СРЕБЪРНАТА АКУЛА (ДЕМО)

[Mokidi]

Пред:словие
От известно време умувам върху възможности за оптимизация на (някои, даже много малко) идеи, които смятам за добри, но отживели във времето. Някои от тук четящите и пишещите знаят, че уеко ми хуопа дъската на тема морално и културологично остаряване на текстовете. От сравнително скоро време (което не се беше случвало отдавна) ме гложди и сърбящо желание да понапиша нещо. Имам нелошото чувство, че май успях да оптимизирам една от идеите и съответно я плесвам за "бета-тестинг", образно казано. Просто демо с молба за мнение: колко е кофти, какво му е кофти, защо е кофти...
Мерсаж.

СРЕБЪРНАТА АКУЛА
(НОМАД-ска история)

Спах лошо нея нощ. Сънищата ми бяха объркани, най-често смесица от спомени и налудничави фантазии. На няколко пъти бях на косъм да инициирам връзка – сещате се, предусещането, топлото разтваряне на сетивата... От години не ми се беше случвало да изпадам в нета насън, макар че сигурно извървявам встъплението кой знае колко пъти на нощ...
...пресегнах се – статистиката твърди, че и-контролерът получава суб-сигнали средно седем до десет пъти по време на всяка фаза на REM (проучването важи за лица в добро психическо здраве, преминали инсталация преди повече от пет години), около 3% от получените сигнали са достатъчно силни, за да задействат протокола за връзка...
...какво ще рече това – че 3% от човечеството няма достатъчно самоконтрол и се напишква насън?! За мен умението да се гмуркаш и да изплуваш напълно подсъзнателно е точно като умението да управляваш пикочния си мехур и да не се изпускаш своеволно за щяло и нещяло, дори ако много ти се пишка и си адски попилян...
... прекъсване...
Не че спах особено много де. Будувах повечето време и се старах да лежа неподвижно, за да не събудя и Тардж. Но към шест вече не можех да издържам повече и се измъкнах от леглото.
Хубавото на Стената е, че тук цари пълна анархия. Стената никога не спи. Единствената разлика е, че през „нощните“ часове осветлението в канижелите е леко приглушено, но иначе животът си кипи.
... включване...
... мърджване на картата и обществените камери... зуум... ето ти я на: “При Еди”, малката старомодна фърст-фейс закусвалня. Отворено 24 часа в денонощието.
... прекъсване...
Завих по коридора около преградата и ето ме пред табелката и добре познатата механична врата, която прикриваше аварийния шлюз отдолу. Поне на вид изглеждаше точно както го бях напуснала, та до небрежните драсканици с нещо остро по пластмасовата облицовка на стената. „При Еди“ - кътче от миналото насред Стената. Все тъй си съществуваше! ...
... пресегнах се – куполната база данни твърди, че заведението е вървяло онлайн три години, преди да кандидатства за ф-ф през 25-та (значи има към осемнайсет години вече) и оттогава насам е като цяло повече на загуба, отколкото на печалба, но неизменно поддържа изрядни всичките си разрешителни...
...което си е типично за Стената де, всичко тук е в най-добрия случай полузаконно, повечето бизнес, да не кажа всичкия, се върти извън светлината на прожекторите и знанието на куполната база данни...
... прекъсване...
Влязох в заведението. Еди, дебел както винаги, мигом изникна иззад завесата, която делеше салона от кухнята. В първия момент ме огледа подозрително...
...нямах намерение да проверявам в официалните и сенчестите бази и да ровя в медицинския му картон, за да проверя дали изобщо има инсталиран и-контролер, ама защо да няма? ...
...най-вероятно си държеше запис на дългосрочната памет в облак-драйв, за по-лесно извършване на справки, и току-що ме беше щракнал и се беше гмурнал да сравни физиономята ми със записа...
...„Никога не забравяйте лица и събития! Автоматично състаряване по най-добрите съвременни методи, според изминалото време от последната ви среща!“©, свободен код с опция за дарения...
... после лицето му светна:
- Триш? Нима си се върнала?
- Така се случи, Еди - ухилих му се аз. - Ще ми сипеш ли едно мляко?
- За теб всичко, сладка моя! Сигурна ли си, че не искаш от любимите си сандвичи?
Явно изражението ми му каза достатъчно, защото той поклати глава и извади чаша.
- Студено, нали? - попита уморено.
- Да, бих предпочела.
Бръкнах в джоба си за картата.
- Не, Изтокът да го тръшне! Заведението черпи. Ела, да седнем тук. Искам да ми разкажеш всичко, което се е случило с теб! Какво те докара... дотук?
Взех си млякото и се настаних на най-външната маса до прозореца. Еди ме последва с голяма чаша есконяк: за едно питие никога не е рано... или късно, както обичаше да казва той навремето. Отвън, на една ръка разстояние и към стотина метра по-надолу шареха дълбинни прожектори и щъкаха малки като глави на топлийки лорита-подводнички: Входен шлюз 10.
... ако се пресегнех и мърджнех базата и камерите, можех да проследя трафика...
... едното, естествено, не съответстваше на другото – сенчест бизнес...
... но ако шлайфнех леда и ръчнех тук-там по търсачките...
... щях да видя в ъгълчетата на полезрението си предупредителните червени сигнали на нечии задействани аларми...
... не ми влиза в работата да есвам безплатно контрабандата на някой. Във всеки случай не и ако някой друг не се изкиха прилично.
... прекъсване...
- Е, разказвай! - настоя Еди. - Не бих повярвал, ако до вчера някой ми кажеше, че Триш Далтън, момичето на Вълшебния стрелец, не само ще се върне, но и ще е слашка!
Не искаше да ме обиди - просто казваше очевидната истина. В крайна сметка татко беше дългогодишен слаш, дрогата го уби, а аз винаги бях изпитвала... е, не панически страх, но поне отвращение от слашката, нищо че съм продавала по канижелите.
- Дълга история е, - казах накрая.
- Струва ми се, че имаш време, - Еди сви рамене. - Е? Изгарям от любопитство!

[Кал]

На мен ми влезе напълно чудесно.

Аз си умирам за диалози, в които половината думи ще ми станат ясни чак като преполовя самата история... но други читатели ще пищят за изясняване, убеден съм.

Може би има едно-две места, в които повтаряш една идея с различни думи. В момента обаче главата ми е твърде замътена да преценя наистина.

После какво станало?

(„Песента на ханджията“, която готвим в момента, ще ти хареса. И за това съм убеден.)

[Radiant Dragon]

Текста е добър като темпо, но малко разпилян/нефокусиран за вкуса ми. (Да, аз съм от онези читатели, дето си падат по обясненията. )

Намирисва ми на кибер-пънк. Така ли е? Ако да, два палеца нагоре!
Ако ли не, в такъв случай съм заинтригуван. И все пак, мирише яко на хипер-техно дистопия. Вкусно!

[Jane Undead]

Това цялата история ли е? Щото аз не разбрах думичките, дето Калин каза, че се изяснявали накрая. Иначе е интересно, наистина е поръзхвърляно, както каза Виктор, а мен ми идва и незавършено.

[Mokidi]

А, не, не е цялата история - началото е.
И да, може да се каже, че е киберпънкария... ако, разбира се, успея да изнеса кибер-частта
Съдейки по извадката дотук, явно стилистично "влиза добре". Мерси!
После... ще видим какво е станало. Тия дни, предполагам, че не мога да си крадвам много време, а и не знам колко ще ми изтрае сърбежът за писане.

[Mokidi]

МАЛКО ПРОДЪЛЖЕНИЙЦЕ, КОЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОПРЕДЕЛЕНО СЕРИОЗНА РЕДАКЦИЯ - ИЗРИНАЛА СЪМ СЕ С ЛОПАТАТА, НО - да прескочим по-безинтересната част. Затуй пък произведох достоверен биомолекулярен конструкт
Бележки над линия: ВР - виртуална реалност; КТ - клевър-технологии
Бележка на бележката под линия: "клевърите" са следващо поколение компютри, навремето мислех да са с биологична компонента, но днес са модерни квантовите компютри, базирани на квантова телепортация и един куп други интересни явления. Ама за това друг път.
--
СРЕБЪРНАТА АКУЛА - продълженийце
Избрах колеж с такава специалност, защото ВР винаги ми е била убежище - бягала съм във в нета откакто съм могла да ходя. Е, човек не може и без талант за такива работи, но по-важното е, че имах страхотно убежище. Особено последните години, като се вържех за конзолата, можех да забравя и баща си, и Стената, и всичко останало...
В началото си мислех, че останалите в групата си мислят, че са нещо повече от мен: аз идвах от Стената, те бяха изкарали целия си живот в Центъра. Вярно е, че парите май нямаха значение за тях, но пък Стената си е стена. После разбрах, че не им пука, важното е къде се гмуркам да рейдвам.
После пък си мислех, че аз знам повече от тях. В КТ беше модерно да слашкаш - също толкова модерно, колкото и да си сложиш блейдове или да ходиш на нагли хакерски рейдове. Е, аз мислех, че знам: баща ми беше слаш, дрогата го уби. Като малка съм продавала по Стената, видяла съм купища отчаяни слашове, познавам дрогите и знам какво правят с хората. После осъзнах, че и съкурсниците ми в колежа го знаят. Просто...
Три са нещата, които те правят добър в КТ-то: машината, която яздиш, с все софтуер и хардуер; връзката, която ползваш... и уетуерът. Човешката част. Да, машината може да ти осигури предимство. Да, приставките, са задължителни – връзката през невралния куплунг е несравнимо по-бърза. И, да, пъргавият софт, който тълкува суб-сигналите и минимизира времето за реакция, е даже по-важен от супер-свръх-невероятната (и обикновено скъпа) конзола, на която върви. Макар че и наносекундата предимство... Връзката е ясна: и-контролерът става само да си ръчкаш тихо в нета и да лъскаш карти. Промишлените скорости... там е истината. А истинската истина е, когато някой от КТ-то набара довоенните канали – просто няма какво да ти се опъне, ако си по-бърз от реакциите на отсрещната страна. Но... ако не ти е ниско органичното време на реакция, нито върхът на кибер-технологиите ще ти го оправи, нито довоенните чудеса. Това е уетуерът: комбинацията от способности и умения, от талант, от наклонности... плюс улеснена проводимост на нервните влакна. Или го имаш, или го нямаш. Ако го имаш и си добър, то мозъкът ти все едно постоянно пука от къси съединения...
... косвени признаци: ярки, живи сънища; силно развито въображение; високо IQ с омнисавантна насоченост; двигателни затруднения, особено в ранна възраст; повишена вероятност за развитие на психически отклонения, включително нарушения в секрецията на адреналин, серотонин и др.; повишена вероятност за развитие на синдроми на двигателна недостатъчност в късна възраст; алцхаймер-подобни състояния и ранни инсулти...
...Невробустърите подобряват проводимостта и я вкарват в ред, но не са всемогъщи. И, о, да, когато си вързан директно с машината и нямаш бавно тяло да управляваш, мисълта ти направо хвърчи. И милимундата от милисекундата по-добро реактивно време е от значение, увеличава се в геометрична прогресия по време на взаимодействието със софта и процесора... И ето тук се прекарва чертата.
Оригиналното название на препарата е безумна химическа формула с десетина думички в нея. Първоначалният довоенен продукт се е използвал за лечение на диабет (мерси на базите данни) и е бил на основата на ензим, инхибитор на алдоз-редуктазата. В последствие, непосредствено преди войната, и-апонците правят дизайнерски конструкт, предназначен за възстановяване на мозъчната проводимост при пациенти с инсулти и увреждания на мозъчната кора. Йероглифната драскулка за промишленото название на продукта се превежда като „Градина на мисълта“ или някаква подобна пущина.
От другата страна на чертата стои регулатор на мю-опиоидната рецепция, комбиниран с MDMA-производен продукт. Пак мерси на базите данни, довоенно комбинацията се е използвала в психиатрията. С добър успех.
Въпреки, че данните по въпроса са доста мътни, привичната прозрачна ампулка с разделени с черта два йероглифа се е появила още преди Тераграв и е намерила широко приложение при военните, особено по време на войната и веднага след нея. После... и-апонците са си отишли, но дрогата с чертата е останала.
... предизвиква: подобряване на сетивността, подобряване на нервната проводимост, повишаване на способностите за концентрация и продължително съсредоточаване; намаляване на реактивното време за обработка на суб-сигнали от сетивната мрежа; повишава проводимостта на централната и периферна нервната система, подобрява координацията и двигателните способности... отрицателни ефекти: предизвиква трайна физическа и психологическа зависимост; бързо се създава толеранс; нарушава химическия баланс в мозъка; при по-високи дози води до нарушения в проводимостта на нервната тъкан и двигателните способности; при дълготрайна употреба води до депресивни състояния, невъзможност за концентрация, увреждания на мозъчната тъкан и др. Сред перзистиращите странични ефекти, които практически не намаляват със създаването на толеранс към дрогата е потискането на апетита и нарушения в обмена на...
... Накрая и аз влязох в кюпа. Трябваха ми към шест месеца да си преодолея притесненията - комплексарче никога не съм била, тия на Стената не оцеляват. Но си въобразявах, че съм по-различна от останалите и това ме спираше. Накрая разбрах, че всъщност сме еднакви - носехме едни и същи дрехи, интересувахме се от едни и същи неща, правехме едно и също... Само дето моите невроускорители, акселератор и блейдове си ги бях сложила на черно, още на дванайсет, а техните бяха отпреди година-две. Моите блейдове бяха вкусили кръв, техните бяха от луксозни марки и за фукария. Освен това хич не си падах а да увъртам нещата и обикновено плямпах каквото мисля. Тъй че те ме нарекоха Сребърната акула и ме приеха с радост в компаниите си.

[Radiant Dragon]

Вървежно е. Ако има още, ще се чете.

Има проблеми по текста, но щом си казала, че ще редактираш, всичко е ок.

[Кал]

Тая част впоследствие бих я пръснал (по моя ОПС механизъм) из остатъка от историята. Някои обяснения може и въобще да не ти потрябват.

Езиковите закачки („пущина“-та, „мерси на базите данни“) донякъде олекотяват четенето... но не достатъчно.

И нататък?

[Mokidi]

Трябват си обясненията, но ще видим кое къде и как ще се слага.
И по-нататък... ще е по-нататък, че няма да съм българче няколко дена.

[Radiant Dragon]

Тая част впоследствие бих я пръснал (по моя ОПС механизъм) из остатъка от историята. Някои обяснения може и въобще да не ти потрябват.

Езиковите закачки („пущина“-та, „мерси на базите данни“) донякъде олекотяват четенето... но не достатъчно.

И нататък?

Тцъ, тцъ, тцъ... Ние двамата явно четем по различни начини.
Аз лично, въпреки че директното обяснение ми идва малко изневиделица, винаги обожавам такива lore парчета, които ми помагат по-добре да вникна в света на действието и колкото са по-сочни, толкова по-добре се потапям в атмосферата. (Но не прекалено обширни. Все пак това е разказ, история, някакъв сюжет, а не енциклопедия. )

[Mokidi]

Тъй-тъй, вярно четете по различни начини. Аз пък съм любител на третия вид - да ги намирам където са необходими, в точните дози, инфо-бележките са ми най-любими. В този смисъл максимално се кефих на "Слепоглед" на Питър Уотс: една излишна дума няма (освен всичките излишни, дето му ги набутах изотзадзе, така да се каже).
Иначе - дали като читател повече ще ме изкефи историята на Триш в сбит вариант или отплесването за the hardware, the broadware and the wetware? Ми май второто, което (май) ми подсказва, че или историята трябва да се подхване по-другояче - твърде вероятно - или че изпадам в краен самокритицизъм в резултат на това, че вече знам как продължава въпросната история. Плюс, че това как Триш хич не се чувства на място сред центърджиите, но само в началото, е абсолютно най-маловажната част от разказа защо, когато изпада в затруднено положение, се скрива у дома, на Стената.
Ще имам някой и друг ден да мисля