За спасяването на света

[Dess]

На 06.05, по случай празника, пускам долното сещате-се-къде.

Честит празник!
По случай Деня на храбростта и на българската армия, ви поздравяваме с откъс за един войник и за куража да постъпиш правилно... дори когато това ще те обрече на гибел.

Подобно на древен солдат, затъкващ щика на пушката си, той се пресегна машинално и откачи военнозелената кутия от колана си. Сложи я до себе си и я погали с жест, в който се чувстваше някакво отстранение, като луд, когото ставащото наоколо не засяга.
Замислеността му трая едва няколко секунди.
– Какво е това, войнико? – попита го Читка, крехко момиченце с плах поглед, одраскани коленца и сламеноруси коси, които бяха рядкост по тая географска ширина.
– Бомба, детко – отвърна той. – Бомба за многократна употреба.
– Их, войниче, ти си велик! – възкликна Ицко. – Пак ще ги разпердушиниш както тогава, зад Дома на Ометекухтли, знам си аз!
Домът на Ометекухтли беше религиозен архитектурен ансамбъл, посветен на вездесъщия миштекски бог, чието прозвище в приблизителен превод бе „Господарят на нашето битие“. Там, след като побягна от най-гъсто населения столичен квартал, за да спаси двадесетте душици, Светия войник бе отнел други двадесет – тези на зрелите бойци, които се бяха изпречили насреща му, за да го възпрат.
Радостният изблик на Ицко беше като пламъче върху свещ от лед.
Светия войник не отговори веднага. Накрая каза:
– Ще ги изчакаме тук.
Не захвана да им обяснява, че нищо друго не можеха да предприемат.
Абсолютно нищо.

Откъсът е от разказа „И попита войникът: – Кой ме повика?“ на Янчо Чолаков, който можете да откриете в цели 4 наши издания:
антологиите „Трийнайсетте цвята на дъгата“ и „За спасяването на света“, алманах „ФантАstika 2014-15“ и посестримената антология „Фантастивал в Европолис“. Кое си избирате?

На който му се занимава, моля да копира поста и в темите на останалите 3 издания.

[Кал]

Отзив на Невена Паскалева в Goodreads:

Прекрасна компилация от творби, чиято привидна разнородност всъщност стои под общия покров на една-единствена идея – пътят на човешките същества към по-добрата им същност. Някои от разказите бях чела и преди на други места, от тези, които срещнах за първи път, най-близки „водачи“ ми станаха:
„Разговор с никого“- с разкриването на възможността да се преселваме в ново, по-висше съзнание след смъртта си.
„Алена капка кръв“- с откровението за многопластовото съзнание. Оказва се, че разумът е навсякъде, просто ни трябват сетива, за да го долавяме.
„Основание за смърт“ – с поставянето на смъртта на пиедестал, като единствения път към живота.
„Напред, човечество“ – с влагането на надежда в тези, които привидно са изгубили разума си.
„Фабрика за кукли“ – с осъзнаването на животворящата сила на любовта.
„Крепостта на безсмъртните“ – още веднъж, с поставянето на смъртта на пиедестал, като единствен път към живота.
„Госпожа вещицата“ - с увековечаването на будните умове, които водят човечеството към развитие.
„Братята от Левса“ – с напомнянето колко ценна е всяка една форма на живот.
„Заклинание“ – с разкриването на безкрайната сила на мисълта.
И
„Начинаещ магьосник“ – С ХУМОРА СИ – наистина с главни букви, много главни. Много се смях на този разказ.
Радвам се, че от време на време попадам на четива, които да ми донесат истински оптимизъм. :)

Ехааа! Това е един от най-точните синтези на замисъла ни с тази антология:

творби, чиято привидна разнородност всъщност стои под общия покров на една-единствена идея – пътят на човешките същества към по-добрата им същност

Благодаря! :)))

Виждам, че и двата разказа на Величка Настрадинова са те намерили. Те са част от историите за Марта Матева – някои от които са събрани в „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“.

А ако „Начинаещ магьосник“ те е разсмял толкова – грабвай „Ех, магесническа му работа“. Там Калоян наистина се развихря...

Ще се възползвам от препоръките :)

[Кал]

Предпразнични мисли покрай конкурса за рецензия на „ShadowDance #1: Киберпънк“:

(...) аз имам същата чуденка като вас: „има ли в България място под слънцето, пазар и нужда от подобни издания?“.

Дано успеем да си отговорим на тоя въпрос; и дано отговорът ни хареса…

П.П. Ако това ще ви е някакво утешение – в Гудрийдс вече сте събрали повече оценки, отколкото антологията „За спасяването на света“ от излизането ѝ през 2013-а. А само аз съм вложил в подготовката и разгласата на „За спасяването“ над 1000 (буквално) часа…

Ето защо е важен горният въпрос. Ще седнем ли да направим някога: а) второ „За спасяване“; б) ShadowDance #2?

[Кал]

Току-що вмъкнах в отзива си за спасяването в ГР:

„За спасяването“ е следващата книга в летния четатон на Човешката библиотека. От съвсем скоро ЧоБи има и Goodreads група, та ако някой се подлъже да се присъедини – в групата или дори в *gasp* четенето...