В подготовка за „Ех, магесническа му работа“: Малкото четене

Приятели (:

Декември наближава, задават се светли празници, а при нас тази година те ще минат под знака на Магията. Очаквайте ново, предколедно заглавие в поредицата ни!

„Ех, магесническа му работа“ е дебютният роман на Калоян Захариев, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Сега, след двайсет месеца редакции, сме на финалната права. 🙂

До 20 декември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Ех, магесническа му работа“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме избрани откъси от романа.

Усмихващо четене!

През вековете и хилядолетията не една или две организации бяха треперили от ужасяващата отвъдна мощ на повелителите на немъртвите. Цели царства се огъваха пред неумолимия им натиск. Царе, канове, князе и боляри прекланяха глава пред ужасяващите им сили. Всичко това се дължеше на отличната подготовка, добрата организация и не на последно място – на въоръжението на некроманта. Затова и когато повелител на мъртвите се готвеше да тръгне на война, гледката беше повече от впечатляваща. Той избираше измежду цял куп смъртоносни заклинания, ужасяващи магически предмети и най-бруталните демони. Обаче подготовката на Лазар за кървавия му поход срещу Клана на убийците би накарала цяла орда негови предшественици да занемее.

– Памперси?

– Тук.

– Кашички?

– Тук.

– Плюшено мече?

– Тук.

– Залъгалка?

– Тук.

– Биберони.

– Тук.

– Бутилка с мляко?

– Тук.

– Значи сме готови.

– Да, господарю.

Лазар кимна доволно, оглеждайки триумфално струпаната на леглото екипировка, която бе достатъчна за атака срещу средно голяма забавачница. На лицето му се изписа удовлетворението на генерал, току-що инспектирал войските си и установил, че въоръжението им превъзхожда вражеското с поне две технологични поколения. Всичко бе старателно разпределено по предназначение, честота на употреба и материал.

– Ще се събере ли в чантата? – Лазар кимна към яркорозовия сак с апликации на меченца.

~

Години след това Лазар се молеше на всеки бог, който му беше познат, никой да не е станал свидетел на случилото се в лабораторията му онази нощ. В противен случай не само щяха да го изритат от Профсъюза на практикуващите некроманти, но и ректорът на Университета за най-черна черна магия лично щеше да му скъса дипломата, общината да му отнеме разрешителното за практикуване и да изгуби уважението на цялата гилдия и клиентела. В онази нощ, затворен в лабораторията с Григор и бебето, Лазар направи неща, с които не само, че не се гордееше, но и често виждаше в най-свирепите си кошмари.

– Бръм-бръм-бръм… ето го самолетчето идва… отвори устичка… – гукаше Лазар, размахвайки лъжичка. – Ето още една… виу-виу-виу… точно така… добро момченце… момиченце… абе там каквото си. Чакай да ти избърша сладичката устичка… гу-гу-гу… на чичо Лазар сладура… сладураната… вай, колко си ми сладко само… хайде сега. Още едно самолетче идва… бръм-бръм-бръм…

Щрак!

Лазар се извърна. Григор го гледаше с очи, пълни с ангелска невинност.

– Ти току-що снимка ли ми направи?

– Не.

– Сигурен ли си, защото мога да се закълна, че чух…

– Сторило ви се е.

– Не ме лъжеш, нали?

– Не, разбира се.

– Тогава ще ми покажеш ли какво криеш зад гърба си. Не, покажи ми двете си ръце едновременно!

– Господарят е ненужно подозрителен.

– Господарят ще е подозрителен колкото си иска. Дай ми фотоапарата!

– Не знам за какво говорите.

~

В стая 10 на хан „При бай ви Стою“ цареше мрак и тишина. Единствените звуци идваха от двамата мъже, които тихичко похъркваха в леглата си. Единият бе сложил на гърдите си дълъг жезъл и ту стискаше, ту отпускаше пръсти около него в съня си, мърморейки неразбираемо. На тоалетката, в поохлузено ракитено кошче, спеше бебе. Около вратата и прозореца, гледащ към задната уличка, блестеше едва доловимо зеленикаво сияние.

Една от дъските на стената леко помръдна. Отмести се безшумно. След това се отмести още една дъска и още една… накрая зейна тъмен отвор към съседната стая. Тънка сянка се плъзна през дупката, без да издаде и звук.

Пълзящата на четири крака сянка се изправи гъвкаво. В ръка стискаше почернено острие, за да не блести на лунните лъчи. Убиецът погледна към спящите мъже. Единият се размърда в леглото и измърмори:

– Не, господарю, не знам какво е това с пипалата… не съм виновен аз…

Убиецът отпусна ръка. Просто говорене на сън. Нищо повече. И без това първо трябваше да убие онзи с жезъла. Беше най-опасният. Слугата щеше да е втори, а бебето – накрая. Какво по-лесно от това?

Убиецът пристъпи напред безшумно. Мина покрай тоалетката и любопитно надникна в кошчето, стиснал кинжала. Никога досега не беше убивал бебе, но за всичко си имаше първи път, а и за толкова пари беше готов да подпали цяла детска градина.

Зелените очи го накараха да замръзне. Бебето лежеше кротко в кошчето си и гледаше тъмната сянка, надвесена над него. Убиецът се ухили.

„Ти си най-накрая, маймунче – помисли си той. – Лежи си там и чакай да ти дойде редът.“

И в следващия миг мислите замръзнаха в главата му, защото бебето отвори устичка и нададе най-гръмовния писък, който беше чувал през целия си живот. Изшумоляха отметнати завивки и подът изскърца под нечий крак.

– Какво става, бе… – разнесе се сънен глас.

– Май се е подмокрила… – отговори му друг.

Видял тъмната фигура надвесена над кошчето, Лазар се разсъни за миг. Точно в този момент убиецът се обърна и се хвърли в атака, вдигнал кинжал. В стаята отекна звън, когато Лазар замахна с жезъла си и по някакво чудо улучи късото острие.

– ГРИГОРЕ!!!

Разсъненият слуга светкавично запрати към убиеца първото, което му попадна пред очите – собствената си възглавница. Нападателят инстинктивно замахна и във въздуха се пръсна облак перушина. Разпорената възглавница падна на пода. Убиецът вдигна кинжала си, но вече бе изгубил ценни мигове за разлика от Лазар. Тежкият жезъл се стовари върху черепа му. Разнесе се остро хрущене и мъжът рухна на пода по начин, който подсказваше, че на света няма аспирин, който да се справи с главоболието му.