choveshkata.net

Fri Aug 29, 2014 9:31 pm Re: Културни събития Fri Aug 29, 2014 9:31 pm Re: Културни събития
Ямато - за пореден път в София, НДК 1 - 28 октомври, 2014 г., 20 ч.

http://jazz-plus.com/yamato/

В рамките на световното си турне 2013-14 YAMATO 20th Anniversary Tour невероятните японски барабанисти Ямато ще представят новата си програма “На път” на 28 октомври 2014 г. от 20:00 ч. в зала 1 на НДК в София.
В променящия се и крехък свят, в който живеем, японските барабанисти Ямато призовават да потърсим и набележим целта си и да я отстояваме достойно, докато вървим напред по отредения ни път. Думите на артистичния директор и създател на Ямато Маса Огава дават поетично обяснение на всичко, което стои зад тези 20 години по пътя:

На път

Като стигнем до някое място, като спрем внезапно някъде, чуваме зад себе си стъпките на отминалите дни. Студеният вятър брули ушите ни и сме обвити в дълбока тишина. Поглеждаме към краката си и после отправяме поглед напред към излегналото се пред нас бъдеще, там някъде в далечината. Започваме бавно да въвим нататък. Чуваме звука на отекващите ни стъпки по твърдата земя. Усещаме се потопени в този миг. Чувстваме сърцето си да бие в ритъма на стъпките ни. Реверберациите, които бавно отекват у нас, се пренасят у хората, с които вървим редом и започват да звучат по-гръмко.

Това е ритъмът на Ямато.

Ямато е звукът на планетата Земя. Това е доказателството, че сме живи и трябва да бъдем обичани. Тази звукова експлозия е понякога шок за системата! Като въодушевлението и глъчката на един истински фестивал.

Ние обикаляме глобуса като стъпките ни отекват силно навсякъде. Това е мигът, в който нашето барабанене съвпада с вашето сърцебиене.

В този момент ние създаваме енергия и продължаваме да вървим напред в бъдещето!

****

Всичко започна на един фестивал в Тойчи, Кашихара-ши в областта Нара. Изпълнихме една моя композиция, която се казваше “Huyga”, а после един журналист ме попита как се казва състава, за да го упомене в статията си и аз казах онова, което ме хрумна спонтанно – “Ямато” – оказа се, че името ни подхожда, независимо, че някои ми казваха, че звучи като наименовиние на крайпътно кафене. Това участие отключи вратата към бъдещите ни представления, които днес наброяват 200 на година из целия свят, а броят на барабанистите нарастна от четирима на петнадесет души.

Фото материали за прес публикации от новия спектакъл има на: http://jazz-plus.com/yamato/photos/

Билети за спектакъла на YAMATO може да намерите в мрежата на Тикет Плюс и онлайн на http://ticketplus.bg, както и на касата на НДК и в “Дюкян Меломан”, във веригите магазини “Ориндж”, “Техномаркет”, “Пикадили”. Цените на билeтите са от 30 до 80 лв.

Tue Apr 28, 2020 9:28 pm Re: Мирослав Моравски Tue Apr 28, 2020 9:28 pm Re: Мирослав Моравски
Из мейлинг бюлетина на Моро:

Четвъртък - Морим и Зорим!

Спокойно, това не са заплахи, само покана за онлайн концерт :)))))

Четвъртъкът с Моро продължава, даже се умножава, защото към Моравски се присъединява и Зографски!
Приготвили сме ви двойна изненада - този път ще стриймваме на живо от таваНета и Моро, и Миро.
Поводите са и едни много рожденици тези дни, ама да не разваляме изненадите - подробности ще има на живо.

Пишете тук отрано желания и поздравления и ще ви чакаме FBокса.
До!
Мор и Зог

Ради

Thu Sep 18, 2014 5:17 pm Re: Не-културни събития Thu Sep 18, 2014 5:17 pm Re: Не-културни събития
Здравейте приятели,

"За Земята" и фондация "Зеленика" Ви канят на третия обучителен семинар

За ресурсно независими общности

Дати: 03 и 04 октомври, 2014

Място: конферентна зала на хотел Орбита, град Варна

Семинарът е предназначен за общински експерти и обществени активисти, които желаят

да подобрят своята обща информация и практически познания за оползотворяване и за самоосигуряване на местните общности с необходимите им енргийни и материални ресурси. Той ще включи

презентации, казуси и практически упражнения по въпросите на енергийната и ресурсна

ефективност, подходите и възможностите за общински и граждански инициативи и

инвестиции, концепция и пилотна практика за енергийни кооперативи.

Част от семинара ще се фокусира върху управлението на отпадъци на местно ниво по

принципа на нулеви отпадъци.

Лектори са експерти с дългогодишен опит, национална и международна практика.

Семинарът започва на 03 октомври (петък) в 13:00 часа и завършва на 04 октомври в 17:00 часа.

Обучението е безплатно, като за участниците са осигурени нощувка и прехрана. Те сами покриват транспортните разходи до мястото за провеждане на

семинара.

Ще се радваме на вашето участие в обучението. Заявете интереса си, като попълните

регистрациония формуляр и го изпратите не по-късно от 26 септември 2014 г. (17:00 часа) на

office -at- zelenika.org

Приложения: Програма за семинара, Регистрационна форма и Покана

С подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт" (бюро България), ЕС и програмата за

Общностна Енергия

Очакваме ви,

За Земята и Зеленика

Ако искате формулярите, драснете ми на личната поща.

Wed May 20, 2020 9:51 am Писателска работилница в Кранево, август 2020 Wed May 20, 2020 9:51 am Писателска работилница в Кранево, август 2020
Мили пишещи (:

Светът, както виждате, се променя. А аз все по-често чувам: „Кога ще направиш нова писателска работилница? От ония с писането и плацикането ?“.

Та – ако епистерията не ви пречи да се събирате със себеподобни за писане (и, хубаво де, от мен да мине... мрънмрънмрън... плацикане), моля, дайте ми знак в тази поща, до 31 май . Пишете „Да, имам желание да правим писателска работилница това лято“. Или ми пратете най-новото си любовно стихотворение. Любов не отказваме, никога.

Съберем ли се поне девет желаещи, през юни ще я изорганизирам. Ще е една седмица, най-вероятно през август, дискусии-упражнения по 4 часа на ден. Ако Елена Павлова е налична, земваме я за втори водещ. Ако не е... но да не се давим в подробности. ;)

И все пак: чувам, че тоя път ще бъдем на Кранево... сърце, млък!

Много усмивки
(и нахилен поздрав ),
От Човешката библиотека: Кал, a.k.a. Калин М. Ненов

П.П. От много веселие забравих да ви помоля най-важното: ако искате да участвате в работилницата, пишете ми и в кои периоди от юли + август сте свободни . (Колкото повече „прозорци“ ми дадете, толкова по' се увеличават шансовете да открием един общ, в който да съчетаем нужните 9+ души. Не се фиксирайте върху една-едничка седмица, с други думи. ;) )

Тю да му се не види... забравих да кажа още по-важното .

А то е, че обещавам да не ви искам 600 лева такса за заниманията .

Заклех се!

:mrgreen:

Fri Oct 24, 2014 11:43 pm Re: Аниме-й! Fri Oct 24, 2014 11:43 pm Re: Аниме-й!
Повече даже пеят. Проектът в голяма степен се крепи на продажбите и популярността точно на песните, самото аниме не е чак толкова голям финансов успех. Разбира се, за съжаление само една от героините пее по-метъл неща... но всяка нейна атака... чакай, че ще започна със спойлърите.

А относно шугендо, hellraiser е завършил японистика, и при все това пак не знае почти нищо за шугендо. Аз лично съм научил думата само защото през 2009та бях в настроение да разучавам даже и случайно казаните неща в Bakemonogatari докато чакам следващият епизод да излезе. Абсолютно точно както се отнасях и с третия сезон на Учителя Отчаяние, който излизаше успоредно.

Sat May 30, 2020 11:49 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat May 30, 2020 11:49 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Защото обичам да редактирам. Засега – само себе си. Редактирането ми е любимата част от творческия процес, когато пред очите ти една грозна, тромава, доста позатлъстяла първа чернова се превръща в, ъм, една по-малко грозна, тромава и затлъстяла втора чернова. И трета. И четвърта. И пета…
Общо взето, работилницата за мен е начин да чийтна системата и да прескоча досадната част от писането – самото писане, и да мина направо на забавната – редактирането. Подозирам, че ще науча доста, което ще ми помогне в собствените ми творчески напъни.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно? Интересуват ме най-вече конкретни имена.

Най-любими са ми:
Тери Пратчет, общо взето всичко от "Света на Диска", ако трябва да избера - сякаш "Нощна стража" и "Господари и господарки"
Дъглас Адамс, "Пътеводителя"
Иван Мариновски, "Руфо, червенокосия" (за който Кал вече ме е изловил преди :D )
Астрид Линдгрен, сякаш "Братята с лъвски сърца" ми е най-любима
Роджър Зелазни, "Хрониките на Амбър"
(тук минавам на английски от чист мързел - не ми се търси как са преведени въпросните книги)
Neil Gaiman, Neverwhere

Разни други, по-скорошни любимци, включват:
Tamsyn Muir, Gideon the Ninth
Madeline Miller, Circe
Becky Chambers, The Long Way to a Small, Angry Planet
Brandon Sanderson, Skyward
Leigh Bardugo, Six of Crows

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Пиша фентъзи, "откога" е сложен въпрос. Авторски разкази от 15-годишна, но преди това изписах хиляди страници "Хари Потър" фенфикшън…

моля когато пращате отговорите си, да отбелязвате и колко време са ви отнели
Ако го бях прочела това преди да започна да отговарям... Двайсетина минути?

Tue Nov 04, 2014 12:39 am Re: Културни събития Tue Nov 04, 2014 12:39 am Re: Културни събития
Жената е странно Животно
Студио 5, 13 ноември, 18.45 ч.

Премиера!
Моноспектакъл на Яна Огнянова
Автор и режисьор Здрава Каменова
Една неуспяла, безработна актриса си търси работа, а между другото и мъж. Всяка сутрин се буди с решението този ден нещата да се случат и всеки ден се вживява в ролята на различна жена…или по-скоро различно животно… Ще прекарате една абсурдно смешна седмица с нея и лудите й приятелки. Дали ще намери това, което търси някъде между дългите опашки за поредния кастинг, разходките в огромна картонена рекламна кутия, или на поредното предаване, в което е платена публика? Ще ви оставим да разберете сами. Но едно е сигурно тя ще ви разсмее до сълзи и ще ви накара да я обикнете. Едно one lady show с една китара и една безумно огнена актриса, която няма да забравите- Яна Огнянова. От автора на „Помощ имам две деца”-Здрава Каменова

Tue Nov 21, 2017 9:55 pm Re: Аз, грешният Иван Tue Nov 21, 2017 9:55 pm Re: Аз, грешният Иван
Тази вечер от 22:30 до 00:30 по „СКАТ“ ще излъчат повторението на „Директно за културата“ с водещ Любомир Захариев, в което сутринта гостувахме с Николай Светлев и говорихме за неговата поезия, „Аз, грешният Иван“ и „Всичкият блясък на Злото“.

До няколко дни пък трябва да качат записа онлайн – ще добавя линк тук, ако го намеря.

EDIT: Ето и записа от предаването .

Mon Jun 22, 2020 12:49 pm Re: ФантАstika 2019-20 Mon Jun 22, 2020 12:49 pm Re: ФантАstika 2019-20
Здравейте, другарчета!

Юбилейният десети алманах „ФантAstika“ вече излезе на електрони и хартия:
https://choveshkata.net/blog/?p=8308

Хартиеният долу-горе свърши ;). Молим който не си е обслужил предварителната поръчка, да се заеме веднага (пратила съм писмо – бел. хрстн), за да си разлиства алманаха на спокойствие и да си открива находки*.
Ако още някой търси бройка, кажете, за да видим дали ще се намери - 25 лв. е. Ако няма, предварителни поръчки за допечатка приемаме само с предплащане и актуален телефонен номер – пишете ни. И събирайте сигурни поръчки + средства и от приятели, за да попълним тиража по-лесно. С първия много се измъчихме.

Добрата новина (напомняме) е, че имаме електронни алманаси: https://choveshkata.net/blog/?p=7160

* Примерно нямам представа защо Eddie the Head се мъдри вътре – чуденка на хрстн.

Можем да осигурим и от предишните хартиени алманаси: 2007, 2008, 2014-15, 2016, 2017. Само да разполагате с време за четене ^_^
Да изтъкна, че тукашният червен цвят важи и за хората от ЧоБи - Cliff, Ради, Ели Павлова.

Другите сигурно цяло лято ще се точат... :cry:

Fri Nov 28, 2014 11:53 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Nov 28, 2014 11:53 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
‘He is strong enough to stand exposed, revealing all that is vulnerable within him. He is brave enough to invite you ever closer. If you hurt him, he will withdraw, as he must, and that path to him will be thereafter for ever sealed. But he begins with the gift of himself. What the other does with it defines the future of that particular relationship.’

Приличаме си. ;)

Mon Jun 22, 2020 8:36 pm Re: Short vs. long Mon Jun 22, 2020 8:36 pm Re: Short vs. long
The TL;DR version of the above:

Right now, I'm reading this year's Astounding Award (ex-Campbell) nominations--and boy, don't I wish there were more short works among them. :D I guess I'll be veering away from novels in the years to come, for the sheer amount of verbiage and fillers that go into most of them.

As for poetry, I've always thought it was the topmost rung in the literary ladder: the one that requires the greatest deal of attention and focus. Pretty intimidating at times. But you're right that people may be underrating it merely because they're not familiar with the form.

Sun Aug 09, 2020 1:00 am Re: Любимите компютърни игри Sun Aug 09, 2020 1:00 am Re: Любимите компютърни игри
Ross's Game Dungeon: Follow-up Episode #3

Хич не се подвеждайте по заглавието. Това си е чиста проба bait & switch.

От добрия тип.

Честно, Рос е брилянтно subversive по свой уникален начин. Уж говори за игри и доде се усети човек, вече е започнал да говори за световна политика, цивилизационни проблеми, прогностика и социална етика.

И това, според мен, е най-силната му страна като "гейм" журналист. Защото използва едно хоби, което днес е масово до степен на мейнстрийм тенденция (всеки цъка в 21-и век вече), за да уточни как ескейпизмът се вписва в реалността. Или как може да му влияе. И какви проблеми отразява това най-ново изкуство в нашата цивилизация.

Това е още едно видео, което горещо препоръчвам. Освен на Кал, защото Рос му е твърде бавен и разлят. ;)

Thu Jan 08, 2015 2:49 pm Re: Аниме-й! Thu Jan 08, 2015 2:49 pm Re: Аниме-й!
Препоръчвам на 100% Steins; Gate , включително, и най-вече филма, който е продължение на сериите. Но е хубаво да се гледа всичко, иначе не е същото, защото всички елементи са много свързани. Филмът-продължение слага на местата им последните детайли и разбираш, че нищо не е било споменато и направено случайно, дори странностите на героите. Има някаква безкрайна завършеност, макар идеите да не са оригинални, т.е. мотивите съм ги срещала и в други филми на тази тема. Ще се хареса на тези като мен, не на всеки и не по всяко време.
Филмът обаче (Déjà vu) ми удари по едно от слабите места (памет/загуба; няма да спойля с подробности), може би затова ме впечатли толкова; и сега друго не ми се гледа, поне за известно време.

Fri Sep 18, 2020 1:30 pm Re: Културни събития Fri Sep 18, 2020 1:30 pm Re: Културни събития
Приятели,

Каним ви на премиерата на филма „От „Къщата с куклите“ до жълтите павета“. Посветен на историята на Националния етнографски музей, в него са вплетени разкази за младата столица София и за Княжеския дворец. Сред ползваните архивни кадри и снимки има и непознати досега документи. Коментарите на специалистите ни превеждат през цялата история на столичния град от Освобождението до наши дни, през различните функции и лица на сградата, в която се помещава музея, през тайните кътчета, събрали българския дух и култура през вековете.
Документалният филм е създаден от екип в състав:
продуцент: Тодора Радева, Студио 24;
режисьор: Екатерина Минкова;
оператор: Борислав Георгиев ;
сценарист: доц. д-р Веселка Тончева.
Реализиран е с подкрепата на Столична програма „Култура“ на СО за 2019 г.

Очакваме ви на 28 септември 2020 г. от 19.00 ч в кино „Кабана“, София.
Събитието ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.
Вход свободен!
Заповядайте!

Fri Jan 23, 2015 2:01 am Re: Полезни: да разберем видео игрите Fri Jan 23, 2015 2:01 am Re: Полезни: да разберем видео игрите
Размисъл в Goodreads покрай The Art of Videogames:

I was particularly interested in the sections examining narratives or the emotional impact of games, so I'll make a brief comment only about them.

From the relatively narrow selection of titles the author discusses, I assume he hasn't played/watched a great variety of games. I've been extremely keen on discovering games with strong stories and cathartic potential; my personal top picks so far are:
- Planescape: Torment
- Dreamfall: The Longest Journey
- Mardek: Chapter 3
- Silent Hill 2
- Tears to Tiara
- Shin Megami Tensei: Persona 4
- Beyond Good and Evil
- and, oddly enough, some of the Metal Gear Solid installments. I didn't find enough substance in Tavinore's objections to MGS to understand why he calls Hideo Kojima "prone to frequent lapses of judgment and artistic taste"; I personally think that Kojima has managed to raise the most important questions of contemporary realpolitik in the entire history of gaming so far: a subject that is, furthermore, tackled less convincingly in almost all films I've seen and most books I've read. (Then again, my knowledge of games is not exhaustive, so I'm ready to stand corrected. ;)

I'd be interested to see a discussion of any of these games as objects of art.

A lot of older quests also offer quite elaborate plots. I've played few of those myself, but a good introduction to them is Hardcoregaming101.net Presents: The Guide to Classic Graphic Adventures .

In terms of original (non-cliched) handling of plot and genre elements, I'd suggest such quirky gems as Deadpool and No More Heroes.

Finally, we have visual novels, where narrative is usually the supreme factor determining our experience; two exemplary cases being The Devil on G-String and Ever-17: The Out of Infinity. (Ever-17 also demonstrates a feature of visual novels offered by no other kind of art I'm aware of: discovering the complete story only after experiencing several partial--but unlike, say, Rashomon, complementary --versions of it.) VN can also appeal to our emotions on a very profound level: e.g. Brass Restoration, Clannad or Katawa Shoujo. However, VN are "games" in a very tangential sense; perhaps we may see them instead as computer adaptations of gamebooks, with even less interactivity than their predecessors.

(Which has set me thinking: if visual novels are more similar to books than games, involving first and foremost reading--I spent some 30 hours reading The Devil on G-String and more than a 100 with Clannad--shouldn't we add them as a separate category here on Goodreads?)

Thu Feb 05, 2015 5:59 pm Re: Царска заръка Thu Feb 05, 2015 5:59 pm Re: Царска заръка
Отзив на Мария Алексиева от poslednorog-а:

"На моята възраст сигурно е смешно да четеш приказки, но момчето има невероятно чувство за хумор, стилът му е изчистен и обран, доставя естетическа наслада."

Tue Feb 02, 2021 11:32 pm Re: Babylon Tue Feb 02, 2021 11:32 pm Re: Babylon
Непотребяващ полски ме помоли да измисля нещо, което да питам развъдник на растения, понеже отказвали да отговарят на писма на английски. Изтъкнах, че полски не владея, но реакцията ми срещна съпротива, та... какво друго да направя освен обичайното - G. и Bing translate ;)

Помолих за последното писмо на английски, но не ми го прати, преразказа ми го... Що ли не се учудвам - молиш за нещо конкретно и вероятно улесняващо и... ядец. Наложи се да го съставям аз. Добре че стана бързо. След това резултатът беше good as new! Много съм доволна!!! ^_^ Разбира се, наложи се да адаптирам някои думички, за да излязат във вида, в който ме интересуват, но е супер:
Hi!
I have a few technical questions:
1. Is the pricelist on the site up to date? http://kowalskiszkolka.pl/en/pricing
2. Are the plants available with bare roots?
3. Is there a minimum quantity per cultivar /kind/species that a customer should order? And if not, are there any other limitations?
I hope you are all well and I'm looking forward to your reply ;)
Thank you very much! Cześć!
Mam kilka pytań technicznych:
1. Czy cennik na stronie jest aktualny?
2. Czy są dostępne rośliny z gołymi korzeniami?
3. Czy istnieje minimalna ilość na odmianę/danego rodzaju/na gatunek , którą klient powinien zamówić? A jeśli nie, czy są jakieś inne ograniczenia?
Mam nadzieję, że u was wszystko w porządku i nie mogę się doczekać odpowiedzi ;).
Dziękuję bardzo!
odmiana го дава variety, a rodzaj - kind, type. После водях, че в OLX ползват думата gatunek = species. Нея оставих. https://www.olx.pl/d/oferta/sadzonki-agrest-rodnik-mucurines-kowalskiszkolka-pl-CID757-IDF8KpX.html?fbclid=IwAR2nYXmMedZn3tSPx8kH1txKHIBI-v11EXJCwelGJsW6d9NPh57X1R5tL4k#af812ba0d8

Bing по инерция ми преведе на чешки и пак е съвсем добре:
Ahoj!
Mám několik technických otázek:
1. Je ceník na webu aktuální?
2. Jsou rostliny k dispozici s holými kořeny?
3. Existuje minimální množství na kultivar/drug, které by (si) měl zákazník objednat? A pokud ne, existují nějaká další omezení?
Doufám, že jste všichni v pořádku a těším se na vaši odpověď ;).
Díky moc!
Това може би ще трябва да го комбинирам от двата полски варианта, ама всъщност края с очакването не знам как е по-уместен. Ама няма значение ;) Да има нещо там:
Mam nadzieję, że wszyscy są dobrze i czekam na odpowiedź ;).
О, ето какво трябвало да напиша!
I hope you are all fine and I'm looking forward to your reply ;). Mam nadzieję, że wszystko jest w porządku i czekam na odpowiedź ;).

Sun Mar 08, 2015 3:32 pm Re: Образованието Sun Mar 08, 2015 3:32 pm Re: Образованието
Нещо интересно за финландското образование. : ))

http://webstage.bg/detstvoto/1358-7-te- ... I.facebook

Thu Mar 03, 2022 6:59 pm Re: Наши текстове Thu Mar 03, 2022 6:59 pm Re: Наши текстове
Мотел на края на света

И най-първо бе слънцето в пукнатия прозорец.
Заслепява ме дълго... непонятно говори.
Лекомислени изгреви в безпорядък ме будят.
А най-първо бе слънцето - ярък рой пеперуди.

Те засипват косата ми, не със блясък, а с лудост.
На лицето ми хвърлят ослепително було.
Някой счупил е нощем всички евтини щори
и сега с пламък утрото хлопа да му отворя.

Ала ставам сънливо и със мрак от умора
се препъвам към ъгъла, без да гледам нагоре.
(Някой скъсал е нощем, в страшен пристъп безумен,
всички нежни утехи и възвишени думи.)

В лабиринта от листи по мокета отровен
стъпвам с някаква крехка, много крехка опора,
в този ден изкривен и отдавна изгубен,
а светът се топи в ярък рой пеперуди.

Thu Mar 26, 2015 2:08 pm Re: Национални фантастични награди Thu Mar 26, 2015 2:08 pm Re: Национални фантастични награди
Ами, недейте я изнася, моля ви. С такива резултати, по-добре да я няма. И липсата на хора не е оправдание - като сте се наели или я вършете както трябва, или ни я правете. Щото НИЩО не може да промени ФАКТА, че тези резултати не са представителни. А вие гордо ще отидете с тях и на Еврокона.

Thu Mar 08, 2012 7:30 pm Писането на резюме/synopsis Thu Mar 08, 2012 7:30 pm Писането на резюме/synopsis
Сбирайте и вашия опит тук.

... при такива резюмета (за издателите, не за анотации на гърба
на книгата) се препоръчва да бъдем максимално конкретни. Тоест вместо
„при драматични обстоятелства“ да се каже „преследвана от два джипа
мутри" или нещо такова. Вместо „влиза в конфликт с него" да се опишат
едно-две конкретни проявления на конфликта.

Thu Apr 09, 2015 9:38 am Re: Теодор Стърджън Thu Apr 09, 2015 9:38 am Re: Теодор Стърджън
(...) my preoccupation in a larger sense is the optimum man. The question of establishing an internal ecology, where the optimum liver works with the optimum spleen and the optimum eyeball and so forth. Now, when you get to the mind—not the brain, but the optimum mind—then you have the whole inner space idea; my conviction is that there’s more room there than there is in outer space, in each individual human being. Love of course has a great deal to do with that, as a necessary coloration and adjunct to everything that we do—to love oneself, to love the parts of oneself, to love the interaction of the parts of oneself, and then the interaction of that whole organism with those of another person. Which is as good a definition of love as you can get, I think.

Mon Dec 06, 2021 1:41 pm "Мисли свободно – лети високо" Mon Dec 06, 2021 1:41 pm "Мисли свободно – лети високо"
Лора и друг(ар)и са издали тайно от автора сборник със статии и разкази. Това крие предпечатарски и коректорски рискове, но авторът изглежда щастлив ;).
Нова книга - от мен, а за мен - изненада… Неочаквано - Необходимо
Сборникът научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов - ‘Мисли свободно - Лети високо’ беше замислен като изненада за автора и се случи тъкмо навреме - в навечерието на именния ден.
Да му е честито изданието, да бъде гордост и вдъхновение!
Да е честито и на всички, които с търпение и обич очакваха нова книга от Теллалов!
На тези, които сред мъглите на полу знания, суеверия и заблуди търсят хоризонта на истината!
За любопитните и питащи умове е тази сърцата книга. За мечтателите и емпириците, за романтиците, но и за скептиците.
За нагазилите дълбоко в науката и онези, които правят първите си крачки.
За нагазилите ‘до колене в небето’ - смелите, които знаят, че пропастите не са гибел, а шанс за полет.
С благодарност към въвлечените в изданието съзаклятници - без вашата помощ, подкрепа и отдаденост тази красива книга щеше да е само възможност. Сега вече е факт!
_________________________
Николай Теллалов (Шаркан) – писател, преводач и публицист, известен сред почитателите на фантастичното със змейската си четирилогия (от “Да пробудиш драконче” до “Слънце недосегаемо”), която и до днес няма аналог в българската литература.
Твори в областта на научната фантастика и алтернативната история. Обект на писателския му интерес са технологиите, космонавтиката, астрономията, анархизмът, естествените науки.

От 2010 г. активно се занимава с публицистика на страниците на вестник “Свободна мисъл” и е в състава на редколегията. От 2011-та сътрудничи на “Списание 8” със свои разкази, научни статии и есета.

Настоящият сборник представя голяма част от журналистическите публикации на автора и него самия като прогностик, страстен популяризатор на науката и новите технологии; на рационалното и критично мислене; на безвластието и общественото устройство, основано на свобода, социална справедливост и сътрудничество.
Включените в изданието разкази носят почерка на Теллалов като сладкодумен разказвач и отразяват думите му “фантастиката е бягство към реалността; пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея”.

Да помечтаем за невъобразимото заедно, защото бъдещето е на онези, които се подготвят още днес!
_________________________________

С пожелание за здраве и чисто небе!

На Автора с любов
(космичното е лично)

знаеш ли
знаеш ли колко е хубаво
между звездите самолетите и светулките
между космоса котките и гората
между огъня на деня и хляба на въображението
между стрелката за днес и утре
да заспивам и се будя до теб

Обичам те, мой яростен мечтателю, момче мечта и люспест мъдър дракон!
~
На Съучастниците с благодарност
(сборът е произведение)

Мечтата за издаване на тези страници се случи с помощта на странници, които имат
дързостта за полет
криле за свобода
сърцата мисъл чиста.

Благодаря на Георги Караманев - магическият реалист на “Дигитални истории” - за нескончаемите нишки на обич и приятелство! За споделената магика, за разказаните истории и за тези, които има да се разкажат. За това, което е отвъд думите, ала води сърцето “додето се раждат лъчите”!

Благодаря на рицаря д-р Боян Думанов от департамент “Археология” в НБУ.
За честта, която не е само слово от миналото! За непробиваемите отвън и меки отвътре доспехи, с които облече начинанието. За сърцето и наситената страст, с които го направи. Защото черното е пазител на всички цветове.

Благодаря на Ирена Димитрова, секретар-специалист на департаменти “Археология” и “Философия” в НБУ. За безмълвната категорична подкрепа и нежната съпричастност!

Благодаря и на гл. ас. д-р Сергей Стефанов от департамент “Философия и Социология” в НБУ - за естетиката във взаимоотношенията, за съветите, добрините и меда на споделеното живеене!

Благодаря на оттоворния другар без ключ Александър Ванчев, че прекрачваме заедно прага на вратата към свободата, която е неделима! За устоите и ината, за чистотата на другаруване.

Благодаря на Издателство Авалон - в лицето на доц. д-р Илиян Боянов - затова, че откликна, повярва и приюти в гнездото си мечтата за настоящия
сборник. За финото търпение и въздуха, които дадоха книжни криле и простор на изданието!

Лора Бранева
Корица , съдържание:

Разкази:
- Сподели с ближния: Писмото
- Музиката
- Европолис: Бездомните
- Юбилей 88
- Европолис: Гарантирано Щастлив Брак
- Дилемата на Пикселин
- Спечели покой
- Подарък
- Заразата

Статии:
- Отпечатай си... къща
- Мрежовите хора vs. олигархията
- Назаем от Бог
- Първи частен космос
- Небето на пънкарите
- Писатели пророци
- Без смърти, е?
- За технологиите
- Парафилософия
- Тук Земя, вика Марс
- Сами ли сме във вселената?
- Билет до Йорд
- Дракарът от Хикс
- Фениксът на оптимизма
- Интервю в... разкази?
- 50 години космонавтика
- Забравената космонавтика
- Пределите на роботизацията
- В задънена улица ли е изкуственият интелект?
- Оръжията на бъдещето
- Рояк равнодушни роботи
- Биологичното оръжие
- CoVID-19 като биологичното оръжие
- Има ли бъдеще ядрената енергетика
- Слънчева енергия, пак не за всеки
- Старостта явно е лечима, а глупостта?
- 10-те заблуди за атеизма
- Позитивните утопии на Александър Богданов
- Часът на бика във века на стадото
- 500 години „Остров Утопия“
- По Оруел или по Хъксли живеем
Корично 18 лв., 360 стр., А5.
Не съм убедена, че имам всички Теллалови списания 8, които нарочно съм издирвала, а и в момента няма как да проверя, така че сборно е добре дошло.
Здравейте всички!
Направиха ми изненада - тази книга!
Някои статии и разкази в нея приятно ме учудиха, че съм предвидил повече, отколкото смеех да се надявам.
Струва ми се, че и на вас ще ви хареса, и вас ще ви учуди.
С удоволствие бих подарявал книгата, но реалността се разминава с желанията ми, от днес до 6 януари 2022 поръчаните екземпляри ще са по 16 лв., след това на коричната цена от 18 лв.
Изпращането ще става през Еконт, само посочете име, телефон и адрес на доставка.
С пожелание за късмет, благоразумие и доверие в бъдещето - от автора и неговия рошав литературен съветник!
Пропуснах, че е книга от бъдещето - http://booksinprint.bg/Publication/Details/22285ea1-d2a2-415f-bc95-3c0e7ea3f06c.

Tue Jun 02, 2015 11:25 am Re: Любимите компютърни игри Tue Jun 02, 2015 11:25 am Re: Любимите компютърни игри
Тия дни се развличах, гледайки трите Witcher. Специално третият е най-силен откъм персонажи и емоционални моменти. (Извод: фентъзито, съсредоточено върху династични пререкания и социално-исторически процеси, ми е досадно. Фентъзито, дълбаещо в няколко ярки образа, по' има шанс да стигне до водоносен пласт.)

Обаче не за тях ми е мисълта сега. Гледайте какво чудо са сътворили (и продължават да творят) едни французи:

Life Is Strange

(Поредният синхроничен резонанс в живота ми: идеята за „пренавиване на времето“ кореспондира с постройката на CROSS†CHANNEL .)

Wed Jan 12, 2022 5:32 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Jan 12, 2022 5:32 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
При Тити:
озеленени редакции:
• „...неволно се усмихна…“
• „Иван извика такси и след като се настани удобно между двамата, детето продължи...“
• „Амнеел? – попита баща й и попипа челото й
Андреа бе напълно здрава“
• „Света ви е отвратителен – рече след малко то и като погледна през прозореца на таксито, побутна майка си...“
Съгласна съм с всичките редакции в зелено.
жълти редакции:
• „И „импровизира“?! Откъде ли го е чула?!“
• „...само Ада бе виновна, само тя!“
Мисля, че всичките са смислови.
други:
• „Мъжът зад нея стана от спалнята…“
• „...я хвана за ръката...“
Не мисля, че има нужда от редакция тук.

При Сан:
озеленени редакции:
• „Иване, това е нечувано!...“
• „Мъжът зад нея стана от спалнята...“
• „..рече на излизане Иван и като я хвана под ръка, погледна Ирина...“
• „...той я погледна ядосано...“
Съгласна съм с всичките редакции в зелено.
жълти редакции:
• „..рече детето и я погледна студено...“ – нещо не е наред тук, но не мога да определя кое
други:
• „Ирина погледна в огледалото пред себе си и не отговори“
Не мисля, че има нужда от редакция тук.

При Нина:
озеленени редакции:
• „Ирина го погледна стреснато...“
• „...майка му...“
• „...стоеше слисано...“
• „...остави гребена...“
• „...попита баща й и попипа челото й.
Андреа бе напълно здрава...“
• „...той я погледна ядосано...“
Съгласна съм с всички редакции в зелено.
жълти редакции: нямам
други:
• „Странно, нямаше температура.“
Не мисля, че има нужда от редакция тук.

Упражнението ми отне час и 15 минути :Д Ужасно се обърках кое къде да опиша и кое да обясня, тънах в недоумение и накрая написах нещо, но и аз самата се чудя дали е правилно. Объркването ми продължава...не знам защо така се оплетох.

Sat Jul 18, 2015 12:37 am Re: Тема за коректори Sat Jul 18, 2015 12:37 am Re: Тема за коректори
Няколко напомняния за правила за изписване в следните случаи, благодарение на Павлина Върбанова от kaksepishe.com

1. Приемливо е:
Радваме се да обявим...
Имаме удоволствието да обявим...
Имаме щастието да обявим...

(вместо "Имаме радостта да обявим")

2. Правилно е следното:
за деца от 6- до 12-годишна възраст (вместо "за деца от 6 до 12 годишна възраст")

3. Правилно е изписването по следния начин:
от 6. клас
от 6-и клас
от VI клас
Аз бих употребила втория или третия вариант."

(вместо "от 6 клас")


*****

И едно допълнение за правопис на дума: пише се "оливам се" (в смисъл на разливам течност или на прекалявам с нещо).

Sun Jan 23, 2022 4:37 pm Re: Бъдещето Sun Jan 23, 2022 4:37 pm Re: Бъдещето
My review of Solarpunk Magazine #1 :

A strong inaugural issue. Although by this point I'm fairly familiar with solarpunk, at least one of the ideas here surprised me. Also, I was happy to see stories that add more humanity and depth to their characters. The genre is growing. :)

Other happy impressions:

~ Starhawk's "The Brave Dress" examines the issue of children and parents: what they can do for each other (but don't have to):

Riley entered and took possession of the chair opposite the doorway. Lemma looked at hir warily.

“If you’ve come to ask me to wear that dress, I won’t!” Sh’he planted hir feet, hands on hips. “I won’t do it!”

“I haven’t come to ask you that. I wouldn’t ask that of you. I just thought you might need to talk.”

Lemma sighed and sank down onto hir bed, which took up the back of the caravan.

“I love hir. But why does sh’he always have to do this? It’s like everything has to revolve around hir! Even my Rideup! It’s so narcissistic!”

Riley shook hir head. “It’s not narcissism, really. It’s hir wound.”

“And I’m supposed to somehow heal it?”

“You can’t,” Riley said. “So no. No one expects that from you.”

“Sh’he does.”

“Not really.” Riley tipped the chair back so it leaned precariously against the wall. “Hir parents never saw who sh’he truly was—or when they caught a glimpse of it, they responded with horror and rejection. Sh’he never had that base of love and approval that you’ve always had from us. But there’s no way you can make up for that.”

But somehow I feel that I should. That I’m failing if I don’t. Lemma shook hir head sharply. “You grew up in the old times, too. You don’t harp on and on about it!”

“But I was born in a girl’s body, in Colorado. Still a little of the old west, where it was perfectly okay to be a tomboy, and everybody wore jeans! It was so different for hir. You can’t imagine…”

“I can! Goddess knows I’ve heard the story enough times!” But that was the problem—sh’he could imagine. And if sh’he did, sh’he would be sucked down, like a bug in the funnel of a trap-door spider’s hole, down and down to that void of a wound that could never be filled.

“Remember when you were a little one, and I used to rub your back to put you to sleep and tell you stories?”

Lemma smiled. “Wonder Bunny—the magic rabbit that could outrun anything that came after hir. Crazy Coyote, Frenetic Fox, even Wiley Wolf!”

“Sometimes it breaks my heart to think I’ll never do that again.”

“You might. You might tell those stories to my kids someday!”

“That’s true—but it won’t be the same. It won’t be you. And yet that’s the pain and beauty of being a parent, of watching anything grow. Change. Letting go. It’s not easy. But the best gift you can give Bou, can give us both, is to stand your ground and be who you are.”

“Maybe you could tell me a story, just one more time.”

Riley moved over to the bed, and Lemma curled up under the covers.

“One day Wonder Bunny was hopping through the food forest, munching on the greens, when sh’he heard a growl…”

Sh’he would be Wonder Bunny. Sh’he would hop, hop, hop away from the wolf of this aching tenderness that threatened to engulf hir.

Or sh’he could stop. Sh’he could face it, let it take hir, and trust that there was within hir some strong core that would emerge, changed, maybe, but alive and strong.

And in that moment, something shifted. As Riley’s soft voice crooned the story, as sh’he nestled into the warmth and love of hir own childhood, sh’he could feel hir own arms wrapped around a child, a hurt, wounded, baby Bou, and sh’he let that tenderness pour out like milk to nourish and heal hir. I see you, I see you, I care for you.

And in that moment, something shifted. This , sh’he thought, this is truly the moment of my Rideup, the real culmination of all those rituals and tests. I am not the child any longer. Bou is no longer the towering figure of the powerful adult. I can care for the child in hir. I can be myself. I am the grown-up now.

And in that moment, sh’he knew what they could do.

~ Renan Bernardo's "Look to the Sky, My Love" touched me with its emotion, but what I'm going to remember even longer was the idea of harvesting the power of dance:
Underneath my feet, the patched dirt road and the grass surrounding it reveals the metallic glints of the thermoelectric and kinetic generators that underlay Solândia’s soil. The dance harvester—as people like to call it—underneath Solândia’s grounds harnesses all the movement from footsteps and dances, and all the heat from bonfires and bodies exuding joy. It not only helps powering the communities all around, but also provides increased moisture capacity and granular structure to the soil of the vegetable gardens that feed Solândia.

Shining in the middle of the field, St. John’s Fogueirão casts its gilded glares across the party. That’s not something grief can block from me. It never could, maybe because of its glaring light: One tall, vivid fire, yet many symbols. Some people go to Solândia only to see it, to leave offerings to St. John and pray, in gratitude or gloom. And then there are people like Alana and me who went for the warmth on our backs, the kindling crackle of the flames, and the shadows dancing in front of us while we talked about the surrounding communities and of how Solândia distributed the energy harvested from dance and movement to five different towns.

~ Lindsay Jane's "Helping Your Garden Transition with Climate Changes" abounds with useful ideas. Here're a couple:
If appropriate, look at providing a home for threatened or endangered native plant species in your garden to help increase their population.

DON’T RAKE LEAVES
Countless species use leaf litter as part of their natural lifecycle. Fallen leaves shelter pollinators over the winter and help small creatures to hide. If you are not able to leave them lying where they’ve fallen, then there are other solutions like raking them into your planted beds. Another possible compromise is to leave them alone until the spring and rake them up then.

~ I like Jay Springett's definition of solarpunk in "Solarpunk: A Container for More Fertile Futures" :
My own go-to description is “a movement in speculative fiction, art, fashion, technology and activism that seeks to answer and embody the question: What does a sustainable civilization look like and how can we get there?”

As well as what he calls "cultural fracking":
Under the logic of media produced by narrative monopolies, it is costly to risk money on a new idea. Instead it’s safer to simply mine the past for new material. I call this phenomenon “ Cultural Fracking ,” described by solarpunk author Andrew Dana Hudson as “the capitalist process of endlessly extracting new value out of the sedimentary layers of meaning that comprise mass culture from the past.”  The business model of fracked culture requires it to meet the shared existing expectations of the audience. New material must continually reference something from a time when mass culture was more broadly shared. Nothing new can be added, only remixed. The process adds nothing new to the cultural imaginary.

Due to cultural fracking, there is a whole generation of people bereft of visions of the future to which they can lay claim. This is the de-futuring process in action: We have no futures which we can call our own.
Which, incidentally, explains my misgivings about the way agents and publishers pick up manuscripts these days.

Finally, it captures a vital purpose of solarpunk:
For better or worse, sci-fi has always inspired the real, from tablets in 2001: A Space Odyssey , the Star Trek communicator, or the automatic doors of HG Wells. Cyberpunk, for those without nuance, acted as a product roadmap, bringing us mass surveillance, digital money and soon a corporate-controlled metaverse. Recognising that sci-fi influences reality, solarpunk attempts to do this gesturally. Introducing people to real, practicable ideas has a dislocative effect, and the everyday becomes a site for both real and imagined narrative possibility:

The dead grass next to the parking lot at the mall becomes a prime location for rewilding. Or a piece of scrubland at the end of the cul-de-sac is seen as a space ripe for a community food forest. Rooftops yearn for solar panels. Statues demand to hold up wind turbines.

Solarpunk is a narrative strategy for creating this feeling of a speculative present—a present in which we speculatively prospect for better possibilities at whatever scale—in the minds of people who encounter it.

~ While I don't quite like Kim Stanley Robinson's fiction (I'm yet to find a character of his that makes me care), I'm constantly delighted by his interviews. "Utopianism and Advice for Climate Authors, Artists, and Activists" makes no exception:
SPM: We've heard you mention that you write utopian science fiction. Utopia is a weighted word these days, often slung at unattainable dreams of perfection. This is far from a charge we'd hurl at your work. How do you define utopian science fiction?

KSR: Science fiction that describes civilizations better than the current one is utopian. Also, any fiction describing efforts to make a better world are utopian. This means that a lot of fiction is inherently utopian, because stories about people trying to make a better world are quite common. Fiction typically says that what we do matters; that itself is a utopian position.

So, getting back to the more usual definition, it’s very simple—better future worlds are utopian, worse future worlds are dystopian. Working for a better world is utopian; letting things get worse is dystopian. Pretending it doesn’t matter is like shooting yourself in the foot before running a race.

“Slinging” the term utopian, as you put it, meaning using it as a put-down, I presume—implying that it’s a synonym for “unrealistic,” or “too perfect to ever happen”—that’s always a political attack on trying to make a better world. The accusation is itself anti-utopian, taking the form of a faked realistic attitude, now usefully named “capitalist realism.” It’s like buying into Thatcher’s notorious slogan, “there is no alternative.”

SPM: And, hey! What's your beef with "punk" and with calling utopian cli-fi solarpunk?

KSR: You punks! Get off my lawn! Give me my cane back!  Why do you want an old man’s cane, are you blind or something? Goddamn punks. Fucking whiners. Make your own cane. In my day I had to walk ten miles to school, uphill both ways. We didn’t even have shoes. We didn’t even have legs.

(...)

Forry Ackerman came up with “sci-fi,” which was a play on “hi-fi,” which came from the advertising industry’s take on “high fidelity,” a long-forgotten hobby of Playboy readers who thought that certain settings in sound recording sounded more lively than other settings. Neither “fidelity” nor “fiction” sound like “fi” when you say the syllable, but we are semper fi to the suggestions of the advertising industry, so the names stuck.

Sci-fi was taken up by mainstream culture as a putdown of science fiction, so science fiction fans of course took it on, in the way you do with insults, to own them. It also became a way to indicate a certain kind of science fiction, very over-the-top and campy.   Some people cringed at the put-down and/or the campiness. For you to use “sci-fi” now in your question is probably a sign that all these matters are ancient history and don’t matter in the new dispensation, because the whole world has become science fiction and you can call the genre anything you like without the names meaning anything. Maybe.

People who wanted to discuss science fiction and yet remain respectable made up other names for it, to cover their faux pas in showing interest. Sci-Fi was the put-down; the upgrade to respectability was “speculative fiction,” perhaps an invention of Heinlein’s. That was very popular in academia and among the pretentious. “Structural fabulation,” another name that held on to the sf initials, failed to launch. A blanket term introduced by John Clute to gather all the non-realisms is “fantastika”—I like that one better than “speculative culture,” which hearkens back to the old pretentiousness of speculative fiction. Also, speculate; look it up. Is there fiction that doesn’t speculate? So it’s like saying fictional fiction. Pretentiousness is always stupid.

Then came “cyberpunk,” an invention of Gardner Dozois’ to describe the work of some tough guys writing sf set in the mean streets of Reagan’s America. The punk part of this referred to punk rock, of course, the work of tough guys making music on the mean streets of London and New York; the cyber part referred to cybernetics, a systems theory that might have had something to do with computers. So now it wasn’t science fiction, it was cyberpunk, which meant you could talk about it and still be cool.

Then came “steampunk,” which turned the punk part into a general suffix. Too bad! Now, just as every American political scandal has to end with gate, new movements in fantastika have to end with punk.

(...)

So—what would be a good name for our shared endeavor? Utopia is good. And science fiction is very good. It isn’t very accurate, but it is extremely powerful. It’s so powerful that people try to dodge it, or dilute it.

Why is it powerful? Because science creates this civilization, it’s the real power, the world of facts. But fiction creates meaning, so it’s the real power, the world of values.  But wait—the fact-value problem is a thing in philosophy, a worry that you can’t reconcile the two. And yet here’s this literary genre claiming to bridge that gap, by its very name. Fact values! Impossible, and yet filling up many shelves in bookstores! So presumptuous! So provocative!

Should there be any other names for it? No.

Should there be any modifiers diluting it, such as hard science fiction (as if), feminist science fiction (yay), literary science fiction (gag), military science fiction (double gag), etc? No.

Should there be schools within Sci-Fi, splitting it to reduce it? No.

Just take it on. “I write science fiction.”

So: solarpunk. Okay, despite all that I’ve said above, I love you anyway. Hopepunk too. What I think about the names doesn’t matter. You write utopian science fiction, you’re working against dystopia, so more power to you. Kick ass using any name you want. 

~ Nina Munteanu's essay "Why Eco-Fiction Will Save the World" introduces the new/old concept of eco-fiction:
Eco-fiction (short for ecological fiction) is a kind of fiction in which the environment—or one aspect of the environment—plays a major role in story, either as premise or as character. For instance, several of my eco-fiction stories give Water a voice as character. In my latest novel, A Diary in the Age of Water , each of the four women characters reflects her relationship with water and, in turn, her view of and journey in a changing world.

(...)

In eco-fiction, strong relationships are forged between the major character on a journey and an aspect of their environment and place. Environment and place illuminate, through the subtext of metaphor, a core aspect of the main character and their journey. Such strong relationships can linger in the minds and hearts of readers, shaping deep and meaningful connections that will often move a reader into action.

~ Clark A. Miller's essay/manifesto "It's Time to Build Solar Cities" contains a useful list of ideas how to bring solar power to our cities.

Sat Feb 05, 2022 6:28 pm Re: Не-културни събития Sat Feb 05, 2022 6:28 pm Re: Не-културни събития
Кампания „Как (не) се прави“ – добри и лоши градски практики в грижата за дърветата

Уважаеми колеги и приятели, честита да е новата година!
Пожелаваме ви да е здрава, благополучна, пълна с хубави преживявания и късмет!

За всички вас, които имате дейно отношение към заобикалящата ни среда и бихте искали да допринесете за подобряването й, отправяме покана за включване в новата ни кампания „Как (не) се прави“. Чрез нея искаме да окажем въздействие върху общинските практики за поддръжка на дърветата в града.

В рамките на кампанията ще онагледим добрите и лошите примери на засаждане и поддръжка на дървета и храсти по улиците, зелените площи, градинките и парковете в населените места в страната. Също така ще изготвим препоръки към съответните звена на институциите.

Ако сте наблюдавали добри или лоши примери за начина, по който отговорните институции се грижат за зелената система в града, споделете ги с нас!
За целта е необходимо да направите съответни снимки и ни ги изпратите с кратко описание, като за улеснение може да използвате този формуляр . Включете се, ако сте били свидетели на случаи, като:

добре поддържани зелени площи;
„обезглавени“ дървета;
асфалтирани стволове;
неукрепени дървета;
засадени, но изсъхнали поради липса на последващо поливане;
окастрени над 50% от живите клони;
дървета и храсти, озовали се пътя на велоалеи;
ниски и стърчащи клони, пречещи на преминаването на хора и превозни средства;
и други добри и лоши примери.

Събирането на материали ще продължи до 30 май 2022 г. Може да се включите по всяко време в този срок и колкото пъти прецените, ако сте наблюдавали съответни практики, които намирате за ценно да споделите.

С участието си в кампанията ще подпомогнете дългосрочните ни усилия да допринесем средата, в която живеем, да бъде по-красива, функционална и приятна, да обърнем вниманието върху този належащ проблем, както и да повлияем положително на възприетите общински практики в тази област.

Подробности за кампанията „Как (не) се прави“ и условията за участие може да прочетете тук .

Използваме случая и за да ви напомним, че може да се възползвате от безплатните консултации, които екипът на фондация „ЕкоОбщност“ предлага по теми, свързани с: взаимодействие с институции, активизиране на общности по даден проблем, организиране на събития, подобряване на дейността ви, кандидатстване по финансиращи програми, градска среда, засаждане и грижа за дървета. Може да се свържете с нашите експерти на ел. поща consult -в- bepf-bg.org или да попълните формуляра за запитвания .

Поздрави,
екип на фондация „ЕкоОбщност“

Tue Nov 10, 2015 2:08 pm Re: Християнството, вярата... и още Tue Nov 10, 2015 2:08 pm Re: Християнството, вярата... и още
Христо Блажев: Човек търси Бог, намира само себе си

Напомни ми някои сладки цитати. И ме насочи към отзива на Анна Димова в „Жената днес“ .

Знаете, че чужд език се учи най-лесно в контекст – като съставяте изречения с всяка нова дума. Ерик Уайнър прави точно това – разказва как звучат различните религии в изреченията на живота на един обикновен БМО (Бял Мъж Обърквист).

„Боголюбопитството” му го отвежда в суфистки лагери и будистки храмове, среща го с францискански монаси, даоисти, шамани, вещици и кабалисти, дори с някои особено екстравагантни култове, за които почти се обзалагам, че никога не сте чували – например раелците, които вярват, че боговете са всъщност извънземни. С обезоръжаваща искреност разказва за приключенията си, любопитството си, въпросите си, депресиите си, страховете си, удивлението и прозренията си. И е способен еднакво силно да заинтригува, развесели и замисли атеисти, агностици и вярващи, което е рядко постижение.

Обикновено книгите на религиозна тема са тежки за четене и изискват специална мотивация, концентрация на ума и отдадено усилие, което малцина са склонни да положат. Лично за мен това не е недостатък, но вероятно тъкмо трудният за преодоляване текст държи масовия читател далеч от подобни книги и го оставя в пълно неведение за това колко разнообразни маршрути предприема човешкият дух в търсене на божественото. В това отношение „Човек търси Бог” е рядък и изключително сполучлив опит тази материя да се „преведе” на прост, лек и забавен език, без обаче да се профанизира и превръща в кич.

Sun Nov 22, 2015 1:22 pm Re: Tемата на Трип за интерактивна литература Sun Nov 22, 2015 1:22 pm Re: Tемата на Трип за интерактивна литература
Мда, много смислено начинание са, при все че клонят за момента по-скоро към "динамична" литература, игровостта я застъпват по-слабо.