Пълноземие

[Кал]

За всичко от и около "Пълноземие".

[Кал]

Отзиви от Моята библиотека:

Добра идея добро изпълнение.Прочетох първо 4-тата книга после останалите 2.
Определено ми хареса. Доста по-добро даже от някой западни автори.

Впечатляващ е! Започвам последната книга! Ще ми се да има поне още 5 части!

[Кал]

Отзив на Вещерски книжен рафт

Признавам си, че след „Да пробудиш драконче“ не очаквах изненади. Първата книга не ми допадна напълно, но „Пълноземие“ ме накара да чета и препрочитам, да се ровя в гугъл и в някои книги, научих нови неща и вече съм се приготвила да погълна като змей и останалите части от драконовата поредица, както я наричат.

[Кал]

Отзив в Книгозавър

И дори там, в една България, в която си заслужава да се гордееш, Теллалов разказва без излишна балканска чест и със спокоен шовинизъм за нивата транспорт на футуристична София, роканите на Атанасов и липсата на нужда от антибиотици.

За мен, „Пълноземие“ бе като прегръдка с приятел. В търсене на драконче.

[frog]

Хм, мислех да не чета скоро "Пълноземие", за да имам за черни (по-черни) дни, но зачетох в Читанка и установих, че трудно отлепям и ме "мъчи" любопитство, защото почти обожавам хубаво написани истории за корабокрушенци и острови!!! Това с "Нацията" на Pratchett го установих.

Добрата новина е, че ако в лошия случай глътна Пълноземието, Nook ще ме спаси, защото на началните хартиени страници от Слънцето стоя с часове. Всъщност вече с години
Но мога след още години да си купя някой кашонен оръфляк да имам за всеки случай. За хербарий и други неща. Или ако цифрата в Nook не ми понася.

[Кал]

Бих искала да споделя с вас, че един от авторите, които разпространявате, Николай Теллалов е мой любим автор и дори в момента, заедно с главния герой в неговата поредица за дракончето, пътувам от Луната към Земята, за да срещна София в една паралелна реалност.

[Кал]

Отзив от Anelia Dobreva в Goodreads:

След като почти на един дъх приключих с "Да пробудиш драконче" и "Царска заръка", ми дойде някак естествено веднага да се впусна в "Пълноземие". За пореден път ще го кажа, но за мен четирите книги от поредицата "Драконче" са едно неразривно цяло. Само че след хибрида между фентъзи и криминале в предходните части, тази творба на Теллалов буквално ме отвя в друга посока - тази на научната фантастика. При това без да губи нишката на фабулата.

Изобщо Теллалов си го бива да се разхожда из най-различни жанрове, без да зарязва читателя в недоумение някъде по междинните гари. Бива го също да гради герои с неясни мотиви и скрити страни, които накрая се оказват пълноценни и реалистични в различната си степен на неопределеност между добро и зло. Бива го и да те накара да забравиш, че отдавна не те е срещал с героите от предходната книга. Признавам си, че с нетърпение очаквам развръзката в "Слънце недосегаемо" и след първите три части очакванията ми много високи.

Иначе в "Пълноземие" историята пак е проста - Радослав хуква да гони Верена през прохода към Долната Земя, но попада не там където очаква и хуква да търси врата към точното място и време, като по пътя се държи героично, глупаво, нелогично, естествено и съвсем човешки. Този път няма нова любовна история - само кратка и според мен прекрасно написана среща с основната. Но пък има действие, още добре развити герои и добре опазени бели петна. И храна за размисъл.

Големият недостатък на книгата е, че този път авторът повечко се е задълбочил във философско-фантасткото упражнение да опише света такъв, какъвто би могъл да бъде, ако... Не че не му се е получило, напротив. Но имам сериозни възражения срещу цялата глава, заета от потенциални новини и вестникарски и енциклопедични статии, която не е чак толкова добре изпипана, както и срещу някои (но не всички) утопични моменти. Но какво пък?! Теллалов може да не умее да поднася вселената си деликатно и на малки парченца помежду събитията от фабулата, но ако сте прочели "Силмарилион" от край до край, и "Пълноземие" няма да ви се опре.

[frog]

На 12 април 1961 г. Гагарин полита в Космоса https://choveshkata.net/blog/?page_id=1390

А Величка има имен ден примерно в Мексико (и Австралия), пък по нашенски - Лора - спътницата на Теллалов; Биляна - дъщерята на Миро; цяло войнство Калини; леля Петуния и много други цветни щастливци ^_^ Честито ви и от хубави книги да се не отървете!

[Кал]

Добри Божилов: „Пълноземие“ – или как най-добрите български писатели не са тия с наградите и по телевизиите, а трябва ги откриете сами...

В последните години, вероятно разочарован от издатели и от това, че парите от книгите отиват за всеки друг, но не и за автора, Теллалов е минал на почти крайни анархистки позиции. За него единственото "авторско право" е това името на създателя на една книга да върви с нея. Т.е. да не се присвояват чужди текстове. Всичко друго трябва да е безплатно, и читателят не може да бъде ограничаван. Така в "Читанка" и "Човешката библиотека", Теллалов е напълно морално, законно и безплатно разпространяван...

Внимание: Отзивът за самия роман съдържа много спойлъри.

[Кал]

Национализъм без разделение?

Здрасти, Кал,

Чета сега "Пълноземие" - четох вече "Да пробудиш Драконче" и "Царска заръка". Реших да изчета тази поредица, все пак сте я споменавали многократно, даже едната май сте я издали вие.

От една страна, книгите ми допадат много, събуждат в мен много приятни чувства. Някаква носталгия по 90-те, някаква тъга по липсващия ми национален дух... Например онзи момент, в който Витан? каза "Аз съм българин" в смисъл на "Можеш да ми вярваш"... И въобще книгите са някак си пропити с това желание България да е по-велика, по-ценна и ценена, да значи нещо. Български думи вместо чуждици, български серии оръжия (виждам в началото на Пълноземие).

Усещам у себе си много мегдан да припознавам такива романтични мечтания за по-велика Българска държава. Като погледна силуета на Санстефанска България, и ми става подобно носталгично-тъжничко.

НО. Аз съм човек, който е преди всичко толерантен - опитвам се да контрирам у себе си (и у околните) неща като расизъм, сексизъм, хомофобия и всички други радикални дискриминационни модели. И нямаше как да не забележа, че този национализъм в книгите на Теллалов неминуемо идва с едно специфично отношение към останалите нации. Например, разни разговорни думи от сорта на дойчовците, братушките и т.н., които звучат леко осмиващи, може би просто разговорни. Но самият факт, че се говори за тази нация, онази нация, ми се струва като страхотна генерализация - както е например гърците са лъжци, сърбите са простаци, американците са използвачи и т.н. Които твърдения не смятам за верни - вярвам, че във всеки народ има и крадци, и честни хора, и мързеливци, и работливци и т.н.

С други думи, ако "аз съм българин"="можеш да ми вярваш", това автоматично прави "той не е българин" равно на "мани го тоя", "не може да му се вярва", "няма как да разбере" и пр.

Останал съм с впечатлението, че обособяването на една група/общност е пряко свързано с определянето на "враг" или "външен" за тази група. Което автоматично води до повишаване на толерантността вътре в групата и рязко покачване на нетолерантността към елементи извън групата. И ако аз имам за цел едно човечество, което е толерантно и никой на никой не е враг, всички общо работят за успехите на цялото човечество... Ако това е моята цел, наличието на подгрупи (напр. нации) ми е излишно и вредно даже.

Какъв е резултатът? Поредицата на Теллалов по много тънък начин ти инжектира национализъм - толкова тънко, че даже и мен ме хваща. А тъй като смятам национализма за вредно нещо - определям и книгите като супер вредни и опасни за развитието на модерно мислене без граници и предразсъдъци.

Както осъзнах това ми стана много тъжно. Все пак несъзнателно ми харесват. Осъждам ги изцяло съзнателно.

Ти и ЧоБи повече сте се занимавали от мен с тези книги - все пак и от вас ги знам, и заради вас посегнах към тях. Моля те, сподели какво мислиш по този въпрос - или направо ме насочи към тема във форума, където се вихри дългогодишна дискусия на тази тема.

Краси

Нека дискусията започне... сега.

[Zvezdichko]

М, така, понастоящем съм в процес на препрочитане на книгите, стигнал съм до средата на "Слънце недосегаемо".

Аз не виждам конкретно в "Пълноземие" авторът да заема някаква категорична позиция относно социалната справедливост. По-скоро това е, което забелязвам, е една идеалистична картина относно това каква би могла да бъде България. Но същевременно, обърнете внимание - това е антиутопичен свят. Обречени жители на Луната, които са на път да измрат. Унищожена екосистема (всички в градовете живеят под похлупаци). Безкрайни битки между великите сили (сред които сме и ние).

Като цяло тук става въпрос за литературно творчество. Нека не забравяме, че тези книги са писани основно през 90-те години на миналия век и тогава отношението към социалната справедливост не е било такова, каквото е сега.

[Кал]

Аз принципно имам доста неща да кажа по смущението на Краси... обаче не искам. И по-точно: искам първо да чуя другите (по-)читатели на Теллалов как възприемат темата за национализма в книгите му.

Та, някой друг?

(А специално към Краси: Моята перспектива – и съответното личните ми предпочитания, когато търсим книги за поредицата ни – е поне толкова космополитна, колкото твоята. Националността на хората, с които общувам или за които чета, ми е напълно безинтересна. Интересни са ми самите хора.

Но Теллаловите книги ме накараха да се замисля за причините духът ми да си избере тамън България, като е гледал световната карта...

Следва продължение. )

[Лъч]

Ммм! Много интересна тема, благодаря ви за поканата!

За мен народната принадлежност е много важна до момента, в който спре да е от значение. Това звучи толкова разбираемо в ушите ми сега, че е направо безсмислено. Но за да не изпадна през ръба на философстването си (което май ей сега ще сторя), ще опитам да спра поглед само на Пълноземие.

Мисля, че тя е тоя етап от пътешествието на Радо, който е нужен и на читателя, и на автора, за да стигне до осъзнаването (но чак в следващи книги от поредицата), че по-важно е дали сме човеци и въобще какво правим на околните (човеци или не), отколкото дали сме човеци от определена група (народ, религия и т.н.). Та, и за мен Пълноземие е по-скоро етап от творчески импулс, отколкото част от по-дълбока агитация към национализъм.

Сладкото деветдесетарско усещане, смесено с идеята за една различна България определено ми влезе под кожата още с Дракончето, така че разбирам по сходен начин това преживяване. Някак... книгите от поредицата са много точно настроени за българските читатели - нещо, което не осъзнавах, че ми липсваше в много други преведени на български фантастични поредици, които поглъщах с лекота докато бях в училище. Абе, идва ми да кажа, че ако имам избор да чета една история писана на роден език или на чужд, замислена с едно и също послание, тази на родния ми език ще ми въздейства много по-силно по разбираеми причини. По сходен начин, ако имам избор дали пътешествието на героя да се развие в родната ми реалност (украсена или променена, но все пак позната), или да се развие в чужда реалност, то същото приключение по замисъл ще ме грабне по-силно заради познатостта на родното. С тия дълги две изречения се опитвам да кажа, че за да няма национализъм (дори към друга националност), то трябва всичко да се случва в някаква измислена реалност или героя да идва от наднародна структура (в стил "човек от Земята отива на приключение на друга планета").