Как спасяваме света

[радина666]

Отзив за "Как спасяваме света" в Goodreads:

Антологията е написана от деца за Копнеж за растящо творчество 2015 г. Дават различни тълкувания какво е свят и идеи как биха спасили света. Макар сюжетите и героите на повечето разкази да са фантастични, проблемите и поуките от разказите са актуални и наболели. Изненадана съм колко мъдрост има в тези деца и колко са будни. Сякаш новото поколение защитава света и се обединява не с меч, а с перо/клавиатура чрез изкуството/литературата. Засягат важни теми, които и аз бих и съм засягала в разказите си, но разликата е, че в антологията са написани някак по детски, с отворени очи и сърце, сякаш написани послания от деца за деца, които са бъдещето и така изковават новото поколение, да бъде по-добро и отговорно към света. Колкото повече човек расте, толкова по-мрачен става, толкова повече пречки вижда, толкова повече забравя, както мечтите си, така и се обезверява, че нещо може да промени. Не си сам! Всеки си мисли, че е сам. Огледай се, търси, действай! Живееш сред още няколко милиарда човека, обединете се! В антологията срещнах съмишленици. От нея струи надежда, която ме изпълни. Припознах се в някои от героите /“Костенурчо с триетажната черупка“/, прегърнах каузата на втори /“Тайната на драконовото дърво“, „Молив с гумичка“/ и трети ме накараха да се замисля за живота /“Ретроспекции“, „Мисля, че това е Тя“, „Броеница от любов“, „Достатъчно е да спасим красотата на мига“/, а това е най-важното. Имаше и слаби разкази, но повечето бяха добри, а изброените ми станаха любими.

Линк към Goodreads: https://www.goodreads.com/review/show/2842513699

[Светлоока]

„Как спасяваме света“ е прекрасна антология от фантастични разкази,
която отразява детския мироглед за създаването и съществуването на нашия свят.
За всеки един бих могла да кажа по няколко думи, но форматът ме ограничава.
Спечели ме още с разказа за костенурчето,. което е готово да се откаже от своята
различност, за да не се отличава прекалено много от останалите („Костенурчо с триетажната черупка“).
Космогонията в „Разказът на Икфет“ напомня за сътворението на света от скандинавската митология, което лично у мен предизвика „ефекта уау“.
„Сатаната не беше лош, но се беше озлобил от самотата, в която живееше“ („Висулките с черен воал“)
ни дава ясна оценка за това какво означава да си злодей и как безпричинно зло няма.
За изключително интересно намирам, че по-младите осъзнават сериозността на проблемите от света на големите
по доста сходен на нас начин, което личи и от „Тичаме с всички сили, но депресията ни застига.“ („Броеница от любов“) например.
Застигна ме и мен тази книжка в постдепресивен период, и съм благодарна, че е така.

Робокопър, Людомразец и „Прехвърчането на слонове из двора на школата“ ми станаха просто любими.


Пожелавам с две ръце!

[Кал]

В новата ни видеорубрика „Лека нощ, деца“ Дес чете:

„Костенурчо с триетажната черупка“

А за самите видеорубрики:

Там ще намерите архивни и съвсем пресни представяния на дейността ни, кориците ни, някой и друг Чобит, а също и любими откъси от наши книги – включително приказки за лека нощ за най-малките, в автентична домашна атмосфера.

Погледайте, послушайте... и за да сте в крак с видео-новините, абонирайте се за YouTube канала ни. ;)

[Кал]

Още една приказка от антологията „Как спасяваме света“ във видеорубриката ни „Лека нощ, деца“:

„Булките с цветен воал“ – Мая Стойчева

Изпълнявам: аз. (Но истинските изпълнения не са мои... ще видите. )

[Кал]

По въпросите за истинските изпълнители:

Зорница през цялото време изглеждаше намусена/умислена, тя по принцип ли си е така, или не ѝ е харесала ролята на телефонодържач?

Зори никога не стои мирна. Нейната... кинетичност не може да се разкаже, трябва да се види. И толкова по-изумен бях аз, когато тя хвана телефона и ми го държа внимателно през цялото време. (А не е и по линия на „зомбифициране“ – както се вижда, тя често дори не гледа в телефона.)

Дес да каже каква е тайната.

Това с гласа на Джейн част от твоята шеговито-грубиянска страна ли беше, или има маркери в текста, че тя говори така? :D

Благодаря ти, че попита! Дотук си единственият (от сигур 50 души, които са гледали клипчето по моя линия... което само иде да покаже кои са истинските изпълнители :D).

Гласът, който избрах за Джейн, е форма на affirmative action. Още повече че в следващото изречение тя бива описана като „най-красивата“ от всички. Благата трябва да се разпределят справедливо...

[frog]

Последно Jane красива ли е, или не е? И гласът изписан ли е, или не е? Щото не е редно за сатанинската невеста да избираш точно тоя глас. Малко изтъркано се получава, независимо какво си целял с утвърждаването.

Ако влагаш нещо толкова умишлено при четенето на текста, все едно Жоро да ми чете текст с неговите задъхващи ме и неестествени ми паузи.

[Кал]

Останах приятно изненадан от сборника, включен маратона по четене. Макар и с година закъснение, прочетох разказите на един дъх. Някои от тях ми станаха любими. "Броеница от Любов", например. Щом една творба може да ме докосне, разчувства и накара да я прочета отново, за мен тя е стойностна. Възхитих се на езика и стила, който са използвали младите автори. За искреността, с която разглеждат и споделят вътрешния си свят и притесненията, свързани с околния. Светове, които всички ние се опитваме да спасим.

Оставих коментар и в googreads.com.