Playboy informed us on 11-10-06 that they "no longer accept unsolicited manuscripts."
This market doesn't meet the criteria for a listing with Duotrope. Publication details and submission statistics for this market are no longer available through our site.
Reason for disqualification: Guidelines are not available on their website.
Кал wrote:Въпрос (Ивайло Иванов):
Защо отказват да препубликуват "Father/Dad"?
(Всъщност въпрос тук нямаше. Ивайло се опитваше да отгатне – неуспешно – какво са ми казали запданяците.)
Отговор:
Защото вече е бил публикуван другаде.
Кал wrote:Принципно:
Повечето западни списания не желаят reprints (препубликации). Без значение къде са излизали. Имат си даже термин: First Publication Rights.
(Пазете си ги, точно тези права. Не давайте текста си за първа публикация на място, от което после ще се срамувате.)
Има и обратния случай: Такива, които предпочитат (или дори настояват за) вече публикувани текстове. Пример: Podcastle.
Кал wrote:Как избирам къде да пращам преводите
1. Помагам си с duotrope.com - търсенето им по най-различни критерии е МЕГА полезно.
Ани Илиева wrote:Аз бих могла да споделя съвсем мъничък опит от публикуване и по-общо представяне пред разнородна публика на друг тип текстове - статии и доклади, при все че струва ми се има немалко принципни сходства.
Като за начало само ще споделя несъгласието си с вече изказани другаде мнения, че спънките с публикуването на фантастика от български автори в Западна Европа и Северна Америка се дължат на:
- непрофесионализъм от страна на приемащите редактори (т.е. отхвърлят ни текстовете още недочели, невникнали...);
- етно-културни предразсъдъци (т.е. по принцип не ни харесват, защото сме тъмни балкански субекти);
- предполагаемото им невежество (т.е. те нищо не знаят за нас, не ни познават историята, културата и особено фолклора и затова).
Последното може да прозвучи сякаш съм лично засегната и затова ще уточня. Наясно съм с всички проблеми, които имат написаните от мен разкази, дори нещо повече - едва ли друг може да посочи недостатъците им толкова жестоко и безкомпромисно колкото мен. Не съм убедена обаче, че жанрът или културният контекст, в който е ситуирано дадено произведение, могат да бъдат основният му проблем. Особено когато става дума за фентъзи - жанр, за който по дефиниция се предполага, че авторът ще въведе читателя си в непознат и чудноват свят, пълен със загадъчни неща. За себе си съм убедена, че ако някой има затруднения с четенето на разказите ми, значи аз просто не съм се справила добре с написването им.
Кал формулира нещо като гатанка - познайте защо ни връщат изпратените разкази?
Моят отговор е - защото са напълно в правото си да го направят.
На тези редактори това им е работата - да избират най-доброто в съответствие със стила на изданието си и вкуса на аудиторията си. Когато отхвърлят определен текст, то съм склонна да предположа, че го правят, защото: а) текстът не е достатъчно добър (без значение по вина на автора или превода) или има в момента много по-добри подръка; б) не пасва на изданието, за което обикновено имат много ясни и точни критерии; в) смятат, че няма да допадне на читателите им. В допълнение и куп други ситуационни причини - как разказът се съчетава с другите в броя, дали пасва като обем, дали не са публикувани вече четири подобни на него в предния брой и т.н.
Разбира се, повечето ми разсъждения са спекулативни и се базират на минимален опит.
За едно обаче съм се убедила категорично - онова, което се случва там във всички области, не само в публикуването, е силно основано на конкуренция, което означава, че човек трябва да се труди здраво, за опитва десетки пъти, да се старае до дупка, да се съобразява, да слуша, да се учи, да се старае още повече и да не се предава лесно. И най-важното - да спазва правилата.
Ани Илиева wrote:Аз за себе си съм отдавна наясно с въпроса дали искам да пиша, или искам да продавам. Според мен е въпрос на приоритети. Предпочитам да пиша когато и както на мен ми е кеф, да влагам енергията си в писането, да съм недоволна от писането си, да го зарязвам задълго, после да ми домъчнява и пак да напиша нещо с всичкия кеф, който мога да извлека от това занимание. (Вместо, като алтернатива, да пиша по график и според редакторски наставления, да влагам енергия в предлагането на продукта си, да съм недоволна от тиражите и хонорарите, да пиша дори когато го мразя, но да изстискам всяка възможна стотинка от написаното.)
В никакъв случай не казвам, че моят избор е по-правилен от алтернативния, нито пък че ценностите ми са по-скъпоценни. Избор като избор.
Кал wrote:Ани, сърдечно благодаря за ето това:Когато отхвърлят определен текст, то съм склонна да предположа, че го правят, защото: а) текстът не е достатъчно добър (без значение по вина на автора или превода) или има в момента много по-добри подръка; б) не пасва на изданието, за което обикновено имат много ясни и точни критерии; в) смятат, че няма да допадне на читателите им. В допълнение и куп други ситуационни причини - как разказът се съчетава с другите в броя, дали пасва като обем, дали не са публикувани вече четири подобни на него в предния брой и т.н.
И за другото също – но за това особено много.
(Всяка среща с подобна зрялост на мисленето – или,в по-частния случай, разбирането на Другия – ми е силен стимулант да продължа да ръчкам навън. Заедно с авторите тук, а не на въпреки или заобиколно.)
Имам подозрения, че като си задавах „гатанката“, имах нещо по-конкретно наум... но не ми се рови за първоизточника сега.
Ани Илиева wrote:Някак си ми се иска да оголя и да опростя максимално нещата, за да кажа две работи, които за себе си съм възприела като "азбучни истини", поне докато не се убедя в обратнотоЩе ги кажа в първо лице, понеже не са особено приятни и да не вземе някой да се докачи, пък който ме разбере - разбере.
Продукция, ситуирана в горните слоеве на културата - т.е. изкуство, аз съм способна на произведа само в моята си култура. Това не означава само "фолклор" (който и аз не знам защо нещо като мръсна дума звучи напоследък), това означава модели на мислене, светоглед, тематика, персонажи и дори културни травми, ако щеш. Преди две години на една конференция имах остро спречкване с един швед само защото с него имаме различни културни травми - неговата е "нацизъм", моята е "комунизъм". Не можеш да си представиш колко различни стават хората, когато културите им са преживели различни "исторически варварства"
"Моята си култура" не е етно-центрична, тя е Ани-центрична, Ани е образован човек и космополит, но тя е тук и сега, което я прави екзотична за онези, които са там някъде, на хиляди километри на север и вляво. Сто процента дрънкам несвързано, но резултатът от тази каша е следният извод: когато общувам с културно различните, то аз или съм Ани-екзотичната, или съм Ани-екзотичната, която много иска да скрие, че е екзотична и да заприлича на тях. Второто е напълно постижимо след период на енкултурация от 5-10-20 години. Евентуално. Тва Джоузеф Конрад, тва Вонегът, тва Юлия Кръстева - все добри примери в тая посока. Между другото, последната веднъж призна, че избягва да говори на български език, макар да го помни добре. Защото веднага повлиявало на мисленето й.
Оттук - изкуство, основано на словото, аз съм способна да произведа единствено на български език. Защото не знам достатъчно добре друг език и не владея съответната му литературна традиция.
Тука идва тънкия момент, че "литературна традиция" е също част от "моята си култура". Културата се кодира в езика - аз пиша на български език, в българската словесна традиция, част от българската култура. Дори на патагонски да го преведат, това ще си е така. Пак ще си бъда една преведена на патагонски екзотика.
Сега, хубавото на онази там култура, дето е на хиляди километри на север и вляво, е, че тя по генезис е един чуден микс от екзотики, който микс продължава да се попълва и миксира непрекъснато с разни "Ани-екзотики", та на тях екзотиката въобще не им е екзотична, разбираш ли - тя им е направо банално ежедневие. Ние се впечатляваме от екзотики, на тях са им леко досадни - нещо като поредния лъскав артикул на рафта в супермаркета, може да излезе нещо свястно, може и да е само лъскаво, ху ноуз, ху ивън кеъз...
P.S. Последното го написах малко ни в клин, ни в ръкав. Ще опитам по-просто: не съм убедена, че понеже българските автори им звучим екзотично, то това е плюс или минус (т.е. привличаме вниманието им и интереса им с това, респективно - объркваме ги и ги отблъскваме). Това просто не го приемам.
Крайно време е да се примирим, че нямаме нито предимства, нито недостатъци - така по принцип, видите ли и като цяло. Така ще разберем, че се състезаваме и мерим с всички на равна нога.
Ани Илиева wrote:Абе, не съм сигурна дали е точно така.
Логически мога да се съглася - логично е на един огромен пазар силно клишираните, средняшки и посредствени работи да са такова несметно количество, че да се наложат едва ли не като стандарт и като норма. Но като се замислиш, май всичко ново и оригинално в жанра (без значение фантастична литература или кино) първо там се появява, налага се и чак като направи фурора, почва да се произвежда на поточна линия. Поне моите впечатления са такива. Ако някога се появи "документално фентъзи" или пък "епистоларен биопънк", нещо ми подсказва, че ще се появи на английски език. Даже на руския език не възлагам особени надежди в тва отношение, не нам що.![]()
Честно, тия работи абсолютно наизуст ги приказвам и ако имаш аргументи за противното - с радост ще ги прочета.
Ани Илиева wrote:... Честно, тия работи абсолютно наизуст ги приказвам и ако имаш аргументи за противното - с радост ще ги прочета.
Аз за себе си съм отдавна наясно с въпроса дали искам да пиша, или искам да продавам.
Ivaylo_Ivanov wrote:all this with few words only:
Имам предвид, че всъщност нищо неприятно не се случило. Съвсем нормална ситуация.
Америка няма кой знае каква литературна традиция, но поне едно съм длъжен да призная: научната фантастика, макар и родена в Европа, е открила най-благодатна почва именно в САЩ. И тъкмо там се е развила и утвърдила като жанр. Та, Калине, ние ли се намерихме да им изтърсим, че баш в тая област, значи - много нови неща имаме да им кажем?...
Кал wrote:Не съм много сигурен и какво ми казваш сАмерика няма кой знае каква литературна традиция, но поне едно съм длъжен да призная: научната фантастика, макар и родена в Европа, е открила най-благодатна почва именно в САЩ. И тъкмо там се е развила и утвърдила като жанр. Та, Калине, ние ли се намерихме да им изтърсим, че баш в тая област, значи - много нови неща имаме да им кажем?...
– в смисъл „Казваш ми нещо ново“ или „Казваш ми нещо, което знам, но не засяга кой знае колко задачата ми", или нещо съвсем друго...
Ще го пишем на преумората от шест дни Фантастивал.
Ivaylo_Ivanov wrote:Защото тя превежда онова, което достига до нея, но надали има възможност сама подробно да следи какво се пише у нас.
Виж, Георги Ангелов е българин, преводач от френски и именно от него се очаква по-детайлното познаване на съвременната българаска литература. И от него се очакват по-адекватни сравнения.
...
Впрочем - мненията на останалите български преводачи и издатели са в синхрон с това на Георги Ангелов. Обърна ли внимание на "Както беше казал един мексикански преводач, има много начини да умреш от глад и един от тях да превеждаш от български език"?
Запитвал ли си се защо може да е така?
А някакъв отговор намерил ли си?
Ivaylo_Ivanov wrote:Колко превода от български сте завършили?
Колко от тях сте продали?
Видя ли?
Кал wrote:Продали сме 6 от „качествените“ преводи, плюс 2, от чието качество не съм доволен, плюс онези текстове на Любо П. Николов, които той пусна в Амазон и сега наблюдаваме как вървят.
Do you see me?
(И трябва ли да си припомням тезата от тук? Мразя да се повтарям, наистина...)
Return to Фантазийска преводаческа школа
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests