choveshkata.net

Sat Feb 23, 2019 5:21 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Feb 23, 2019 5:21 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Тъкмо щях да си пращам отговора по упр. 6, и се сетих, че така и не съм дала обратна връзка по питанките на Ради от упр. 4. Та ето я :)
Според текста:
Безброй жертви били дадени и от двете страни.

Според предложението на Викито:
“И двете страни дали безброй жертви” ми звучи по-добре.
(...)
Като каква да я броя:
1. Шлифовка /не смятам че затормозява текста, и оригиналът е добър/
2. Структурна
3. Въпрос на вкус
Според мен е шлифовка. Аз също недолюбвам страдателния залог - явно в училище/университета твърде много са ни набивалеи, че е по-"пасивен" от деятелния и трябва да се избягва.

Пример за структурни, които Вики е посочила за стилови, от предложенията на Вики. /само разместен словоред/
Според текста:
...но все пак всяка история се очаква да започне с „имало едно време“,
Според Вики:
Струва ми се, че ще е по-благозвучко, ако е “се очаква всяка история да започне с...”
Разместеният словоред си е шлифовка отвсякъде, т.е. стилова редакция. Под "структура на повествованието" не се има предвид словоредът, т.е. постройката на изречението, а подредбата на събитията: дали е логична (преходи), дали е представена само през гледната точка на един герой (СКИВ) и дали не е твърде описателна, т.е. авторът да изпляска направо извод, вместо да остави героите да действат/говорят, и читателят сам да си направи извода (ПНК). Дано съм била полезна! :)

Tue Mar 05, 2019 1:01 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Mar 05, 2019 1:01 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Благодаря на всички за включванията; и на Дес, която ми резюмира въпросите, нуждаещи се от доизясняване.

~

Не смятам, че навсякъде тези неща трябва да се редактират в стил ПНК. Или поне на мен не ми хрумва как бих "показала", че някой гледа загрижено или озадачено. За някои има как да се покаже, но за всички ли?

(...) в някои случаи не е възможно да се вмъкне тон или изражение – например ако кажем "погледна я със смръщени вежди", има няколко възможни варианта. Или пък ако става въпрос за това "погледна ядосано", също не се сещам как да стане точно в тази ситуация.

Дес ми писа: „Моето лично мнение, видно от редакциите ми в текста, е, че ВСИЧКИ наречия трябва да отпаднат. И ако не всички, повечето погледи като цяло. Винаги има начин да се опише случващото се по-смислено и изразително. Дала съм примери в последния си пост.“

С риск да срина редакторския си авторитет ;), признавам, че аз нямам универсална позиция по въпроса за наречията и ПНК. „Погледна я учудено“ е по-мързеливият вариант от „вдигна вежди насреща ѝ“ – но може да го оставя, ако точно в тоя момент ми е по-важно да се съсредоточим върху репликата, а не върху действието (защото е по-невидим). Вики също е права, че жестомимики като „смръщи вежди“ допускат повече тълкувания; ако ни е важно да заковем само едно, можем да оставим наречието. Окей е да кажем „погледна я учудено“ и когато сме в главата на гледащия герой – той е наясно как гледа. (Друг е въпросът как ще го възприеме някой външен герой...)

Все пак като цяло препоръчвам ПНК подхода. Започнете с въпроса: „А аз по какво съдя, че някой ме гледа учудено?“ Не е по табелката „учудено“ върху челото му, нали? :D Какво е онова, което виждате , за да си го изтълкувате като „учудено“?

~

За празните редове (или звездичките) между сцените мисля, че постигнахте съгласие нагоре. Те са напълно приемлив начин да се маркира скок във времето или пространството, смяна на героя-„камера“... или даже пауза за шок, при която даваме възможност на читателите да си поемат въздух. (В „Харт“ имаме една такава употреба.)

~

За това как да изберем кой герой да бъде „камерата“ в дадена секция – Яна горе го е обобщила супер. Помагайте си с въпроси като „Чии мисли ще бъдат най-интересни в тази ситуация? За кого можем да научим най-много от нея?“.

Все пак има герои, в чиито глави избягваме да влизаме: 1) тайнствените *duh :D*; 2) „злодеи“, с които не искаме читателите да се отъждествяват дори за миг.

~

За разликата между „?“ и „-->“:

С „?“ аз маркирам места, които изобщо не са ми ясни или се колебая дали съм ги разбрал. Какво стана тука? Защо? Струва ми се, че имаш предвид Х... ама така ли е наистина?

„-->“ е за логически „претупаните“ сцени. Пресен пример от „Харт“: Героят вижда по телевизията кадри от кървави атентати и се потриса. Няколко изречения по-късно героят си мисли какво възхитително приключение го очаква. Преходът между двете емоционални състояния си плаче за доразписване тип „-->“.

~

И последно: Аз нямам никакви проблеми с фразата „след не повече от четвърт час преглед разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекарят вижда от седмици“. Тя представлява скрит цитат на това, което е казал лекарят – а сами стигнахте до извода, че ПНК не се ползва за пряка реч. :)

(Такъв тип „скрито“ цитиране няма нужда от изрични кавички около „най-здравото и усмихнато дете“.)

~

Някакви въпроси останаха ли без отговор? Че времето ми за днес бездруго се изчерпа...

Wed May 08, 2019 7:41 pm Re: Наши текстове Wed May 08, 2019 7:41 pm Re: Наши текстове
Ендвил

Там има все повече нищо.
Хрупкави свлачища по ръба,
разполовени къщи,
пътища, отхапани от тъмнината
срязани в мрака мостове,
разтопени като тъмен крокан огради,
размекнати дървета.............................

......

За поназнайващите френски - преводът на това същото нещо е сред лауреатите на журито (за сезон Grand Prix Hiver 2019), ето тук: https://short-edition.com/fr/oeuvre/poetik/endville
Неизлечимо

В извивка на спирала този ден
притихва по стените и угасва.
Избива мрак навсякъде по мен,
разлива се на локвички по масата.

Часовникът от изтънял метал
на края на деня стрелки разтегля
и в здрача става призрачен портал
през сенките на сляпата неделя.

Махалото му пази онзи праг,
зад който световете се разделят.
Дали ще мина някога оттам
в пролуката между съня и делника,

с надежда да прескоча пропастта
на тъжните неизл(е-и)чими грешки?
Дали ще се завърна към мига,
във който се качих на въртележката,

с онази еднорога без крила
с отчупен рог и изтъняла грива?
Да мисля наобратно е капан,
когато се въртя в порочна крива...

Във храма на изтичащия ден
измамни стъпала край мен се вият.
Но бъдещето няма го напред.
И всяко мое бъдеще е минало.

Sun Jun 04, 2023 5:08 pm Re: Share the Joy Sun Jun 04, 2023 5:08 pm Re: Share the Joy
Да споделя радостта: A Pilgrimage to Memories Tattooed намери дом в Samovar!! По разказа сме работили, на български, аз и Кал, на английски - аз и Деси Сивилова, и на двамата огромните ми благодарности!

Dear Elena Pavlova,

Thank you so much for letting us see you story "A Pilgrimage to Memories Tattooed", and many apologies for the ridiculously long wait for a response. We love the story, and would very much like to accept it for publication in Samovar, if it's still available?
***

Sincerely,

-- Sarah

Editors, Samovar
[email protected]
Submission guidelines: http://samovar.strangehorizons.com/submit

Sun Jul 21, 2019 2:02 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Jul 21, 2019 2:02 pm Re: За Филмите и Хората...
Украинците имат доста добре направени детективски серии. Американските в един момент започват да досаждат с еднотипност. Пък и все пак - друга култура... Както и да е - ето едно симпатично сериалче свободно достъпно в Youtube, в стил консултант със специални способности (или заигравка с досега известните американски такива):
Sniffer (trailer)

Thu Aug 22, 2019 1:39 pm Re: Тема за коректори Thu Aug 22, 2019 1:39 pm Re: Тема за коректори
За многото лица на който/когото

След консултиране по този конкретен казус с „Езикови справки“ към БАН, стигнахме до следното решение на главоблъсканицата с Георги и мозъка. Отсъдихме, че Георги наистина не е лице, защото предизвиква нечовешки колебания относно правописа в това изречение, и съюзът трябва да е „който“. Шегуваме се, но всъщност, ако и вие имате подобни мисли, сте близо до заключението. Оказва се, че когато нелица (мозъкът) от мъжки род, ед. ч., се използват със стилистичен ефект (в случая метонимия) за назоваване на лица (Георги), тогава определянето на „който/когото“ в подчиненото изречение зависи от назоваващата нелице дума (мозъкът), стояща непосредствено пред тях. Тоест съюзът се отнася за мозъка и тъй като той е съществително, което не означава лице и се използва като художествен похват за лицето Георги, би следвало да напишем „който“.

Георги е болен мозък, за който смъртта не е достатъчно наказание.

От тук: http://tiny.cc/pzekbz

Tue Mar 18, 2014 6:57 pm Re: Християнството, вярата... и още Tue Mar 18, 2014 6:57 pm Re: Християнството, вярата... и още
„ Човек търси Бог “

„Човек търси Бог. Моят флирт с божественото” е публикувана през декември 2011 г. в САЩ. Тя е автобиографична – разказва за периода, в който тежък здравословен проблем поваля Уайнър и той влиза в болница, в опит да се пребори за живота си. Тогава една медицинска сестра му задава въпроса: „Намерихте ли вече своя Бог?”. Агностик по убеждение, той започва да разсъждава по този въпрос.

(...) Напълно осъзнал своята смъртност, Уайнър започва изследване и анализиране на различни религиозни принципи в опит за личностно разбиране на божественото.

За целта Уайнър обикаля Непал, Турция, Китай и Израел, а се среща и с различни религиозни общности и в Лас Вегас. Книгата прави опит да отговори на въпроси като кои сме, от къде идваме и какво става, когато умираме.

Превод: Arayna Wolf
Редакция: Кал

Още не е излязла, не. Само се фукам. :D

Mon Jun 16, 2014 11:18 pm Re: Културни събития Mon Jun 16, 2014 11:18 pm Re: Културни събития
Ако ще говорим за steampunk, една стара позната и майсторка на бижу, което имам - steampunk водно конче

https://www.facebook.com/GodesignJewelry

========================
Представяне на нова книга на Жанет-45 - разкази за Индия

"Прах от нозете". От Николай Янков и Елена Щерева. Оформление Люба Халева. В София: 19 юни, 18.30 ч. в Червената къща. На същия ден -- и в добрите книжарници.

========================
А в музикално отношение - силна препоръка за силен музикален джаз фест - A to Z Jazz Fest - 27-29 юни, 2014 г. в София
Почти безплатно (срещу 5 лв., ако искате столче на тревата в Южния парк)

"Етно музиката е фокусът на единствения джаз фестивал на открито в София, който традиционно ще се проведе на 27, 28 и 29-ти юни. С четвъртото си издание A to JazZ World 2014 ще зарадва публиката с два пъти повече артисти в сравнение с миналата година и ще бъде с по три концерта на вечер. Началният час остава 18:00 часа, а мястото, на което хилядите меломани ще се насладят на любимата си музика, ще бъде отново Южен парк 2, зад басейна Спартак.
Музикантите на A to Jazz World 2014 са едни от най-изявените имена от световната джаз сцена и ще представят пълната музикална палитра на своите етноси. За откриването на фестивала на 27-ми юни от Испания ще пристигнат музикантите на Пако де Лусия заедно с испано-кубинския проект Caramelo Flamenco Latin Jazz.

Те ще изнесат близо двучасов концерт, чиято първа част ще се превърне в своеобразен трибют на наскоро напусналия този свят виртуозен фламенко китарист. Специален гост на събитието във втората вечер ще бъде емблематичният за
португалската Кабо Верде сцена Тито Париш с акустичната си формация. Наричан често “любимото дете на Сао Висенте", Париш е работил с музиканти от ранга на Сезария Евора, Дани Силва, Паулино Виейра и др. Големият хедлайнер на третата заключителна вечер е един от най-ярките и популярни етно джаз музиканти в света - Ричард Бона .

A to JazZ Festival традиционно дава сцена и на най-младите родни джазмени и нови български проекти. В петък, на 27 юни, първи на сцената ще се качат музикантите от етно прoекта на Музикална къща БНР Jazzophonia, ръководен от диригента на биг бенда на националното радио Антони Дончев. Като солисти пред джаз състава ще застанат ромските виртуози Мартин Любенов, Орлин Памуков, Ангел Тичалиев от “Карандила”, Ангел
Демирев и Мелятин Миле. Следващата вечер ще видим младите надежди от Михаил Филипов квинтет, а големият ни саксофонист Димитър Льолев ще представи родопски музикални картини в неговия нов проект „Родопология“. Страстната фламенко Банда дел Падре ще даде началото на етно джаз вечерта на 29 юни. Легендарните музиканти Петър Ралчев, Стоян Янкулов-Стунджи и Ангел Димитров ще взривят финалната Гала вечер, точно преди големия хедлайнер. Както и през изминалите три години, наред с основната музикална сцена на A to JazZ Festival, гостите ще могат да се включат и в съпътстващи активности - джем сешъни след края на концертите в клуб “Студио 5”, детски
уъркшопове и майсторски класове. Повече информация за тях ще бъде оповестена допълнително."

----
За да се чувствате комфортно, организаторите ще осигурят за публиката столове и високи бар-маси и така удоволствието от музиката ще бъде пълно! На разположение ще бъдат и стюарди, които да поставят Вашия стол или висока бар-маса на желано от Вас място във фестивалния парк.

Цена на стол: 5 лв. Цена на бар-маса: 10 лв. (наемането ще се извършва на място!)

Средствата ще бъдат използвани за разрастването на фестивала и финансирането на повече концерти в следващото издание, уъркшопове, джем сешъни и гостуването на фестивала в други градове.

Tue Feb 24, 2015 1:29 am Re: Подари ми история Tue Feb 24, 2015 1:29 am Re: Подари ми история

Въобще, как ви звучи идеята да четем по роли книги като "Да пробудиш драконче"? (-:

Лъче, имаме една тема Аудио книги ако се не лъжа - бяхме говорили за това преди около година и половина май. Предлагах да четем Еднорога първо, после и останалите книги. Нямаше достатъчно ентусиасти с техника тогава.
А аз -- съм далеч. И други течения ме дърпат. Нищо против нямам да помагам с каквото мога, но трябва друг да оркестрира, да ръчка, да задава въпроси, да установява контакти. да дава срокове. Това впрочем е валидно за всичките ми вмешателства в проекти на ЧБ. :)
ПоздраВи

Mon Jan 24, 2022 4:31 pm Re: Срещи Mon Jan 24, 2022 4:31 pm Re: Срещи
Отговарям на питането:
знам, че го пише. Но като ти дойде темата, вече и не пробягвам текста. И ако трябва да намеся Луната - директността в центъра на темата като формулировка - само те ми остават. И ми липсва "меката" човешка нотка на "айде, елате, да се видим, похортуваме и видим дали и какво някой си търси и му мислим решение". По-мотивиращо ми е да е това водещото.

Ако ги разбиеш на 2 срещи, пак ще се изгубя като участие, ако "егоистично" нямам нужда да искам и търся помощ. Съчетаването на двете за мен правят нещото в пъти по-човешко, приятно, желано, и приоритетизуемо (има ли такава дума или съсипах правилната?! :))
И това би ми дало усещането за "общност".

А по въпроса как да се контролира превземане на думата от "не-знам-как-точно-се-превежда-тоз-лаф-на-български" - мисля, че всички участници имат достатъчно зрялост да не го правят.
АКО: имаме принцип в началото да си припомним правилата за провеждане и чувство за шанс на всеки - в началото и също раз(пре)делим време "за споделяне на нужди от помощ" и "други общ - как сме, какво бихме разказали интересно от нашето напоследък, някой филм, книга, игра, среща, разговор, които бихме препоръчали, рецепта за безглутенов кекс, т.н. ;)
И още нещо - заковано времетраене, без нарушения.

При разделяне на 2 за някои с "претенции" като мен, че трудно се организират и искат онлайн срещи в такъв формат - че няма да успевам и за двете.

Което хич не иска да каже да е водещо това мнение. Просто ще се адаптирам към решението. Без драма

P.S. И само да кажа, че Radiant Dragon в зелено внася толкова красива положителна енергия и радост за промяната, че благодаря! И други ставаме Radiant ;)

Thu Sep 01, 2011 2:08 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха Thu Sep 01, 2011 2:08 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха
Ей, злобице Евина, ще го запомниш ти това "някакви си" и ще ми го припомняш, дорде съм жив :P Но така си е, книгите-игри са нещо чудесно (впрочем, никога не съм го отричал). Просто няма нужда да се превземаме и превъзнасяме.

Да, " Нощта на върколака " беше хубава. Любо Николов изобщо си беше по-смислен от останалите автори.
" Кървав меч " ми беше любимата игра, разбира се. Впрочем, Златната спирала я играехме с истински жълти еднолевки в клас. Винаги някой бъркаше да открие с пет и автоматично падаше от по-опитните играчи, които го парираха с вездесъщото четири. Точно като в книгата. Поредицата обогати и моя речник.
" Сонора " беше отлична, вярно си е. Странно, че я пропуснах в топ тена си, който преди малко пуснах в книги-игри.нет.

Всъщност, ето го:

Ей го личния топ тен.

10.: " Легионът на отмъстителите " от Джордж М. Джордж. ( Да, тук може да влезе и " Сонора " на Блонд & Уейн. Явно съм ограничен фен на научната фантастика, но тези двете ме кефят. Бележката тук е за "Легиона..." на Джордж. За "Сонора" би трябвало да включва няколко думи за злощастния убит заек, за яката червенокоса мадама с кубинките и за перфектните лафове. Искам да я препрочета. )
Това си беше страхотна игра, имаше атмосфера и напомняше "Междузвездни войни" не само заради илюстрациите на Евгений Йорданов (който ми беше предпочитаният художник на КИ и комикси), а и изобщо заради сюжета. Кефех й се, беше ме яд, че е толкова кратка. Има ли някакви продължения? Бих ги прочел/изиграл.

9.: " Градът на крадците " от Иън Ливингстън.
( Може би "тъпотия", но си имаше чар. ) А може би и изобщо поредицата игри за Титан, но "Градът..." имаше най-забавна атмосфера. Порт Блексенд ми е любим фентъзи-град, като Анкх-Морпорк или Ланхмар. Илюстрациите на Маккейг бяха велики.

8.: " Варварският бог " и " Принцът на Алкирия " от Блонд & Уейн.
"Богът..." ми беше първата КИ. Страхотна история и възможност за обикаляне безкрай, ако не уцелиш вярното място. Въпреки грешните препратки беше наистина невероятна поредица. Жалко, че не съм чел останалите. А Слим беше любим втори герой, яд ме е, че умираше винаги.
( Впрочем, като заговорих за Блонд и Уейн, ми стана странно, че моят любими герой от българските книги-игри не влиза в личния ми топ-тен. Героят беше отец Валенс - за мен образът на свещеника-воин, на светеца по неволя, на калугера, който се чувства добре в света, е безкрайно привлекателен. Дали ще е свети Колумсил, брат Уилям от Баскервил, селският свещеник от Хам, отец Тък, брат Кадфайл, брат Жан Зъботрошача, Мъдреца от Каксос (от "Кървав меч"), Неофит Бозвели, поп Харитон, Жан дьо Ла Валет или отец Валенс - то е все тая. Арабията в расо е наистина моят герой, поради което на въстановки и LARP-ове често играя подобна роля. Имам и расо, ако е за въпрос. Тогава защо обаче " Олтарът на тъгата " и " Небето ви чака " не са тук? Те никак не бяха лоши. Може би защото бяха прекалено кратки. Но си харесвам тези книжки, не мога да отрека. И отец Валенс наистина ми е любим персонаж. Книгите-игри за него трябваше да са по-дълги. )

7.: " Замъкът на таласъмите " от Колин Уолъмбъри.
Колин по принцип ми е предпочитаният български автор на КИ (а и не само на КИ), а заради датата си на излизане, веселия картинкаж и абсолютно кодошлийската атмосфера "Замъкът" си остава класика. ( Всъщност тук му е мястото да си кажа, че повечето книжки на Колин/Любомир заслужават отделно оценяване .)

6.: " Огнена пустиня " от Любомир Николов (Колин Уолъмбъри).
По някаква причина тази КИ много ме грабва. Може би цялата поредица за юнака от Старата гора е добра, но тази книжка ми е особено на сърце. Чисто емоционална работа, не мога да обясня защо. Може би заради трите различни начина да се стигне до целта, заради приятната приключенска обстановка, заради хубавата карта и илюстрациите на Станкев, заради веселите спътници на героя. Абе - бива я.

5.: " В лабиринта на времето " от Колин Уолъмбъри.
Тази късно я оцених. Всъщност скоро отново си я купих - от кашон. Илюстрациите на Никифор Русков страшно ме кефят: напомнят ми един куп осемдесетарски издания. Пък и нали всъщност това би трябвало да е първата КИ, написана на български. А и историята си я бива.

4.: " Завръщането на наследника " от Винсент Були.
Тактика, стратегия, добре уловен исторически фон, малко рицарска мистика и хорър-елемент. Страхотна книга, наистина. Не помня грешките, помня впечатлението. От нея научих името на Лоенгрин.

3.: " Сянката на Сатаната " и " Конникът на Апокалипсиса " от Колин Уолъмбъри.
Може би изобщо обичам исторически КИ. Тази малка поредичка беше абсолютно съвършена. Препоръчвам я. Особено вторият том с обсадата беше много впечатляващ.

2.: " Пътят на Тигъра " от Смит & Томсън.
Леко извратената и доста шарена обстановка в тия книги ми е много, много любима. Не знам дали е възможно да се изиграе честно - винаги съм я чел само за удоволствие. Особено се радвам, че тук открих първите два тома, непреведени у нас. Разбира се, финалът й е шокиращ, но все пак е на място.

1.: " Кървав меч " от Морис & Джонсън.
Е, то просто би било грехота да се обяснявам. Тези книги трябва да се наизустяват и да се играят по памет. Или да се четат напевно от амвоните. Особено трети и четвърти том са си направо литература. Краят на пети том е чак нахален, но е много запомнящ се :D Бих я играл и сега, стига да има с кого.

Колкото до "промяната" - това в моя случай би било неточно казано. Книгите-игри бяха важна част от детските ми забавления и от вкусовете ми. Наравно с конструктора Lego, с черешите, с ходенето по гората на село, с комиксите, с обикновените книги и т. н. Вкусът ми към фентъзи си беше налице и без книгите-игри, те само го засилиха. Разбира се, опитвал съм се да пиша и книга-игра, но най-ранните ми опити в дращенето датират отпреди изобщо да чуя, че има такова нещо.

В момента изпитвам антикварен интерес към голямата колекция британски книги-игри от 70-те и 80-те години (главно фентъзита), които са основата на цялото явление и у нас, и в Унгария. Любопитен съм както просто като фен, който иска да види целите фентъзи-светове Орб, Титан и Легенда извън частичните преводи у нас, така и като един вид любител на миналото. С удоволствие откривам общите корени на настолните игри, книгите-игри, LARP и MMORPG. Като запален ларпаджия и роулплей-ентусиаст, пък и просто като неразумен дечко се радвам, че мога да чета старите неща, които през 90-те все още бяха трудно достъпни тук. И виждам, че наистина само Любомир Николов и Богдан Русев са били на нивото на британските автори на книги-игри.

Wed Jul 13, 2016 12:04 pm Re: Труд и творчество Wed Jul 13, 2016 12:04 pm Re: Труд и творчество
VI конкурс По стъпките на лятото
Тема: Темата е свободна, желателно да е лятна.
Краен срок: 31.08.2016 (краят на лятото)
Резултати: ?
Възраст: —
Вид творба: Категориите са две – Поезия и Проза.
Изисквания: Всеки автор може да участва с до три непубликувани произведения във всеки раздел (интернет публикациите също се броят). Темата е свободна, желателно да е лятна.
Ще присъства и хумористичната ни категория – „На чаша свобода", съответно с раздели: поезия и проза. (Моля, уведомявайте ни предварително в писмото, когато произведенията Ви са за хумористичната категория);
Произведенията изпращайте на адрес: summer-в-bukvite.bg
Произведенията се изпращат в WORD, формат (DOC или DOCX файлове), с големина на шрифта 12 пункта.
Произведенията в раздел Проза да бъдат не по-дълги от 10 страници, формат А4.
Награди: Тази година конкурса ще се проведе по нова формула. Ще бъде явен (имената на авторите ще бъдат обявени) и ще има гласуване от публиката.
Ще има награда на журито, както и награда на публиката.
Наградата, традиционно, е издаване на хартиена книга, като за победителя на публиката има условието да е събрал поне 500 гласа в гласуването.
На всички номинирани ще бъдат раздадени книги на издателство „Буквите".
Всички произведения, ще бъдат публикувани в сайт „Буквите“
Организаторите си запазват правото да не допуснат до участие произведения с недостатъчни литературни качества.
Повече информация: Фондация Буквите


НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ЯНА ЯЗОВА” ЛОМ’2016 ДЕСЕТО ИЗДАНИЕ
Тема: Литературен жанр – разказ, който не е награждаван на други конкурси.
Краен срок: 30 септември 2016 г.
Резултати: 21 октомври 2016 г. на сайта на Община Лом.
Възраст: от 14 до 35 години. (В рамките на НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ЯНА ЯЗОВА” ЛОМ’2016 за пръв път ще бъде проведен и конкурс за есе на тема „МОЯТ РОДЕН ГРАД ЛОМ”, в който могат да участват ученици от Община Лом на възраст до 18 години. За този конкурс върху плика добавете (За есе). Важат същите изисквания, адрес на получаване, имейл и телефон за въпроси и срок на получаване и обявяване на резултатите.)
Вид творба: Разказ/Есе
Изисквания: Конкурсът е анонимен; до три литературни творби в три екземпляра; размер на творбата – до пет машинописни страници. Материалите да се изпращат в плик на следния адрес: 3600 гр. Лом, ул. Славянска № 1, Йорданка Тушанска — главен библиотекар в НЧ „Постоянство”1856 Лом. За въпроси, свързани с конкурса, можете да пишете на следния е-mail адрес: biblioteka_lom-в-abv.bg или да се обадите на тел: 0971/66472. Необходими сведения за кандидата: име, презиме, фамилия, точен адрес, ЕГН, тел. за връзка. Данните за участника да се поставят в отделен плик.
Награди:
Ще бъдат присъдени три награди:
I награда - 200 лв.
II награда - 150 лв.
III награда - 100 лв.
Специална награда за участник от Лом.
Награди, конкурс за есе на тема „МОЯТ РОДЕН ГРАД ЛОМ”:
I награда – 100 лв.
II награда – 50 лв.
III награда – 30 лв.
Наградите ще бъдат връчени на 26 октомври 2016 г.
Повече информация: Община Лом


Литературен конкурс Рада Казалийска 2016
Тема: „И ето ти дочака със своите очи да видиш…“
Краен срок: 1 септември 2016 г.
Резултати: 1 ноември 2016 г.
Възраст: Без възрастови ограничения.
Вид творба: Стихотворение, есе, разказ.
Изисквания: Едно стихотворение, едно есе или един разказ до три печатни страници или максимум по едно произведение от всеки жанр; произведенията да не са публикувани до момента; три имена, адрес и телефон за контакт. При изпращане по e-mail, творбата да бъде като прикачен файл, с шрифт“ Times new roman” – 12, с написани най-горе вляво трите имена на автора, адреса и телефон за кореспонденция.
Материалите за конкурса да се изпращат в плик на адрес:
Гр. София, п.к. 1172, ж.к. „Дианабад”, бул. „Никола Габровски”№55, НЧ „Добри Чинтулов-1935”- за конкурса. Или на e-mail: rada.kazaliiska-в-mail.bg
Награди: Награждаването ще се извърши на 1 ноември 2016. Наградените творби ще бъдат публикувани в сайта на читалището – chitalishte.info, както и в сайта на фондация „Буквите”.
Повече информация: НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ДОБРИ ЧИНТУЛОВ- 1935”

Thu Oct 20, 2016 12:34 pm Re: Труд и творчество Thu Oct 20, 2016 12:34 pm Re: Труд и творчество
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ХУДОЖЕСТВЕНИ ТВОРБИ, ПОСВЕТЕНИ НА ТЕМАТА ЗА ОСИНОВЯВАНЕТО

Тема: Осиновяване
Краен срок: 11.11.2016 г.
Резултати: 21.11.2016 г.
Възраст: ученици на възраст до 18 г. Извън класацията в конкурса могат да участват и всички желаещи, които са на възраст над 18 години.
Вид творба: Поезия – стихотворение/текст за песен; Проза – разказ, есе
Изисквания: В конкурса участват произведения, които не са публикувани. Участието в конкурса е анонимно.Творбите се изпращат напечатани в 3 екземпляра, на адрес:
За Националния конкурс за художествени творби, посветени на темата за осиновяването
гр. Бургас, ул. „Дрин“ №9, Център за обществена подкрепа
Награди: Първо, второ и трето място – диплом и предметни награди (1-во място- таблет; 2-ро място – smart часовник; 3-то място – билети за семейно кино).
За повече информация: http://baoo-bg.org/%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/

Tue Nov 27, 2012 8:56 pm Re: Непоискано добро Tue Nov 27, 2012 8:56 pm Re: Непоискано добро
Популяризирам при мене си - покрай конкурса сума ти изр... талантливи млади автори ми влезнаха у блогчето да видят коя е киселата лелка , която им казва, че не заслужават книжна слава. А някои даже са положително настроени :)

http://annahells.wordpress.com/2012/11/27/непоискано-добро-нов-роман-от-светлин

Wed Jan 23, 2013 9:59 am Re: Кое е първично: думата или мисълта? Wed Jan 23, 2013 9:59 am Re: Кое е първично: думата или мисълта?
Ах, къде попаднах ...

Мисълта:)
Изкушавам се да оставя само този отговор.. (ама няма:)

Въпросът по-горе е един от постоянно занимавалите ме ... не зная от колко време. Отчасти от професионален (лингвистика), но много повече - от личен интерес.

Много опростено, за да не стане прекалено сухо - едно от наложилите се виждания в лингвистиката е, че в съзнанието съществува предвербално ниво, което предхожда езиковото. Логиката е следната: ние знаем какво искаме да кажем преди още да сме подбрали думите за това. Поне в повечето случаи .. знаем)) За да има подбор на думи от наша страна (не само на думи, а и на граматични/синтактични/интонационни структури), ние явно сме наясно какво да търсим в нашия вътрешен "речник".

От друга страна, ако мислехме с думи, това би ставало много бавно. Скоростта на мисълта е много по-голяма от скоростта, с която можем да изговорим мислено и най-кратката дума... А знаете как понякога разбирате/измисляте/осъзнавате нещо за миг... И това нещо може доста дълго време след това да го подреждате и преподреждате с думи, докато сметнете, че изразява точно онова, което сте си помислили. Докато мисловната структура е някак по-компактна и съвсем не линейна, както това е с езика, който е разгърнат в пространаството и информацията от една мисъл постъпва поетапно. Именно нелинейността на мисълта позволява нейната бързина на протичане. Бързината на мисълта е всъщност една от причините да не я регистрираме лесно.

Tворческият процес е още едно доказателство по темата. Всеки, който се е занимавал по-дълго с писане, знае как можеш да преработваш многократно един и същ текст, докато най-накрая зазвучи като мислите ти. Ако ти вече си го формулирал с език някъде в съзнанието си, защо са тогава всички тези редакторски мъчения?

И това ни доближава до превода. При него става девербализация (снемане/"събличане" на езиковите знаци) и това се случва някъде при трансформацията между началния и крайния текст. При тази девербализация остава само "мисълта на автора"/смисълът/, която трябва да бъде транслирана. Подобно нещо се случва и при вътрешноезиковия превод, например при правенето на преразказ. Някои твърдят, че тази междинна фаза я няма. Да, няма я при машинния превод (и при някои студенти xD) Липсата ѝ просто води до дословен превод, който не става за четене.. или ако става, то това е по случайност. Извличането на смисъла на един текст на концептуално ниво е като готвенето:) За да получиш нещо за ядене в крайна сметка трябва не само да набавиш необходимите продукти и да ги подредиш на масата по реда на тяхното смесване. Необходимо е да ги извадиш от опаковките и да ги смесиш, при което вече нищо не е същото. Не е достатъчно да прочетеш думите от едно изрчечние, трябва и да ги "счупиш" и извлечения смисъл да смесиш с този на останалите думи в определен ред. Тогава се получава нещо друго, нещо загубило своята езикова обвивка.

Илюзията, че езикът е "навсякъде", идва от факта, че той е осезаем, можем да го доловим - чрез звук, зрителни възприятия, допир... Другото, отвъд езика, е не само трудно и индиректно проследимо... Не само. При наблюдението на мисълта възниква и проблемът за Наблюдателя. Мисълта се опитва да наблюдава аспект на самата себе си и това е като да си гониш опашката, или по-точно като да се опиташ да видиш окото си (без огледало). Всъщност тя е едновременно наблюдател, наблюдаемо и инструмент за наблюдение. И в един момент блокира или стига до стена/противоречия по въпроса за собствената си същност...

Sat Apr 27, 2013 12:27 am Re: [ЗАКРИТО][POLL] Възхищавате ли се на хората? Sat Apr 27, 2013 12:27 am Re: [ЗАКРИТО][POLL] Възхищавате ли се на хората?
Човек се отказва и когато е изчерпан и няма сили, идеи, вяра, че все още има шанс, способност, начин да постигне каквото. Когато му липсват определени емоции, преживявания и постижения (малки или големи), за да подхранва нуждата си да прави нещата, които го удовлетворяват и радват.
Дори теоретично да го знаем това с липсата на невъзможно за човека, обезверяването и отчаянието също са човешки и си водят съответните демотивиращи настроения, мисли, т.н.

Леко за реализъм само вмятам ;)

Fri May 10, 2013 5:20 pm СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО) Fri May 10, 2013 5:20 pm СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)
Пред:словие
От известно време умувам върху възможности за оптимизация на (някои, даже много малко) идеи, които смятам за добри, но отживели във времето. Някои от тук четящите и пишещите знаят, че у еко ми х у опа дъската на тема морално и културологично остаряване на текстовете. От сравнително скоро време (което не се беше случвало отдавна) ме гложди и сърбящо желание да понапиша нещо. Имам нелошото чувство, че май успях да оптимизирам една от идеите и съответно я плесвам за "бета-тестинг", образно казано. Просто демо с молба за мнение: колко е кофти, какво му е кофти, защо е кофти...
Мерсаж.

СРЕБЪРНАТА АКУЛА
(НОМАД-ска история)

Спах лошо нея нощ. Сънищата ми бяха объркани, най-често смесица от спомени и налудничави фантазии. На няколко пъти бях на косъм да инициирам връзка – сещате се, пред усещането, топлото разтваряне на сетивата... От години не ми се беше случвало да изпадам в нета насън, макар че сигурно извървявам встъплението кой знае колко пъти на нощ...
... пресегнах се – статистиката твърди, че и-контролерът получава суб-сигнали средно седем до десет пъти по време на всяка фаза на REM (проучването важи за лица в добро психическо здраве, преминали инсталация преди повече от пет години), около 3% от получените сигнали са достатъчно силни, за да задействат протокола за връзка...
...какво ще рече това – че 3% от човечеството няма достатъчно самоконтрол и се напишква насън?! За мен умението да се гмуркаш и да изплуваш напълно подсъзнателно е точно като умението да управляваш пикочния си мехур и да не се изпускаш своеволно за щяло и нещяло, дори ако много ти се пишка и си адски попилян...
... прекъсване ...
Не че спах особено много де. Будувах повечето време и се старах да лежа неподвижно, за да не събудя и Тардж. Но към шест вече не можех да издържам повече и се измъкнах от леглото.
Хубавото на Стената е, че тук цари пълна анархия. Стената никога не спи. Единствената разлика е, че през „нощните“ часове осветлението в канижелите е леко приглушено, но иначе животът си кипи.
... включване ...
... мърджване на картата и обществените камери... зуум... ето ти я на: “При Еди”, малката старомодна фърст-фейс закусвалня. Отворено 24 часа в денонощието.
... прекъсване ...
Завих по коридора около преградата и ето ме пред табелката и добре познатата механична врата, която прикриваше аварийния шлюз отдолу. Поне на вид изглеждаше точно както го бях напуснала, та до небрежните драсканици с нещо остро по пластмасовата облицовка на стената. „При Еди“ - кътче от миналото насред Стената. Все тъй си съществуваше! ...
... пресегнах се – куполната база данни твърди, че заведението е вървяло онлайн три години, преди да кандидатства за ф-ф през 25-та (значи има към осемнайсет години вече) и оттогава насам е като цяло повече на загуба, отколкото на печалба, но неизменно поддържа изрядни всичките си разрешителни...
...което си е типично за Стената де, всичко тук е в най-добрия случай полузаконно, повечето бизнес, да не кажа всичкия, се върти извън светлината на прожекторите и знанието на куполната база данни...
... прекъсване ...
Влязох в заведението. Еди, дебел както винаги, мигом изникна иззад завесата, която делеше салона от кухнята. В първия момент ме огледа подозрително...
...нямах намерение да проверявам в официалните и сенчестите бази и да ровя в медицинския му картон, за да проверя дали изобщо има инсталиран и-контролер, ама защо да няма? ...
...най-вероятно си държеше запис на дългосрочната памет в облак-драйв, за по-лесно извършване на справки, и току-що ме беше щракнал и се беше гмурнал да сравни физиономята ми със записа...
... „Никога не забравяйте лица и събития! Автоматично състаряване по най-добрите съвременни методи, според изминалото време от последната ви среща!“©, свободен код с опция за дарения...
... после лицето му светна:
- Триш? Нима си се върнала?
- Така се случи, Еди - ухилих му се аз. - Ще ми сипеш ли едно мляко?
- За теб всичко, сладка моя! Сигурна ли си, че не искаш от любимите си сандвичи?
Явно изражението ми му каза достатъчно, защото той поклати глава и извади чаша.
- Студено, нали? - попита уморено.
- Да, бих предпочела.
Бръкнах в джоба си за картата.
- Не, Изтокът да го тръшне! Заведението черпи. Ела, да седнем тук. Искам да ми разкажеш всичко, което се е случило с теб! Какво те докара... дотук?
Взех си млякото и се настаних на най-външната маса до прозореца. Еди ме последва с голяма чаша есконяк: за едно питие никога не е рано... или късно, както обичаше да казва той навремето. Отвън, на една ръка разстояние и към стотина метра по-надолу шареха дълбинни прожектори и щъкаха малки като глави на топлийки лорита-подводнички: Входен шлюз 10.
... ако се пресегнех и мърджнех базата и камерите, можех да проследя трафика...
... едното, естествено, не съответстваше на другото – сенчест бизнес...
... но ако шлайфнех леда и ръчнех тук-там по търсачките...
... щях да видя в ъгълчетата на полезрението си предупредителните червени сигнали на нечии задействани аларми...
... не ми влиза в работата да есвам безплатно контрабандата на някой. Във всеки случай не и ако някой друг не се изкиха прилично.
... прекъсване ...
- Е, разказвай! - настоя Еди. - Не бих повярвал, ако до вчера някой ми кажеше, че Триш Далтън, момичето на Вълшебния стрелец, не само ще се върне, но и ще е слашка!
Не искаше да ме обиди - просто казваше очевидната истина. В крайна сметка татко беше дългогодишен слаш, дрогата го уби, а аз винаги бях изпитвала... е, не панически страх, но поне отвращение от слашката, нищо че съм продавала по канижелите.
- Дълга история е, - казах накрая.
- Струва ми се, че имаш време, - Еди сви рамене. - Е? Изгарям от любопитство!

Tue May 21, 2013 11:41 am Re: Упражнения по мислене Tue May 21, 2013 11:41 am Re: Упражнения по мислене
От линка на Кал, допадна ми "Без думи" представянето на авторите със снимки. Ако има възможност може да се правят разговори с авторите с подръчни средства - диктофони, телефони - така и така се среща някой с тях.
Освен авторите мисля и читателите са другите важни. Мисля и на тях трябва да им се даде гласност. Дори може да се пусне насърчение да се пращат текстове от читатели за книгата и четенето. Така ще се увеличи възможността за не много ангажиращо участие в ЧоБи и освен това тия хора може да проявят любопитство за вътрешния живот на ЧоБи и евентуално да участват.

Thu Jun 27, 2013 7:17 am Re: Труд и творчество Thu Jun 27, 2013 7:17 am Re: Труд и творчество
Седми Национален литературен конкурс за разказ „Яна Язова” – Лом 2013

Тема: -
Краен срок: 30 септември 2013 г.
Резултати: 17 октомври 2013 г.
Възраст: от 14 до 35 г.
Вид творба: разказ
Изисквания: до три непубликувани разказа в три екземпляра, в обем до пет машинописни страници, се изпращат на адрес: 3600 гр. Лом, ул. Славянска № 1, НЧ „Постоянство 1856” – Лом, Йорданка Тушанска.
Награди: до 200 лв.
Допълнителна информация : biblioteka_lom-в-abv.bg или тел: 0971/66472

Повече: http://www.rodina-bg.org/novini-2013/290-sedmi-natzionalen-literaturen-konkurs-yana-yazova-lom-2013


Фотоконкурс „Европа в моя регион” 2013

Тема: Как се използват инвестициите на ЕС? Кои са проектите, които водят до истинска промяна за местните общности?
Краен срок: 23 август 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: 18+
Вид творба: фотография
Изисквания: до три авторски снимка на проект, получил финансиране от ЕС с табела с информация за финансиране и знамето на ЕС някъде в снимката
Награди: 1 000 евро за цифров фотоапарат и екскурзия за двама до Брюксел през месец октомври 2013 година

Повече: https://www.facebook.com/EuropeanCommission/app_386310531430573
Галерия със снимки: https://www.facebook.com/EuropeanCommission/app_386310531430573

Sun Feb 17, 2019 7:59 pm Re: Културни събития Sun Feb 17, 2019 7:59 pm Re: Културни събития
Дес, не е на 19-и, но съвпаднаха двете представления нумерологично. :)

Следващия месец ще имаме едно или две представления, които ще са или вторник, или четвъртък.

Всеки петък представление имат ШиЗи Про - групата на Миро, които са наши учители. Заслужава си да ги гледаш не само защото са по-опитни от нас, а и защото правят различни формати на импро театъра.

Благодаря ти!

Mon Mar 25, 2019 2:46 pm Re: По пътя към... Mon Mar 25, 2019 2:46 pm Re: По пътя към...
Прочетох и аз сборника. Като цяло беше интересен, топъл, човешки. Като народна приказка с поука на моменти. Любимите ми части бяха разказът на/за Часовникаря, и "Телемаркетинг", където капитализма е доведен до желания си абсурден максимум. Само един разказ пробуди недоумение в мен - "Бунтът". Твърде много сме зависими от съвременния начин на живот, и едно трайно откъсване от него въобще няма да ни се отрази така добре и идилично, както е представено в тази разказ. Но нейсе, много повече бяха хубавите разкази в сборника :)

Wed Oct 29, 2014 12:36 am Re: Не-културни събития Wed Oct 29, 2014 12:36 am Re: Не-културни събития
Здравейте,
Тази седмица, 29. 10 (сряда), от 18:30 ч., зала 163, в Биологическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Андрей Ралев от СДП БАЛКАНИ ще ни разкаже за природата и дейностите на Сдружението и Община Сливница в района на Алдомировското блато и за неговото възстановяване. Ще споделим информация как може да се включите и вие в опазването на биоразнообразието в района. Не на последно място ще подкрепим всичко казано с красиви природни кадри от филма "Природата на Община Сливница" на Ива Христова - Николова.

Темата:
“Изчезването и възкръсването на едно блато – дейностите на СДП Балкани и Община Сливница по възстановяване на Алдомировско блато.”


Очакваме ви!
Поздрави,
Елица Иванова

Курсът се подпомага от Проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони” финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Fri Dec 19, 2014 11:19 am Re: Християнството, вярата... и още Fri Dec 19, 2014 11:19 am Re: Християнството, вярата... и още
За вярата и физиката

Съществува ли студ? А тъмнина? Ами зло?

Mon Feb 02, 2015 2:23 pm Re: Share the Joy Mon Feb 02, 2015 2:23 pm Re: Share the Joy
Sci Phi Journal, re: "The Keresztury TVirs"

Hi Kalin,

Please let Ivan know that I would love to publish his story in a future issue of Sci Phi.

There are a lot of good stories received so far, so it might be a few issues before it can run. I normally pay 2 weeks out from the issue a story will appear in and will confirm the issue about a month out from its publication. Is this acceptable?

Jason

:) :) :)

Tue Sep 22, 2015 4:22 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Tue Sep 22, 2015 4:22 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
По повод линка от ploshtadslaveikov.com:

Едната причина да се включвам рядко в тия дискусии е, че съдържат страшно много емоции... и почти никакви факти. Когато говорим за книгоиздаване, ми се иска да сравнявам факти; емоциите си ги пазя за като обсъждаме самите книги. ;)

Някой тук оставил ли се е стократно повторената емоция „Наличието на безплатни книги онлайн намалява продажбите им“ да му се стори факт ?

(Другата, генералната, причина да си мълча е, че тия месеци се чувствам смотано-социопатично. Много е гадно приятели да имат нужда от подкрепа... а ти да не откриваш силата си. :( :( :(

Но пък е много хубаво, когато щафетата я поеме някой друг. :) :) :) )

Sat Dec 19, 2015 10:30 am Re: Труд и творчество Sat Dec 19, 2015 10:30 am Re: Труд и творчество
Конкурс за сценарий за кратък филм (на английски), на Jameson.
Изисква се оригинално творчество, не повече от 7 страници. Трябва да се разказва за "велики" и/или неочаквани случки, които могат да се случат, ако се боиш по-малко и прегърнеш живота.
Краен срок - 4-ти януари.
Подробности - тук.
За първа година до участие в конкурса се допуска и България.
http://www.jamesonfirstshot.com/enter

Fri Aug 26, 2011 8:29 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne Fri Aug 26, 2011 8:29 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne
Здравейте, Манол е. Menedhel, Тарикат ХХ ранг, кир Мануил, Глишев и както още там може и да ме знаете. Наложи се да се пререгистрирам, щото съм си забравил и потребителското име, и паролата. Нещо не мога да гласувам, но пък мнението ми е ясно.

Няма нужда от алтернативен синод, ненавиждам тези работи. Първо - жалка работа. Партизанщина. Бисинодален синдром. Да се делят крилца, перца и сръдльовци от една бездруго малка група чисто носталгични фенове. Второ - най-много да се накриви капата на някой от троловете в knigi-igri.net. Тоест на Майндкрайм, който определено е страшен простак. Трето - най-вероятно по-свестните пичове от knigi-igri или ще се потиснат (като Ян), или просто ще се позасмеят (като Пешката, който е адски готин човек). Изобщо - много шум за нищо. Ама било имало тролове и на Калин не му били взимали присърце съветите. Е, хубаво, не е болка за умиране. Изпсуваш ги веднъж и си караш кефа. Четвърто - няма кой знае какво алтернативно да се каже по същество - тоест за самите книги-игри, които са си приятно детско хоби, та да не става за другото форумче.

Здрасти, Lachdanan. Твоята тема за класиците там беше най-яка, кефех се. Приятно е да ти видя ника тука.
Радвам се, че и Николай Теллалов, и Рохерин пишат тук. Явно мястото не е лошо. Само Калиновият патос понякога ми идва в повечко, но какво пък, Калине, такъв си си, в това ти е чарът. Само не ги взимай форумните глупости много присърце. Книгите-игри са много забавно нещо, но не са чак такава велика кауза, та да задаваш едва ли не съдбовни въпроси :) А и на повечето хора всъщност им е абсолютно все тая къде се слага запетая, пълен член или главна буква. Иначе и аз обичам да гръмовържествам по форуми, та те разбирам. Ама понякога ставам смешен и в собствените си очи като пресоля манджата и се направя на Реймонда Диен, та вече го избягвам.

Тъй че - давайте да си пишем кой за каквото, когато, колкото, както и където си ще, без да се открива алтернативна партия.

Апропо, на мен ми е смешно и че се говори за "втора вълна", за "движение", "общност" и не знам си какво. Книгите-игри не са култ. Само са приятен детски спомен. Следователно не си струват барута.

Wed Jan 18, 2012 2:52 pm Най-важен елемент в краткия разказ Wed Jan 18, 2012 2:52 pm Най-важен елемент в краткия разказ
Заглавието е ясно. :)
Отварям темата, защото аз, Лъч и може би някой друг се чудим върху какво би било най-полезно да съсредоточим фокуса си,
когато решим да се включим в нещо такова .
(ъъ, малко експериметирам с хиперлинковете, има опасност този да се счупи)

Та, какво е важното? Върху какво най-несъзнателно читателят се фокусира в произведение, рамкирано примерно в 4 страници?
Какво най-ефектно (и ефективно ) ще привлече вниманието.

Засега толкоз.
По-късно пак ще се включа в дискусията (ако се е завързала такава), или ще едитна поста си, ако все още е самотен, за да
поместя моите разсъждения.

Едит: За тая вечер не успях, ще драскам утре, че днес си писах... "седмичника". :lol:

Едит2: Така, понеже досега "чувам" "мълчание", по принципа "кой предложи, той заложи", започвам първи да излагам изказването
си по проблемите за написването на къс/ултракъс разказ.
Моя лична болка винаги е била развитието на основната идея. Докато по-големи формати като повест и роман/новела позволяват (почти)
неограничено пространство за разработката на последната, при разказа, уви, нормата е да се работи с ограничени "ресурси". Иначе
престава да бъде разказ, още по-малко кратък такъв.
Това, което аз съм синтезирал от разсъжденията и наблюденията си е, че разказът е опростен конструкт на даден сюжет. Опростен в
смисъл "по-малко детайли", не "по-просто сказание". И тук се оформя въпросът: Добре, КОИ детайли биха могли да се
премахнат, без идеята да се размие или загуби? Какво трябва да отпадне, за да се олекоти броя думи и знаци? Къде елементи могат
да се пропуснат, знаейки се, че въображението ще попълни празнините?
Тези питанки са на първо време. От тях могат да се извлекат допълнителни подвъпроси от типа на: Колко е минималната доза предистория?
Колко изречения (или само словосъчетания) са нужни за адектватно описание на герой? "Твърда" знакова граница за къс разказ?
Ясно е, че отговорите на горните въпроси ще варират между различните автори и читатели. Всеки има свои критерии за даден текст.
Не се опитвам да търся алгоритъм за "перфектния" разказ. Не. Не съм чак толкова "навътре" в материята на писателството, все още пиша
по интуиция основно. (Но не изцяло, де. :) ) Това, което търся, са нещата, които се забелязват от масата. Неща, които в зависимост от
присъствието или отсъствието си, ще избодат очите на 9/10 от прочелите произведението.

Засега този хляб за размисъл поне на мен стига. Ще се включа отново, този път с коментар какво аз (се опитвам да) правя, когато сядам
да пиша разказ, плюс теоретизиране (съвсем безекспертно) над горните въпроси, които ги зададох нереторично. (Казвам го в случай, че
някой се е заблудил)

Sun Mar 03, 2013 10:40 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Sun Mar 03, 2013 10:40 pm Re: Развитие на Човешката библиотека
Сподвижниците са :
Удачен избор, ако искате да помагате в някои дейности на ЧоБи, но не искате да се ангажирате с всекидневната кореспонденция и взимането на решения.
Аз имам чувството че правим една грешка от рода на : започваме допитване за пожелали. Минава някакъв срок, започва някаква комуникация и сподвижницте продължава да са в тази комуникация. На това трябва да му обърнем внимание. Както и да ги занимавам с вземания на решения от рода на дизайна (моя грешка, следващото писмо ще бъдат безскруполно изключени от мен). Но ще гледам да се придържам към горната дефиниция.

за вмъкване в ядрото на сила - прав си. Пак избързах.

(Але, няма да е лошо да откриеш време за опознаване на новите Чобити. Има какво да се научи от тях. )
скъпи нови Чобитчета... на какво ще научите един дърт вълк единак, който предпочита сам да си свърши работата от колкото в дружинка и който счита че знае всичко на света... само дето е разбрал само 0.0000002% от това всичко : ) (да ли ги изплаших? :)

иначе... за възлагане на задачи и делегиране на отговорности ще кажа какво съм разбрал за ... от както съществува Чоби и аз съм вътре (а това мисля че е едно и също време). Процеса протича така:
някой има идея/задача ( в повечето случай Калин)
пуска я до всички (проверява се на кой ще му е по сърце)
ако никой не я вземе идейника си я изпълнява или...
идейника се отказва от нея или...
Калински зарязва част от належащите си дела за да опази Чобитските

принципа е прост - на който му е по сърце ще го направи от сърце.

Fri May 04, 2018 9:57 pm Re: Труд и творчество Fri May 04, 2018 9:57 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за кратък разказ

Тема: Мирът
Краен срок: 23 юли 2018 г.
Резултати: 21 септември 2018 г. - обяваване на финалистите, а на 25 ноември 2018 г. е официалното награждаване.
Възраст: Две категории: автори на възраст до 21 г. и автори на възраст над 22 г.
Вид творба: кратък разказ
Изисквания: Разказите следва да са на английски език. Дължината следва да е от 1500 до 5000 думи. Двойни кавички следва да се използват за реч и единични кавички - за други подходящи цели. Всяка страница от разказа се номерира. Формат на текста: Verdana 12 пункта, междуредие 1,5. Имената на автора не трябва да присъстват никъде в текста. Авторите на възраст над 22 години заплащат такса за участие - 10 GBP или 5 GBP ако имат идентификационен номер на студент. Разказите се изпращат чрез апликационната форма от страницата на конкурса.
Награди: За автори на възраст до 21 години - награда от 1000 GBP; за автори на възраст над 22 години - награда от 250 GBP.
За повече информация: https://hgwellscompetition.com/

Литературен конкурс за стихотворение

Тема:
Краен срок: 24 май 2018 г.
Резултати: 9 юни 2018 г.
Възраст: ученици в прогимназиална (5. – 7. клас) и за ученици в гимназиална степен (8. – 12. клас) от община Трявна и прилежащите села
Вид творба:
Изисквания: Текстовете да се изпращат на имейла на Клуба: club.tryavna - в -abv.bg с тема на писмото „За литературния конкурс“. Нужно е да бъдат посочени освен имената на участника, също в кой клас на кое училище е, както и телефон за връзка.
Награди: -две първи награди по 200 лв.,
- две втори награди по 100 лв.,
- две трети награди по 50 лв.
За повече информация: https://web.facebook.com/TriavnaInfo/posts/1673691859388981?_rdc=1&_rdr