choveshkata.net

Wed Feb 27, 2019 10:28 pm Re: Раздумки на редактори Wed Feb 27, 2019 10:28 pm Re: Раздумки на редактори
Преди малко дочетох "Shadow of the Tomb Raider: Path of the apocalypse" и искам да споделя някои впечатления. Чудех се всъщност дали да не е в редакторската работилница, понеже обсъждаме в момента от коя гледна точка да се разказва историята, но тук ми се струва по-удачно.

Първо малко предистория - книгата е замислена (или поне така се твърдеше) да запълни "белите петна" в събитията, които се развиват в третата част от ребуута на играта - Shadow of the Tomb Raider. Нищо подобно... Всъщност се попълваше едно бяло петно в нищожен/незначителен отрязък в началото на играта.
Ужасно съм разочарована! Събития развиващи се в рамките на около 2 часа в един пещерен комплекс разтегнати в цял роман. РАЗТЕГНАТИ! УЖАСНО! МНОГО! Всичко описано с твърде излишни подробности, че стана толкова досадно и отегчително. Избутах до края буквално на инат. Блякс! Имаше около 10 гледни точки. Напълно излишно и разфокусиращо. От страна на "добрите" бяха три (прилично), обаче от другата страна бяха 6-7 (напълно излишно - имаше само един наистина интересен герой, а "шефа" им беше отвъд постен и плосък). И имаше едно безумно дебнене в тая пещера, направо ми се изпилиха нервичките. Цялото това нещо спокойно можеше да се побере в един по-дългичък разказ или новела. Даже най-добре в комикс, както направиха със случващото се между трите игри.

Сравнявам сега и с "Tomb Raider: The Ten Thousand Immortals" на Дан Абът (spin-off на събитията след TR 2013), която четох наскоро. Ееее, там си се изкефих на макс! Историята се разказваше само от гледната точка на Лара, ритъма беше идеален за екшън, готина фабула с различни места и разнообразни случки, интересни антагонисти. Муцка от всякъде! Само на едно място едно преследване с коли леко ми досади, ама мен по принцип са ми досадни такива неща, така че повредата силно вероятно да е била в моя телевизор.

Измрънках, похвалих, отивам да приспивам децата! :)

Sun Mar 10, 2019 9:47 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 10, 2019 9:47 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Хех! Дес, и при мен няма много коментари.
Определено има дисбаланс между диалога и описанията. В същото време диалога е някак си доста описателен/увлекателен и дърпа добре действието. Реално има действия - Григор се появява и изчезва внезапно няколко пъти, хаха. Проблема идва когато "цъфнат" описанията-чаршафи на самата лаборатория и разни другости и това чупи ритъма.
Зависи как върви останалата част от историята, но ако трябва да се огранича до само този откъс, бих скъсила значително описанията и да вкарам повече динамика без да пипам особено много самия диалог бутайки нещо в него.
НО предполагам, че това е нещо като представянето на Лазар и Григор и разбира се сетинга, та има нужда от разчупване, раздвижване и балансиране.

Timing: упражнението ми отне около час.

Mon Jun 10, 2019 11:49 am Re: Културни събития Mon Jun 10, 2019 11:49 am Re: Културни събития
https://www.facebook.com/events/306383963644098/

В четвъртък, от 19:30, в дома на Архитекта, на ул. Кракра, отново хорът в който участвам има концерт. Добре дошли сте

Tue Feb 01, 2022 12:01 am Re: За Филмите и Хората... Tue Feb 01, 2022 12:01 am Re: За Филмите и Хората...
- По препоръка на Наско почнах да гледам Lucifer .

В момента съм на 15-ата минута от първи епизод. And I already know we are a match made in Heaven. Or Hell. What's the difference? :twisted:

Тук ще събирам creme de la creme:

- сезон 1, епизод 2 : сцената от 16:05 до 18:01 :lol:

- сезон 1, епизод 6: нещо по-възпитателно – сцената от 3:15 до 5:36
... която има и продължение: от 19:26 нататък

- сезон 1, епизод 10: Чудили ли сте се как да решите всичките си семейни проблеми наведнъж? Гледайте и се учете: почва в 28:03

- сезон 2, епизод 8 : watch a forensics expert show it all (23:00)

- сезон 3, епизод 13 : за К-попа... и всичко корейско (13:48)

- сезон 3, епизод 15: the transformative power of YA novels (20:21)

- сезон 3, епизод 19: this is a show for the broken-hearted

- сезон 3, епизод 25: специален поздрав за Вик (12:44 – и доста нататък)

- сезон 3, епизод 26: бая смешен, ако сте изгледали останалите дотук – но дори да не сте, финалът stands on its own like a brilliant example of fridge horror

- сезон 4, епизод 4 : the supernatural support team (11:04)

- сезон 4, епизод 6: this is a show for the parched and pent up

- сезон 4, епизод 8: как да бъдем лоши съпрузи (21:20)

- сезон 5, епизод 4 : ноарът трябва да е черно-бял

- сезон 5, епизод 7: какво значи да бъдем заедно

- сезон 5, епизод 9: parents and empowerment

- сезон 5, епизод 10: "Another One Bites The Dust," in God's rendition (5:00); Chloe meets Dad (10:00)... ah just watch it all

- сезон 5, епизод 13: love, so many kinds of

- сезон 6, епизод 3 : it's a cartoon! (12:59) + can you hate someone that you understand?

- сезон 6, епизод 7: Adam and Eve and ... the bird (06:06)

- сезон 6, епизод 8: Lucifer: The Book (10:18) ... ah, this whole episode is a romp

Финалът мечтата на визионера/общественика ли е?

Fri Sep 16, 2011 3:44 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Sep 16, 2011 3:44 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
– Ако ме убиеш, убиваш себе си.

Старейшините, замръзнали на околните маси, допусна той, може би щяха да изтълкуват тези думи като заплаха за възмездие. Ала Данло не вложи такъв смисъл в тях. Надяваше се единствено да предаде на Янег истината на ахимса, която гласи, че всички същества са свързани едно с друго по най-съкровения начин и затова е невъзможно да нараниш друг, без да нараниш себе си.

И тъй той даде тази истина на Янег. Задържа страховития му поглед и щедро го дари с всичката си сила, състраданието си, дивата си обич към живота. Това бе неговият окотлолт и той стреля с него в очите на Янег с цялата сила на душата си. Наблюдаваше как изстрелът улучва. Ужасната омраза, замръзнала в чертите на мъжа, започна да се топи като ледена скулптура под лъчите на топло слънце. Янег облиза устните си, изкашля се и сведе поглед към оръжието в ръката си, сякаш не можеше да разбере кой го е сложил там. Данло избра този миг да извади шакухачито от джоба на робата си. Той поднесе бамбуковата флейта към устните си и засвири мелодия, изпълнена със страдание и тъга – но и пълна с надежда, по начинa, по който тези мрачни емоции се преобразяват и в крайна сметка раждат чистата радост. Свиреше ли свиреше, и нотите се стрелваха от флейтата му като хиляда тлолта, стрелички звук, които попадаха в ушите на Янег и на Хара Иви ен ли Еде, и на поразените Старейшини навсякъде около тях. Онова, което се случи после, бе едновременно удивително и трагично. Лицето на Янег най-сетне се освободи от страха и той започна да се усмихва, мрачно и с изтерзано самоосъзнаване. Ръката му се отпусна и се прибра до тялото му. Върхът на окотлолта се наведе надолу.

– Съжалявам – рече той. Изглеждаше, че говори на себе си, навярно на Бертрам Яспари, Хара Иви ен ли Еде и всичките хиляда Старши архитекта от Коивуниемина. – Съжалявам – не мога да го убия.

[quote="В „Счупеният бог" („Падналите богове") Дейвид Зиндел"]В срещите с учениците си Стария отец често ги предупреждаваше за онова, което разглеждаше като фундаментална философска грешка на човека: възприемането на света като разграничен на индивидуални и отделни неща. На всичките си равнища, казваше той, от фотоните до философските фантазии и съзнанието на живите организми, действителността е течна и се лее навсякъде като огромна блестяща река. Глупаво и безплодно е да я разделяш на части и да я ограничаваш в категории, създадени от ума — това е все едно да се опитваш да уловиш лъч светлина в тъмна дървена кутия. Тази склонност за категоризиране е истинското падение на човека (...) безкрайното става крайно, доброто се противопоставя на злото, мислите закостеняват във вярвания, радостите и откритията се превръщат в ужасна убеденост, човек се отчуждава от онова, което възприема като други начини и други неща, и накрая разделя самия себе, тялото срещу душата. Според фравашите неразбирането на реалния свят е източник на всички страдания. То обвързва човешките същества с илюзията и ги кара да се вкопчват в живота не такъв, какъвто е, а какъвто им се иска да бъде. Тъй като винаги търсят смисъла, винаги се стремят да направят живота си безопасен и уютен, човешките същества не живеят истински.[/quote]

Mon Mar 04, 2013 9:47 pm Re: Тема за коректори Mon Mar 04, 2013 9:47 pm Re: Тема за коректори
Част 3: Запетая в сложното изречение

В речника на БАН има грешка/противоречие в пример към правило 86., стр. 79:
Да се влиза в сградата след 22.00 ч. е възможно само с пропуск.
Според правило 88.9. преди „е възможно“ трябва да има запетая. Според мен – не. И дотам ще стигнем. ;)

Интересни изводи от примерите към правило 86.:

– „При положение че“, „при условие че“ и „освен когато“ са сложни съюзи, тоест запетайката се изписва само преди тях.

:( За съжаление, никъде в речника не откривам списък на сложните съюзи.

:?: Няма правило за изписването на „ето(,) че“. :!: По типографски съображения препоръчвам да се пише без запетая.
:?: Няма правило и за „добре/лошо/жалко/еди-какво си(,) че“. :!: Тук приемам, че са равносилни на конструкцията „добре е/беше/стана, че“, затова препоръчвам да се пишат със запетая.
:?: Няма правило и за „нищо(,) че“. :!: Тук и аз се обърках вече – на какво е равносилно това? „Няма нищо, че“? Или си е самостоятелно? Пишете го без запетая сега, пък ще му мислим...

:!: Казусът „ взе(,) че/та “:
Не е споменат в речника.
Вътрешното ни правило е да не пишем запетая.
Обосновката: „взе че се хвърли“ по смисъл е равностойно на „се хвърли“. „Взе че“ изпълнява ролята на натъртване – на граматическо ниво то няма никаква функция. Аналогичната му повелителна форма е „Вземи/Иди се хвърли“ – от „Вземи/Иди да се хвърлиш“ – което също няма запетая.

Приятели са, които винаги ще ти протегнат ръка.
–> Въпреки изпуснатата част (например „хората“), запетайката се запазва.

Смущение от пример към правило 87.:
„Винаги, когато е спокоен, човек мисли по-трезво.
:?: Излиза, че „винаги“ не е в списъка от уточняващи думи или изрази, за които важи правило 90. (вижте надолу).
:!: Аз лично това не го вярвам. И затова ви предлагам да изпишете горното изречение „Винаги когато е спокоен, човек мисли по-трезво“.

88.2. Когато да -изречение е разположено между частите на друго просто изречение, краят на да -изречението се отделя със запетая.
Коректорите са склонни да се концентрират върху подробности, и понякога не успяват да мислят по-широко.
Или да мислят въобще. :twisted:

:!: Проблемното правило 88.9. Когато да -изречение се намира пред пояснявано от него изречение, двете изречения се отделят със запетая.

Лично аз нямам проблем, когато подчиненото да -изречение е допълнително ( = отговаря на въпроса „какво?“ спрямо сказуемото в поясняваното изречение). Такива са двата примера в речника:
Да те обичам, аз копнея. (Какво копнея? Да те обичам.)
Да сте много щастливи, ви желаем! (Какво ви желаем?)

Проблемът ми е с подчинени сказуемни изречения: такива, дето отговарят на въпроси „кой, какъв?“ спрямо сказуемото в поясняваното изречение. Например:

Да те обичам е най-простичкият избор на света. (Какъв е изборът?)
Да сте много щастливи е естествено, щом се обичате. (Кое е естествено, щом се обичате?)

Към момента вътрешното ни правило в такива случаи е да не слагаме запетая след да -изречението. Точно в момента тече обсъждане между коректорите ни – ако то ме накара да размисля, ще отбележа промяната тук.

89.2. Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между частите на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му.
Чудя се докога ще издребняваме, и се опитвам да се съсредоточа върху по-смислени въпроси.

90. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза или съюзната дума, въвеждащи второто изречение, стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз ( даже, дори, дълго, едва, единствено, именно, много, малко, особено, поне, само, тъкмо, чак, твърде дълго, твърде скоро и под.)
Споменавам го само понеже нейде в дълбокото още ми досмъдява.
Споделям го с вас не защото всичките сте коректори, а защото сте ми другари.

:?: Ще ми се да видя примери, в които „твърде дълго“ и „твърде скоро“ се съчетават със съюз.

91.2. Пише се запетая между две прости изречения, ако началото на второто изречение започва с и и първото просто изречение пояснява второто.
Докато се успокоя, и ме прегърнаха.

92. Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено с относително местоимение и пояснява сказуемото от първото просто изречение.
Било каквото било.
Поздрав за Еви: Посочете който искате човек тук! (Едно към едно от речника.)
Ще грабна каквото ми падне, и ще удрям където сваря!
Ще млатя когото си искам – нали тъй, имото?
А вие бягайте колкото сили имате...

93. Не се пише запетая между два съюза, които следват непосредствено един след друг и въвеждат различни прости изречения, при условие че първият съюз е неударен и едносричен.
И ако накрая някой е оцелял, лично ще му подам ръка.
Не за да му я стисна, а за да му помогна да се изправи.
И после да го халосам с ей тая бухалка – да не си мисли, че ако се е измъкнал веднъж, ще му провърви и втория път...

93.1. Ако първият от двата съюза е многосричен, съюзите се разделят със запетая.
Защото, ако оцелелите тръгнат и да се хвалят, що за авторитет ще поддържам?
Не, по-добре бягайте бързо сега – въпреки че, ако сте ми от най-свидните, поне няма да ви изпраскам в главата...

:idea: Тия „асиметрии“ в правилата на практика идват от печатарския процес. Печатарите, по една или друга причина<ЛИНК>, никак не са обичали струпвания от запетайки. И са си извоювали от граматиците запетайките да отпадат в такива случаи. А вие сега страдайте, зубрете ги тез правила... :twisted:

94. Не се пише запетая между неударен едносричен съюз у разположена непосредствено след него обособена част.
= правило 80.3.

94.1. Многосричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част се отделят със запетая.
... Има си хас.

95. Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположен непосредствено след него вметнат израз, който изисква отделяне със запетая.
= правило 81.1.1.

95.1. Със запетая се отделят многосричен съюз и разположен непосредствено пред него вметнат израз, който изисква отделяне със запетая.
... Нещо друго ли чакахте?

Wed Apr 10, 2013 9:48 am Re: Песента на ханджията Wed Apr 10, 2013 9:48 am Re: Песента на ханджията
Виж ти, виж ти... (И ти виж. )

Авторското ателие на „Моята библиотека“ – пред пуск

(И мое питане за кампанията за „Песента на ханджията“.)

Wed Jan 16, 2019 2:14 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Jan 16, 2019 2:14 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Привет-мривет, ето ме и мен. :)

Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Главно защото работя като редактор от няколко години, което изглежда като идеалната работа в този етап от живота ми (особено в колектива, в който съм), но теоретичната ми подготовка е незначителна и незадоволителна. Има много накъде да надграждам в знанията и уменията си, а ползите ще са двойни, и за работата, и за личното ми творчество. По-добра възможност да се уча от по-опитни хора и да общувам с колеги по перо и червена химикалка ;) едва ли ще имам скоро и в замяна ще се радвам, ако мога да допринеса за бъдещата дейност на ЧоБи в областта, в която най-много се чувствам в свои води (работата с текстове). Освен това досега съм редактирала почти само преводни текстове и не съм имала възможност да работя директно с автор, което също ми се струва важно и характероградящо. :)

От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Артър Кларк е първото име, което споменавам винаги, въпреки че не е първият фантаст, с когото съм се срещала; "Градът и звездите" е Библията ми, книга, която горе-долу знам наизуст и с все същото удоволствие препрочитам средно по веднъж на година - година и половина (и препоръчвам като първо четиво на хора, които питат с какво да започнат да четат фантастика). "Невромантик" на Уилям Гибсън е първата книга в "зрелия" ми живот (първи прочит преди 5-6 години), която затворих накрая с горящ мозък и мисълта: "Е**си, никога няма да мога да пиша така!". И изобщо, писателският непукизъм на Гибсън да те хвърли в реалност, пълна с всякакви щуротии без обяснения, ми е едната дрога. Стивън Кинг и Нийл Геймън са любимите ми Майстори-разказвачи, въпреки че на Геймън още съм чела много малко книги. Робърт Сойер е писател, с когото случайно-съдбовно се запознах на 11-годишна възраст и доста съжалявам, че не е станал известен тук, много уважавам хуманизма във фантастиката му и мащаба на идеите. Още не познавам достатъчно добре творчеството на Урсула Легуин и Роджър Зелазни, но винаги ги споменавам като авторите на любимите ми фентъзита - цикъла за Землемория и "Лудият жезъл".

Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Да, проза - преди повече къси разкази, но от няколко години не съм дописала нито един, с изключение на 2-3 предизвикателства на момента по време на сбирки с други пишещи хора. Сега (да се чете "поне от пет години, всъщност може би от около осем" :D) главното ми предизвикателство е да завърша най-накрая някой от всичките си започнати романи, та после да се отприщи един поток от завършени проекти, по един на година поне...
Първите ми писателски опити са от 8-9-годишна възраст, а повярвах, че всъщност това искам да правя с живота си горе-долу преди десетина години.
В поезията съм безнадеждна, изобщо не ми идват рими и ритми, а и не обичам много-много да я чета, но от време на време приемам препоръки. В интерес на абсолютната достоверност, имам една папка между другите писания, озаглавена "Псевдопоезия", в която се кътат десетина не-много-трезви опита за стихоплетстване, събрали се в последните десетина години, но от нея едва ли ще излезе нещо четивно скоро. :D

Mon Apr 29, 2019 5:13 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Mon Apr 29, 2019 5:13 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Плана ми не се получи баш както ми се искаше. На теория трябваше да ми върви лесно и леко, все пак съм разписала плана подробно, разбила съм го по сцени, имам написано доста... и вместо днес да пиша финалните неща, още се балтавя на шеста глава. :D
Едно от нещата, което открих, че ме бави, е че се опитвам да редактирам докато пиша. Поспрях се и потръгна, но се появиха други препятствия, които все още не съм идентифицирала. Няма да се оплаквам с лични проблеми и да ги обвинявам тях, че се мотая с писането. Макар че, кой знае... може и те да са виновни, доста ме изтощават емоционално.

Но пък това по-бавно напредване ми дава възможност да се поразмисля за доста неща, над които не бях мислила. Идват ми подробности, които правят историята по-пълнокръвна и съм доволна... сега остава най-важното - все пак да ги напиша. :mrgreen:

Mon Oct 21, 2013 5:27 pm Re: Не-културни събития :) Mon Oct 21, 2013 5:27 pm Re: Не-културни събития :)
Зелена олимпиада

В Зелената олимпиада могат да участват ученици от 1. до 12. клас от цялата страна . Всеки желаещ трябва да се регистрира в сайта, като посочи трите си имена, телефон, клас, училище и град. Един участник може да решава теста само веднъж.

Тестовете са в три възрастови групи – за начален, среден и горен курс. След регистрацията, при стартиране на теста участникът получава подходящия за посочената от него възраст тест.

Във всяка група девет от въпросите са затворени – трябва да се посочи един от дадените отговори. Десетият въпрос е отворен. Чрез него се проверява умението на участниците да развиват свои тези на екологична тематика. Десетият въпрос има решаващо значение за крайното класиране.

Верните отговори се оценяват в проценти. Всеки участник получава на мейла си своя резултат. За всеки грешен отговор се отнемат 10%. В стоте процента правилни отговори е включен и десетият въпрос. Пример: Ако получите 80% като резултат, Вие имате 2 грешни отговора. Ако отговорите само на десетия въпрос, ще получите само 10%.

В журито са включени експерти по опазване на околната среда, представители на МОСВ, природозащитници и учители.

Отговорите ще бъдат публикувани в сайта при закриването на олимпиадата. Тя започва на 03.10.2013 г. и завършва на 03.12.2013 г.

Във всяка възрастова група ще се излъчат по трима победители – за първо, второ и трето място. Наградите за първите места в трите категории са смартфон, таблет и iPod®.

Fri Nov 22, 2019 12:38 am Re: За Филмите и Хората... Fri Nov 22, 2019 12:38 am Re: За Филмите и Хората...
Лелееее... Ле-ле!!!

Току-що приключихме с филма Swiss Army Man (2016) / "Мъртвецът, най-добрият ми приятел" и... съм много силно впечатлен. През ума ми не беше минавало, че филм с основни герои "корабокрушенец" и труп, в който сред основните действия са пърдене и плюене на вода, а в говора присъства много думата "лайна" може да се засягат толкова прости на пръв поглед, но и толкова интересни, дълбоки теми като тази за щастието, дома, семейството и приятелите, смелостта и, и, и, и... да бъде лек, забавен и интересен за гледане, някак... да стои естествено всичко това.

С три ръце ви го препоръчвам! :)

Леко ми напомни за The Lobster (2015) / Омарът, но основно с това, че го движи някаква невероятно щура и необичайна за мен идея. :)

Wed Mar 16, 2022 10:07 pm Re: Културни събития Wed Mar 16, 2022 10:07 pm Re: Културни събития
Заповядай на благотворителeн книжен базар тази неделя, 20 март от 11:00 до 17:00 часа в Централното фоайе на Ректората на СУ (вход откъм стълбите на бул. Васил Левски). Всички приходи от продадените книги ще бъдат дарени на БЧК в помощ на пострадалите в Украйна .
Благотворителният базар се осъществява благодарение на група доброволци и Студентски съвет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Как да участвам?
1. Донеси своите книги, които си търсят нова библиотека и ги дари на входа при нашите доброволци – те ще се погрижат да ги изложат на видно място. Приемаме книги през целия ден.
Ще бъдем признателни, ако дариш книги в много добро състояние, по-съвременни и издавани последните 10-15 години !
Може да донесеш книги на български и английски – приемаме проза, поезия, детски книжки, специализирана литература, албуми и селектирани списания .
2. Разгледай изложените заглавия и избери това, на което искаш да дадеш втори живот.
Всички книги, списания и албуми ще се продават на цени от 5 или 10 лева.
3. Дари сумата в нашите запечатани урни - винаги можеш да дадеш повече, защото каузата е от значение!
Как да помогна?
1. Сподели събитието [...] на твоя личен уебсайт или форум!
2. Донеси поне една книга! Колкото повече - толкова по-добре! Ще приемаме твоите книги от 10 ч. сутринта, а официално ще отворим вратите на базара в 11 ч.
3. Помогни за каузата, като си купиш една или повече книги – така помагаш на нуждаещите се в Украйна и даваш нов живот на дарените книги.
Очакваме те!
*Книгите, които няма да бъдат продадени, ще бъдат дарени на библиотеки и читалища в страната.

Fri Oct 17, 2014 11:01 pm Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Fri Oct 17, 2014 11:01 pm Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
Привет там!

Заповядайте някакъв информационен пост за отминалата първа среща и какво „решихме“ за по-нататък…

- Срещите на клуба вече ще са в четвъртък от 19-19:15 (засега ще се събираме в зала 100). Ако конкретно някоя не можем да случим тогава или ще има и допълнително гледане на филми/ходене на планина/нещо, ще обявяваме в блога (с линкове във facebook и google) най-късно предишния вторник.
- Клубът започна с идеята да е за студенти първо от факултета, после от СУ, но няма да гоним не-студенти, на които им се присъства. Дори това много би обогатило, както мрежата за обмен на книги в клуба, така и възможностите да се случват интересни дискусии по разни теми. Та, да, заповядайте, ако ви се идва!
- Голямата изненада на първата среща на sci-fi клуба – книгите, които Атанас Славов ни подари по случай начинанието (на които Св направи чудесно описание тук, заедно с на досегашните книги в клубната библиотека). Много готин подарък беше и благодарим за което! :)) ...
Google групата – https://groups.google.com/forum/#!forum/scifmi

Facebook групата – https://www.facebook.com/groups/434780146659226/

Списъкът с книги, които хора от клуба имаме и даваме за четене – https://drive.google.com/folderview?id=0B_gRNaRj-NjAN3pibl9ZbkU0c3M&usp=sharing

и както Ани писа, в СУ има... face control. Но вече не е така върло.
Отивате при ФМИ (ул. Джеймс Баучер надясно от Семинарията - вървите, вървите, вървите, вървите... вървите...), гледате приветливо и бодро влизате вътре. Ако не сте студент на СУ (или изобщо) и някой тръгне и ви спре за студентски документ, с най-мили очички и усмивчица поздравете и убедено заявете, че отивате на среща на Клуба по фентъзи и фантастика в зала 100 (компютърния им клуб). Ако случайно ви се троснат, ПОМОЛЕТЕ да ви придружат до клуба и като се появите там, помолете някой да потвърди, че клубът е отворен за "чужди лица".

Ако откажат да ви придружат до клуба, викайте за помощ - зала 100 е наляво по коридора и по 1-2 стълбички надолу пак наляво - може и да бъдете чути.
Ако викането не помага, бързо се затичайте към клуба, влетете вътре и се скрийте.
Ако са ви препречили пътя в самото начало, бийте се смело. И викайте.
Ако искат да знаят при кого точно отивате, кажете, че не помните имена.

Първия път като бях, никой не ни спря, по-късно чичкото отзивчиво ме упъти към смущаващите тоалетни.

'Ма то едни рецидивистки с behind the corner - вътре едни лабиринти... и не се затварят и заключват като хората...
Тоалетните били в двата края на коридора.

Хубаво е на тръгване ако пазачът се и ви вижда, да му кажете Довиждане.

Не вярвах, но вече съжалявам, че пропуснах втората среща . Така че ще гледам да наминавам за приятната компания и знания въпреки че разни други събития може да ми се объркват.

Sat Jul 25, 2020 9:40 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Jul 25, 2020 9:40 pm Re: Любимите компютърни игри
Ся, наистина би трябвало в момента да правя други неща... * кашлюк, кашлюк * обаче все пак така минаха 47 минути от живота ми:

The Actual Top 10 Games of 2017

С нов ъплоуд от Shammy. И не се заблуждавайте от заглавието - датата на ъплоуд е 29 юни 2020-а.

Кой знае защо, напоследък нещо все не съм съгласен - в различни степени - с ютубърите, които следя. Дали на тема семантика, дали заради divergent worldviews, дали защото отвлявено забелязвам дупки в техния житейски опит, дали просто защото огромната маса са забили в ежедневието американци... Или пък като ги опознавам по-добре (чрез творчеството им), аурата им на мистично съвършенство се разпада и забелязвам истинските личности сред отломките на рухналият публичен колос.

Както и да е. Ако искате саркастична коментаристика с известна доза мета есеистичност върху вечната тема "игрите като форма на изкуство", дайте скив. Специално Кал може би ще намери нещо, което да привлече вниманието му - а може би не.

Забавното е, че говорим за топ 10 на заглавия от 2017-а, а нито дума за игри като Torment: Tides of Numenera, или Divinity: Original Sin II, които обраха сума ти награди (и сам смятам, че не са лоши високопрофилни заглавия), обаче са включени разни triple-A artsy-fartsy проекти като Hellblade: Senua's Sacrifice и NieR: Automata. Мда, Shammy определено е с префърцунен вкус, вече съм убеден в това. :roll:

Tue Dec 23, 2014 10:12 pm Re: Ех, магесническа му работа Tue Dec 23, 2014 10:12 pm Re: Ех, магесническа му работа
Още един запис в блога, посветен на "Ех, магесническа му работа".

Четвърти откъси

Fri Jan 09, 2015 12:29 pm Re: Ех, магесническа му работа Fri Jan 09, 2015 12:29 pm Re: Ех, магесническа му работа
Отзив от Христо Блажев в Книголандия

Предварително се извинявам, че съм от алчните издатели, оплюти в предговора, пък си позволявам да харесам страшно много книгата и дори ми се иска да съм я издал – но какво да правиш, слабост, и на най-злостните чудовища в редакторска мантия им се случва. „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев е събитие в най-пълния смисъл на думата – първа книга на шеметен талант, който е имал щастието да попадне в добрите ръце на “Човешката библиотека” и необработеният диамант на неговия труд да се шлифова и да блесне. Лесно ще е да метна едно сравнение с Пратчет и да си измия ръцете, но ще е половинчато – Захариев не е подражател, нито бяга като изоглавен далеч от традицията, по-скоро може да се насладим както на шеги с класически фентъзита, така и да забележим оригиналност, която не може да бъде придобита по изкуствен път. Тя или е вродена, като сетиво за изкривено виждане на света, или ако е само наподобена, стои изкуствено като зомби-пръч с епичен копулационен капацитет (герой от книгата, с който едва ли искате да се срещнете).

(...) Все пак, за да не пресолвам манджата, бих се радвал в неминуемото продължение да има някакви по-интересни сюжетни решения, както и да се отстрани това умерено тъпчене на места – тормозът над героите и заприходените им жертви си е налице, но малко повече действие за сметка на сладки приказки не би дошло зле. Но еднозначно мога да кажа, че това е един от най-добрите дебюти, които съм чел, и съм искрено обнадежден, че тепърва ще четем още от Калоян Захариев. И все пак ще се изпъча, че забелязах този автор още като журирах в конкурса на [клуб „Галактики“] – тогава безапелационно класирах на първо място негов разказ с героите от романа, в който ясно прозираше, че е част от нещо по-голямо, но притежаваше и достатъчно самостоятелност.

Sat Jan 24, 2015 1:45 am Re: Културни събития Sat Jan 24, 2015 1:45 am Re: Културни събития
Презентация "ПЪТУВАНЕ ИЗ ДРЕВЕН ИРАН"

Една презентация със забележителните авторски фотографии на Юлиан Ангелов - фотограф, пътешественик, журналист и изследовател.
http://www.mustseebulgaria.com/
Julian Angelov Photography

Всяко пътешествие на Изток е приключение на духа. Пътуването в Иран не е изключение в това отношение. Бродейки из древните столици и съвременните градове на страната, човек се докосва до мъдростта, спокойствието и благородната осанка на една хилядолетна цивилизация, надживяла във времето всякакви възходи и пропадания, оцеляла след нападения на ред чуждоземни агресори и съхранила присъщия си аристократизъм и неповторима култура.

Пътешественикът може да прекара месеци наред, разглеждайки старинни гробници и барелефи, изящни джамии и мюсюлмански светилища, непристъпни планини и мистични пустини в Иран. Но той няма да успее да усети напълно духа на това древно място, ако в сърцето му не попадне и другият Иран – този на неговите гостоприемни хора.

Начало: 19:00 часа
София, улица "Виктор Юго" 5, първата пряка вдясно на Иван Асен II от Орлов мост
Дата: 26. 01. 2015 - Понеделник
Клубна такса: 5 лева
Таксата включва: презентация, прожекция, безплатна напитка и нещо за хапване.

МЕСТАТА СА ОГРАНИЧЕНИ!

МОЛИМ ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА НИ ПРЕДУПРЕДИТЕ ЗА ВАШЕТО ПРИСЪСТВИЕ!

Записването става по следния начин:
- с лично съобщение
- на e-mail: travellersclub.bg (-в-) gmail.com
- телефон: 0882 29 28 77

Sat Feb 07, 2015 12:35 pm Подари ми история Sat Feb 07, 2015 12:35 pm Подари ми история
Приятели :), споделям ви едно съобщение от инициаторите на "Подари ми история":

Обръщение към участниците и подкрепящите инициативата „Подари ми история!”

Скъпи приятели!
Признаваме, преди месец и половина стартирахме инициативата „Подари ми история!” без особено големи очаквания. Днес, след хилядите посещения във Facebook профила й в Time heroes и стотиците писма, придружени с файлове, съдържащи записани от доброволци произведения, сме готови да направим своята равносметка, макар основаваща се върху не особено дълъг отрязък от време.
Да, екипът ни не е голям, съчетаваме работата по приемането, монтирането и каталогизирането на произведенията с други ангажименти, не разполагаме с никакви финанси и с организации зад гърба си. Поемаме тази трудна, проста, човешка инициатива от нас към... вас. Предвид огромния ентусиазъм и изразеното опасение „Подари ми история!” да прекъсне, смятаме едно такова действие от наша страна за напълно недопустимо.
Ние не сме готови да спрем инициативата Подари ми история. Всички участващи в нея доказваме, че всеки може да бъде полезен и прочитът на една история е подарък както за незрящите, така и за самия подаряващ!
Но това не става и не се изгражда за един ден - предстои ни да създадем нов сайт, предназначен изцяло за поместване и ползване на файловете. Отворени сме и си признаваме че не би била никак излишна всякаква помощ, изразяваща се в доброволчески труд и изобщо в даряване на непосредствено необходимото за продължаване на инициативата. Нуждаем се от съдействието на уеб дизайнери за изграждането на сайта и от място за него. Занапред ще търсим желаещи не само да записват, но и да прослушват и монтират аудио творбите. Обмисляме сериозно как да се подобри координацията между екипа и доброволците, тъй като това е най-важното в едно съвместно начинание.
Намеренията ни са да възстановим дейността си в пълния й обем най-късно до 15 февруари. Ще направим всичко по силите си да ги осъществим! Предвид това, естествено, продължаваме да приемаме записи и заявки за такива.
С убедеността, че идеята „Подари ми история!” трябва да просъществува и за напред, тъй като е достатъчно вдъхновяваща, симпатична, въздействаща и в същото време безспорно практична, ще се стремим да я развиваме заедно с Вас, съхранявайки некомерсиалния й, чисто човешки и непосредствен характер.

С уважение и благодарност за досегашната подкрепа:
Екипът на „Подари ми история!”

С оглед на това, че възможността да пращаме записани гласово творения е отворена и занапред, споделям отново питането си дали още някой иска да се включи? Дотук Хриси заяви желание да четем, а със Светлана дори пратихме нейно собствено творение, което сама записа.

Въобще, как ви звучи идеята да четем по роли книги като "Да пробудиш драконче"? (-:

Mon Dec 14, 2020 12:10 am Re: Раздумки на редактори Mon Dec 14, 2020 12:10 am Re: Раздумки на редактори
Отношението към "момче за всичко" спрямо себе си е строго индивидуално. Ако човек по разни фронтове живее спартански (me), не му пречи да се нарече с "момче". А пенкилерът просто е твърде остарял за употребата като човек, не знам каква е възрастта на автора. Но не бих ползвала нещо само защото го има в речник. Бих го ползвала единствено по убеждение/опит, а тоя автор явно действа точно така, независимо че сигурно много малко хора са срещали тая дума за човек :|.

Thu Mar 26, 2015 9:39 pm Re: Труд и творчество Thu Mar 26, 2015 9:39 pm Re: Труд и творчество
Славейкова награда за поезия – 2015

Тема: -
Краен срок: 8 май 2015 г.
Резултати:?
Възраст:-
Вид творба: лирично стихотворение
Изисквания: конкурсът е анонимен; 1 неподписано стихотворение (в 6 екземпляра) се изпраща на адрес: гр. Трявна п. к. 5350, ул. „Ангел Кънчев” 21
Награди: до 1600 лв.
Допълнителна информация: Кольо Дабков, тел. 0677/6 23 85, моб. тел. 0899943157, e-mail: k_dabkov-в-abv.bg
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=21054&sid=7


Конкурс за разказ по Тери Пратчет "Истории от някога"

Тема: СМЪРТ на гости“
Краен срок: 10 април 2015 г.
Резултати: ? ; четенето ще се проведе на 15 април, от 19:30 часа в столичния клуб MOOD
Възраст:-
Вид творба: разказ
Изисквания: изпраща се на имейл: istoriiot-в-gmail.com
Награди: четене пред публика на избраните разкази
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=21047&sid=7
http://www.facebook.com/istoriiotnyakoga



Ученически:

Национален литературен конкурс „Път към безкрая"

Тема: „Път към безкрая"
Краен срок: 15 април 2015 г.
Резултати:
Възраст: ученици от VIII до XII клас
Вид творба: есе или стихотворение
Изисквания: непубликувани произведения, формат А 4, шрифт Times New Roman 12, се изпращат по пощата или на имейл: pgrnee.burgas6-в-gmail.com
Награди: плакет, грамоти, предметни награди
Повече: http://perspektivi.info/component/content/article/3060-12-03-2015


Ученически конкурс – есе 2015 “Химия, Материали, Металургия”

Теми: Химията приятел и/или враг на околната среда (по избор); Наносветът на материалите; Цветовете в металургията
Краен срок: 8 май 2015 г.
Резултати: 18 май 2015 г.
Възраст: ученици от гимназиален курс
Вид творба: есе
Изисквания: Обемът на есето трябва да бъде до 3 страници. Регистрацията за участие става с попълване на регистрационен формуляр.
Награди: сертификати, предметни награди
Повече: http://souphd.info/web/wp-content/uploads/2015/03/konkurs-ese.pdf


ХVII Национален конкурс „Космосът - настояще и бъдеще на човечеството"

Тема: „Космосът - настояще и бъдеще на човечеството"
Краен срок: 26 май 2015 г.
Резултати: ?
Възраст: от 8 до 18 г.
Вид творба: идейни проекти, модели/макети, графични произведения, летаратурни творби, рисунки
Изисквания: предложенията се изпращат на адрес: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий" № 1, Фондация „ЕВРИКА"
Награди: до 100лв., диплом и предметни награди
Повече: http://souphd.info/web/wp-content/uploads/2015/03/Kosmos_reglament-2015.doc

Fri Apr 10, 2015 12:11 pm Re: Културни събития Fri Apr 10, 2015 12:11 pm Re: Културни събития
От пощата на ЧБ:
Столична библиотека
Сдружение „Нова палитра“ ( http://www.palitrabg.net )
Национален литературен музей

ви канят ня тържественото откриване на
Х ЮБИЛЕЙНА ПРОЛЕТНА ЛЕКТОРИЯ
„UNITAS TEMPORUM“
(„ЕДИНСТВО НА ВРЕМЕНАТА“)

и отбелязване на
СВЕТОВНИЯ ДЕН НА КУЛТУРАТА

с презентация на
Милена Катошева
(уредник в НЛМ, докторант в СУ „Св. Климент Охридски“)
на тема
"Пактът Рьорих, Хагската конвенция и защитата на културните ценности"

15 април (сряда), 18:00
Столична библиотека, ет. 3
Вход свободен

https://www.facebook.com/events/459210134233911/

Tue Mar 01, 2022 9:57 am Re: Развитие на Човешката библиотека Tue Mar 01, 2022 9:57 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Честит ни март!

Ако някога по време на „отпуската“ ми ви долипсвам, заредете се с впечатленията ми за ЧоБи в записа от горния семинар:

https://bepf-bg.org/resources/webinar-d ... management

Някои от тях са дори положителни.

Sat Jul 18, 2015 9:58 am Re: Добрите образци Sat Jul 18, 2015 9:58 am Re: Добрите образци
Как да се будалкате със себе си и с попрището си:

[quote="In "A Way of Thinking," Theodore Sturgeon"]We walked out of there, and for the first time I felt the mood of a night without feeling that an author was ramming it down my throat for story purposes. I looked at the clean-swept, star-reaching cubism of the Radio City area and its living snakes of neon, and I suddenly thought of an Evelyn Smith story the general idea of which was “After they found out the atom bomb was magic, the rest of the magicians who enchanted refrigerators and washing machines and the telephone system came out into the open.” I felt a breath of wind and wondered what it was that had breathed. I heard the snoring of the city and for an awesome second felt it would roll over, open its eyes, and … speak .[/quote]

Wed Feb 09, 2022 4:10 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Feb 09, 2022 4:10 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отдавна не бях имал желание да запратя книга към стената.


Arya squatted on a moss-eaten log and wrapped her arms around her knees without looking at him. “There are things you must know before we reach Ceris and Ellesméra so that you do not shame yourself or me through your ignorance.”
“Such as?” He crouched opposite her, curious.
Arya hesitated. “During my years as Islanzadí’s ambassador, it was my observation that humans and dwarves are quite similar. You share many of the same beliefs and passions. More than one human has lived comfortably among the dwarves because he or she can understand their culture, as they understand yours. You both love, lust, hate, fight, and create in much the same manner. Your friendship with Orik and your acceptance into Dûrgrimst Ingeitum are examples of this.” Eragon nodded, although their differences seemed greater to him than that. “Elves, though, are not like other races.”
“You speak as though you weren’t one,” he said, echoing her words from Farthen Dûr.
“I have lived with the Varden for enough years to become accustomed to their traditions,” replied Arya in a brittle tone.
“Ah … So then do you mean to say that elves don’t have the same emotions as dwarves and humans? I find that hard to believe. All living things have the same basic needs and desires.”
“That is not what I mean to say!” Eragon recoiled, then frowned and studied her. It was unusual for her to be so brusque. Arya closed her eyes and placed her fingers on her temples, taking a long breath. “Because elves live for so many years, we consider courtesy to be the highest social virtue. You cannot afford to give offense when a grudge can be held for decades or centuries. Courtesy is the only way to prevent such hostility from accumulating. It doesn’t always succeed, but we adhere to our rituals rigorously, for they protect us from extremes. Nor are elves fecund, so it is vital that we avoid conflict among ourselves. If we shared the same rate of crime as you or the dwarves, we would soon be extinct.
“There is a proper way to greet the sentinels in Ceris, certain patterns and forms that you must observe when presented to Queen Islanzadí, and a hundred different manners in which to greet those around you, if it’s not better to just remain quiet.”
“With all your customs,” Eragon risked saying, “it seems as though you’ve only made it easier to offend people.”
A smile flickered across her lips. “Perhaps. You know as well as I that you will be judged by the highest standards. If you make a mistake, the elves will think you did it on purpose. And only harm will come if they discover that it was born of ignorance. Far better to be thought rude and capable than rude and incapable, else you risk being manipulated like The Serpent in a match of Runes. Our politics move in cycles that are both subtle and lengthy. What you see or hear of an elf one day may only be a slight move in a strategy that reaches back millennia, and may have no bearing on how that elf will behave tomorrow. It is a game that we all play but few control, a game that you are about to enter.
“Now perhaps you realize why I say elves are not like other races. The dwarves are also long-lived, yet they are more prolific than us and do not share our restraint or our taste for intrigue. And humans …” She let her voice fade into a tactful silence.
“Humans,” said Eragon, “do the best they can with what they are given.”
“Even so.”
“Why don’t you tell Orik all this as well? He’ll be staying in Ellesméra, same as me.”
An edge crept into Arya’s voice. “He is already somewhat familiar with our etiquette. However, as a Rider, you would do well to appear better educated than he.”
Eragon accepted her rebuke without protest. “What must I learn?”
So Arya began to tutor him and, through him, Saphira in the niceties of elven society. First she explained that when one elf meets another, they stop and touch their first two fingers to their lips to indicate that “we shall not distort the truth during our conversation.” This is followed by the phrase “Atra esterní ono thelduin” to which one replies “Atra du evarínya ono varda.”
“And,” said Arya, “if you are being especially formal, a third response is made: ‘Un atra mor’ranr lífa unin hjarta onr,’ which means, ‘And may peace live in your heart.’ These lines were adopted from a blessing that was made by a dragon when our pact with them was finalized. It goes:

Atra esterní ono thelduin,
Mor’ranr lífa unin hjarta onr,
Un du evarínya ono varda.

“Or: ‘May good fortune rule over you, peace live in your heart, and the stars watch over you.’ ”
“How do you know who is supposed to speak first?”
“If you greet someone with greater status than yourself or if you wish to honor a subordinate, then speak first. If you greet someone with less status than yourself, speak last. But if you are uncertain of your position, give your counterpart a chance to speak, and if they are silent, speak first. Such is the rule.”
Does it apply to me as well? asked Saphira.
Arya plucked a dry leaf from the ground and crumpled it between her fingers. Behind her, the camp faded into shadow as the dwarves banked the fire, dampening the flames with a layer of dirt so that the coals and embers would survive until morning. “As a dragon, none are higher than you in our culture. Not even the queen would claim authority over you. You may do and say as you wish. We do not expect dragons to be bound by our laws.”


С две думи: двоен стандарт .

Не ми пука автора на колко години е бил, като го е писал. Go fuck yourself, Paolini. :evil:
А Ерагон е безгръбначник, задето не се решава да каже на тая флоьрца къде може да си завре уроците по елфическа "етикеция".

А ето prime evidence, че отношенията между Ерагон и Сапфира могат да бъдат доста adversarial:

“When we are in Du Weldenvarden,” she informed him, “I expect that you will not speak to me in such a familiar way, unless you wish to cause affront.” She stalked away.
Run after her! exclaimed Saphira.
What?
We can’t afford to have her angry with you. Go apologize .
His pride rebelled. No! It’s her fault, not mine.
Go apologize, Eragon, or I’ll fill your tent with carrion. It was no idle threat.
How?
Saphira thought for a second, then told him what to do. Without arguing, he jumped to his feet and darted in front of Arya, forcing her to stop. She regarded him with a haughty expression.

Дъ фък??

Колкото и да съм упорит, в момента има стабилни шансове да зарежа да чета поредицата по-нататък.

Mon Nov 23, 2015 2:14 pm Re: Не-културни събития Mon Nov 23, 2015 2:14 pm Re: Не-културни събития
Остават по-малко от седмица от Велошествието за климата.

Приканваме ви активно да споделяте събитието и да каните участници през следващите дни до събота. Ето и линк към събитието във Фейсбук:
https://www.facebook.com/events/1645977835684041/

Програма:
15:00 ч. - Сборен пункт езерото „Ариана“ - Ще имате възможност да си изработите реквизит за колелото, както и да разберете подробности около пътуването на доброволци до Париж на стоп;
15:30 ч. - Старт на велошествието;
17:00 ч. - Закриващо събитие.

Thu Apr 07, 2016 12:14 pm Re: Труд и творчество Thu Apr 07, 2016 12:14 pm Re: Труд и творчество
Трети национален поетичен конкурс "Горчиво вино"
Тема: Любовна лирика
Краен срок: 15.08.2016 г.
Резултати: до 06.09.206 г.
Възраст: над 18 г.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Максимален обем на творбата - до 30 реда -Times New Roman, големина 12. Конкурсът е анонимен. Желаещите изпращат в голям плик: 1.едно непубликувано стихотворение напечатано в 3 екземпляра и 2.малък запечатан плик с попълнено заявление за участие и екземпляр от конкурсната творба, подписана собственоръчно от автора. Творбите изпращайте по куриер, пощата или на място на адрес: Гр. Петрич 2850, обл. Благоевград, ул. Александър Стамболийски 4, Народно читалище "Братя Миладинови 1914" за конкурса "Горчиво вино"
Награди: Ще бъдат връчени първа, втора и трета награди - диплом и плакет, както и специални награди.
Повече информация: http://www.chitalishtebratiamiladinovi.org/index.php/konkursi

Конкурс за плакат, видеоклип и есе /Съвместна инициатива на Комисията за защита на потребителите и Посолството на САЩ/

Тема: „Ако знаете Вашите права при онлайн пазаруване, няма да сгрешите!”
Краен срок: 19.10.2016г.
Резултати: ?
Възраст: Ученици от 9 до 12 клас и студенти
Вид творба: Категории за ученици:
Плакат – снимка на плаката в дигитален формат, заедно с кратко описание към него за посланието;
Видеоклип с продължителност до 10 минути – видеофайл или връзка към сайт за видео споделяне (youtube, vbox7, vimeo и др.), заедно с кратко описание към него.
Категории за студенти:
Есе – до 10 стандартни страници размер А4 (210 х 297 мм). Отпечатването да бъде с шрифт Times New Roman, 12 пункта;
Видеоклип с продължителност до 10 минути – видеофайл или връзка към сайт за видео споделяне (youtube, vbox7, vimeo и др.), заедно с кратко описание към него.
Изисквания: Допуска се участие на отбори, състоящи се до трима души. Могат да участват български ученици и студенти от страната и чужбина. Изпратете своите предложения на e-mail: competition - в - kzp.bg или на пощенски адрес: София 1000, пл. „Славейков” 4а, ет. 3, Комисия за защита на потребителите, с уточнението: За конкурса „Ако знаете Вашите права при онлайн пазаруване, няма да сгрешите!”. За изпратените по пощата материали, важи датата на пощенското клеймо. Не забравяйте да напишете своите имена, училище/университет, населено място, електронна поща и телефон.
Награди: Първа награда – 500 лв.
Втора награда – 300 лв.
Трета награда – 200 лв.
Повече информация: https://kzp.bg/novini/usloviya-za-provezhdane-na-konkurs-za-plakat-videoklip-i-ese

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „СПАС ЗАФИРОВ“ за есе на тема „Истината има спокойно сърце“-Шекспир

Тема: Истината има спокойно сърце“-Шекспир
Краен срок: до 18.00 ч. на 23.04.2016 г. – Световен ден на книгата.
Резултати: 11 май 2016г.
Възраст: ученици от седми до дванадесети клас.
Вид творба: есе
Изисквания: Конкурсните материали се приемат на място в читалищната библиотека или по поща на адрес:
4550 гр. Пещера, ул. Димитър Горов“ 4 или на e-mdil: razvitie_pestera - в - abv.bg
В пощенски плик на отделен лист изпратете данни за себе си: име, възраст, адрес, училище, телефон за контакти.
Награди: Авторите на класираните от първо до трето място есета ще получат парична награда.
Повече информация: http://wp.flgr.bg/2016/04/03/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81-%D0%B7%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2/

Втори конкурс за разказ, стихотворение или описване на случка на родопски диалект

Тема: -
Краен срок: 10 октомври 2016 г.
Резултати: 1 ноември 2016 г.
Възраст: участват ученици от две възрастови групи
Първа група – от 4 до 8 клас
Втора група – 9-12 клас
Вид творба: поезия или проза
Изисквания: Всяко произведение трябва да бъде придружено със следната информация: име на ученика, клас, пощенски адрес, телефонен номер и e-mail за контакти, име на училище, клуб, читалище, име на преподавател /ако при създаването на творбата са правени консултации с такъв/. Всеки участник може да се представи с не повече от 3 творби. Творбите в проза да не надхвърлят 2 печатни страници. Творбите за участие в конкурса се изпращат по пощата, по куриер, на електронен адрес или на място:
4702, Смолян
Пл. „Възраждане”1
Народно читалище „Кирил Маджаров-1866”
За конкурса
e-mail: chitalishtekm - в - mail.bg; wili_3 - в - abv.bg
Всяка творба трябва да е придружена с цялата задължителна информация. Творбите, представени на хартиен носител трябва да бъдат копирани в 2 екземпляра. До участие в конкурса няма да бъдат допускани творби, изпратени с непълна или неточна информация.
Награди: Най-добрите творби ще бъдат отличени с грамоти, а победителите ще получат материална /парична/ награда.
Повече информация: http://wp.flgr.bg/2016/03/30/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8/

Sun Sep 11, 2011 1:09 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Sep 11, 2011 1:09 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Оттогава научих много неща и най-вече начина, по който динозаврите побеждават. Преди вярвах, че изчезването на събратята ми е великодушно преклонение пред поражението; сега знаех, че динозаврите колкото повече изчезват, толкова повече разпростират властта си в обърканите умове на тия, които остават след тях, над много по-обширни гори от тия, които покриват континентите. От сянката на страха и съмненията, легнала над невежи поколения, динозаврите продължаваха да подават дълги вратове и остри нокти, а името им да господства и да увековечава присъствието им в отношенията между живите същества. Сега, когато бе заличено и името, очакваше ги единствено да се отъждествяват с немите и анонимни щампи на мисълта, посредством които понятията получават форма и съдържание — както от Новите, така и от ония, които щяха да дойдат след тях.
Итало Калвино, "Динозаврите"

— Миранда! — извика той. — Миранда!
Отговор не последва. От всекидневната отиде в спалнята. И тя бе точно такава, каквато я помнеше отпреди сто години, само дето беше пуста. Миранда я нямаше.
Върна се отново в стаята и отиде в кухнята. Тук всичко бе постарому, но я нямаше Миранда. Запали лампата и втренчено се загледа в порцелановия умивалник, в боядисаната с хромова боя печка, белите шкафове, солидната кухненска маса…
На масата лежеше ръчно огледало, а до него — смачкана гардения. Той взе в ръка хладното меко цвете. Вдигна го до лицето си и вдъхна свежия му аромат. Той бе примесен с друг благоуханен мирис. Филип веднага позна парфюма на Миранда.
В следния миг той почувства, че нещо го души, и изтича вън в тъмнината. Тогава видя блещукащата в дъното на улицата светлина и закрачи нерешително натам. Студентската столова изплуваше постепенно от мрака, появиха се много светлини, засияха ярко осветени прозорци. Някъде от сянката наоколо долиташе шумът от портативен генератор.
Когато изкачи стълбата, стоте години сякаш отлетяха далеч. Разбира се, вечеря за 77 цента нямаше и в салона човек безпогрешно можеше да открие следите от отминалите години, независимо от това, че наскоро помещението е било ремонтирано. Но там беше Миранда. Миранда стоеше край една самотна маса и плачеше. Една по-зряла Миранда. По лицето и личаха бръчки, каквито нямаше преди, но те бяха светли, любими бръчки.
Той разбра защо тя не бе дошла да го посрещне след дълбокото замразяване. Страхувала се бе, страхувала се бе, че часовниците, които се движат, не са отмерили времето достатъчно бавно; решила бе да го посрещне вкъщи, защото е знаела, че той ще се прибере у дома. Положително бе чула шума от спирането на монорелсовата кола и е знаела, че той идва…
Чак сега той си спомни за огледалото и смачканата гардения.
Глупаво момиче, прекрасно момиче… Очите му се замъглиха и той усети как сълзи се стичат по страните му. Препъна се и влезе в салона. Тя се завтече да го посрещне. През изминалите години лицето й се бе разхубавило. Видя му се като истинска богиня, вече зряла, непохватността бе изчезнала завинаги, очарованието на ученичка бе останало някъде в междузвездното пространство; неговата богиня — след миг тя бе в прегръдките му топла, силно притиснала се до него, тъмните й коси меко галеха лицето му, гласът й шепнеше на ухото му след всичките тези години, след неизбродната вечност: „Добре дошъл у дома, любими! Добре дошъл у дома!“
Робърт Йънг, "Една любов имам аз"

— Може и да ви се вижда смешно, отче, но аз мисля, че ние всички ще се върнем на Земята. Разбира се, ние дойдохме тук, за да се избавим от някои неща — от политика, от атомни бомби, от война, от влиятелни групи, от предразсъдъци, закони… Всичко това ми е известно. Но родината ни все пак е там. Скоро ще видите. Щом над Америка падне първата бомба и тукашните хора ще се позамислят. Много малко време са живели тук — някакви си две години. Друго нещо щеше да бъде, ако бяха прекарали тук четиридесет години; но техните роднини, родните им градове са там. Аз лично, така да се каже, вече не вярвам в Земята, за мен тя вече не може да има никаква полза. Аз мога и тук да си остана.
— Съмнявам се.
— Да, може би сте прав.
Те стояха на верандата и дълго наблюдаваха звездите. Най-после отец Перегрин извади от джоба си пари и ги подаде на собственика на магазина.
— Знаете ли, няма да е зле да си взема един нов куфар. Старият е вече доста изтъркан…
Рей Бредбъри, "Пътнически принадлежности"

;)

Thu Sep 29, 2011 7:02 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Thu Sep 29, 2011 7:02 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Е-е-е-е-е.... то намеци, намеци... добре - минаваме към твърденията. :)
Не виждам как бих могла да си дам нова информация при положение, че вече я имам.
Можеш, можеш! Коперник как е разбрал, че Земята е кръгла? Нямало е кой да му каже, нали? Той не е разпалагал с такава информация. Затова пък е имал друга - която е изледвал, съпоставил... и направил извод. Който по същество е нова информация.
И с писането е така. Всеки пише само неща, които знае или поне - предполага. Само че четейки написаното, човек може не само да научи онова, за което се отася то, но и съпоставяйки го - може да научи и други неща. Които вече не е задължително да ги знае дори авторът. Дори и авторът да си ти. И преди да попиташ как е възможно - ще се върнем пак на Коперник. Щото с информацията, с която е разполагал той, са разполагали и хиляди други учени преди него - но на никого не му е хрумнало да сравнява, да съпоставя...
Това е то - автокомуникацията.

Дори по-зле, ако ще си правя вътрешна комуникация, то в един момент творчеството няма да излезе извън съзнанието ми, защото то вече си е вътре, консумирам си го, при това в идеалния му, мечтан от мен вид...
Точно така, Зорница - абсолютно правилно разсъждаваш! :)
Тъкмо това е оня 1% талант. Остават само 99% труд - и творбата е готова. При това в идеалния й, мечтан от теб вид. ;)

Thu Jun 16, 2016 10:38 am Re: Образованието Thu Jun 16, 2016 10:38 am Re: Образованието
Здравейте, образовани и образоващи приятели!

Имам привилегията да ви поканя да разгледате ето това събитие:
http://www.bitelevision.com/na-uchilishte-i-prez-lyatoto/

От "Заедно в час" с огромен ентусиазъм събираме ученици, които да се включат! Ще бъде изключително интересно, както за учителите, така и за учениците. Ако имате или познавате ученици, които искат да научат ПОВЕЧЕ и да се ЗАБАВЛЯВАТ, докато го научават, включете се!

Можете да прочетете (или разпратите) повече информация ето тук:
http://zaednovchas.bg/summer-academy-2016/
Можете и да ми пишете на mellindor-маймунка-gmail-точка-com, ако повече цените личния контакт :)

Поздрави!
Мел

Sun Oct 09, 2011 7:17 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Oct 09, 2011 7:17 pm Re: За Филмите и Хората...
А Фринджа и Склад 13? :D
Хаус и аз спрях да го гледам, някъде в средата на миналия сезон. Сега още се чудя да се напъна ли да го доизгледам и да почна новия или не...
Иначе в моята папка почти нищо не залежава, че ми е малък дискът и периодично трия :)
Но определено фаворити към момента са ми Ugly Americans и Теорията за големия взрив. Хм. Защо и аз взех на двата езика да ги пиша, идея си нямам.
Всъщност, на диска залежават едно нещо: Xanadu, която много навремето беше единствената видеокасетка вкъщи, а тогава не владеех никакъв английски и си спомням с топла наслада как баща ми го преразказваше... наскоро си го изтеглих и си го пазя като скъп спомен. Странно или не, оказа се, че И когато му разбирам за какво се говори, филмът е приятен :D , а преводът на татко не се отклонява много от истината.
Преди известно време, с доста огромна за мен почуда открих, че "Единайската на Оушън" ми е сред любимите филми и оттогава насам съм го изгледала няколко пъти, с ненамаляващо удоволствие. И досега не знам защо, да не говорим, че години наред не се бях сещала за този филм...