by frog » Sun Aug 11, 2013 4:45 pm
So
I read it. The good thing about it is that I can read the sequel whenever I want.
Хареса ми, че чак към ~ 30 стр. Леона се зажалва, че е сама - че чак тогава се появи обобщение за нея от нея.
Стр. 35: "Какво беше тя преди да се появи Етиен?"
Хареса ми, че няма излишни въведения, а всичко се научава в движение.
Мъчителна ми е тази привъзраност между Леона и Етиен. Почти безкрайно.
И отношенията Етиен-Дел, Етиен-Мая, Кериан-Мая.
Но почти за всичко приветствам начина, по който са предадени.
Иначе са ми мъчителни и Марко-Леона, Леона-Тони (+ утешително второто). Защото ограничената среда не позволи като малка да имам нормално приятелство с момче. Това досега ме измъчва с отпечатъка си. Мо има приятелка от "детинство". Е, от началото на гимназията, доколкото знам. Но аз такъв аналог нямам. И това е празнина. Винаги съм мислела, че е невъзможно. Да се общува нормално с момче преди зряла възраст. Защото всички се правеха на идиоти. Приятелството между момче и момиче беше табу, защото непременно означаваше нещо. Затова си мислех, че е невъзможно. И... завиждам на тумбите шумни лапетии от СМГ, които са смесени, а не еднополови. Енивей.
Забавлявах се на радостта на Леона, когато откриваше реакциите на Етиен на екраните. Може би това ми беше най-мило и гениално.
Незаядливи забележки към илюстрациите естествено, че имам.
Веждите на корицата са неестетично тънки. Това Мо би държал да ви го каже.
На първата и втората картинка гърдите на Леона са големи!
На втората има носле като "аватарец".
Стр. 96 - картинка на Етиен и Мая на двеутажното легло. Преди страница и нещо пише, че тя е светлокоса. Макар че от първия миг през цялото време упорито си я представям с тъмна къса права коса.
Измъчените обяснения на Мая за Кериан и неясните реакции на Етиен ми се щеше да ги няма, но пък едва ли е било възможно.
И Кериан беше повърнал, за бога, а те са се целунали и тя само си изтри блузата с омразно ментова кърпичка! Всички знаем Pearl Harbor!
Имената няма да ги коментирам, защото това винаги е прекалено субеткивно и съм чела особено грозни забележки!
_________
Прииска ми се отново да прочета "Градът и звездите" на Артър Кларк.
И май е крайно време отново да опитам и да се преборя (try and) с "Къде отиде Шан-Халам-Ачук?"
„Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.