Кой къде кога защо (не)

Дом на екипа, който превежда, популяризира и продуцира български художествени текстове в чужбина.

Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Wed Sep 14, 2011 10:54 am

Тема за обсъждания и координация кои преводи къде да (не) пращаме и защо.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Wed Sep 14, 2011 11:13 am

Идея (Ивайло Иванов):
Да пратим "Heirs" на Playboy.

Отговор:
Според мен няма смисъл. Playboy явно вече не приемат непоискани ръкописи (unsolicited manuscripts).

Ето защо:
1. Writer's Guidelines:
Playboy informed us on 11-10-06 that they "no longer accept unsolicited manuscripts."


2. Duotrope:
This market doesn't meet the criteria for a listing with Duotrope. Publication details and submission statistics for this market are no longer available through our site.

Reason for disqualification: Guidelines are not available on their website.


Принципно:
Ако един англоезичен пазар няма listing в Duotrope – съветвам ви да сте нащрек с него.

Почерпката струва: 20 минути
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Wed Sep 14, 2011 11:34 am

Въпрос (Ивайло Иванов + Кал):
Къде може да реализираме "Heirs"?

Отговор:
Ето примерни варианти.

Настройте Payscale на Pro Payment, Sub Type на Electronic. После натиснете Search.

Толкоз. Като за Grantville Gazette може да забравим – там системата за приемане на текст е такава, че поне аз нямам нервите да участвам.

Unstuck звучат интересно – говорят за Калвино, Хъксли, Абе, Вонегът... Но после виждаш какви са им payment rates. 60 долара за 15 хиляди думи текст? Ъъъ, мен лично ще ме е срам да кажа на Владо и на Мариана, другите двама преводачи: „Пичове, продадох труда ни! Дайте сега да ви пратя по 6 долара...“

Остават, значи, Analog и Asimov's.

Иво – сега те моля да затвориш очи и да запиташ ума и сърцето си: Какви са шансовете на „Наследници“ да бъдат отличени сред стотиците разкази, които получават тези две списания ежемесечно?

За справка: acceptance rate на Аnalog е 0,29%. На Asimov's... 0,14%.

(Хъм. Досега не бях виждал толкова нисък коефициент. Я да погледнем... аха. Второ място в класацията Most Challenging Market.)


...

Принципно:
Разбира се, ще пробвам и с „Наследници“. Защо иначе сме го полагали, тоя едномесечен труд и четирите редакции? Само че ще го пробвам, при ^такъв^ избор, чак когато сме станали име – по един или друг начин. Да пращам каквото и да е на Analog или на Asimov's в момента е... несериозно.

„Да станем име" значи: престижни пазари да купят и публикуват поне по 3 кратки текста или един роман на поне един бг автор – желателно и повече.

За „Наследници“: Иво, ако решиш сам да му търсиш пазар, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ме дръж на СС (poslednorog-а, не личния ми мейл). Или ми кажи аз да спра да търся. Дублиранията при пращане на текстове може да са фатални – огромна част от западняците ги мразят много. (Викат им simultaneous submissions; потърси за тях.)

Почерпката струва: 40 минути.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Wed Sep 14, 2011 11:45 am

Въпрос (Ивайло Иванов):
Защо отказват да препубликуват "Father/Dad"?
(Всъщност въпрос тук нямаше. Ивайло се опитваше да отгатне – неуспешно – какво са ми казали запданяците.)

Отговор:
Защото вече е бил публикуван другаде.

Принципно:
Повечето западни списания не желаят reprints (препубликации). Без значение къде са излизали. Имат си даже термин: First Publication Rights.

(Пазете си ги, точно тези права. Не давайте текста си за първа публикация на място, от което после ще се срамувате.)

Има и обратния случай: Такива, които предпочитат (или дори настояват за) вече публикувани текстове. Пример: Podcastle.

Почерпката струва: 10 мин.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Wed Sep 14, 2011 8:01 pm

Кал wrote:Въпрос (Ивайло Иванов):
Защо отказват да препубликуват "Father/Dad"?
(Всъщност въпрос тук нямаше. Ивайло се опитваше да отгатне – неуспешно – какво са ми казали запданяците.)

Отговор:
Защото вече е бил публикуван другаде.

:o
????
Само?
????
Но правата на Oceans of the Mind по договора са погасени - и то преди бая време.
Има две възможни обяснения:
1. Или колегата, отговорен за правното обслужване на съответния издател честно да си каже, че авторското право не е негова територия;
2. Или просто са търсели какъв да е повод да откажат на тъмните балкански субекти.

Да, Кал - не успях да отгатна точната причина. Но поне мисълта ми е била в правилна посока: отказът не се основава на съдържанието на текстовете. Т. е. - той е на формално основание.
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Wed Sep 14, 2011 8:15 pm

Иво :evil:

Допускам, че не си глупав и умееш да четеш. За всеки случай ще се цитирам още веднъж:

Кал wrote:Принципно:
Повечето западни списания не желаят reprints (препубликации). Без значение къде са излизали. Имат си даже термин: First Publication Rights.

(Пазете си ги, точно тези права. Не давайте текста си за първа публикация на място, от което после ще се срамувате.)

Има и обратния случай: Такива, които предпочитат (или дори настояват за) вече публикувани текстове. Пример: Podcastle.


Ако искаш да загубиш вниманието ми окончателно – давай. Гадай. Тълкувай, преди да си разбрал каква всъщност е ситуацията. Изказвай се – както вече отбелязах в темата при „Ефремов“ – неподготвен.

Калин, в много лошо настроение
(по лични причини)

П.П. На едно от местата всъщност го върнаха, защото не им хареса стилът (uneven prose, или нещо от сорта).

Горното обяснение важи не просто за "Dad", а за много от случаите, когато разказът вече се е появявал някъде. Няма значение дали издателските права са изтекли или не. Много издатели искат нови неща.

Почерпката струва: 1000 лева.

(Като в оня бармански лаф. :/)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Wed Sep 14, 2011 8:39 pm

Всъщност, изказвам се, защото съм в час с авторското право като материя.
Но наистина нямам как да знам условията на всеки конкретен издател.
Тук обаче съм принуден да спра да те тормозя - много скъпо взе да ми излизаш! :D

ПП: Явно днес някой много ми се е сърдил, защото от години не съм имал толкова каръшки ден! Тази сутрин ми откраднаха мобилния телефон, а надвечер някакъв слепец в Лада мина на червено и профуча на милиметри от мен. Пострадаха само торбите с покупките, от които панталонът ми намаза един безплатен миш-маш. :evil:
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Wed Sep 14, 2011 11:32 pm

Може денят да е масово каръшки. :(

Спираме сега, правим рестарт утре. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Thu Sep 15, 2011 9:20 am

Рестарт.
В САЩ какво имат предвид под "uneven prose"? Защото у нас терминът "неравномерна проза" почти не се използва. Вместо него се използват по-точните "нехармонична или разностилна постройка на изреченията", "неестетична постройка на на изреченията", "накъсана реч"...
Та, ако там с този термин обозначават нещо от сорта на същото - то тогава според мен изводът е еднозначен: не им се е занимавало.
Защото в случая става дума за превод. Когато преводачът не е професионалист и най-вече ако езикът на превода не му е майчин - често стават такива неща. То затова в редакцииите си има редактори, чиято работа е да редактират. :lol:
Има страни, в които те получават равни авторски права върху превода, наред с тези на преводача. Франция например.
Ето на - същата творба на френски. Както виждаш - до името на българския преводач стои това на френския редактор - Жорж Бомон.
И... пак същата творба - на испански. И пак след името на българския преводач е отбелязано "и екип на Axxon". Е, да ама как екипът на Axxon ще е преводач, след като изобщо не е виждал българския оригинал? Ами - не е. От тях е била редакцията, защото испанският език не е бил роден на преводача.
Недей сега да бързаш да се обиждаш - това не е упрек. Преводи и от професионални преводачи с многогодишен стаж са попадали и попадат в съавторство с чужестранни редактори по причината, че езикът не е майчин на преводача.
Това би било добре да го знаят и други автори - и нито да се засягат, нито да се обезсърчават от такива коментари на преводи.
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Thu Sep 15, 2011 9:38 am

За САЩ не знам :) – но Пол Карафа има предвид „стилови грапавини“. И съм съгласен, че често пъти проблемът е в качеството на превода. (Оттук и моето изказване: „Който ме пита къде са му преводите (за които ме е молил), явно не знае колко работа отнема един (качествен) превод.“)

Понякога обаче стилът на самия автор просто не „съзвучи“ с конкретния редактор/издател. Редакторът също е читател. Редакторът постоянно мисли какви читатели четат неговото списание, и си подбира текстовете съответно. Разгледайте отказите от въпросния Пол Карафа, които публикувах в съседната тема, и сами ще го усетите.

В такива случаи: търсим си друго списание за този текст. Просто решение, и неогорчаващо.

Друг важен consideration: При приток от 100+ разказа на месец, никой не си играе да редактира текстове, които са го подразнили стилистично. Сред останалите стотици със сигурност има поне два – или колкото са необходими за запълване на броя, – които са брилянтни. (Ако не вярвате – разгледайте първия и единствен брой на Marginal Boundaries.) Защо ще губим време и харчим пари за редакторска работа, като можем да вземем тях - готовите за публикуване неща?

Големият пазар налага и високи летви. :)

Почерпката струва: един чай. Билков. Мента. :D

Сега ме извинете. Имам един краен срок днес, за разказ на тема sports and games, и още не съм решил дали "The Ball" на Кънчо става... :D
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Wed Sep 21, 2011 7:44 am

Re: West Branch

They've sent us their third form rejection. I'm done submitting to them, for the time being at least.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Fri Sep 23, 2011 3:52 pm

Как избирам къде да пращам преводите

1. Помагам си с duotrope.com - търсенето им по най-различни критерии е МЕГА полезно.

2. Винаги търся professional payment - от 5 цента/дума нагоре.

3. Първо пробвам местата със simultaneous submissions - за да мога да пусна един текст на няколко едновременно.

4. После гледам average response times - предпочитам онези издания, които отговарят по-бързо.

2,5. (Да, това всъщност е преди 3 и 4 ;)) Първо пращам на такива места, с които вече имаме диалог - знам, че ще ни върнат personal response. Като Washington Pastime.

5. Гледам и къде personal responses са сравнително голям процент. От rejections се учим здравата - нали така? ;)

И НБ! Търся new/fledgling markets. Големите така и така са зарити от submissions. А младите обикновено пращят от добра енергия, енергията на всяко едно начало. Изненадаме ли ги с нещо добро, ще ни помнят дълго.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Fri Sep 23, 2011 3:55 pm

Как избираме какво да превеждаме/продуцираме

Принципът на подбор е „Взимаш онова, което ТИ самият вярваш, че има най-голям шанс да се продаде“.

Толкоз. :)

П.П. Добре де... и от време на време правим Копнежи. :D
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Fri Sep 23, 2011 8:41 pm

Кал wrote:Как избирам къде да пращам преводите

1. Помагам си с duotrope.com - търсенето им по най-различни критерии е МЕГА полезно.


A, бе... посетих duotrope.com, но не успях да разбера най-главното: за какво служи този сайт? :oops:
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Fri Sep 23, 2011 11:12 pm

Duotrope.com служи за търсене на подходящи пазари за художествена литература и за следене на това кое къде кога си пратил.

Почерпката струва: Без пари – толкоз.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Sun Sep 25, 2011 7:43 pm

С разрешението на Ани Илиева (Йоан Владимир) препубликувам нейни размишления по темата „Изгубени в превода, или Проблеми на публикуването в чужбина“:

Ани Илиева wrote:Аз бих могла да споделя съвсем мъничък опит от публикуване и по-общо представяне пред разнородна публика на друг тип текстове - статии и доклади, при все че струва ми се има немалко принципни сходства.
Като за начало само ще споделя несъгласието си с вече изказани другаде мнения, че спънките с публикуването на фантастика от български автори в Западна Европа и Северна Америка се дължат на:
- непрофесионализъм от страна на приемащите редактори (т.е. отхвърлят ни текстовете още недочели, невникнали...);
- етно-културни предразсъдъци (т.е. по принцип не ни харесват, защото сме тъмни балкански субекти);
- предполагаемото им невежество (т.е. те нищо не знаят за нас, не ни познават историята, културата и особено фолклора и затова).
Последното може да прозвучи сякаш съм лично засегната и затова ще уточня. Наясно съм с всички проблеми, които имат написаните от мен разкази, дори нещо повече - едва ли друг може да посочи недостатъците им толкова жестоко и безкомпромисно колкото мен. Не съм убедена обаче, че жанрът или културният контекст, в който е ситуирано дадено произведение, могат да бъдат основният му проблем. Особено когато става дума за фентъзи - жанр, за който по дефиниция се предполага, че авторът ще въведе читателя си в непознат и чудноват свят, пълен със загадъчни неща. За себе си съм убедена, че ако някой има затруднения с четенето на разказите ми, значи аз просто не съм се справила добре с написването им.
Кал формулира нещо като гатанка - познайте защо ни връщат изпратените разкази?
Моят отговор е - защото са напълно в правото си да го направят.
На тези редактори това им е работата - да избират най-доброто в съответствие със стила на изданието си и вкуса на аудиторията си. Когато отхвърлят определен текст, то съм склонна да предположа, че го правят, защото: а) текстът не е достатъчно добър (без значение по вина на автора или превода) или има в момента много по-добри подръка; б) не пасва на изданието, за което обикновено имат много ясни и точни критерии; в) смятат, че няма да допадне на читателите им. В допълнение и куп други ситуационни причини - как разказът се съчетава с другите в броя, дали пасва като обем, дали не са публикувани вече четири подобни на него в предния брой и т.н.
Разбира се, повечето ми разсъждения са спекулативни и се базират на минимален опит.
За едно обаче съм се убедила категорично - онова, което се случва там във всички области, не само в публикуването, е силно основано на конкуренция, което означава, че човек трябва да се труди здраво, за опитва десетки пъти, да се старае до дупка, да се съобразява, да слуша, да се учи, да се старае още повече и да не се предава лесно. И най-важното - да спазва правилата.


Ани Илиева wrote:Аз за себе си съм отдавна наясно с въпроса дали искам да пиша, или искам да продавам. Според мен е въпрос на приоритети. Предпочитам да пиша когато и както на мен ми е кеф, да влагам енергията си в писането, да съм недоволна от писането си, да го зарязвам задълго, после да ми домъчнява и пак да напиша нещо с всичкия кеф, който мога да извлека от това занимание. (Вместо, като алтернатива, да пиша по график и според редакторски наставления, да влагам енергия в предлагането на продукта си, да съм недоволна от тиражите и хонорарите, да пиша дори когато го мразя, но да изстискам всяка възможна стотинка от написаното.)
В никакъв случай не казвам, че моят избор е по-правилен от алтернативния, нито пък че ценностите ми са по-скъпоценни. Избор като избор.


Кал wrote:Ани, сърдечно благодаря за ето това:

Когато отхвърлят определен текст, то съм склонна да предположа, че го правят, защото: а) текстът не е достатъчно добър (без значение по вина на автора или превода) или има в момента много по-добри подръка; б) не пасва на изданието, за което обикновено имат много ясни и точни критерии; в) смятат, че няма да допадне на читателите им. В допълнение и куп други ситуационни причини - как разказът се съчетава с другите в броя, дали пасва като обем, дали не са публикувани вече четири подобни на него в предния брой и т.н.


И за другото също – но за това особено много.

(Всяка среща с подобна зрялост на мисленето – или,в по-частния случай, разбирането на Другия – ми е силен стимулант да продължа да ръчкам навън. Заедно с авторите тук, а не на въпреки или заобиколно. :( )

Имам подозрения, че като си задавах „гатанката“, имах нещо по-конкретно наум... но не ми се рови за първоизточника сега.


Ани Илиева wrote:Някак си ми се иска да оголя и да опростя максимално нещата, за да кажа две работи, които за себе си съм възприела като "азбучни истини", поне докато не се убедя в обратното ;) Ще ги кажа в първо лице, понеже не са особено приятни и да не вземе някой да се докачи, пък който ме разбере - разбере.
Продукция, ситуирана в горните слоеве на културата - т.е. изкуство, аз съм способна на произведа само в моята си култура. Това не означава само "фолклор" (който и аз не знам защо нещо като мръсна дума звучи напоследък), това означава модели на мислене, светоглед, тематика, персонажи и дори културни травми, ако щеш. Преди две години на една конференция имах остро спречкване с един швед само защото с него имаме различни културни травми - неговата е "нацизъм", моята е "комунизъм". Не можеш да си представиш колко различни стават хората, когато културите им са преживели различни "исторически варварства" :D
"Моята си култура" не е етно-центрична, тя е Ани-центрична, Ани е образован човек и космополит, но тя е тук и сега, което я прави екзотична за онези, които са там някъде, на хиляди километри на север и вляво. Сто процента дрънкам несвързано, но резултатът от тази каша е следният извод: когато общувам с културно различните, то аз или съм Ани-екзотичната, или съм Ани-екзотичната, която много иска да скрие, че е екзотична и да заприлича на тях. Второто е напълно постижимо след период на енкултурация от 5-10-20 години. Евентуално. Тва Джоузеф Конрад, тва Вонегът, тва Юлия Кръстева - все добри примери в тая посока. Между другото, последната веднъж призна, че избягва да говори на български език, макар да го помни добре. Защото веднага повлиявало на мисленето й.
Оттук - изкуство, основано на словото, аз съм способна да произведа единствено на български език. Защото не знам достатъчно добре друг език и не владея съответната му литературна традиция.
Тука идва тънкия момент, че "литературна традиция" е също част от "моята си култура". Културата се кодира в езика - аз пиша на български език, в българската словесна традиция, част от българската култура. Дори на патагонски да го преведат, това ще си е така. Пак ще си бъда една преведена на патагонски екзотика.
Сега, хубавото на онази там култура, дето е на хиляди километри на север и вляво, е, че тя по генезис е един чуден микс от екзотики, който микс продължава да се попълва и миксира непрекъснато с разни "Ани-екзотики", та на тях екзотиката въобще не им е екзотична, разбираш ли - тя им е направо банално ежедневие. Ние се впечатляваме от екзотики, на тях са им леко досадни - нещо като поредния лъскав артикул на рафта в супермаркета, може да излезе нещо свястно, може и да е само лъскаво, ху ноуз, ху ивън кеъз...

P.S. Последното го написах малко ни в клин, ни в ръкав. Ще опитам по-просто: не съм убедена, че понеже българските автори им звучим екзотично, то това е плюс или минус (т.е. привличаме вниманието им и интереса им с това, респективно - объркваме ги и ги отблъскваме). Това просто не го приемам.
Крайно време е да се примирим, че нямаме нито предимства, нито недостатъци - така по принцип, видите ли и като цяло. Така ще разберем, че се състезаваме и мерим с всички на равна нога.


По повод на тезата, че в Северна Америка се предпочита „стандартният изказ, при който в равноделен ритъм се редува описание/диалог/описание/диалог, имащи своето ясно начало и също толкова ясен край“:

Ани Илиева wrote:Абе, не съм сигурна дали е точно така.
Логически мога да се съглася - логично е на един огромен пазар силно клишираните, средняшки и посредствени работи да са такова несметно количество, че да се наложат едва ли не като стандарт и като норма. Но като се замислиш, май всичко ново и оригинално в жанра (без значение фантастична литература или кино) първо там се появява, налага се и чак като направи фурора, почва да се произвежда на поточна линия. Поне моите впечатления са такива. Ако някога се появи "документално фентъзи" или пък "епистоларен биопънк", нещо ми подсказва, че ще се появи на английски език. Даже на руския език не възлагам особени надежди в тва отношение, не нам що. :oops:
Честно, тия работи абсолютно наизуст ги приказвам и ако имаш аргументи за противното - с радост ще ги прочета.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Sun Sep 25, 2011 7:54 pm

Ани Илиева wrote:... Честно, тия работи абсолютно наизуст ги приказвам и ако имаш аргументи за противното - с радост ще ги прочета.

Аз поне, от моите наблюдения (на съставител на „Колекция 5001“... да речем :D) нямам.

За сметка на това ми се прищя да задам няколко въпроса по това:

Аз за себе си съм отдавна наясно с въпроса дали искам да пиша, или искам да продавам.


А защо е нужна тази дихотомия? Защо трябва да разглеждаме писането по вътрешна необходимост отделно от писането, което ни носи приходи? Вярвате ли, че който и да е наистина успешен текст – успешен и като приходи, и като трайно присъствие в литературата, така де, в умовете и сърцата ни – е бил писан по такава някаква схема: „по график и според редакторски наставления“, с недоволство „от тиражите и хонорарите“, с омраза към акта на писане и порив да се изстиска „всяка възможна стотинка от написаното“?

(Може да се наложи разцепване на темата, като гледам в какви дълбини се гласим да се гмурнем... ;))

ЕДИТ: Mokidi пое инициативата. :) Разговорите за ди, три- и полихотомиите в писането ги пренасяме ей тука.
Last edited by Кал on Mon Sep 26, 2011 7:12 am, edited 1 time in total.
Reason: препратка към новата тема
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Sun Sep 25, 2011 9:40 pm

Ivaylo_Ivanov wrote:all this with few words only:
Имам предвид, че всъщност нищо неприятно не се случило. Съвсем нормална ситуация.

A и също не разбирам дилемата "искам да пиша или искам да продавам".
Можеш да пишеш и да опитваш да продаваш или пък да пишеш и да не опитваш да продаваш. Във всеки случай - невъзможно е да продадеш нещо, което първо не си написал.
Не мисля, че редактор, незапознал се с нещо, пристигнало по пощата, веднага трябва да бъде обвиняван в непрофесионализъм. Щото ако получаваш 100 произведения за брой - можеш ли да отделиш време да обърнеш внимание на всяко едно поотделно? И 100 пак са добре. Ами ако са 300, 500, 1000? Даже разкази на Стивън Кинг години наред са били изхвърляни директно в коша. :mrgreen:
А че специално у американците битува мнението за тъмните балкански субекти - не е необходимо да ходим много далеч, все пак Бжежински е издаван и на български (нали никой няма да го обвини, че вярва в световната конспирация или пък в Големия заговор срещу българите? :lol: ). Не знам нито дали американските редактори по принцип ни имат за такива, а още по-малко - дали всички те могат да бъдат поставени под общ знаменател. Знам обаче нещо друго, при това - предимно от опит: че френските, испанските, аржентинските и немските редактори по принцип подхождат към български творби с голямо любопитство. Хайде, да кажем, че техният пазар е малък - добре, ама това правят и руските редактори.
И... ами да - американците обикновено наистина не знаят много нещо за нас. Нито като народ, нито като история - а какво остана за митологията?
Имам приятели от много вери и нации. И даже сродници - нещо, което надали кой знае колко космополити биха казали за себе си. И съм в прекрасни отношения с всички. Винаги съм се интересувал от други култури - близки и далечни - и винаги съм ги уважавал. Но въпреки всичко това никога, ама никога не съм се определял като космополит. А и ми стана бая неловко, когато прочетох, че с българска митология се занимава космополит... :?
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Wed Oct 19, 2011 7:35 am

в-к „Капитал“: Изгубени в превода

(Или: какво мисли конюнктурата по въпроса :mrgreen: )
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Fri Oct 21, 2011 9:34 pm

Значи... след едноседмичен бурен екшън из Златна Добруджа, тази статия ми идва като балсам!
Ама и ти, Калине, не се ли притесняваш да пускаш такива линкове: универсалност - провинциализъм?...
От бая време говоря основно за това, ама заради подобни думи (+ обща култура) Атанас П. Славов изтри "мутрата ми" от сайта на "Иван Ефремов". Виждаш ли? Опасно е!
Ами ако измисли някакъв фокус да заличи и автора на тази статия? :D
Или пък да му спретне някой заговор на премълчаването? :mrgreen:
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Fri Oct 21, 2011 9:40 pm

Думата "конюнктурата" не изрази ли добре отношението ми към статията? :mrgreen:

Има само едно смислено мнение в нея - това на Анжела Родел.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Fri Oct 21, 2011 9:53 pm

Ама тя конюнктурата затова е конюнктура. Ако си решил да развиваш бизнес - ще се съобразяваш с нея. Няма как иначе. В противен случай, верен на пословицата "залудо работи, залудо не стой" - ще работиш предимно залудо.
Виж, ако някой е решил да завещава премъдростите си на поколенията - може и да я пренебрегне. Проблемът е, че у нас не виждам писател от ранга Стендал, например. Ти виждаш ли?
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Sat Oct 22, 2011 7:25 am

1. Какво общо има българската конюнктура с нашата работа?

2. Кой е Стендал?

:twisted:

Скрит текст: покажи
Въпросът може да се тълкува като "Кой е Стендал във фантастиката?" или пък "За какво въобще си говорим в момента?"
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Sat Oct 22, 2011 12:52 pm

А-а-а-а - в статията не става дума за българската конюнктура.
Поне не за пазарната такава. Защото у нас тя определя търсене на вариации на литературна чалга.
Това е то - едно от лицата на провинциализма.
И не става дума за тематика, а за проблематика. Ето от това не могат да избягат повечето от самородните ни гении. В наши дни не е кой знае колко трудно да извадиш някого от провинцията, да му дадеш образование и даже научна степен. Трудното е да извадиш провинцията от него. Впрочем, колкото по-високо самочувствие добива въпросният провинциалист - толкова по-неизпълнима става тази задача. Но тръгне ли по света творческият му провинциализъм - обикновено го не го щат.
А Стендал е един от малцината талантливи писатели на ХІХ в., които не са съобразявали с изискванията на конюнктурата на литературния пазар от онова време. Бива оценен близо век след смъртта си.
Та тогавашната пазарна конюнктура не само на френския, а и на световния литературен пазар, е определяла масово търсене на всички вариации на приключенска литература. Ей ги, на - неговите съвременници Александър Дюма и Чарлз Дикенс, които пък са се съобразили. Всъщност, това търсене продължава и до ден днешен. Около тази основа можеш успешно да изградиш каквото си щеш. Нещо повече - научната фантастика и фентъзито като жанрове се градят основно върху приключенската литаратура.
Стендал обаче тегли една майна на приключенията и поставя в центъра интригата на човешките отношения - и то в тяхната дълбочина и пълнота.
Няма такъв писател у нас. Такива писатели по принцип са голяма рядкост в световен план. Единствените наши, за които си мисля, че маааалко се доближават до него, са Николай Светлев - "Всичкият блясък на злото" и Христо Леондиев - "Старата дама Антоанета". Други няма. А и споменатите двама само се доближават до това ниво и то само донякъде.
За пример - да посоча пак един съвременник на Стендал - композиторът Винченцо Белини. Та най-известната му опера "Норма" също третира човешки отношения, но първият в си вариант действието се развива в съвремието на самия Белини. И премиерата през 1831 г. пропада. Публиката започва да замерва него и певците с каквото й попадне и всички се изнизват. Виж, при следващото представление, музиката и либретото са същите, но действието вече се развива в древен Рим. И операта бива приета с възторг. Е, на - съобразил се, човекът, с конюнктурата. :lol:
Иначе нищо чудно 100-200 години след смъртта му някой да бе попаднал на Casta diva и да си бе казал: "Бре, че това е хубаво! Кой е тоя композитор?"
Т. е. - не се ли съобразиш с конюнктурата, остава ти само надеждата да си на нивото на Стендал. Но това важи за автора, не за мениджърите му. Дори и да се окаже втори Стендал, него ще го запомнят, но тях - не.

А специално за фантастиката и специално за САЩ, поне от моя лична гледна точка, има още един проблем - освен изискванията на пазарната конюнктура. Ами... Калине... Америка няма кой знае каква литературна традиция, но поне едно съм длъжен да призная: научната фантастика, макар и родена в Европа, е открила най-благодатна почва именно в САЩ. И тъкмо там се е развила и утвърдила като жанр. Та, Калине, ние ли се намерихме да им изтърсим, че баш в тая област, значи - много нови неща имаме да им кажем?... :mrgreen:
Да продаваш краставици на краставичар не е невъзможно, но за да го направиш, ще трябва да се съобразиш с неговите конюнктурни изисквания. Не със собстените си.
Та горната статия отразява конюнктурните условия не на местния ни литературен пазар, а на световния. Дали ще се съобрази с тях, е лична работа на всекиго - но само той, а не някой друг би носил последствията на избора му.

User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Sat Oct 22, 2011 9:33 pm

Можеш ли да изкараш цитати от статията в подкрепа на следното твърдение?

„Та горната статия отразява конюнктурните условия не на местния ни литературен пазар, а на световния.“

(Обърни специално внимание кои - и какви по народност – са авторите на въпросните цитати.)

Не съм много сигурен и какво ми казваш с
Америка няма кой знае каква литературна традиция, но поне едно съм длъжен да призная: научната фантастика, макар и родена в Европа, е открила най-благодатна почва именно в САЩ. И тъкмо там се е развила и утвърдила като жанр. Та, Калине, ние ли се намерихме да им изтърсим, че баш в тая област, значи - много нови неща имаме да им кажем?...

– в смисъл „Казваш ми нещо ново“ или „Казваш ми нещо, което знам, но не засяга кой знае колко задачата ми", или нещо съвсем друго...

Ще го пишем на преумората от шест дни Фантастивал. ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Sat Oct 22, 2011 10:54 pm

Aми Анжела Рондел, чието мнение единствено ти допада, е американка.
Между другото - много ми е странно защо не си взел предвид, че именно тя най-трудно би могла да има мащабен поглед върху съвременната българска литература, камо ли пък да я сравнява с нечия друга. Защото тя превежда онова, което достига до нея, но надали има възможност сама подробно да следи какво се пише у нас.
Виж, Георги Ангелов е българин, преводач от френски и именно от него се очаква по-детайлното познаване на съвременната българаска литература. И от него се очакват по-адекватни сравнения.
Споменатият Георги Господинов е далеч от представата ми за силен автор, но доста добре се вмества в тази за уневерсален. За Фредерик Бегбеде мога да изкажа още по-лошо лично мнение - за мен този тип е абсолютен егоист и циник. Но пък е забавен, разбираем и оригинален - дори за мен. Е, на - те ти универсалност.
Впрочем - мненията на останалите български преводачи и издатели са в синхрон с това на Георги Ангелов. Обърна ли внимание на "Както беше казал един мексикански преводач, има много начини да умреш от глад и един от тях да превеждаш от български език"?
Запитвал ли си се защо може да е така?
А някакъв отговор намерил ли си?
За себе си имам такъв. Но ако взема да го дам тук, някои от големите ти приятели пак ще започнат да ме обвиняват във всички смъртни грехове, а нищо чудно даже да измислят нови - специално за да ми ги лепнат. :mrgreen:

Кал wrote:Не съм много сигурен и какво ми казваш с
Америка няма кой знае каква литературна традиция, но поне едно съм длъжен да призная: научната фантастика, макар и родена в Европа, е открила най-благодатна почва именно в САЩ. И тъкмо там се е развила и утвърдила като жанр. Та, Калине, ние ли се намерихме да им изтърсим, че баш в тая област, значи - много нови неща имаме да им кажем?...

– в смисъл „Казваш ми нещо ново“ или „Казваш ми нещо, което знам, но не засяга кой знае колко задачата ми", или нещо съвсем друго...
Ще го пишем на преумората от шест дни Фантастивал. ;)

Ами... пробва ли с буквално тълкуване? :lol:
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Sun Oct 23, 2011 12:03 am

Ivaylo_Ivanov wrote:Защото тя превежда онова, което достига до нея, но надали има възможност сама подробно да следи какво се пише у нас.
Виж, Георги Ангелов е българин, преводач от френски и именно от него се очаква по-детайлното познаване на съвременната българаска литература. И от него се очакват по-адекватни сравнения.
...
Впрочем - мненията на останалите български преводачи и издатели са в синхрон с това на Георги Ангелов. Обърна ли внимание на "Както беше казал един мексикански преводач, има много начини да умреш от глад и един от тях да превеждаш от български език"?
Запитвал ли си се защо може да е така?
А някакъв отговор намерил ли си?

Да, и да. : )

Отговорът ми беше още в първата оценка, която дадох - думата „конюнктура“. Простичко казано: едни хора папагалстват други хора, които смятат, че еди-какво си е еди-как си и няма как да е другояче.

А въпросните хора не засягат нито тебе, нито мене. Ако смяташ, че те засягат – опитай да излезеш навън с тяхна помощ. Аз ще се кискам тихичко отстрани. :mrgreen:

Друго ми е интересното, Иво: че единственият човек, който не е българин, говори по реалните проблеми на превода като филологическа дейност. А „баш“ преводачите и разни издатели разтягат философски локуми и се папагалстват. Ти с кого би предпочел да работиш?

Сега лягам, че утре ще съм застъпник и трябва да съм свеж, находчив и наблюдателен. ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Sun Oct 23, 2011 9:25 am

Съжалявам, но наистина положението е такова и няма как да бъде инакво.
Колко превода от български сте завършили?
Колко от тях сте продали?
Видя ли?
Дали бих работил с хората, чието мнение споделям - не знам. Сигурно по-скоро "не", но то не е заради въображаемите им локуми. Във всеки случай - в статията не намирам отговори на въпросите, които да определят дали съм склонен или не. Тя просто е по друга тема.
На първо място: хората, с които бих работил трябва да уважават фантастиката.
На второ: не трябва да идентифицират съвременната българска фантастика единствено с кръга от приятните им хора.
И т. н.
Фантастиката е литературен жанр като всеки друг и всичко, което се отнася за литературата като цяло, важи и за фантастиката.
И в нея има провинциалисти и универсалисти. Провинциализмът също може да се изнесе зад граница - но само в случай, че онези там искат да видят специално местна литература, че да се осведомят какво харесват у нас. Т. е. литературният (в т. ч. - и фантастичен) провинциализъм може да излезе навън, но само и единствено като представител на съвременната българска литература. Но то е същото, както Азис да представлява съвременната българска музика. Щото... може, нали? И го е правил, за съжаление. Само че в момента, в който този литературен провинциализъм престане да бъде единствено представител на местното и се нареди до нормалната литература (в т. ч. - и фантастична), мигом престава да бъде интересен. Все едно Азис да заинтересува EMI. Представяш ли си? :mrgreen:
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Кал » Sun Oct 23, 2011 9:45 am

Ivaylo_Ivanov wrote:Колко превода от български сте завършили?
Колко от тях сте продали?
Видя ли?

Към момента разполагаме с 15-ина превода, от чието качество съм доволен. (По другите 30-ина ни чака още доста редакция. Тях засега пращам рядко, само като експеримент. Моите Imaginary не се броят – те са писани на английски.)

Продали сме 6 от „качествените“ преводи, плюс 2, от чието качество не съм доволен, плюс онези текстове на Любо П. Николов, които той пусна в Амазон и сега наблюдаваме как вървят.

Do you see me? :)

(И трябва ли да си припомням тезата от тук? Мразя да се повтарям, наистина... :twisted: )
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Кой къде кога защо (не)

Postby Ivaylo_Ivanov » Sun Oct 23, 2011 1:13 pm

Кал wrote:Продали сме 6 от „качествените“ преводи, плюс 2, от чието качество не съм доволен, плюс онези текстове на Любо П. Николов, които той пусна в Амазон и сега наблюдаваме как вървят.

Do you see me? :)

(И трябва ли да си припомням тезата от тук? Мразя да се повтарям, наистина... :twisted: )

Мдаммм... забравих да си уточня въпроса. :roll:
Та под "продадени" имах предвид":
1. Именно продадени за пари - отпечатаните някъде си за права Бога не се броят;
2. Продадени за пари само зад граница - а не набутани в съвместни българо-нечии начинания.
Те колко са?

Колкото до тезата ти от там - да ти припомня, че и ти самият засега не си успял да продадеш книга в англоезичния свят. Затова пък някои от имената в горната статия са го направили.
User avatar
Ivaylo_Ivanov
 
Posts: 67
Joined: Sun Sep 11, 2011 12:53 pm
Location: Варна, България
Has thanked: 6 times
Has been thanked: 23 times

Next

Return to Фантазийска преводаческа школа

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests