Но така и така ми се е отдала възжмоност – с Илче му направихме списък по точки :
- невероятно красив: всеки цвят, всяка картина – не само „райските“, но и съвсем земните – буквално преливат от красота
- прекрасна актьорска игра: сега, вярно, че като стане реч за Сърша Ронан, не може да ми имате вяра – нали съм ѝ фенбой вече ... Обаче тука всичките са брилянтни
- интересни и достоверни образи: нещо, което все по-рядко откривам в англоезичното игрално кино - все по-малко попадам на киногерои, които да не ми изглеждат: а) едноизмерни; б) отблъскващи с някакви свои качества или светоглед
- важна, полезна идея: от тия, чрез които порастваме
- подходящ – въпреки адски сериозната тема – и за млади зрители: ако не са със свръхчувствително въображение, бих го дал на 12+. Самите сцени с насилие са фино загатнати (но не по-малко ужасни, ако си ги представиш в подробности)
- правен от същото трио, което направи „Властелина на пръстените“ – тоест имам някакъв шанс да накарам и заклетите Толкинисти да гледат една история извън Средната земя – и да им увре, че приказното е между нас, редом с нас...
- непринадлежността си към определен жанр: има и драма, и трилър, и фино загатнат хорър, и комедия, и любов... И са до едно добре направени. (С отказа си да се впише в конкретна „кутийка“, ми напомня на азиатското кино.)