как да не ми се качва над MS Office-а.

Thu May 19, 2016 10:55 am Re: Цитатите, които ни създадоха Thu May 19, 2016 10:55 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Negotiation exposes something at once simple and intricate about intimacy: that it is far better to actually know your partner’s body by becoming one with their interior selves, and you can only do this by talking to them. Far from being the stereotypical “mood killer,” sexual knowing requires discussion, requires asking questions, a lesson that I and so many others have had to learn quite painfully; the worst sexual experiences of my own life occurred, as I often say, because I did not know how to ask and did not know how to tell. For too long I thought sex had to occur in a kind of monastic, knowing silence. To do anything else would be to risk giving offence, putting myself in harm’s way, or simply ruining the atmosphere; how wrong I was.

Fri Sep 30, 2011 2:00 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Sep 30, 2011 2:00 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
We have all forgotten what we really are. All that we call common sense and rationality and practicality and positivism only means that for certain dead levels of our life we forget that we have forgotten. All that we call spirit and art and ecstasy one means that for one awful instant we remember that we forget.

Всички ние сме забравили какви сме всъщност. Онова, което наричаме здрав разум, рационалност, прагматизъм, позитивизъм, просто значи, че в определени мъртви етапи от живота си забравяме, че сме забравили. Онова, което наричаме дух, изкуство, екстаз, просто значи, че за един ужасяващ миг сме си спомнили, че забравяме.

Sun Jul 10, 2016 3:48 pm Re: Културни събития Sun Jul 10, 2016 3:48 pm Re: Културни събития
И лятно кино за София-пребиваващите

Начало: 20:45 ч. (страницата на "блок-киното" е тук )

Да имаш кино на три крачки от входа е супер – още повече ако няма покрив, дават добри филми и не късат билети. Разбрахме го миналата година, когато слязохме пред блока за 10 български филма, прожектирани в градинките и дворовете на училищата в 5 квартала из града. Това лято Блок Кино се повтаря с умножени по две заглавия и екрани – от 12 юли до 12 август откритият киносалон се разпъва от Княжево до Младост 3, преди да се качи на Витоша за последната си вечер. Всички прожекции започват в 20:45 с един къс филм и продължават с един пълнометражен – остава да намерите най-близката до хола ви дистанция и да чуете какво ще гледате. Ето сега:


12 юли
Княжево, 26 СОУ Йордан Йовков
Двата филма в първата вечер имат общ фокус – отчаянието, празнотата и чувството, че все се губим в този живот. Потъването на Созопол на Костадин Бонев ни среща с Чаво (Деян Донков) – 50-годишен мъж, който разбира, че отдавна не е на прав път и поема обратно към дома с 10 бутилки водка и тежки литри спомени за компания. На 50 е и Георги (Румен Трайков), който е готов да посегне на живота си в късометражната Коледа на Борислав Колев – едно мяукащо присъствие в самотната му къща обаче сякаш го разколебава.

14 юли
Света Троица, открита сцена в парка
Дългият филм тук е Тилт , в който Виктор Чучков-син разказва история за прехода през устните на една любов. Не закъснявайте и 5 минути обаче, за да не изпуснете късия Как да надебелеем здравословно на Крикор Асланян – в неговия свят хората под 120 килограма отлитат в небето, а двойно по-лекият Константин (Ованес Торосян) се бори с гравитацията и желанието да излезе от апартамента си в името на шанса за любов.

19 юли
Младост 3, открита сцена
В Младост имат късмет с последния филм на Камен Калев – С лице надолу , който вдига очи към порочния свят на парите, оръжията и трафика на жени. Само любовта тук е възможно спасение, но тя изисква лице нагоре и уверен поглед в другия. Близост ще се търси и в Зевс преди това – в четвъртия късометражен филм на Павел Веснаков двама братя се събират след дълга раздяла за погребението на баща си, за да опитат да закрепят наново счупеното помежду им.

21 юли
Хиподрума, 51 СОУ Елисавета Багряна
Режисьорът Светослав Овчаров ни пренася Зад кадър с истинската история на оператора Христо Тотев, чийто живот през комунизма се променя коренно, когато съпругата и болното му дете заминават за Германия. Кино-вечерта обаче започва На червено – късометражката на Тома Вашаров стои пред разваления светофар в провинциален град, където зелената светлина никога не идва и това създава милион недоразумения.

26 юли
Овча купел, в парка
В Съдилището , някъде край границата с Турция, Митю Петров (Асен Блатечки) е принуден да оцелява, като помага за трафика на бежанци. По петите му обаче е и неговата съвест, уловена в кадър от Стефан Командарев. По същата тема подгрява късият Добри на младия режисьор Орлин Милчев – разказ за един бежанец, който се губи сред българската природа, след като пресича границата в търсене на нов живот.

28 юли
Изток, градинката зад КАТ
Точно зад кварталния КАТ протягаме ръка за стоп заедно с младата Аве , която бяга от истината в колите на непознати и компанията на случайно срещнатия Камен. Поглед в женската душа забожда и късометражният Оловно сърце на Слава Дойчева, който ни оставя на един самотен път с едно момиче и нейната битка.

2 август
Дружба, в парка
В този квартал, обзалагаме се, ще се пие най-много бира – малко след вечерните новини започва бунтарският Подслон на Драгомир Шолев, който зачепква до кръв темата за сблъсъка на поколенията. Късата Сутрин на Неда Морфова преди това настройва на сходна честота с развоя в отношенията на двама самотни непознати по време на пътуването им от полицията до дома.

4 август
Надежда, Северен парк
Източни пиеси на Камен Калев говорят просто и искрено за битката на един изгубен човек – ако още не сте ги чули, зад завесата ви чакат градски мизансцен и един Ицо, който ще ви разкаже всичко отначало. Надайте ухо и за гласа на Maika mi calling в началото на вечерта – или как двама братя не успяват да обсъдят проблемите, които стъпка по стъпка унищожават болното им семейство.

9 август
Иван Вазов, Южен парк
Въпросът Защо аз? на Тудор Джурджу пътува насам от Румъния, за да извади на светло тъмния случай на прокурора Кристиан Панаит, който разследва по-висшестоящ магистрат, забъркан в корупция. Под натиска на властта, Панаит се самоубива едва на 29 години, превръщайки се в метафора за порочните практики в съдебната система. Преди това късометражният филм на Филип Андреев не задава въпроси, а просто обявява I Don’t Want to Grow Up .

12 август
Витоша, хижа Планинарска песен
Закриването на Блок Кино е силно и като локация, и като емоция – горе в хижата получаваме Урок от Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът минава от другата страна на вестникарската дописка, за да се вреже дълбоко в историята за една учителка, обрала банка с бутафорен пистолет. Първите 30 минути обаче сме със Синът , който донесе Златна роза на Христо Симеонов – и тук има важни уроци, взети набързо от 11-годишният Джанго в изоставената каравана, където живее семейството му. Късата програма не свършва дотук, за вечерта е зареден цял маратон, но заглавията ще ги видим чак там, при светулките, когато потекат по екрана.

Tue Oct 18, 2011 11:41 pm Re: Наши текстове Tue Oct 18, 2011 11:41 pm Re: Наши текстове
Малки любови
обичаме си ги
при които вечер се прибираме
с които сутрин закусваме
запознаваме се случайно
и се разделяме без гняв
помним си ги с умиление
нищо лошо не можем да кажем
даже май ги предпочитаме
пред големите страсти
но и от тях не се отказваме
моя малка любов
с жълтъкова кожа
с очи от лешник
с дъх на карамел
обичам дългата ти фигура
и късите ти думи
обичам да ми пускаш музика
и в парковете да четем
обичам да си легнем с кикот
да си приготвим супичка
дори е мило да се караме
разнежваш ме
ужасявам се от семейството ти
моя малка любов
нали не се сърдиш
не се боя да се обвържа
не се боя от скуката
само ми се иска
да си падаше по киплинг
обичам да пием бордо
да се будя до теб
топлиш ми сърцето
и като се разсърдиш
си мисля дано
когато някой ден се разделим
да няма много страдане
защото се срещнахме радостно
като два сала на крушенци
насред саргасово море

Sat Sep 03, 2016 12:13 am Re: За Филмите и Хората... Sat Sep 03, 2016 12:13 am Re: За Филмите и Хората...
Много тихо настана тука, ей ... Живот - като на кино
Сега хванах края на "Дяволът носи Прада" и се вдъхнових поредно от Мерил Стрийп - високо ниво. И като човек, и като актьор.
И подсетете за филм, в който тя не й се получава като да играе себе си, да е в собствената си кожа в ролята. И претворява всичко с такава лекота ...
Силно радва!

"Мостовете на Медисън", "Крамър срещу Крамър", "Да се влюбиш"

А и ето тези откъсчета с нейни мисли - като че ли обясняват как така й се получава естествено. Прекрасна!

Acting is not about being someone different. It's finding the similarity in what is apparently different, then finding myself in there.

The great gift of human beings is that we have the power of empathy.

Integrate what you believe in every single area of your life. Take your heart to work and ask the most and best of everybody else, too.

Motherhood has a very humanizing effect. Everything gets reduced to essentials.

Усмихнати и щастливи почивни дни - с или без филми с Мерилката!

Mon Nov 28, 2011 6:49 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Mon Nov 28, 2011 6:49 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Сбогувах се с дребничкия скитник на св. Тереза при един прелез, където скочихме, и отидох да прекарам нощта на пясъка в одеялата си, далече надолу по плажа в подножието на една скала, където ченгетата нямаше да ме намерят и приберат. Приготвих си няколко наденички върху прясно отрязани и подострени пръчки над жаравата от голям огън, затоплих консерва боб и консерва макарони със сирене между нагретите въглени, пих от наскоро купеното вино и се насладих на една от най-приятните нощи в живота ми. Нагазих във водата, топнах се и се изправих, загледан във великолепното нощно небе — изградената от тъмнина и диаманти пречудесна вселена на Авалокитешвара. „Е, Рей, казах си доволен, останаха още няколко мили. Пак успя.“ Щастлив. Само по бански, бос и рошав в осветената от огъня тъмнина, аз пеех, пиех вино, плюех, скачах, тичах — така се живее. Напълно сам и свободен, нагазил в меките пясъци на плажа близо до въздишките на морето, под мигащите, девствени и топли измамни звезди, отразяващи се върху гладката повърхност на околоплодните води. И ако консервите ви са се нагряли до червено и не можете да ги хванете с ръка, просто използвайте добрите стари железничарски ръкавици, това е всичко. Оставих храната малко да изстине, за да се насладя по-дълго на виното и мислите си. Седнах с кръстосани крака на пясъка и се замислих над живота си. Е, и какво значение има? „Какво ли ще ми се случи занапред?“ Тогава виното започна да действа на апетита ми и не след дълго се нахвърлих върху наденичките, помитайки ги направо от шишовете, ам-ам, бърках дълбоко със старата лъжица в двете вкусни консерви и загребвах обилно горещ фасул и свинско или макарони с цвъртящ горещ сос и може би малко пясък, паднал вътре. „А колко ли зрънца пясък има на този плаж?“ — се запитах. „Ами толкова, колкото са звездите на небето!“ (ам-ам), и ако това е така, то: „Колко човешки същества е имало, или по-точно — колко живи създания е имало отпреди най-ранния период на безначалното време досега? Ами, ъ-ъ, предполагам, трябва да се пресметне броят на зрънцата пясък на този плаж, който е равен на броя звезди в небето във всяка една от десетте хиляди мегавселени, откъдето ще се получи цифра, неизчислима от никой Ай Би Ем или „Бъроуз“, така че не знам със сигурност — глътка вино, — не знам със сигурност, но това навярно се равнява на безбожно безчетните трилиони секстилиони рози и лилии, които в този миг блажената св. Тереза и онзи чудесен дребен възрастен човечец разпръскват над главата ти.“

Sat Dec 17, 2011 1:17 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“ Sat Dec 17, 2011 1:17 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“
По „До ръба на Ател“ ще имам да мисля още.

Мамка му... какво се случи с ония простички истории, върху които можеше да се отпуснем и да се унесем с усмивка? За къде бързате? Някои от нас не са пораснали толкова, не искат, не могат, няма да порастат...