choveshkata.net

Thu Jan 03, 2013 2:57 pm Re: Труд и творчество Thu Jan 03, 2013 2:57 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за читатели - футуристи: "Как си представяте света след половин век?"

Краен срок: 28 февруари 2013 г.

За участие: Изпращайте предложенията си на gkaramanev -в- ossem -точка- eu

Описание: "Очакваме кратко есе или разказ (до 5000 знака) за това как изглежда бъдещето, което очаквате. Победителят ще бъде избран от екипа ни, а най-доброто предложение ще публикуваме на страниците на Списание 8.

Не се ограничавайте от форма и жанр! Единствената граница е тази на вашето въображение."

Награди:
Нощувка за двама
в RIU Pravets Resort
http://www.riupravets.bg

Повече информация: http://spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/1518-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D0%B5%D0%BA.html

Mon Nov 19, 2018 5:30 pm Re: Ортодокс Mon Nov 19, 2018 5:30 pm Re: Ортодокс
http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/9fe9948a-dac0-4a56-b4d7-f2b294ecb65e

Мили хора, плановете са в сряда-четвъртък /21-22 ноември/ да се влезе в печат. Така че ако някой, нещо... дотогава. Случайно разбрах, че за 7 /май/ декември има някакво представяне, ще се постараем да има хартиени бройки.
Аз много се радвам, че Петърчо и Христина получиха своите физиономии от ръцете на Петър Станимиров. Дано и на останалите се харесат.

Tue Jul 23, 2013 2:59 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Jul 23, 2013 2:59 pm Re: Любимите компютърни игри
Ето нещо, което ще ви взриви

Antichamber

Tue May 28, 2019 2:21 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue May 28, 2019 2:21 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
При мен със "Звездният път" имаше един подобен период през септември 2018-а - бях изпаднал в поредния шок "Ой, т'ва никога не ще го напиша" (както се вижда в другата тема :D ) и след разговор с Кал, който ме надъха да не се отказвам, реших да си дам почивка от книгата и вместо това да рехабилитирам "писателските мускули" с кратка поредица от разкази в същата вселена, в която се развива и романа.

Е, получи се... частично. Единият от разказите го написах и смятам, че стана добре (макар брат ми да не го хареса) и даже го постнах тук, във форума. ("Gas Racers" темата)
Почнах вторият (общо 3-4) от планираните разкази и дрън! - греда. Защото се оказа, че лошо бях преценил сюжетният мащаб и повествованието рухна изпод собствената си тежест. Реших да изрежа 80% от нещата, оставяйки само най-същественото - сюжета - ник'ви арки, ник'во светостроене, ник'ви странични персонажи, като идеята беше да го завърша, пък после в бъдеще да го доразширя в повест. Е... така и не го завърших, а пък за другите не ми остана мерак.

Но пък се "разкърших" откъм желание отново да се върна към романа и с нов хъс се метнах пак в пералнята - при което последва най -тегавият период в работата ми над този труд досега.

Каква е идеята на този пост? Ами, предполагам искам да кажа, че понякога творческа "ваканция" може да е най-доброто, което да се направи за прогреса на даден ръкопис. Да, няма физически прогрес, но реално историята не е в застой - докато почива, авторът всъщност "компостира" върху сюжета, премисля к'во-що може да се подобри, мислено картографира ключови сцени и персонажи, гледа филми/сериали, играе игри, чете книги, които да надъхват и така нататък. (Поне в моя случай) Тоест, работата продължава, но в друга плоскост, която дава възможност на различни творчески импулси да регенерират за сметка на други, които поемат щафетата и междувременно обогатяват крайното произведение в други отношения.
(Които така или иначе стават по време на редакцията - I guess - но пък защо да не оптимизираме когато имаме idle time? Май логистичната ми страна твърде много напира в този момент.)

ПП. Пък и горната теза май бачка предимно за outliner-и - при gardener-ите не знам какво да се направи, когато са в downtime. Аз лично все още не знам в кой лагер спадам, но факт е че засега съм шизофреник пълен, защото "Космически залог" го написах 85% органично, докато "Звездният път" е обратният случай - почти всичко беше разчетено, планирано, "снежирано" и обмислено - с идеята накрая да бъде само "сега сядам и пиша като робот", обаче ядец...

Wed Oct 02, 2019 3:06 am Re: Труд и творчество Wed Oct 02, 2019 3:06 am Re: Труд и творчество
Красиви отличени и други, несмеещи да се сетят с какво и те са достойни за тук, ей-сега по никое време видях, че пак е обявен един конкурс:
За енджиотата и хората

И сигурно и преди съм питала, но - с всичко тук като направено, със средата, начина и причините за общуване, ЧоБи може на толкова човешки език да си разкаже, че току-виж и парична награда да й дойде? Някой няма ли да дръзне? Аз бих, ама едно, че няма да сколасам времево и второ - съм силно увредена от енджиотския език, та нищо достойно за награда не мога да произведа.

СРОК: 15 октомври 2019
Парите ги раздават - ноември ;)

Sun Feb 23, 2014 11:24 pm Re: Образованието Sun Feb 23, 2014 11:24 pm Re: Образованието
Демократичното училище

Wed May 06, 2020 10:26 pm Re: По пътя към... Wed May 06, 2020 10:26 pm Re: По пътя към...
На 06.05. по повод празника пускам на страницата на книгата вие-знаете-къде:

Честит празник, приятели!

Може би помните, че днес авторът Георги Атанасов има и имен ден, и рожден ден? И понеже се е родил в Деня на храбростта, днес той ви поздравява с една история за куража да живеем живота си така, както сами сме избрали... и да не следваме начертания ни от други път. „Гъсеницата“, в изпълнение на Мирослав Моравски/ Moro Miro.

https://www.youtube.com/watch?v=3x-ijS8WMbU&feature=youtu.be&fbclid=IwAR0I_VpkEThXEWXlUbukbrHSb_koPW46Cf2cHSx3mOUzZSQBSjksJ1ZgQkM

Sat Apr 04, 2020 10:09 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sat Apr 04, 2020 10:09 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Приятели на Юна и света на Юнаците (:

Една година след премиерата на първите три книги от поредицата – и точно навреме :D – ви пращам записите, видео и аудио:

https://choveshkata.net/blog/?p=7164#comments

Беше ... вълшебно. Приказно. :) Думи нямам да благодаря на всички, които вляха лична магия, за да се случи. Ако пък ги намеря, тия думи... на свой ред ще ги влея в нова приказка.

А Юна... Юна просто ви прегръща. Това, в нейния (нашия?) свят, няма да се промени.

Кал)))

Отражения:
- valentindivanov.wordpress.com
- sf-sofia.com/forum

Wed Oct 22, 2014 4:10 am Re: Не-културни събития Wed Oct 22, 2014 4:10 am Re: Не-културни събития
Слагам си тука макар че вече тотално не знам кое къде беше:
http://azcheta.com/predstoiasti/premiera-nash-red-e/ на Ивайло Динев - 23.Х. в СУ, втора заседателна, 19 ч.

И да - reality never strikes me as such. It just strikes me. И. Д. е с четири години по-малък от мен. Или 3 и нещо - зависи кога му е РД.
Не е имало как по-рано да се ИМПЛЕМЕНТИРА удълженото работно време на библиотеките - he's THAT younger.

Само ми е любопитно - с кои очи СУ приютява тази премиера. С кои очи, СУ? С кои очи, Илчев? Докога входът между дворчето и Цар Освободител ще е затворен? ЗАЩО е затворен?
Динев, Динев... :D коя майка те е раждала, Динев :D Или си нероден момък?

Tue Jan 20, 2015 10:57 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Tue Jan 20, 2015 10:57 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Започвам разгласа из приятелските си форуми. Ползвам следния текст – ако ви харесва, цитирайте го едно към едно от моя пост:

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ в ново издание

http://choveshkata.net/blog/wp-content/uploads/2014/12/Promyana_korica_e.gif

Взе ръката ѝ в длани.
Разви потъмнелите бинтове. На лунната светлина изглеждаха черни.
– Познавам това, там, откъдето идвам – въздъхна. – Сполетя ни същото. Голяма битка се задава… А врагът е неизвестен, напада отвътре . Всеки сам не може да му устои. Не може.

„ Приказки за юнаци и злодеи: Промяна “ е задружна история за гражданските протести от 2013 година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени, външни и вътрешни.

– Аз съм дете на протеста.
Новият говорител е строен, висок – дете и половина, кажи-речи две – с очила и сив елегантен шлифер.
– Родителите ми са се запознали на първите големи протести преди 24 години. Ходили да скачат и викат заедно, блъснали се… и после съм се родил аз.
Смеем се.
– Тъжно ми е, защото сега, 24 години по-късно, излизам да протестирам за същите неща, за които са протестирали и те.
Не се смеем.
– Страшно ми е да си помисля, че след 24 години на моето място може да са децата ми – да протестират за същото…

В случването, разказването и написването на „Промяна“ участвахме осемнадесет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете. По-личен. По-широк. По-човешки.

– След последната година – нещата, които научих, и нещата, които са ме водили цял живот – разказва Вяра – вече не просто не работя с коне. Не работя и с… Може би някой ден ще се върна да яздя – ама не по тоя начин.
Причината е, че… Има много причини. Основната, за която ми се иска да направя нещо, е, че реално конят е единственото ни животно – не само домашно, – което е законно да бъде малтретирано. Ако нещата, които прилагам на конете, ги приложа на Анита – овчарката щръква уши към нас, – и недействащият ни закон ще се задейства.
– И ще те погнат, всичките органи – представям си аз.
– Абсолютно сигурно. Значи, причината е… Не обвинявам абсолютно никой. Хубавото нещо е, че идвам от там и знам за какво става въпрос. Наистина не обвинявам никой: от хората, които познавам да се занимават с коне, всеки един се опитва да направи максимално доброто за конете си. Въпросът е, че гледаме през… крива призма.
Проблемът е… аз, като човек, който радееше, милееше, или как се казваше, за инкриминирането на жестокостта към животните, бях в шок, като си дадох сметка за това: Конят, точно животното, с което аз си прекарвам голяма част от времето, е в друго положение. И аз го правя това същото, волно-неволно. Което си има своите отражения…
Причината да не може да се получи прилагане на закона спрямо конете е, че нямаме алтернатива. Това е все едно да кажеш: в центъра на София повече няма да се паркира и да се шофира. Което е прекрасно – ще бъде един разкошен, зелен, свеж… но няма алтернатива. Не можеш да кажеш „не“, без да кажеш „ама еди-как си ще бъде“.
Нямаме алтернатива на начина, по който се използват конете. Засега ако конят трябва да бъде язден, трябва да бъде бит. Звучи ужасно, но е истина.
Това, което ние правим, по-мекият вариант – така нареченият natural horsemanship, – ако си кажем нещата с точните думи, пак се стига до бой… В една или друга степен си има бой. За мене има и други нива, ама за тях ще говорим друг път. Тука става въпрос, че това не може да се промени сега – може би след години, – но трябва да се говори за него. Все отнякъде трябва да се…
– Почне.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

– Ако сега не мислим за онези 15 години напред, а само за оставката, ние ще сме поредните разочаровани. Има ли хора, които са повярвали, че чрез едно действие ще се промени всичко? Всъщност единственото, което може да промени всичко, е като променим себе си. И като осъзнаем, че не един път трябва да се намесваме в гражданския живот – а постоянно. И промяната, както я виждам аз като исторически процес, върви към директна демокрация – това е далече напред, поне 15 години. Под „директна демокрация“ разбирам онези бунтуващи се групи отдолу да получават повече възможност за реална намеса в политическия живот. Защото те няма да спрат – те никога няма да спрат, докато не им се даде възможност да взимат решения. И това ще се случи, тръгнало е натам. Технологиите вече го позволяват. Не го позволяват нашите глави. Ние не сме научени – не сме се научили.
Ранобудните го заявихме още в началото: образованието има нужда да се промени. Да изгражда критично мислещи личности. Ако тръгнем оттам и имаме технологиите, след петнайсет години ще бъдем малко по-добре. Малко по-добре.
Ще се учим от грешките си – нашите лични грешки. А не тези на другите – няма постоянно да сваляме от власт всеки следващ, а постепенно ще получаваме все повече власт, ние самите.
И в заключение ще кажа това: според мен не ни трябва революция, трябва ни просвещение. След просвещението ще дойде революцията.

Може да четете „Промяна“ напълно самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ . Но ако се огледате и за тях, ще откриете още повече от нас… а може би и от вас самите.

Врагът напада отвътре. През ония ъгълчета, които си напоила, населила с най-топлата си магия. Те са местата, през които се стига до тебе. Врагът би бил много глупав да се засили и да се хласне в крепостни зидове от по девет стъпки. Не – той ще удари там точно, през мекото, топлото, податливото.
Врагът няма нужда да удря. Ти си тази, която ще го удари. Ще удряш и удряш, докато пръстите ти се разкървавят. Докато отвсякъде текне кръв. От пръстите ти. От устните ти – особено тая, долната. Вътре в очите ти.
Врагът обожава ударите ти. Той съществува, за да те гледа как кървиш. Той съществува, когато кървиш.
Врагът е там, когато нощем се свиваш на кравайче, търсейки още от себе си… но няма никой. Под тия бинтове, в тия изсветлели очи… няма никой.
Протягаш ръцете си. Протягаш нишките си, през всичките седем пространства, до самия Предел на Силите… И няма никой.

Как така, мислиш си, няма никой? А пък врагът е там?


„Промяна“ се разпространява безплатно . Но може да подкрепите авторите ѝ – с отзиви – и каузите им – с дарения.

Вече го пуснах в:
– www.shadowdance.info/forum/
- www.teenproblem.net/forum/

Wed Sep 13, 2017 5:01 pm Re: Гласове Wed Sep 13, 2017 5:01 pm Re: Гласове
Елена Павлова: Човечеството е собственият си най-голям враг
(интервю със Стефан Кръстев)

– Заслужава си да започна, напомняйки за някои събития преди десетилетия, защото те вече са исторически факти, позабравени от широката общественост, а са много любопитни – меко казано. От нещата са, които лично мен винаги ме изпълват с надежда, също и с национална гордост повече, отколкото успехите на наш състезател, просто защото са ми по-близки. Става въпрос за книгите-игри, за Върджил Дриймънд. Група млади и още по-млади ентусиасти с будно въображение и писателска дарба успяхте да създадете наша българска вълна от автори в жанра, която напълно задоволи читателските потребности и просто нямаше никаква нужда да се превеждат автори. Де да можеше това да се получи и в други жанрове, да не говорим за кино или за телевизия. Бях ви фен и като си го спомням, настръхвам. Пак ме изпълва надеждата, че и в България може с талант…Най-интересното, което си спомняш от онези времена.

– Велики времена бяха и оставиха огромна следа в душите на няколко поколения. Книгите-игри са научили много деца да четат и да обичат четенето, което е несъмнен плюс. Научиха ги и да общуват в писмен вид: получавахме безумни количества писма. Тогава нямаше интернет и пощата идваше истинска, в плик, на хартия… Сутрешните купчинки надминаваха на височина по една педя; непосредствено след нови броеве на „Мега“ бяха и двойно-тройно повече. И бяха страхотни писма – поне повечето; колкото и да си уморен или тъжен, десетина стигаха да ти повдигнат настроението и да вдъхнат работоспособност!

Позволяваше ни се да експериментираме свободно и да „еволюираме“ чрез обратната връзка с читателите. Помня как един ден Пепи просто ми връчи първия страт на Джордж и ми поръча да му направя същото такова нещо, понеже това е бъдещето на книгите-игри… Жалко е, че нямахме поне още една година за проекти и развитие – все си мисля, че книгите-игри прекъснаха цикъла съвсем близо до някакъв преломен момент, когато конкуренцията с тогавашните компютърни игри щеше да доведе до качествено нов продукт. Но не би.

– Към коя своя книга от онзи период имаш по-голяма слабост?

– Откровено се колебая между „Дракони, напред!“ и „Талисман“. И двете са новаторски системи; и двата свята са ми здраво вкоренени в душата…

„Драконите“ и продължението им, „Варвари-нашественици“, са част от Галтейския цикъл, който съдържа няколко разказа и въпросните стратове и по план трябваше да има общо девет части, към които накрая да върви изцяло нов страт, обединяващ и деветте в една огромна карта, на която може да се играе от край до край.

„Талисман“ е част от Тилдарските хроники, в които има няколко книги-игри, няколко разказа и три недовършени романа. Самият страт трябваше да е част от поредица от четири.

Обичам си и поредицата за „Водопада на дъгата“, но тези двете са ми специално любими.

– Може ли да се получи същото и в други жанрове и области на изкуството? Преводач си и най-точно можеш да отговориш на този въпрос, защото имаш впечатления от качеството в цял свят и у нас.

– Всъщност дори в момента наблюдаваме един такъв процес в развитие: „новата“ българска вълна автори, които се издават основно извън големите издателства и за своя сметка. „Самиздат“ принципно е малко по-друго нещо; не съм съвсем съгласна и с определението на колегите за „ъндърграунд“ литература, понеже тя просто не е мейнстрийм.

Факт е, че немалка част от тези издаващи се сами автори продават много прилични тиражи само с реклама в социалните мрежи и от уста на уста. Книгите им не се срещат в книжарниците или почти ги няма там. Без абсолютно никаква подкрепа от издателства и без „външна“ реклама, тези хора си разработват фенска маса и реализират нелоши продажби, които растат с времето . Явлението не е само българско, разбира се, навън зачестяват случаи „амазонски самиздатки“ да бъдат купувани и преиздавани от големи издателства. Но тиражите на този тип издания растат и у нас.

Ще ми се да се надявам, че скокът няма да е само количествен, а ще доведе и до по-сериозна конкуренция между авторите и до подобряването на качеството на предлагания от тях продукт – ще има еволюция.

За другите области на изкуството нямам опит и познания да говоря, но дори и този процес на мен лично ми стига да кимна доволно, че българската „жанрова“ литература – в смисъл на фантастика, фентъзи и хорър – е все по-търсена и харесвана през последните няколко години. Всъщност дори се стигна дотам, че сериозни, големи издателства взеха да обръщат внимание на български фантасти: „Изток-Запад“ издаде моя сборник „Две луни“ и скоро на пазара ще бъдат няколко други уникални български книги, „Сиела“ извади „Софийски магьосници“ и крои още планове, „Фаетон“ пусна „Ламя ЕООД“ на Марин Трошанов и продължението й, „Артлайн“ също отскоро застава зад български имена и има много интересни идеи… все успешни издания, които се продават добре и това – само в рамките на няма две години. Подобен период в българското книгоиздаване не е имало досега.

– Най-скъпият на сърцето ти превод?

– Доскоро щях да кажа „Черният отряд“ и продълженията на Глен Кук – твърдо и безапелационно – а съм фен и на Анита Блейк, но ми е изключително мила и наскоро излязлата „Четирите цвята на магията“ на В.Е. Шуаб. Всъщност нямам „нелюбим“ превод, дори „Фън шуй за дома“. Изключение прави може би един епистоларен любовен роман, но по-добре да оставим труповете да си гният добре заровени.

– А сега за „Истории от някога”, от години траят вече тези конкурси: много са интересни и пак събират в едно енергията на единомишленици и таланти…

– „Историите“ на Ники Козия са може би най-доброто, случвало се на българската жанрова сцена от поне десет, ако не и петнайсет години. Конкурсната, състезателна част ежемесечно дава възможност на много хора да се изявяват и ги стимулира да пишат, пък и самият формат на къси разкази за четене на глас е много по-различен от разказите „за четене на хартия“ и изисква развиване на специфични умения. Златна е и възможността човек да види реакциите на публиката в реално време.

Отделно, това е и мероприятие, което обединява по невероятен начин и феновете на българските автори. Днешният свят е такъв, че вече позволява директна и пряка връзка, но слагането на лице към духа от социалните мрежи все още е нещо специално.

Накратко: „Историите“ ще растат тепърва. Стискам им палци!

– Вярваш ли, че е възможен хубав фантастичен български франчайз? С филмите му, сериалите му, книгите от различни автори?

– Съвсем честно казано – не. Българинът просто не е такова животно.

На практика е в развитие и едно точно такова явление: „Българ“ и книгите-игри във вселената му, писани от „гости“, но имам чувството, че то доста бързо се поизчерпи откъм потенциал. Дано не съм права.

– Ще представиш ли с по няколко изречения „Две луни” и „Белязани лебеди”?

– Сборниците, за които разправям, че са „добрият и лошият близнак“.

Добрият, дело на „Изток-Запад“ и с редактор Калин Ненов, дойде като тотално неочаквано и непредвиждано от мен предложение на собственика на издателството. Подбрахме един като цяло топъл и жизнеутвърждаващ сборник. Корицата е шедьовър на Петър Станимиров. Името впрочем е резултат от анкета в бг-мама. (пауза за смях)

Злият сборник ми хрумна един ден след нелепа „реч на омразата“ по повод „Писъци“ на клуб Lazarus. Имах нужда да си изчистя наистина старите разкази от системата. Един дори бе спасен от ненадминатия Иван Атанасов, понеже нямам копие от него… Всички подбрани разкази са абсолютно актуални и днес. Винаги съм искала да публикувам и стихосбирка, сега имам три в едно. Корицата е дело на Живко Петров, редактор е Ганка Филиповска.

Споменавам художниците и редакторите не само защото една книга не е дело само на автора си, но и защото, преди да я хвърлим в ръцете на читателя, задължително трябва да мине през професионален редактор – а това липсва на повечето издаващи се дори през издателства автори. Корицата пък е костюмът на книгата. Облечем ли я в скърпоч на фотошопч иту – дотука беше, колкото и да е гениална отвътре. Но и най-прекрасната дрешка няма да й донесе хубави отзиви, ако книгата е пълна с правописни и стилистични грешки, а сюжетът й е на големи дупки.

– Вдъхновявал ли те е сън?

– Да. Един харесван мой стар разказ – „Теранският начин“ – е написан по сън. Не влезе и в двата сборника, но си го обичам.

Доста по-често се вдъхновявам от илюстрации. От едно време са ми любими албуми с корици на фантастика и фентъзи, редовно наобикалям и DeviantArt, където има абсолютно невероятни красоти. От „картинка“ е роден и самият „Две луни“, дал заглавието на едноименния сборник.

Впрочем съвсем скоро предстои да излезе и също вдъхновеният от илюстрация „Храмът на Дионисий“ (от цикъла „Станете!“ ООД) по проект на Петър Станимиров и автори от клуб Lazarus.

– Кое предпочиташ повече: технологията или магията?

– Май технологията. Но както гласи Третият закон на Кларк: „Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия “.

Факт е обаче, че във фентъзитата ми магията отсъства или, където я има („Пръстенът на нибелунга“ например), тя е предимно технологична.

– Космически кораб или дракон за полет?

– Дракон. Обожавам дракони. Но не бих отказала и „жив“ космически кораб.

– Седемте любими фантастични книги?

– Ха сега, де. Не непременно в този ред:

„Звездна вълна се надига“ на Дейвид Брин

„Какавидите“ на Джон Уиндъм

„Враг мой“ на Бари Лонгиър

„Сърца в Атлантида“ на Стивън Кинг

„Нощна стража“ на Тери Пратчет

„Библиотеката на Въглен връх“ на Скот Хокинс

„Американско другаде“ на Робърт Джаксън Бенет (American Elsewhere, не е издавана у нас)

Разбира се, подборката в никой случай не може да се изчерпи само със седем. Може би по-скоро с топ 30 и пак няма да успее да обхване всички наистина силно обични книги.

– Седемте автори, най-силно повлияли на Елена Павлова?

– Без да броим традиционните от рода на Саймък, Шекли, Хайнлайн, Зелазни, Азимов, Кларк, Дилов – класиците, понеже от тях не можеше да се избяга, нали?

Твърдо – Иван Ефремов. Чела съм го преди „Соларис“ на Лем или по едно и също време и останах завинаги впечатлена.

Братята Стругацки. „Пикник край пътя“, „Обитаемият остров“ и „Трудно е да бъдеш бог“ са ми оставили неизгладим белег.

Иван Мариновски. Мисля, че ми се е отразил повече от Любомир Николов, макар че е трудно да избера между двамата.

Джон Уиндъм. Все още любим разказвач с уникални книги.

Фредерик Пол. Може да не споменах „Гейтуей“ в топ 7, но това е авторът, преобърнал най-силно представите ми за фантастиката.

Уилям Гибсън. Другото голямо откровение в живота ми. И все още безумно го харесвам.

Стивън Кинг. Още от самото начало – за мен сложено от „Живата факла“ – винаги съм го виждала като сродна душа и ментор, от който всеки с акъла си трябва да се учи на писане.

– Много ли редактираш?

– Зависи. Понякога – много. Уча се да гледам критично на нещата си, но печалната истина е, че гредата в чуждото око винаги се вижда по-добре от сламката в своето.

– Приемаш ли космоса за последната граница?

– От научна гледна точка: привърженик съм на хипотезата за мултивселените, така че – не. От духовна гледна точка: войнстващ атеист съм, не признавам и духовно-астралните щуротии. Така че – да.

– Възможно ли е пътуване във времето?

– Ако приемем, че живеем в холографска вселена, би трябвало да е възможно. Истината е, че нямам представа.

– Кое най-силно заплашва човечеството?

– Човечеството е собственият си най-голям враг. Вярвам, за съжаление, че се намираме на ръба на предизвикан от самите нас апокалипсис. Шестото измиране е в разгара си и напредва с бесни темпове, а човек трябва да е слепец, за да не го забележи дори днес, точно сега, точно тук. Ето само няколко примера: боровите гори в България умират. Цикадите изместиха щурците почти напълно. Жабите са толкова малко, че тази година не съм видяла нито една сгазена, а си попътувах доста из страната.

– Мнението ти за електронните и хартиените издания, кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– Откровено предпочитам електронната си книга, дори и само защото не ми тежи в чантата и може да ме забавлява неограничено време – при пътуване хартиените книги винаги са ми били проблем и голяма част от багажа. Последната, с която пътувах, беше „Прилив“ на Даниел Суарес. С нея летяхме за Москва и като я дочетох на път от летището за града, извадих Нукчето и дотам. Плюс това част от живота си прекарвам в бъдещето – доста редовно ми се случва да чета книги, които не са излезли още. От доста време насам в повечето случаи те се предоставят като файлове.

Което не ми пречи да купувам на хартия книгите, които са ми харесали, и въобще книги, но спрях да ги трупам у нас. Редовно се отчитам на библиотеката с по двайсет-трийсет новоизлезли хартиени книги, най-страшното май е, че се водя най-голям дарител…

По този повод, ето и моите пет стотинки по темата за „безплатните“ пиратски книги: на издателството или автора една книга струва доста пари. Ако тази инвестиция не се върне, то те няма да имат средства, които да вложат в друга книга, и съответно няма да я издадат. Ето защо не е честно да се пиратстват книги и да се пускат за безплатно разпространение, особено пък седмица или месец след като са стъпили на пазара. Нека издателите си върнат вложеното, преди книгата да бъде пусната на свобода! (А и много от новите книги се намират по библиотеките, ако финансовият ви проблем е толкова ужасен.) Честно е, като си свалите пиратска книга и я харесате, да си я купите. Така удряте два заека с един куршум: стимулирате издателя да издава хубави книги и му давате в ръка парите за тях.

Mon Jun 18, 2018 11:58 am Re: Труд и творчество Mon Jun 18, 2018 11:58 am Re: Труд и творчество
Конкурс за поезия от български учени и докторанти

Тема: -
Краен срок: 15 юли (неделя) 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: В конкурса може да се участва с до 3 стихотворения (може и публикувани, като се цитира източникът) на български език.Стихотворенията трябва да се изпращат електронно във формат „Word for Windows“, шрифт Times New Roman, 12 рt , 1 line spаcing. Към тях трябва да има кратка информация за автора: научна степен и звания, какво е завършил, къде работи (или е работил до пенсионирането си), научни интереси, членство в научни и творчески организации, издадени стихосбирки (ако има), интереси извън науката.
Материалите изпращайте като прикачен файл на адрес: sub-poezia - в - abv.bg
Награди: ?
За повече информация: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Konkurs-za-poeziia-ot-balgarski-ucheni-i-doktoranti_109542.html

Конкурс за младежко есе

Тема: "Какви стъпки следва да предприемат предприемачите и правителството, за да станат по-иновативни?"
Краен срок: 16 септември 2018 г.
Резултати: ? /октомври 2018 г./
Възраст: 18-25 години
Вид творба: есе
Изисквания: Есето следва да е на английски и да е дълго не повече от 2500 думи. Всеки участник може да участва само с едно есе. Есетата се изпращат през апликационната форма на сайта: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/YEC_2018
Награди: ? Финалистите ще бъдат поканени в Грац, Австрия.
За повече информация: https://blogs.ec.europa.eu/promotingenterprise/yec2018-launch/

Sat Dec 24, 2016 7:53 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Sat Dec 24, 2016 7:53 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
Мда, май трябва да започна пак по-често да наминавам оттук... за да не си забравям старите приятели.

Лъч , записи има, макар и правени от аматьори; ако все още имаш интерес, може да компилирам нещо по-разбираемо от тях и да пусна един Дропбокс линк идната седмица.

Хриси , моите извинения, ако съм загубил напразно времето ти. :| Когато организирахме събитието, преценихме, че ще е по-добре да е по-кратко, за да не се загнезди скуката сред забърната публика на днешното време; идеята беше, че бяхме поканили лично 40+ човека, от които се надявахме поне още 1/2 толкова да дойдат "притурка", но уви... не съм Марин Трошанов (примерно) и явно нямам star power-а да напълня дори една средна по размер зала. Ако знаех отначало, че щяхме да сме камерна сбирка, щях да направя нещо по-приятелски настроено. Отново, моите извинения.

Кал , благодаря за отзива в Goodreads. Дори не знаех, че ме има там. :? Колкото до кървите, острите предмети и праволинейната проблеморешимост в стил Арни/Duke Nukem/Serious Sam/Ван Дам и сие, с моя силен Марс... какво да кажа? Аз съм такъв, какъвто съм. Едно време дори любим цвят ми беше червеното. :) Говорили сме за тия плоскости на живо и предполагам, че вече се знаем; аз уважавам твоите стремления, същевременно смятам, че моят мироглед (ха, ирония) също може да даде положителен резултат. Даже, наскоро съдбата нагледно ми показа, че всички пътищата водят към рая - видях уникално развитие при човек, чиято гледна точка си мислех, че вечно ще сочи към задъдена улица. Великият Космос ми показа колко заблуден мога да бъда, независимо колко си мисля, че знам. :idea:
И ако това ще представлява интерес за теб - мисля си как точно да обърна част от тази моя кръвожадност с главата надолу в следващата ми книга. Искам да счупя едно старо клише, което гледам дори в 21-и век продължава да е меродавно. Но... това си е за жива среща.

За финал - вдъхновението за образа на Текс е конгломерация от няколко източника, но пикантната част е източника на името - игрова поредица, която й точа зъби от няколко години най-сетне да я започна, но все отлагам. Май е време да запретна ръкави, а? Току-виж Текс придобие... ъпгрейд. :D

Весели празници!

И благодаря за вашата подкрепа.

ПП. Забравих - електронното издание; въпреки че съм силно благодарен на издателя си, те имат... нека го наречем "твърда политика" по отношение на разпространението на романа; това, за съжаление, изключва появата на електронно издание поне в близко бъдеще. Ако обаче тиражът "понапредне" ще лобирам да се появи и електронен формат, защото знам че има хора (като Чобитите), които желаят да си попълват библиотеката в съвременен стил.

Wed Feb 21, 2018 7:11 pm Re: Раздумки на редактори Wed Feb 21, 2018 7:11 pm Re: Раздумки на редактори
Моя съученичка психоложка. Не поддържаме връзка.

Помолиха ме да отбележа, че харесвам страницата ѝ. Right.

Понякога поглеждам какво има там.

Освен свръхвдъхновени и ултрапозитивни мисли + high heels, грим, неестествена коса, къси рокли и пози има и разни любопитни пожелания като "Имайте прекрасен ден". Колко по-изкълчващ езика е този израз от "Нека денят ви бъде прекрасен"?!
Btw, първият израз ми звучи почти насилствено към обдарения.

Ама 'се аз съм злобата, 'се от нищото...

Е, поне се надявам наистина да е помагала и да помага на хората. Ама е важно не само да си лъскав и думите ти да са шик, но и да са... грамотни.

А някъде на друго място видях друг "прелестен" англицизъм - да вземете всичкото време на света, което ви е необходимо .
Жалко, че не помня къде, но може би не си струва. Да разполагате, да се насладите и т. н.

И не е виновен горкият английски език*, че хората са мързеливи и немарливи. Английският е перфектен. И дебне дали вие сте перфектни.

* Набеждаван в елементарност, селяния (език на овчари), предизвикващ чуждопоклонничество и т. н. И понеже това за овчарите го беше изтърсил флюбен в немския... well, англиският език е пример за повече смисъл, събран на единица пространство. Това е ценно качество. Идеята може да се доразвие, но не това е целта.

В изнемогващия ми превод особено последните седмици унивам от безсилие по някои обикновени въпроси. Но поне ми минава мисълта, че най-вероятно оставям нередности след себе си.

Tue Mar 12, 2013 8:26 pm Re: Наши текстове Tue Mar 12, 2013 8:26 pm Re: Наши текстове
Зелено

И натежа, внезапно натежа
ядосаното, неродено лято.
По зидовете зашептя трева,
пролуките в стените разцъфтяха.

Край плочите отвън изби вода.
Покълна слънце в края на перваза.
В прогнилата, изметната врата
покараха листа. Пробиха прага.

Притисна двора цветна тишина,
погреба всички звуци; и остана.
И слушах дълго как руши света...
(От покрива покапаха лиани.)

И натежа. До болка натежа.
По устните ми думите умряха.
По миглите ми легна болен цвят,
нагърчен, упорит и неувяхващ.

Край клепките ми плъзна грим-синчец,
изви се като плевел задушаващ.
Заседна на обвивка от сърце.
И тръгна... бавно ... да ме заличава.

Mon Apr 01, 2013 12:52 am Re: Цитатите, които ни създадоха Mon Apr 01, 2013 12:52 am Re: Цитатите, които ни създадоха
'I thought you didn't like to believe anything. Don't your Fravashi teach that "beliefs are the eyelids of the mind"? That one should put aside all beliefs?'
'Yes,' Danlo said, still smiling, 'including the belief that one should put aside all beliefs.'

— Мислех си, че не вярваш в нищо. Твоите фраваши не учат ли, че „вярванията са клепачите на ума“? Че човек трябва да се откаже от всички вярвания?
— Да — все още усмихнат потвърди Данло, — включително от вярването, че човек трябва да се откаже от всички вярвания.

Sun Apr 14, 2013 8:12 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sun Apr 14, 2013 8:12 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Нито едното, нито другото явно са толкова зле, щом издателства издават по няколко книжки седмично. А и жълтурковците не биха се заели с толкова нерентабилен бизнес. Ти явно взе твърде присърце горната граница на цената :) Ми тя е пожелателна. Художниците не са някакви кръвопийци. Ето, например, авторите на "Над дъгата" правят абсолютно официално пиратско раздаване на собствената си книга.
http://sami.zavinagi.org/ftp/public/528188_566734960025179_30007257_n.jpg

Sun Jul 13, 2014 6:41 pm Re: Цитатите, които ни промиха Sun Jul 13, 2014 6:41 pm Re: Цитатите, които ни промиха
“Nothing is ever really lost. The memories of good friends and good times are always there, never more than a thought away. In a sense, they never really stopped happening. Every moment you ever treasured, every friend you ever valued is still there, separated from us only by time; the past is still happening and always will be. It's only we who have moved on.”
― Simon R. Green, Deathstalker War

Tue Nov 06, 2018 3:13 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Nov 06, 2018 3:13 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Та, като си говорим за това колко уморяващ би бил вечният живот...

Excerpt from The Rise and Fall of a Dragon King
I remember this because my mother often told me the story while I was still young and because such were the customs of a Deche family whenever a child was born. Yet, I also remember the day of my birth because now I am Hamanu and my memory is not what it was when I was a mortal man. I remember everything that has happened to me. After a thousand years, most of what I remember is a repetition of something else; I cannot always say with certainty when a thing happened, only that it did, many, many times.

Perfect memory is another portion of the curse Rajaat placed on the champions he created: I am jaded by my memories. Every day, I seek a new experience, one that does not echo endlessly through my past. I delve deeper and deeper into the mire of mortal passion, hoping for a moment I have not lived before, but I was born once, and once only. The memory of that day still shines as bright as the sun, as bright as my mother and father’s faces.

Явно никой никога не е доволен от съдбата, която им е (само)отредена.

Wed May 22, 2013 6:21 pm Re: Културни събития Wed May 22, 2013 6:21 pm Re: Културни събития
Проект "Столът" :)

С Т О Л Ъ Т

Проект на театър АТОМ


Проектът "Столът" е инициатива на театър АТОМ. АТОМ е независима трупа от млади артисти, които изследват нови техники и изразни средства в сферата на сценичните изкуства. Автори на проекта „Столът” са актьорите Стефания Георгиева, Христо Таков и Камен Марин.

„Столът” е част от цикъл проекти - тренинги целящ да изследва един нов метод на създаване на театралното представление, посредством изследване на спонтанно родената от импровизацията връзка между актьора и дадения обект поставени в сценичното пространство. В процеса на работа новооткритата форма се изпълва със съдържание, драматургичен сюжет и философска дълбочина.

В настоящия проект, централен обект на изследването е столът. Причините провокирали този избор са свързани с биографията на тази свръх - употребявана мебел. Нашата цел е да изкараме хората от битовото им възприятие за нея, просто като вещ. Столът и неговата конструкция, винаги са били обект на особено внимание от страна на дизайнери, архитекти, художници и артисти. Той е стилизирано подобие на човешкото тяло с крака, ръце, стъпала, гръб. Преди столът е бил емблема на власт и социален статут, днес всеки човек притежава стол.

Предварителния етап на работа по проекта е свързан с откриването на столове, които отговарят на същността на акторите. Това ще се случи като всеки актьор се впусне в индивидуално търсене. Търсенето ще включва места като изоставени тавани, мазета, антиквариати, стари къщи, улици и др. След този процес, актьорите ще изследват биографията им, ще разказват историята им като по този начин проектът “Столът” ще се превърне в изцяло авторски продукт, съобразен и конструиран спрямо колективните идеи и общите усилия на екипа.

В проекта са заложени няколко акции навън, които да провокират хората на улицата и да им позволяват творческа инициатива. Акции, които имат за цел да въвличат хората в процеса на работа по създаване на спектакъла.

За превръщането на проекта в спектакъл актьорите ще работят с утвърдения френски режисьор Льорон Фестас през месец септември 2013 г. Той е режисьор с много интернационални проекти зад гърба си осъществени в Европа и извън нея. Този процес на работа с него ще допринесе, както за развитието на артистите включени в проекта, така и за алтернативния облик на спектакъла.

Wed Jul 31, 2013 9:32 am Re: Труд и творчество Wed Jul 31, 2013 9:32 am Re: Труд и творчество
Конкурс за есе

Тема: „Европа - нека успеем заедно“
Краен срок: 5 август 2013 г.
Резултати: 15 август 2013 г.
Възраст: 18 - 26 г.
Вид творба: есе
Изисквания: обем до пет стандартни печатни страници, на български език, изпраща се на : solvit-в-government.bg
Повече: http://www.solvit.government.bg/news/52/70/konkurs-za-ese-na-tema-evropa-neka-uspeem-zaedno


ХХХ Юбилеен национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2013

Тема: свободна
Краен срок: 4 октомври 2013 г.
Резултати: 1 ноември 2013 г.
Възраст: 14-25 г.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: конкурсът е явен, за участници с неиздавани досега стихосбирки; от 5 до 10 творби в 3 екземпляра се изпращат на адрес: lib-в-rodina-bg.org
Награди: издаване на самостоятелна стихосбирка; парични премии
Допълнителна информация : тел./факс: 042/603950; тел.: 623855, 630113; GSM: 0886463731
Повече: http://www.rodina-bg.org/novini-2013/285-natzionalen-mladezhki-konkurs-za-poeziya-veselin-hanchev-2013
http://www.rodina-bg.org/hanchev/


Годишна награда за превод "Кръстан Дянков" (номинации)

Краен срок: 30 септември 2013 г.
Вид творба: превод от английски на български език на съвременен роман
Изисквания: Оригиналът трябва да е издаден след 1980 г., а преводът на български език между 1 януари 2012 г. и 30 септември 2013 г. Номинации се приемат до 17.00 ч. на 30 септември 2013.на имейл: silieva-в-ekf.bg
Награди: до 3 000 лв.
Повече: http://ekf.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=47&Itemid=62

NB: В последния линк има втори конкурс - за превод на песен на Боб Дилън.

Mon Aug 19, 2013 11:25 am Re: Писателска работилница в Китен, август 2013 Mon Aug 19, 2013 11:25 am Re: Писателска работилница в Китен, август 2013
Работилницата мина прекрасно. Даже взех да си мечтая как ЧоБи ще се сдобие с нови редактори... :D

Имаме звукозаписи от заниманията, но сме се уговорили с Ани Илиева да ги пращаме само при поискване. ;)

Мене пък ме вдъхновиха да положа началото на нова приказка за Юнаци . (За да я четете, ще ви трябва достъп до групата „Приказници“. Свиркайте и ще ви дам.)

Fri Mar 08, 2019 1:12 pm Re: Културни събития Fri Mar 08, 2019 1:12 pm Re: Културни събития
Уважаеми, колеги,

Каним ви на представянето на един необикновен проект:

Къде е пресечната точка на психология, психодрама, кино, телевизия, личен опит и креативност? В the FOFF Project- най-новата, различна и ориентирана към световната публика платформа за споделен опит.

Ако сте психолог , сценарист , музикант , актьор , оператор , монтажист , звукар , графичен дизайнер , аниматор или се смятате за креативен човек и ви е интересно да научите повече - заповядайте на 11.03.2019 г. от 16.20 часа в зала 409 на корпус 1.

С уважение,

Веселка Нестерова

Fri Mar 22, 2019 11:05 pm Re: Ех, магесническа му работа Fri Mar 22, 2019 11:05 pm Re: Ех, магесническа му работа
И един отзив от мен в Goodreads:

"Ех, магесническа му работа" е един превъзходен дебют. Изпълнена с хумор, тя успява да ни пренесе в чудното ежедневие на Лазар и Григор, да ни накара да се влюбим в героите и да не искаме да ги оставим след като историята е приключила. Авторът пише с уникален стил, който не забравяме, след като прочетем последната страница, а продължава да витае в ума ни. "Ех, магесническа му работа" е сред най-добрите съвременни български романи и се изчита на един дъх.

Wed Sep 18, 2013 1:08 am Re: Труд и творчество Wed Sep 18, 2013 1:08 am Re: Труд и творчество
Втори поетичен конкурс за любовна лирика "Любовен човек"

Тема: Любовта

Краен срок: 30 септември 2013 г.

Резултати: 14 октомври 2013 г.

Възраст: -

Вид творба: стихотворение

Изисквания: конкурсът е явен; до три стихотворения (на български език) се изпращат на имейл: luboven_chovek_2013-в-mail.bg

Награди: до 100 лв. и публикуване в е-сборник

Допълнителна информация : GSM: 0878896375 Дачо Господинов

Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17549&sid=7

Tue Oct 01, 2013 10:18 am Re: Последният еднорог Tue Oct 01, 2013 10:18 am Re: Последният еднорог
Пренесено от тук . -- Кал


... което те прави петият човек, дето не я е харесал. (От няколкoстотин, с които съм говорил лично.)

Мисля, че специално корицата на „Последният еднорог“ ще пребъде... :D

Аз не бях чел Последния еднорог, сега я зачетох и имат право стотиците хора ;) корицата много добре си отговаря на книгата. А до сега не бях чел книга с такова въздействие.

Wed May 15, 2019 3:39 pm Re: Цитатите, които ни промиха Wed May 15, 2019 3:39 pm Re: Цитатите, които ни промиха

В „Жо м'ан фу“ Величка Настрадинова wrote:В неделя ще женя големия син, догодина – малкия, по-догодина ще оженя и жената, та да си видя и аз рахата най-накрая.

Thu Oct 31, 2013 4:31 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Thu Oct 31, 2013 4:31 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Кал, това да не е онова писмо дето не го изпрати, когато потърсих помощ за промяна на сайта в Сподвижници.

Относно цитата от писмото, може би (не знам дали е така) го казваш като нещо, за което да внимаваме. Донякъде съм съгласен с писмото, защото все ще има работа която да се върши, за която няма хора. От друга страна протестирам, защото по принцип с изключения (жертване в името на родината ;) ) хората би трябвало да се занимават тук с това, което им харесва или с това, което искат.

Thu Nov 14, 2013 12:25 am Re: Общополезности Thu Nov 14, 2013 12:25 am Re: Общополезности
МЕГАобщополезност:

Let me Google that for you

Tue Jul 16, 2019 11:44 am Re: Тема за искане и даване на помощ Tue Jul 16, 2019 11:44 am Re: Тема за искане и даване на помощ
Може да се направи някаква форма на краудфъндинг от типа на Patreon.
За друго не се сещам извън вече споменатите неща.
Подписах петицията и ще мисля за някакви други варианти.