Приятели (:
Позадрямалата ни рубрика „От сърцето на Човешката“ се вслуша в един таен вопъл, надигна глава и отръска снега от себе си. Гласът, с който ни заговори, е вече познат, ако сте от по-паметливите. Какво е насъбрал да ни каже сега, в тези странни и шеметни дни?
~
През март 2020-а Хрстн написа:
Току-що ме „огря“, че всички ние тримирим. Една приятелка беше казала, че тримиренето води до екстремни преживявания/състояния.
Да, странно е, че има дебел сняг в момента. Крайно време е да изляза да го изрина. Пратих две снимки на тате в Германия, защото детската му мечта е сняг. Колко му е да се зарадва човек, само две снимки на сняг му стигат:
– Ооо, супер! Ние си нямаме сняг. Само студ.
Всички ние тримирим и никога през живота си не съм и предполагала, че въпреки различния социален статус ще съм на едно дередже примерно с… Jennifer Garner. Или че изисканият комедиен водещ Jimmy Fallon ще „ме“ покани в дома си, защото сега там снима кратки благотворителни алтернативи на вечерното си предаване. Да, къщата му е приказна, двуетажна, дървена отвътре, има тунеловидна пързалка до първия етаж, дворът му е огромен като пасище и го ползва… но с жена си и двете си момиченца също са затворени у дома. Свири на китара и пее вместо своя бенд; за по-смешно, и е смешно, пуска записи на смях и аплодисменти с лаптопчето си, седнал на стълбите пред къщи, пуска и музика, докато чете благодарности (в огромната палатка, опъната заради децата). По-точно, дава знак на по-малкото момиченце да я пуска, но е кратка и трябва често.
Може би нещото, което отключи това усещане за liminal-ност, near-death, упс, near-life, междусвятност… е този запис от 2005 г., от който помня едва ли не всяка трошица и прашинка, защото съм го изживяла и нямам думи, с които да опиша какво чувствам към тези хора (и към този спомен) от първия ден, в който стъпих в СУ. Записът е с бая архивно качество, но така се доближава до светоусещането на филмите от чешката нова вълна от 1968. Единствената разлика е, че не съм била разтроена като камерите.
Хората узряха за идеята да споделят творчеството и делата си още повече, със всички. Нито те, нито Човешката библиотека са открили топлата вода, само дето ЧоБи от самото начало още преди години не изисква определено заплащане за електронните си книги. Това не значи, че нямат цена, а че имат избор. В @aлма @лтер също няма билетчета.
Теодосий went at world’s end (Антарктида) и като се върна… си остана вкъщи!… Предполагам. Ние сме тримирящи полярници! Пинокио и Джепето в „търбуха“ на кита. Милица Гладнишка „Titanicчно“. На Антарктида всеки информира другите накъде се е запътил, за да се знае и да си помагат.
Тео се върна от гурбет и… си остана вкъщи!… Шах. Liminal.
Мисията до Марс се отлага.
Чух кучешки лай, който не бях чувала. Явно и Rex преживява нещата по особен начин. Децата/Детето отдолу тупурка(т) и отеква(т) така, все едно не са под мен.
Чак в петък (20 март) внезапно се присетих за хората в Перник, които по цял ден си седят по домовете. Без вода. След това и за австралийските пожари паметта ми се върна. [След като написах това, обявиха пускане на водата.]
Накрая песента на Маноло рязко секва, но това няма значение. Миг по-рано, кълна се, усетих мирис на огън. Тя се казва Христина.
Може би има хора, които ще станат професори, докато си стоят вкъщи. Аз не съм от тях.
Само малко ми се иска да направя снежен човек на терасата, ама май няма да ми стигне.
Още: frog във форума ни. (Ако не успявате да прекрачите входа на форума, питайте долу – ще ви подскажем. 🙂 ) Или тук.