choveshkata.net

Thu Jan 03, 2013 2:57 pm Re: Труд и творчество Thu Jan 03, 2013 2:57 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за читатели - футуристи: "Как си представяте света след половин век?"

Краен срок: 28 февруари 2013 г.

За участие: Изпращайте предложенията си на gkaramanev -в- ossem -точка- eu

Описание: "Очакваме кратко есе или разказ (до 5000 знака) за това как изглежда бъдещето, което очаквате. Победителят ще бъде избран от екипа ни, а най-доброто предложение ще публикуваме на страниците на Списание 8.

Не се ограничавайте от форма и жанр! Единствената граница е тази на вашето въображение."

Награди:
Нощувка за двама
в RIU Pravets Resort
http://www.riupravets.bg

Повече информация: http://spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/1518-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D0%B5%D0%BA.html

Thu Jul 26, 2018 1:22 am Re: КАФЕ-ПАУЗА Thu Jul 26, 2018 1:22 am Re: КАФЕ-ПАУЗА
Тия дни се навършва почти един месец откакто не съм работил по настоящата си книга. Един месец, откакто не съм писал. (Добре де, това второто не е баш вярно, но така се губи акцентът. :x )

Това, предвид житейските ми планове, не се отразява никак добре на психиката ми. Не помага и фактът, че вече се чувствам доста "прегорял" за историята, която се опитвам да разкажа.

Същевременно, tempus-а си figut-ва безгрижно, а животът продължава, независимо дали успявам да се задържа за неговата бясно фучаща космическа S-Bahn мотриса или не. Затова, с цел повишаване на мотивацията, реших да си направя интересен експеримент/гаргамел с моята наскоро (само)приета "професия".

Реших, че отсега натататък, сам ще плащам на себе си за положения труд.

Звучи налудничаво, нали? :mrgreen: Е, както казват мъдрите хора, трудно е докато откачиш, после нататък е лесно. Така и в настоящият случай. Животът е "несправедлив" (според личната преценка), обществото е "полудяло", аз "заслужавам разни работи", а същвременно "никой не го е еня за мен". Освен... поне на един човек му пука за мен: Аз. :)

You see where this is going. Щом на мен ми пука за мен, редно е да помогна на себе си да се почувствам по-добре, дори само... хайде, хайде, да не разваляме илюзията. Та, как да го направя това? Логично, да дам на себе си тези неща, от които сега непосредствено имам нужда - финанси и признание за свършената работа.

Разбира се, тъй като нямам средства, няма как "реално" да си плащам - но поне ще знам колко "дължа" на себе си и, надявам се, по този начин ще видя, че върша нещо полезно, дори на обществено равнище моят принос да остава невидим. (Поне до един момент.)

И така. Идеята оттук нататък е, че вече всеки път, когато пиша - т.е. бачкам по "професията" си, аз ще получавам заплащане - дадено ми от мен самия. Тарифата ми е на завършен час и е определена според собствените ми разбираният за "справедливо" възнаграждение в условията на днешната социално-политико-икономическо-финансова обстановка. Същевременно, за свършената дотук работа (активното писане от февруари до юни т.з. и проектирането по време на Наноримо 2017), тъй като нямаше как да разбера колко точно часове съм работил, се възнаградих - отново "справедливо" - по брой изписани думи (независимо употребени или не).

В хода на това "заплащане със задна дата" се разкриха два интересни факта. Първият (и по-прозаичният) факт е, че ако можех да си "платя" на момента "заслуженото", сега щях да бъда един прилично богат човек. Няма да казвам точни суми, тъй като това е субективна територия, но пак повтарям, според моите лични виждания нещата са напълно справедливи. (И дори с "щедрите" самоопределени тарифи пак печеля в порядъци - *кхъм* *кхъм* - в пъти по-малко от разни празноглави спортисти, fashion модели и прочее "надценен" highlife.) Вторият факт е, че според количеството изписани думи, калкулирани в заплащането, аз реално все едно вече съм изписал цял, пълнокръвен роман (почти 110хил. думи). И това без да включвам сигурно още едни 50-60% на това количество писания, които представляват предишните (неуспешни/зарязани) итерации на този проект...

Тоест, ако не ми куцаше толкова брутално творческият процес, сега със сигурност вече щях да съм на етап "подготовка за преговори с издателства".

Но... поне знам, че мога да "работя" като писател. Дори не непременно да успявам да "постигна" конкретни резултати.

Mon Nov 19, 2018 5:30 pm Re: Ортодокс Mon Nov 19, 2018 5:30 pm Re: Ортодокс
http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/9fe9948a-dac0-4a56-b4d7-f2b294ecb65e

Мили хора, плановете са в сряда-четвъртък /21-22 ноември/ да се влезе в печат. Така че ако някой, нещо... дотогава. Случайно разбрах, че за 7 /май/ декември има някакво представяне, ще се постараем да има хартиени бройки.
Аз много се радвам, че Петърчо и Христина получиха своите физиономии от ръцете на Петър Станимиров. Дано и на останалите се харесат.

Tue Jul 23, 2013 2:59 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Jul 23, 2013 2:59 pm Re: Любимите компютърни игри
Ето нещо, което ще ви взриви

Antichamber

Tue May 28, 2019 2:21 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue May 28, 2019 2:21 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
При мен със "Звездният път" имаше един подобен период през септември 2018-а - бях изпаднал в поредния шок "Ой, т'ва никога не ще го напиша" (както се вижда в другата тема :D ) и след разговор с Кал, който ме надъха да не се отказвам, реших да си дам почивка от книгата и вместо това да рехабилитирам "писателските мускули" с кратка поредица от разкази в същата вселена, в която се развива и романа.

Е, получи се... частично. Единият от разказите го написах и смятам, че стана добре (макар брат ми да не го хареса) и даже го постнах тук, във форума. ("Gas Racers" темата)
Почнах вторият (общо 3-4) от планираните разкази и дрън! - греда. Защото се оказа, че лошо бях преценил сюжетният мащаб и повествованието рухна изпод собствената си тежест. Реших да изрежа 80% от нещата, оставяйки само най-същественото - сюжета - ник'ви арки, ник'во светостроене, ник'ви странични персонажи, като идеята беше да го завърша, пък после в бъдеще да го доразширя в повест. Е... така и не го завърших, а пък за другите не ми остана мерак.

Но пък се "разкърших" откъм желание отново да се върна към романа и с нов хъс се метнах пак в пералнята - при което последва най -тегавият период в работата ми над този труд досега.

Каква е идеята на този пост? Ами, предполагам искам да кажа, че понякога творческа "ваканция" може да е най-доброто, което да се направи за прогреса на даден ръкопис. Да, няма физически прогрес, но реално историята не е в застой - докато почива, авторът всъщност "компостира" върху сюжета, премисля к'во-що може да се подобри, мислено картографира ключови сцени и персонажи, гледа филми/сериали, играе игри, чете книги, които да надъхват и така нататък. (Поне в моя случай) Тоест, работата продължава, но в друга плоскост, която дава възможност на различни творчески импулси да регенерират за сметка на други, които поемат щафетата и междувременно обогатяват крайното произведение в други отношения.
(Които така или иначе стават по време на редакцията - I guess - но пък защо да не оптимизираме когато имаме idle time? Май логистичната ми страна твърде много напира в този момент.)

ПП. Пък и горната теза май бачка предимно за outliner-и - при gardener-ите не знам какво да се направи, когато са в downtime. Аз лично все още не знам в кой лагер спадам, но факт е че засега съм шизофреник пълен, защото "Космически залог" го написах 85% органично, докато "Звездният път" е обратният случай - почти всичко беше разчетено, планирано, "снежирано" и обмислено - с идеята накрая да бъде само "сега сядам и пиша като робот", обаче ядец...

Wed Oct 02, 2019 3:06 am Re: Труд и творчество Wed Oct 02, 2019 3:06 am Re: Труд и творчество
Красиви отличени и други, несмеещи да се сетят с какво и те са достойни за тук, ей-сега по никое време видях, че пак е обявен един конкурс:
За енджиотата и хората

И сигурно и преди съм питала, но - с всичко тук като направено, със средата, начина и причините за общуване, ЧоБи може на толкова човешки език да си разкаже, че току-виж и парична награда да й дойде? Някой няма ли да дръзне? Аз бих, ама едно, че няма да сколасам времево и второ - съм силно увредена от енджиотския език, та нищо достойно за награда не мога да произведа.

СРОК: 15 октомври 2019
Парите ги раздават - ноември ;)

Sun Feb 23, 2014 11:24 pm Re: Образованието Sun Feb 23, 2014 11:24 pm Re: Образованието
Демократичното училище

Wed May 06, 2020 10:26 pm Re: По пътя към... Wed May 06, 2020 10:26 pm Re: По пътя към...
На 06.05. по повод празника пускам на страницата на книгата вие-знаете-къде:

Честит празник, приятели!

Може би помните, че днес авторът Георги Атанасов има и имен ден, и рожден ден? И понеже се е родил в Деня на храбростта, днес той ви поздравява с една история за куража да живеем живота си така, както сами сме избрали... и да не следваме начертания ни от други път. „Гъсеницата“, в изпълнение на Мирослав Моравски/ Moro Miro.

https://www.youtube.com/watch?v=3x-ijS8WMbU&feature=youtu.be&fbclid=IwAR0I_VpkEThXEWXlUbukbrHSb_koPW46Cf2cHSx3mOUzZSQBSjksJ1ZgQkM

Sat Apr 04, 2020 10:09 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sat Apr 04, 2020 10:09 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Приятели на Юна и света на Юнаците (:

Една година след премиерата на първите три книги от поредицата – и точно навреме :D – ви пращам записите, видео и аудио:

https://choveshkata.net/blog/?p=7164#comments

Беше ... вълшебно. Приказно. :) Думи нямам да благодаря на всички, които вляха лична магия, за да се случи. Ако пък ги намеря, тия думи... на свой ред ще ги влея в нова приказка.

А Юна... Юна просто ви прегръща. Това, в нейния (нашия?) свят, няма да се промени.

Кал)))

Отражения:
- valentindivanov.wordpress.com
- sf-sofia.com/forum

Wed Oct 22, 2014 4:10 am Re: Не-културни събития Wed Oct 22, 2014 4:10 am Re: Не-културни събития
Слагам си тука макар че вече тотално не знам кое къде беше:
http://azcheta.com/predstoiasti/premiera-nash-red-e/ на Ивайло Динев - 23.Х. в СУ, втора заседателна, 19 ч.

И да - reality never strikes me as such. It just strikes me. И. Д. е с четири години по-малък от мен. Или 3 и нещо - зависи кога му е РД.
Не е имало как по-рано да се ИМПЛЕМЕНТИРА удълженото работно време на библиотеките - he's THAT younger.

Само ми е любопитно - с кои очи СУ приютява тази премиера. С кои очи, СУ? С кои очи, Илчев? Докога входът между дворчето и Цар Освободител ще е затворен? ЗАЩО е затворен?
Динев, Динев... :D коя майка те е раждала, Динев :D Или си нероден момък?

Tue Jan 20, 2015 10:57 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Tue Jan 20, 2015 10:57 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Започвам разгласа из приятелските си форуми. Ползвам следния текст – ако ви харесва, цитирайте го едно към едно от моя пост:

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ в ново издание

http://choveshkata.net/blog/wp-content/uploads/2014/12/Promyana_korica_e.gif

Взе ръката ѝ в длани.
Разви потъмнелите бинтове. На лунната светлина изглеждаха черни.
– Познавам това, там, откъдето идвам – въздъхна. – Сполетя ни същото. Голяма битка се задава… А врагът е неизвестен, напада отвътре . Всеки сам не може да му устои. Не може.

„ Приказки за юнаци и злодеи: Промяна “ е задружна история за гражданските протести от 2013 година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени, външни и вътрешни.

– Аз съм дете на протеста.
Новият говорител е строен, висок – дете и половина, кажи-речи две – с очила и сив елегантен шлифер.
– Родителите ми са се запознали на първите големи протести преди 24 години. Ходили да скачат и викат заедно, блъснали се… и после съм се родил аз.
Смеем се.
– Тъжно ми е, защото сега, 24 години по-късно, излизам да протестирам за същите неща, за които са протестирали и те.
Не се смеем.
– Страшно ми е да си помисля, че след 24 години на моето място може да са децата ми – да протестират за същото…

В случването, разказването и написването на „Промяна“ участвахме осемнадесет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете. По-личен. По-широк. По-човешки.

– След последната година – нещата, които научих, и нещата, които са ме водили цял живот – разказва Вяра – вече не просто не работя с коне. Не работя и с… Може би някой ден ще се върна да яздя – ама не по тоя начин.
Причината е, че… Има много причини. Основната, за която ми се иска да направя нещо, е, че реално конят е единственото ни животно – не само домашно, – което е законно да бъде малтретирано. Ако нещата, които прилагам на конете, ги приложа на Анита – овчарката щръква уши към нас, – и недействащият ни закон ще се задейства.
– И ще те погнат, всичките органи – представям си аз.
– Абсолютно сигурно. Значи, причината е… Не обвинявам абсолютно никой. Хубавото нещо е, че идвам от там и знам за какво става въпрос. Наистина не обвинявам никой: от хората, които познавам да се занимават с коне, всеки един се опитва да направи максимално доброто за конете си. Въпросът е, че гледаме през… крива призма.
Проблемът е… аз, като човек, който радееше, милееше, или как се казваше, за инкриминирането на жестокостта към животните, бях в шок, като си дадох сметка за това: Конят, точно животното, с което аз си прекарвам голяма част от времето, е в друго положение. И аз го правя това същото, волно-неволно. Което си има своите отражения…
Причината да не може да се получи прилагане на закона спрямо конете е, че нямаме алтернатива. Това е все едно да кажеш: в центъра на София повече няма да се паркира и да се шофира. Което е прекрасно – ще бъде един разкошен, зелен, свеж… но няма алтернатива. Не можеш да кажеш „не“, без да кажеш „ама еди-как си ще бъде“.
Нямаме алтернатива на начина, по който се използват конете. Засега ако конят трябва да бъде язден, трябва да бъде бит. Звучи ужасно, но е истина.
Това, което ние правим, по-мекият вариант – така нареченият natural horsemanship, – ако си кажем нещата с точните думи, пак се стига до бой… В една или друга степен си има бой. За мене има и други нива, ама за тях ще говорим друг път. Тука става въпрос, че това не може да се промени сега – може би след години, – но трябва да се говори за него. Все отнякъде трябва да се…
– Почне.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

– Ако сега не мислим за онези 15 години напред, а само за оставката, ние ще сме поредните разочаровани. Има ли хора, които са повярвали, че чрез едно действие ще се промени всичко? Всъщност единственото, което може да промени всичко, е като променим себе си. И като осъзнаем, че не един път трябва да се намесваме в гражданския живот – а постоянно. И промяната, както я виждам аз като исторически процес, върви към директна демокрация – това е далече напред, поне 15 години. Под „директна демокрация“ разбирам онези бунтуващи се групи отдолу да получават повече възможност за реална намеса в политическия живот. Защото те няма да спрат – те никога няма да спрат, докато не им се даде възможност да взимат решения. И това ще се случи, тръгнало е натам. Технологиите вече го позволяват. Не го позволяват нашите глави. Ние не сме научени – не сме се научили.
Ранобудните го заявихме още в началото: образованието има нужда да се промени. Да изгражда критично мислещи личности. Ако тръгнем оттам и имаме технологиите, след петнайсет години ще бъдем малко по-добре. Малко по-добре.
Ще се учим от грешките си – нашите лични грешки. А не тези на другите – няма постоянно да сваляме от власт всеки следващ, а постепенно ще получаваме все повече власт, ние самите.
И в заключение ще кажа това: според мен не ни трябва революция, трябва ни просвещение. След просвещението ще дойде революцията.

Може да четете „Промяна“ напълно самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ . Но ако се огледате и за тях, ще откриете още повече от нас… а може би и от вас самите.

Врагът напада отвътре. През ония ъгълчета, които си напоила, населила с най-топлата си магия. Те са местата, през които се стига до тебе. Врагът би бил много глупав да се засили и да се хласне в крепостни зидове от по девет стъпки. Не – той ще удари там точно, през мекото, топлото, податливото.
Врагът няма нужда да удря. Ти си тази, която ще го удари. Ще удряш и удряш, докато пръстите ти се разкървавят. Докато отвсякъде текне кръв. От пръстите ти. От устните ти – особено тая, долната. Вътре в очите ти.
Врагът обожава ударите ти. Той съществува, за да те гледа как кървиш. Той съществува, когато кървиш.
Врагът е там, когато нощем се свиваш на кравайче, търсейки още от себе си… но няма никой. Под тия бинтове, в тия изсветлели очи… няма никой.
Протягаш ръцете си. Протягаш нишките си, през всичките седем пространства, до самия Предел на Силите… И няма никой.

Как така, мислиш си, няма никой? А пък врагът е там?


„Промяна“ се разпространява безплатно . Но може да подкрепите авторите ѝ – с отзиви – и каузите им – с дарения.

Вече го пуснах в:
– www.shadowdance.info/forum/
- www.teenproblem.net/forum/

Wed Sep 13, 2017 5:01 pm Re: Гласове Wed Sep 13, 2017 5:01 pm Re: Гласове
Елена Павлова: Човечеството е собственият си най-голям враг
(интервю със Стефан Кръстев)

– Заслужава си да започна, напомняйки за някои събития преди десетилетия, защото те вече са исторически факти, позабравени от широката общественост, а са много любопитни – меко казано. От нещата са, които лично мен винаги ме изпълват с надежда, също и с национална гордост повече, отколкото успехите на наш състезател, просто защото са ми по-близки. Става въпрос за книгите-игри, за Върджил Дриймънд. Група млади и още по-млади ентусиасти с будно въображение и писателска дарба успяхте да създадете наша българска вълна от автори в жанра, която напълно задоволи читателските потребности и просто нямаше никаква нужда да се превеждат автори. Де да можеше това да се получи и в други жанрове, да не говорим за кино или за телевизия. Бях ви фен и като си го спомням, настръхвам. Пак ме изпълва надеждата, че и в България може с талант…Най-интересното, което си спомняш от онези времена.

– Велики времена бяха и оставиха огромна следа в душите на няколко поколения. Книгите-игри са научили много деца да четат и да обичат четенето, което е несъмнен плюс. Научиха ги и да общуват в писмен вид: получавахме безумни количества писма. Тогава нямаше интернет и пощата идваше истинска, в плик, на хартия… Сутрешните купчинки надминаваха на височина по една педя; непосредствено след нови броеве на „Мега“ бяха и двойно-тройно повече. И бяха страхотни писма – поне повечето; колкото и да си уморен или тъжен, десетина стигаха да ти повдигнат настроението и да вдъхнат работоспособност!

Позволяваше ни се да експериментираме свободно и да „еволюираме“ чрез обратната връзка с читателите. Помня как един ден Пепи просто ми връчи първия страт на Джордж и ми поръча да му направя същото такова нещо, понеже това е бъдещето на книгите-игри… Жалко е, че нямахме поне още една година за проекти и развитие – все си мисля, че книгите-игри прекъснаха цикъла съвсем близо до някакъв преломен момент, когато конкуренцията с тогавашните компютърни игри щеше да доведе до качествено нов продукт. Но не би.

– Към коя своя книга от онзи период имаш по-голяма слабост?

– Откровено се колебая между „Дракони, напред!“ и „Талисман“. И двете са новаторски системи; и двата свята са ми здраво вкоренени в душата…

„Драконите“ и продължението им, „Варвари-нашественици“, са част от Галтейския цикъл, който съдържа няколко разказа и въпросните стратове и по план трябваше да има общо девет части, към които накрая да върви изцяло нов страт, обединяващ и деветте в една огромна карта, на която може да се играе от край до край.

„Талисман“ е част от Тилдарските хроники, в които има няколко книги-игри, няколко разказа и три недовършени романа. Самият страт трябваше да е част от поредица от четири.

Обичам си и поредицата за „Водопада на дъгата“, но тези двете са ми специално любими.

– Може ли да се получи същото и в други жанрове и области на изкуството? Преводач си и най-точно можеш да отговориш на този въпрос, защото имаш впечатления от качеството в цял свят и у нас.

– Всъщност дори в момента наблюдаваме един такъв процес в развитие: „новата“ българска вълна автори, които се издават основно извън големите издателства и за своя сметка. „Самиздат“ принципно е малко по-друго нещо; не съм съвсем съгласна и с определението на колегите за „ъндърграунд“ литература, понеже тя просто не е мейнстрийм.

Факт е, че немалка част от тези издаващи се сами автори продават много прилични тиражи само с реклама в социалните мрежи и от уста на уста. Книгите им не се срещат в книжарниците или почти ги няма там. Без абсолютно никаква подкрепа от издателства и без „външна“ реклама, тези хора си разработват фенска маса и реализират нелоши продажби, които растат с времето . Явлението не е само българско, разбира се, навън зачестяват случаи „амазонски самиздатки“ да бъдат купувани и преиздавани от големи издателства. Но тиражите на този тип издания растат и у нас.

Ще ми се да се надявам, че скокът няма да е само количествен, а ще доведе и до по-сериозна конкуренция между авторите и до подобряването на качеството на предлагания от тях продукт – ще има еволюция.

За другите области на изкуството нямам опит и познания да говоря, но дори и този процес на мен лично ми стига да кимна доволно, че българската „жанрова“ литература – в смисъл на фантастика, фентъзи и хорър – е все по-търсена и харесвана през последните няколко години. Всъщност дори се стигна дотам, че сериозни, големи издателства взеха да обръщат внимание на български фантасти: „Изток-Запад“ издаде моя сборник „Две луни“ и скоро на пазара ще бъдат няколко други уникални български книги, „Сиела“ извади „Софийски магьосници“ и крои още планове, „Фаетон“ пусна „Ламя ЕООД“ на Марин Трошанов и продължението й, „Артлайн“ също отскоро застава зад български имена и има много интересни идеи… все успешни издания, които се продават добре и това – само в рамките на няма две години. Подобен период в българското книгоиздаване не е имало досега.

– Най-скъпият на сърцето ти превод?

– Доскоро щях да кажа „Черният отряд“ и продълженията на Глен Кук – твърдо и безапелационно – а съм фен и на Анита Блейк, но ми е изключително мила и наскоро излязлата „Четирите цвята на магията“ на В.Е. Шуаб. Всъщност нямам „нелюбим“ превод, дори „Фън шуй за дома“. Изключение прави може би един епистоларен любовен роман, но по-добре да оставим труповете да си гният добре заровени.

– А сега за „Истории от някога”, от години траят вече тези конкурси: много са интересни и пак събират в едно енергията на единомишленици и таланти…

– „Историите“ на Ники Козия са може би най-доброто, случвало се на българската жанрова сцена от поне десет, ако не и петнайсет години. Конкурсната, състезателна част ежемесечно дава възможност на много хора да се изявяват и ги стимулира да пишат, пък и самият формат на къси разкази за четене на глас е много по-различен от разказите „за четене на хартия“ и изисква развиване на специфични умения. Златна е и възможността човек да види реакциите на публиката в реално време.

Отделно, това е и мероприятие, което обединява по невероятен начин и феновете на българските автори. Днешният свят е такъв, че вече позволява директна и пряка връзка, но слагането на лице към духа от социалните мрежи все още е нещо специално.

Накратко: „Историите“ ще растат тепърва. Стискам им палци!

– Вярваш ли, че е възможен хубав фантастичен български франчайз? С филмите му, сериалите му, книгите от различни автори?

– Съвсем честно казано – не. Българинът просто не е такова животно.

На практика е в развитие и едно точно такова явление: „Българ“ и книгите-игри във вселената му, писани от „гости“, но имам чувството, че то доста бързо се поизчерпи откъм потенциал. Дано не съм права.

– Ще представиш ли с по няколко изречения „Две луни” и „Белязани лебеди”?

– Сборниците, за които разправям, че са „добрият и лошият близнак“.

Добрият, дело на „Изток-Запад“ и с редактор Калин Ненов, дойде като тотално неочаквано и непредвиждано от мен предложение на собственика на издателството. Подбрахме един като цяло топъл и жизнеутвърждаващ сборник. Корицата е шедьовър на Петър Станимиров. Името впрочем е резултат от анкета в бг-мама. (пауза за смях)

Злият сборник ми хрумна един ден след нелепа „реч на омразата“ по повод „Писъци“ на клуб Lazarus. Имах нужда да си изчистя наистина старите разкази от системата. Един дори бе спасен от ненадминатия Иван Атанасов, понеже нямам копие от него… Всички подбрани разкази са абсолютно актуални и днес. Винаги съм искала да публикувам и стихосбирка, сега имам три в едно. Корицата е дело на Живко Петров, редактор е Ганка Филиповска.

Споменавам художниците и редакторите не само защото една книга не е дело само на автора си, но и защото, преди да я хвърлим в ръцете на читателя, задължително трябва да мине през професионален редактор – а това липсва на повечето издаващи се дори през издателства автори. Корицата пък е костюмът на книгата. Облечем ли я в скърпоч на фотошопч иту – дотука беше, колкото и да е гениална отвътре. Но и най-прекрасната дрешка няма да й донесе хубави отзиви, ако книгата е пълна с правописни и стилистични грешки, а сюжетът й е на големи дупки.

– Вдъхновявал ли те е сън?

– Да. Един харесван мой стар разказ – „Теранският начин“ – е написан по сън. Не влезе и в двата сборника, но си го обичам.

Доста по-често се вдъхновявам от илюстрации. От едно време са ми любими албуми с корици на фантастика и фентъзи, редовно наобикалям и DeviantArt, където има абсолютно невероятни красоти. От „картинка“ е роден и самият „Две луни“, дал заглавието на едноименния сборник.

Впрочем съвсем скоро предстои да излезе и също вдъхновеният от илюстрация „Храмът на Дионисий“ (от цикъла „Станете!“ ООД) по проект на Петър Станимиров и автори от клуб Lazarus.

– Кое предпочиташ повече: технологията или магията?

– Май технологията. Но както гласи Третият закон на Кларк: „Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия “.

Факт е обаче, че във фентъзитата ми магията отсъства или, където я има („Пръстенът на нибелунга“ например), тя е предимно технологична.

– Космически кораб или дракон за полет?

– Дракон. Обожавам дракони. Но не бих отказала и „жив“ космически кораб.

– Седемте любими фантастични книги?

– Ха сега, де. Не непременно в този ред:

„Звездна вълна се надига“ на Дейвид Брин

„Какавидите“ на Джон Уиндъм

„Враг мой“ на Бари Лонгиър

„Сърца в Атлантида“ на Стивън Кинг

„Нощна стража“ на Тери Пратчет

„Библиотеката на Въглен връх“ на Скот Хокинс

„Американско другаде“ на Робърт Джаксън Бенет (American Elsewhere, не е издавана у нас)

Разбира се, подборката в никой случай не може да се изчерпи само със седем. Може би по-скоро с топ 30 и пак няма да успее да обхване всички наистина силно обични книги.

– Седемте автори, най-силно повлияли на Елена Павлова?

– Без да броим традиционните от рода на Саймък, Шекли, Хайнлайн, Зелазни, Азимов, Кларк, Дилов – класиците, понеже от тях не можеше да се избяга, нали?

Твърдо – Иван Ефремов. Чела съм го преди „Соларис“ на Лем или по едно и също време и останах завинаги впечатлена.

Братята Стругацки. „Пикник край пътя“, „Обитаемият остров“ и „Трудно е да бъдеш бог“ са ми оставили неизгладим белег.

Иван Мариновски. Мисля, че ми се е отразил повече от Любомир Николов, макар че е трудно да избера между двамата.

Джон Уиндъм. Все още любим разказвач с уникални книги.

Фредерик Пол. Може да не споменах „Гейтуей“ в топ 7, но това е авторът, преобърнал най-силно представите ми за фантастиката.

Уилям Гибсън. Другото голямо откровение в живота ми. И все още безумно го харесвам.

Стивън Кинг. Още от самото начало – за мен сложено от „Живата факла“ – винаги съм го виждала като сродна душа и ментор, от който всеки с акъла си трябва да се учи на писане.

– Много ли редактираш?

– Зависи. Понякога – много. Уча се да гледам критично на нещата си, но печалната истина е, че гредата в чуждото око винаги се вижда по-добре от сламката в своето.

– Приемаш ли космоса за последната граница?

– От научна гледна точка: привърженик съм на хипотезата за мултивселените, така че – не. От духовна гледна точка: войнстващ атеист съм, не признавам и духовно-астралните щуротии. Така че – да.

– Възможно ли е пътуване във времето?

– Ако приемем, че живеем в холографска вселена, би трябвало да е възможно. Истината е, че нямам представа.

– Кое най-силно заплашва човечеството?

– Човечеството е собственият си най-голям враг. Вярвам, за съжаление, че се намираме на ръба на предизвикан от самите нас апокалипсис. Шестото измиране е в разгара си и напредва с бесни темпове, а човек трябва да е слепец, за да не го забележи дори днес, точно сега, точно тук. Ето само няколко примера: боровите гори в България умират. Цикадите изместиха щурците почти напълно. Жабите са толкова малко, че тази година не съм видяла нито една сгазена, а си попътувах доста из страната.

– Мнението ти за електронните и хартиените издания, кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– Откровено предпочитам електронната си книга, дори и само защото не ми тежи в чантата и може да ме забавлява неограничено време – при пътуване хартиените книги винаги са ми били проблем и голяма част от багажа. Последната, с която пътувах, беше „Прилив“ на Даниел Суарес. С нея летяхме за Москва и като я дочетох на път от летището за града, извадих Нукчето и дотам. Плюс това част от живота си прекарвам в бъдещето – доста редовно ми се случва да чета книги, които не са излезли още. От доста време насам в повечето случаи те се предоставят като файлове.

Което не ми пречи да купувам на хартия книгите, които са ми харесали, и въобще книги, но спрях да ги трупам у нас. Редовно се отчитам на библиотеката с по двайсет-трийсет новоизлезли хартиени книги, най-страшното май е, че се водя най-голям дарител…

По този повод, ето и моите пет стотинки по темата за „безплатните“ пиратски книги: на издателството или автора една книга струва доста пари. Ако тази инвестиция не се върне, то те няма да имат средства, които да вложат в друга книга, и съответно няма да я издадат. Ето защо не е честно да се пиратстват книги и да се пускат за безплатно разпространение, особено пък седмица или месец след като са стъпили на пазара. Нека издателите си върнат вложеното, преди книгата да бъде пусната на свобода! (А и много от новите книги се намират по библиотеките, ако финансовият ви проблем е толкова ужасен.) Честно е, като си свалите пиратска книга и я харесате, да си я купите. Така удряте два заека с един куршум: стимулирате издателя да издава хубави книги и му давате в ръка парите за тях.

Mon Jun 18, 2018 11:58 am Re: Труд и творчество Mon Jun 18, 2018 11:58 am Re: Труд и творчество
Конкурс за поезия от български учени и докторанти

Тема: -
Краен срок: 15 юли (неделя) 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: В конкурса може да се участва с до 3 стихотворения (може и публикувани, като се цитира източникът) на български език.Стихотворенията трябва да се изпращат електронно във формат „Word for Windows“, шрифт Times New Roman, 12 рt , 1 line spаcing. Към тях трябва да има кратка информация за автора: научна степен и звания, какво е завършил, къде работи (или е работил до пенсионирането си), научни интереси, членство в научни и творчески организации, издадени стихосбирки (ако има), интереси извън науката.
Материалите изпращайте като прикачен файл на адрес: sub-poezia - в - abv.bg
Награди: ?
За повече информация: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Konkurs-za-poeziia-ot-balgarski-ucheni-i-doktoranti_109542.html

Конкурс за младежко есе

Тема: "Какви стъпки следва да предприемат предприемачите и правителството, за да станат по-иновативни?"
Краен срок: 16 септември 2018 г.
Резултати: ? /октомври 2018 г./
Възраст: 18-25 години
Вид творба: есе
Изисквания: Есето следва да е на английски и да е дълго не повече от 2500 думи. Всеки участник може да участва само с едно есе. Есетата се изпращат през апликационната форма на сайта: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/YEC_2018
Награди: ? Финалистите ще бъдат поканени в Грац, Австрия.
За повече информация: https://blogs.ec.europa.eu/promotingenterprise/yec2018-launch/

Sat Dec 24, 2016 7:53 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Sat Dec 24, 2016 7:53 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
Мда, май трябва да започна пак по-често да наминавам оттук... за да не си забравям старите приятели.

Лъч , записи има, макар и правени от аматьори; ако все още имаш интерес, може да компилирам нещо по-разбираемо от тях и да пусна един Дропбокс линк идната седмица.

Хриси , моите извинения, ако съм загубил напразно времето ти. :| Когато организирахме събитието, преценихме, че ще е по-добре да е по-кратко, за да не се загнезди скуката сред забърната публика на днешното време; идеята беше, че бяхме поканили лично 40+ човека, от които се надявахме поне още 1/2 толкова да дойдат "притурка", но уви... не съм Марин Трошанов (примерно) и явно нямам star power-а да напълня дори една средна по размер зала. Ако знаех отначало, че щяхме да сме камерна сбирка, щях да направя нещо по-приятелски настроено. Отново, моите извинения.

Кал , благодаря за отзива в Goodreads. Дори не знаех, че ме има там. :? Колкото до кървите, острите предмети и праволинейната проблеморешимост в стил Арни/Duke Nukem/Serious Sam/Ван Дам и сие, с моя силен Марс... какво да кажа? Аз съм такъв, какъвто съм. Едно време дори любим цвят ми беше червеното. :) Говорили сме за тия плоскости на живо и предполагам, че вече се знаем; аз уважавам твоите стремления, същевременно смятам, че моят мироглед (ха, ирония) също може да даде положителен резултат. Даже, наскоро съдбата нагледно ми показа, че всички пътищата водят към рая - видях уникално развитие при човек, чиято гледна точка си мислех, че вечно ще сочи към задъдена улица. Великият Космос ми показа колко заблуден мога да бъда, независимо колко си мисля, че знам. :idea:
И ако това ще представлява интерес за теб - мисля си как точно да обърна част от тази моя кръвожадност с главата надолу в следващата ми книга. Искам да счупя едно старо клише, което гледам дори в 21-и век продължава да е меродавно. Но... това си е за жива среща.

За финал - вдъхновението за образа на Текс е конгломерация от няколко източника, но пикантната част е източника на името - игрова поредица, която й точа зъби от няколко години най-сетне да я започна, но все отлагам. Май е време да запретна ръкави, а? Току-виж Текс придобие... ъпгрейд. :D

Весели празници!

И благодаря за вашата подкрепа.

ПП. Забравих - електронното издание; въпреки че съм силно благодарен на издателя си, те имат... нека го наречем "твърда политика" по отношение на разпространението на романа; това, за съжаление, изключва появата на електронно издание поне в близко бъдеще. Ако обаче тиражът "понапредне" ще лобирам да се появи и електронен формат, защото знам че има хора (като Чобитите), които желаят да си попълват библиотеката в съвременен стил.

Wed Feb 27, 2019 11:52 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Feb 27, 2019 11:52 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
За ПНК-та съм в сериозно търсене най-вече като пишещ човек. Снощи след като си пуснах моите коментари излизах и докато вървях ми хрумнаха няколко варианта как някои от емоциите в текста биха могли да се изразят, но пак не всички чрез жестове.

Инче нещо, което правих вчера и беше яко. Предадох емоцията на героя през начина по който наблюдаваше/държеше ръцете на другите двама герои, с които си взаимодействаше. Мисля, че се получи яко (само да я допиша сцената докрай и може да ви я покажа).

Thu Nov 28, 2013 12:36 am Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Nov 28, 2013 12:36 am Re: Цитатите, които ни създадоха
In olden times, to be "sane" meant you behaved in ways both sanctioned by and normal to the society you lived in.

In the last century some people—especially creative people —rebelled against this imposition, this having to be "average." Eager to preserve their differences, some even went to the opposite extreme, embracing a romantic notion that creativity and suffering are inseparable, that a thinker or doer must be outrageous, even crazy, in order to be great. Like so many other myths about the human mind, this one lingered for a long time, doing great harm.

At last, however, we have begun to see that true sanity has nothing at all to do with norms or averages. This redefinition emerged only when some got around to asking the simplest of questions.

"What are the most common traits of nearly all forms of mental illness?"

The answer? Nearly all sufferers lack—

flexibility —to be able to change your opinion or course of action, if shown clear evidence you were wrong.

satiability —the ability to feel satisfaction if you actually get what you said you wanted, and to transfer your strivings to other goals.

extrapolation —an ability to realistically assess the possible consequences of your actions and to empathize, or guess how another person might think or feel.

This answer crosses all boundaries of culture, age, and language. When a person is adaptable and satiable, capable of realistic planning and empathizing with his fellow beings, those problems that remain turn out to be mostly physiochemical or behavioral. What is more, this definition allows a broad range of deviations from the norm—the very sorts of eccentricities suppressed under older worldviews.

So far so good. This is, indeed, an improvement.

But where, I must ask, does ambition fit under this sweeping categorization? When all is said and done, we remain mammals. Rules can be laid down to keep the game fair. But nothing will ever entirely eliminate that will, within each of us, to win.

—From The Transparent Hand , Doubleday Books, edition 4.7 (2035)

I don't buy this last part--at least not wholeheartedly. Yet it is worth pondering.

Wed Aug 07, 2019 11:34 pm Re: Любимите компютърни игри Wed Aug 07, 2019 11:34 pm Re: Любимите компютърни игри
Та по повод "Игри за Чобити", особено след споделенията на Кал за проекта на Tobias - "Memody: Sindrel Song", ето нещо, на което попаднах на рандъм:

Songbird Symphony - The Musical 【100% S Rank + FC*】
То си е нещо средно м/у Let's Play и speedrun, но историята е проследима. Геймплеят обаче... така де, сред вас може и да има ентуасти, ама щом Monster Boy and The Cursed Kingdom ми счупи пръстите, това съвсем ще ги доразмаже. Caveat venatus. ;)

EDIT: Ех, heartwarming... любимият ми момент беше при пингвините. :)

Fri Mar 27, 2020 6:22 pm Re: Културни събития Fri Mar 27, 2020 6:22 pm Re: Културни събития
По повод Международния ден на театъра има много онлайн събития:

https://www.facebook.com/groups/1944304262497159/ - сборно може да се следи в тази група какво къде да се очаква


Програмата за канала в соц.мрежата, по който ще излъчва, Софийската филхармония , както и програмата за март-април 2020



Днес, 27 март 2020, са следните:

Софийската филхармония - концерт за пиано N. 2 на Рахманинов от 19 ч.

Парижката Света Богородица - театър - видеозапис - https://www.facebook.com/events/208921563782930/, от 19 ч
Точен линк за гледане на записа ще публикуват в 18:45 ч.

Метрополитан опера - записи онлайн - цикълът "Пръстенът на нибелунга" - https://www.operanorth.co.uk/the-ring-cycle/ (прочетете внимателно кое кога се пуска и за колко часа ще е достъпно)

Шуменският театър - само за 20 часа (качено е в 11 ч. днес) ще е налично в Youtube детско представление: https://www.youtube.com/watch?v=IeMZGEasLfs

А в 19 ч. на страницата във ФБ на театъра (намира се лесно с търсене) ще бъде публикувана връзка към хитовото представление "Нирвана" от Константин Илиев на режисьора Максима Боева.

Баядерка на Софийската опера трябва вече да е почнала - от 17 ч:
https://www.facebook.com/events/163838704717497/

Fri May 08, 2020 4:47 pm Re: Образованието Fri May 08, 2020 4:47 pm Re: Образованието
Така, тая инициатива стъпва върху мноооого от темтиките на различните теми из форума, но я пускам тук, защото именно образование по време на извънредно положение е нейният централен фокус.

Нядявам се на някого да се окаже полезно:

Earth School - And Immersive 30 Day Nature Adventure


Достигнало до мен благодарение на седмичния WWF бюлетин.
( За който не помня дори как и кога съм се абонирал... )

Fri Aug 14, 2020 1:40 pm Хроники на глухарчетата Fri Aug 14, 2020 1:40 pm Хроники на глухарчетата
Поетичен роман, който ни предстои... А, докато стане готов ето трейлърчето. Насладете му се
https://www.youtube.com/watch?v=AbfkfJodH8o&t=12s

Mon Jan 24, 2022 12:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jan 24, 2022 12:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Хората четат, отразяват, пък аз... пак се връщам да мрънкам за моя Малазан, който ако не беше файл (в чисто новичкия ми лаптоп!), а хартиен том, вече щеше да е излетял през прозореца и преседял час-два в снега. Следващия път, като ми стане скучничко, препратете ме тук да си припомня да не предизвиквам съдбата. Щото в последната една трета на тая книга скуката рЕзко преля в поредица от гнусотии, като с всяка следваща авторът явно е целял да надмине себе си. Подробностите ги крия, щото не са за всеки. То не бяха подкожни паразити, избликващи през всички телесни отвърстия, експерименти с хора, произвели всякакви уроди, зомбита във всевъзможни степени на разложение, изтръгване и консумация на сърца... и това на фона на лежерно клане и пръски телесни течности. Абе, на всяка втора страница някой герой не издържа и драйфа от гледката. А горките читатели, не знам, да си държат кофа под ръка до нощното шкафче ли?!

Ако в тоя форум случайно се навърта някой почитател на Есълмонт, който ще си го причини това, за да си довърши поредицата – съболезнования, друже. Не ми се мисли какви изненадки ни чакат в последната част.

Mon Oct 26, 2015 12:13 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Oct 26, 2015 12:13 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Среднощен фен арт от преди няколко нощи:

Юна и Юнака
За модел използвах герои от Legends of the Dark King Това око горе не трябва да изобразява нищо, остана от упражнението "как да рисуваме изразителни аниме очи"


А това ще оставя сами да се сетите, не е трудно:
https://drive.google.com/file/d/0By8wjMQPt4ZbRmJzUS1jMVpMQWM/view?usp=sharing&resourcekey=0-Gz2Hh5M5y5KQykne9dpSQQ

Fri Nov 13, 2015 12:35 am Re: Труд и творчество Fri Nov 13, 2015 12:35 am Re: Труд и творчество
Национален детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка”

Тема: свободна
Краен срок: 18 декември 2015 г.включително, до 17.00 ч.
Резултати: ? Награждаването на победителите и представянето на сборника с творбите им ще се състои през 2016 г.
Възраст: две възрастови категории: 9-12 години и 13-15 години
Вид творба: приказка
Изисквания: до три печатни страници, в пет екземпляра, изпратени в запечатан плик, като се изпише върху всеки от петте екземпляра лични данни (трите имена, дата на раждане, град, точен адрес, училище и телефон за връзка). Изпраща се на адрес: София 1000 пл. "Славейков" №4 Дирекция „Култура” За конкурса „Ще ти разкажа приказка” или на място в деловодството на Дирекция „Култура”.
Награди: за двете възрастови групи:
. Първа награда – лаптоп
. Втора награда – таблет
. Трета награда – таблет
. Поощрение – книги
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22305&sid=7


Втори младежки конкурс „Градът през моя поглед“
Конкурс за литература и фотография

Тема: "Градът през моя поглед"
Краен срок: 15 ноември 2015 г. включително .
Резултати: 20 ноември
Възраст: младежи на възраст от 16 до 23 години от Варна и региона
Вид творба: две категории: литература (есе, разказ, приказка, стихотворение, очерк) и фотография.
Изисквания: Текстовете трябва да са в обем до 3 стандартни страници (формат Word, 30 реда по 60 знака) и да изразяват личното отношение на автора по темата за града, в който живеят - какво им допада или какво може да се промени; как виждат града в бъдеще; кое е тяхното любимо място; истории от ежедневието на Варна и другите градове в региона, описани чрез посочените жанрове. Фотографиите могат да са черно-бели или цветни, с максимални размери на всяка творба до 150 см. всяка страна (JPG, PNG, TIFF).
Текстовете и фотографиите се изпращат на e-mail: konkurs в urban-mag.com
Награди: 3 предметни награди за литература и фотография в двете категории, наградният фонд за всяка конкурса категория е 230 лева.
Повече информация: http://www.urban-mag.com/bg/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8+%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8+%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81+%E2%80%9E%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7+%D0%BC%D0%BE%D1%8F+%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%E2%80%9C+/8246


Награда за поезия за правата на човека
Universal Human Rights Student Network (UHRSN) със седалище във Виена, Австрия, организира първия конкурс за поезия за правата на човека.

Тема: "Бежанците и тяхното послание към Европа"
Краен срок: 20 ноември 2015 г.
Резултати: 6-9.12.2015 г.
Възраст: всякаква, но студенти, мигранти и бежанци са особено насърчавани да вземат участие в конкурса.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: на английски, не по-дълги от 200 думи. Изпращат се чрез формата за участие на http://www.uhrsn.org .
Награди: до 300 евро и сертификати
Повече информация: http://www.uhrsn.org/respond-human-rights-poetry-award/


Конкурс за есе на Bodley Head и Financial Times

Тема: документална тема по избор, могат да бъдат журналистически, проучвания, насочени към всяка тема - от финанси до история, от текущите дела до научно откритие.
Краен срок: 29 ноември 2015 г.
Резултати: ?
Възраст: участници до 35-годишна възраст включително от цял свят
Вид творба: есе
Изисквания: не повече от 3500 думи.
Награди: Първа - 1000 паунда, две втори - по 500 паунда
Повече информация: http://membership.ft.com/PR/bodleyhead/


Конкурс за есе: Определящата тема на нашето време - Как смятате, че историята ще запише 21-ви век?

Тема: Как смятате, че историята ще запише 21-ви век?
Краен срок: 30 ноември 2015 г.
Резултати: ?
Възраст: - отворен за автори от цял свят.
Вид творба: есе
Изисквания: между 1500 и 2500 думи. Есетата се изпращат чрез http://www.fountainmagazine.com/essaycontest
Награди:
Първо място - $1,500
Второ място - $750
Трето място - $300
Две поощрителни - $200 всяка
Повече информация: http://www.fountainmagazine.com/essaycontest

Fri Dec 11, 2015 10:41 pm Re: Николай Теллалов Fri Dec 11, 2015 10:41 pm Re: Николай Теллалов

Cliff_Burton wrote:Какво означават змейовете в митологичните представи на човечеството изобщо и на българите в частност?

Звукозапис

Thu Sep 01, 2011 12:03 pm Книгите-игри, които ни промениха Thu Sep 01, 2011 12:03 pm Книгите-игри, които ни промениха
Хм, мисля, че трябва да има такава тема. Или само мен са ме променяли?

Пф... Не знам как да започна. Мога да кажа със сигурност, че една книга-игра е изиграла определяща роля в живота ми, огромна и жизненоважна роля. Мога да кажа със сигурност, че ако не бях попаднала на нея преди години, нямаше никога да стана това, което съм сега. Това е книгата, която съм препрочитала най-много пъти, преди само се чудех каква причина да си намеря, за да я препрочета. Знаех най-добрия начин да се спечели... Не - знаех всеки един начин да се спечели, загуби, знаех всяка част накъде води, можех даже да рецитирам някои места... Сигурно сте я чели. Сигурно за вас е била само някаква си книга-игра. Сама осъзнавам, че в нея няма велики истини и прочие, които биха могли да променят човек.
Как ме промени ли? Ами... Прописах. Да. Прописах. Исках да напиша също хубава книга-игра, толкова се бях запалила, че смятах с пропорции колко части със смърт трябва да имам, с късмет и т.н. Това беше преди около четири години, не съм сигурна точно кога. Оттогава не съм спирала да пиша. Не книги-игри. Много неща. Но знам откъде започнах. Не забравям. И миналата година, пролетта, също помнех, когато осъзнах, че имам шанс да се срещна с Любомир Николов. Тогава се срещнах и с Човешката. Ако не беше тази книга-игра, нямаше и да пиша тук в момента, нямаше да съм част от ЧоБи, нямаше... Мдам. Ясно стана.
"Нощта на Върколака". Нямам по-ценна книга. Няма и да имам.

А вас да са ви променяли?

Fri Oct 14, 2016 12:35 pm Re: Труд и творчество Fri Oct 14, 2016 12:35 pm Re: Труд и творчество
Библиотека Хипертекст
Тема: : научна фантастика, фентъзи, хорър, сюрреализъм, магически реализъм, слипстрийм, странна литература (weird fiction)
Краен срок : —
Резултати : —
Вид творба : разказ
Изисквания :

Тип документ: .DOC
Шрифт: Times New Roman, 12
Двойно разстояние между редовете
Хедър: Всяка страница, като в хедъра са изписани заглавието на разказа и номерът на страницата
Параграф: Първият ред на всеки нов параграф започва с 0.5 см навътре
Първа страница: В горния десен ъгъл се изписва броят на думите. Заглавието стои по средата на страницата.
ВАЖНО: Не включвайте никаква лична информация в самия ръкопис, за да можем да гарантираме анонимността Ви в процеса на четене от редакторите.
Нагледно можете да видите правилно оформление като последвате този линк
Награди : Ако приемем разказа Ви, може да очаквате следните по-нататъшни стъпки в процеса:

Редакционна подготовка за публикация
Изготвяне на промоционални материали
Поръчка на оригинална илюстрация, с която разказът ще бъде публикуван
Сключване на договор и изплащане на хонорар
За повече информация: Сборище на трубадури — Библиотека Хертекст

Tue Jun 27, 2017 3:46 pm Re: Как четем критиката Tue Jun 27, 2017 3:46 pm Re: Как четем критиката
Сибин Майналовски написа в Goodreads отзив за „Групата от ада“ на Снеж. Ако отзивът имаше по-инакво естество, щях да го пусна в общата ни тема за книги .

Сега пускам само коментара си към него (понеже в Goodreads може и да се изгуби безследно – а такъв „критически подход“ заслужава увековечаване ;):

Майналовски?!...

(Добре, че се срещат хора, които разбират какви са ти проблемите с текста. Иначе бих се усъмнил дали говорим на един български.)

В прав текст: това е най-тенденциозната „критика“, която съм виждал. Дори от тебе. С всяка следваща точка ми се засилваше усещането как се напъваш да се хванеш за нещо. Напъваш се. Напъваш се...

Ако продължа още, и до изследване на боксерките ще стигнем. :D Но няма смисъл. Очевадно е, че си си бил навил на пръста да кажеш някакви неща за книгата, казал си ги, развеселил си няколко души: 100-процентов успех. Разговор за самата книга никога не си възнамерявал да водиш. Какво да го мъча и аз...

С продължение-пояснение:

За да не звуча все едно просто се заяждам: Аз нямам нищо против негативизма – стига да мога да науча нещо от него. Тоест да има поне щипчица конструктивност, от типа „X беше ужасТ, не можеше ли да стане Y?“. И се опитвам да намеря тая щипчица дори в най-злите отзиви, които съм виждал. Барем следващия път си подобрим резултатите.

Но тук търсих, търсих, търсих нещо, което поне малко да ми подскаже какво Y е трябвало да стане... Търсих. :///

... И се сетих в коя тема да се преместя. ;)

Иначе да се кълвемЕ, го можем всички... :D

Не, бре, Сиби, разликата между тебе и мене е, че в писателството аз още се уча, докато ти нямаш накъде повече – постигнал си съвършенството.

А приликата е, че понякога и двамата имаме нужда от хапченца. :D

Хихихи...

Впрочем като каза платени редакции – ако си търсиш такива, аз не взимам скъпо. И не бих те оставил да се червиш с изречения като „ Мама помърмори малко, когато го донесох у дома, но когато обещах, че ще се грижа за него и никога няма да й се наложи да му „слугува“ (неин израз), възраженията й се стопиха “. Неумишлено повторение, излишни думи, ненужни обяснения в скоби. Може и да се преподреди/раздели на две изр. за по-гладко четене.

... Какво, какво? Ти не се червиш, ами си го харесваш на 100%? Е, извинявай, че ти се бъркам тогава.

Tue Nov 20, 2012 12:46 am Re: Федора под лампата [Финална права] Tue Nov 20, 2012 12:46 am Re: Федора под лампата [Финална права]
Предварително: Извинявай, Лъч, т'ва не е следващата глава. :/

Малък статус ъпдейт: Поради (според инфото) зачестилите спам-атаки към форума,
реших да си погледна темата да видя всичко ли е наред. Така междувременно направих
малко позачистване, обнових заглавието отново и... толкоз. Е, добре де, повдъхнових
се също така и да пиша най-сетне. :)
Остава ми съвсем малко (по различни показатели), но за съжаление може да отнеме
повече от очакваното да приключа романа. Още не съм започнал финала. Причината:
ПРОКЛЕТИ ИЗПИТИ!!! Така, поолекна ми. Отделно напрежението вкъщи расте... расте
до, ами, колосални мащаби. Както се досещате, трудно е да се мисли изобщо в такава
обстановка, камо ли да се пише. :/ Ще трябва да ходя при баба ми... а там работната
площ е такава, че разни анатомични части почват да болят след първия час...
НО! Не бойте се. Всеки, който тръпне в очакване на завършека на историята (предварително
се радвам, че ви е харесала :) ), може да спи спокойно. Този проект ще бъде завършен .

Едит: Така де, а това да ли ще бъде редактиран, е отделен въпрос. :roll:

Mon Feb 05, 2018 11:06 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Feb 05, 2018 11:06 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“: второ електронно издание

Медиен анонс:

„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ – когато приказката пресече (и подсече) реалността

Новото, двадесет и седмо издание в поредица „Човешката библиотека“ е задружният сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ :

http://choveshkata.net/blog/?p=6511

„Имало едно време един Юнак…

Всъщност не – Юнакиня била; а в разбързаните ни времена „едно време“ не е като едно време, та разказват, че я има и днес, още крачи сред нас и си пее, още търси да зърне каквото ние навярно не сме.
Ала, за да стане такава, ето какво ѝ се случило…“

Сборникът съдържа шест разказа, повест, писмо и колаж. Отделните текстове в него са носители на национални и международни награди (напр. второ място в международния конкурс „Златен кан“ 2009, за „Триптих за Юнаци и злодеи“).

Сред въпросите, които задава „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“, са:

Кой подхранва тероризма?
Как да различим снежните дюни от снежните преспи?
Колко автори са нужни за написването на една приказка?
Каква е Истината за ГМО?
Кога това ни тяло вече не е онова, което сме търкали до разкървавяване?
Какъв отговор заслужават автори, които се държат безотговорно с героите си?
Как се казва цепката между гърдите на жените?
Кой краде от поверената му планина?
Защо драконите никога повече няма да се появят на Земята?

„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ излиза само в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространява безплатно. Ако читателите пожелаят, те могат да подкрепят авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

Сборникът се явява предистория на вече излязлата „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ и на предстоящите „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“.

За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=6511

Отражения:
- scifi.bg
- spisanie8.bg
- fantasylarpcenter.com
- azcheta.com
- az-jenata.bg -> novini247.com , bg-pazar.com
- citadelata.com

Fri Dec 21, 2012 12:22 am Re: Николай Теллалов Fri Dec 21, 2012 12:22 am Re: Николай Теллалов
Много рязко приземяване! Исках да си поговорим повече за приказния свят в книгите Ви…

Фантастите са много приземени същества. Фантастиката е именно това – бягство към реалността. Фокусиране върху реалността. Фантастиката е един филтър, тя не е само модели как ще се живее някога или какво е ставало като алтернативна история. Фантастиката е поглеждане през един филтър върху настоящето, върху нашите си проблеми. През този филтър – на необичайното, на екзотичното, повече изпъква реалността. Когато ти миришеш нещо обонянието ти в един момент се притъпява, спираш да забелязваш. Така е и с реалността – за нас тя е притъпена. За повечето хора реалността е притъпена, защото те не я забелязват, движат се в един строго начертан маршрут и в някаква строго определена среда. Там всичко им е познато, влезли са в някакви клишета и сетивата заспиват. Вече ни трябва някакъв нов поглед върху същата тази реалност, за да се събудиш и да видиш какво става.