Приказки за Юнаци и злодеи

[Кал]

Филмовият маратон продължава! С епизод 236 от сагата, пардон, приказката "???". Мирослав Моравски и Мира Стоянова ще ви припомнят една влудяващо позната ситуация. "Животът е училище за влюбени..."

(Бонус точки за онзи, който познае откъде е цитатът! )

https://www.youtube.com/watch?v=PP_u8PMVC6w

[Кал]

Заради извънредните добри новини вчера поотложихме седмичната доза приказки-на-живо. Преминаваме от фантастика към (пречупена) документалистика с откъс от "Промяна" - уви, все така актуален и към днешна дата.

Изпълняват Мира Стоянова, Мирослав Моравски и Калин Ненов.

https://www.youtube.com/watch?v=XlvSvYJDyZ0

[kalina]

Прочетох на един дъх и трите книги. В началото започнах приказка. Много ми хареса юнакинята Юна. После Дей – от Злодей или идва името му, или от Чародей или е съкратено от Деян (действам)? Появи се Пей, но така и не разбрах много за него. Очаквах развитието на приказката. Е, тя се превърна в аналог на нашия свят. И нашия свят се появи. И други герои – еднорог, принцеса, юнаци. И всичко ми се оплете – редуваха се без ред сцени от приказки и събития с авторите им. И разбрах, че приказните герои са героите, които живеят във вътрешния свят на авторите, които им помагат, допълват ги, а истинския сюжет се развива в света, в който живея, с хора, които познавам. Тогава започнах истински да се вълнувам. Защото всичко беше истинско. Питах се за какво отиват да протестират? В главата ми все още е героят на Тери Гудкайн – Търсачът (бях изчела всичките книги с него непосредствено преди “Приказки за юнаци и злодеи”), който все повтаря: “Не гледай проблема, търси решението”. Какво разрешава протестът? Ако искаш да събориш старата къща, трябва да имаш план, средства и възможност да построиш новата. Иначе оставаш сред руините. Питах се: “А ако бях на тяхно място?” Но аз не бях на тяхно място. Те идваха от друга реалност и живееха в друга реалност. И тогава се появи историята със Сипи. Това ме приобщи. Живеехме в една реалност, в един свят, бяхме едно. И накрая, едва накрая видях, че искаме едно и също – да сме сред приятели, да споделяме, да начертаем заедно плана на новата къща и заедно да я построим. Протестът? Той е сигнал, че не харесваш това, което е около теб – първата стъпка. Втората е да видиш какво искаш. Третата е да си буден, за да видиш възможностите за реализация. И когато повече хора искат едно и също, едни ще имат едни възможности, други – други, но накрая цялото нещо ще стане възможно. Затова е споделянето, приятелството. И на мен ми се иска да прочета следващата книга – оная, в която възможностите се разгръщат.

[Кал]

Приятели на Юна и света на Юнаците (:

Една година след премиерата на първите три книги от поредицата – и точно навреме :D – ви пращам записите, видео и аудио:

https://choveshkata.net/blog/?p=7164#comments

Беше ... вълшебно. Приказно. :) Думи нямам да благодаря на всички, които вляха лична магия, за да се случи. Ако пък ги намеря, тия думи... на свой ред ще ги влея в нова приказка.

А Юна... Юна просто ви прегръща. Това, в нейния (нашия?) свят, няма да се промени.

Кал)))

Отражения:
- valentindivanov.wordpress.com
- sf-sofia.com/forum

[Кал]

Оня ден пратих на Alex Shvartsman А Tale of Heroes and Villains, превода на „Приказка за Юнаци и злодеи“ (или частта „Център“ в „Триптих за Юнаци и злодеи“).

> I enjoyed your story and am glad you're enjoying the novel! Did I detect a little nod to a Chris de Burgh song in your story or was that unintentional?

Which song would that be? (I'm not sure I've ever listened to anything
by Chris de Burgh. My influences usually come from the heavier part of
the spectrum. ;)

> I loved playing with big themes of history and ethics and perspective in this book. But it also made it difficult to write. It took 3+ years. (...)

I just completed _Eridani's Crown_ this morning. Although the ending
(and the general direction) left me with a bitter taste, I thank you
for pointing me to the novel. Eridani's path made me realize why Yin
(from "A Tale of Heroes and Villains") avoids positions of power like
the plague. (The "Tale" is just the beginning of Yin's stories; so
far, I've authored or co-authored three fix-ups with Tales of Heroes
and Villains, but the rest are only in Bulgarian ... yet ;). In fact,
Yin and Eridani start from very similar positions, so it was
fascinating to follow Eridani's (d)evolution and ponder, What would
Yin do if she ever found herself in that situation? (Yin is like your
General Liodan--only wilder. :) This also made me aware of another
aspect of Yin I hadn't explicitly formulated so far: though she's a
force unto herself, she does not yield power but keeps in check those
who do. (Hence the willingness of Confed'ia's wise men to send her to
her death. ;) She's basically one of the balancers who stay
unobtrusive but make sure no ruler turns into a monster.

So, maybe I'm ready to write another Tale of Heroes now. ;)

[Кал]

Едно упражнение от работилницата How Writing for Games Made me a Better Writer на Уърлдкона беше да представим двама различни персонажи (плюс елементи от сюжета/света) само чрез пряката им реч.

Моичките:

(Yin witnesses a modern protest rally for the first time.)
"Where are all those people going? I've never seen so many in one place. Or so angry."
"They're demanding the Prime Minister's resignation," I say.
"Oh. But if they shout so loud, can they hear anyone?"
I grin at her.
"And what are these pictures they're carrying? The man with the pig's face--is he from some fairy tale?"

"What's that?" He grips the handle of his dirk. "Where have you taken me?"
"No worries. It's a peace rally demanding the Prime Minister's resignation."
"Peace my ass. Won't you stop screaming, EVERYONE?"
I grin at him.
"Pigs." He looks at one of the posters. "No wonder they're your role models."

[Кал]

Върви ми на примери от „Приказките“ тез дни... Долното се роди след панела ни Translating Speculative Fiction into English: Challenges and Exaltations:

I'm sending you a short story of mine that I mentioned to Judith on
the Discord server. I haven't sold it yet, so it's not included in the
ФантАstika sampler.

I translated it myself from the Bulgarian original, and since it's
heavy on stylistic tricks, I took a lot of license. But the author
didn't mind. ;)

For instance, the original name of the protagonist, Yin, in Bulgarian
sounds like "Yuna"--which is the beginning of our old word for "hero"
(yunak). Since there's only a tenuous connection between "heroine" and
"Ine" (or "Ina"), I decided to add an additional wink in the
translation: now we have Yin and her (alleged) antagonist Yan. (I
didn't go all the way to calling him Yang. That would be, uh, too
much? :)

[Кал]

Корицата обаче леко ме напрегна. Защо, о, защо мъжът воин в любимия ни жанр на корица или илюстрация е винаги изобразен в удобно за битки облекло, а жената е с минимум облекло. Да, умерено споделям някои феминистки идеи:)). Но този подход се набива в очи независимо от убежденията. Явно илюстраторите са на мнение, че да се сражаваш полугола е много леко, приятно и безопасно занимание...
Да, тази корица продава, но все пак.

Юнакиня Юна има отговор на горния въпрос – в „плачещата“ приказка:

– Ти… – казва до ухото ми Амбър по някое време. Примигвам. Време. А, да. Съществуваше нещо такова. – Ти как смъкваш своите защити и брони?

Примигвам. Зад гърба ми нещо издрънчава. Някой хихиква. Не се обръщам.

– Тя – посочвам с палец през рамо – никога не е носила брони. Обича да шамари враговете, ъъъ, гола. Нъл тъй, екс-командир първи чин, извънреден ранг?

– Тъй вярно! – включва се Юна. – Служим на художниците на корици на фентъзи!

[Кал]

Отзив на Миа Сердарева за „Промяна“ (от ГР):

Всички търсим различни неща в книгите, за мен най-интересен е човекът зад думите.
В този случай - човеците.
Четенето беше като дълъг емоционален разговор за живота и хората - какви са и какви биха могли да бъдат. Гласовете вътре са различни, изненадващи, развълнувани и вълнуващи, самородни и същевременно напомнящи ту български народни приказки, ту световните фантасти, ту разходка по софийските улици. Слушах ги и изпитвах всевъзможни неща, най-често благодарност, че човешкото продължава да оцелява в ежедневния свиреп сблъсък с духовна слепота. И не просто оцелява - търси, развива се, настоява, че смисълът, красотата и ценностите все така съществуват, посочва ги по хиляди начини на невиждащите и сякаш има енергия да го прави до безкрай.
Обичам упованието и непримиримостта на тези човеци, крехката нежност в сърцето на юначеството им, изобилието от начини, по които въздействат. Те са основна причина да вярвам, че промяната е възможна.

[Кал]

Тази година в бутиков тираж излезе библиографията „Българска фантастика и фентъзи 1899–2020 г.“. Решенията на тримата ѝ съставители кои текстове да включат вътре ме наведоха на следното чудене:

Защо „Приказка за Юнаци и злодеи“ (частта „Център“ от този триптих) е условно включена, а „Приказки за Юнаци и злодеи: ???“ – безусловно? Какви критерии са ползвали Златко Петков, Григор Петров и Георги Недялков, за да преценят „фантастичността“ в случая?

(Наясно съм, че на автора по принцип не бива да се вярва, като става дума за негов текст , но все пак: „Приказка за Юнаци и злодеи“ е изрично ситуирана в свят, който не съвпада с нашата Земя. От друга страна, „фантастичните“ елементи в приказката „???“ е напълно възможно да

Скрит текст: покажи

съществуват само в главата на Юно

– за справка, финалните реакции на Рея.)