"Американска" Америка на български - как изглежда?

Дом на екипа, който превежда, популяризира и продуцира български художествени текстове в чужбина.

"Американска" Америка на български - как изглежда?

Postby Mokidi » Sat Apr 06, 2013 5:31 pm

Динамично прекарвам вечерите си в последно време с една тлъста книжка, която описва Америка от 1964-та година. Мога много да рантвам, а и да й се възхищавам едновременно... признавам, че не я бях чела (моя загуба) и че, друго да не е, ми даде директни отговори на въпроси, които не съм поставяла, включително защо американците са станали от това, което са били, напълно луди, малоумни и изкилиферчени хора (виж бележка под линия :shock: ) за около 40 години или по-малко.
Обаче в случая имам друга питанка, за която моля за помощ.
Става въпрос за запазването на американското звучене а-ла Стивън Кинг, пишещ за "Сърца в Атлантида" и детската част на "То", без същевременно книгата да стане гадна за четене.
Очевидно е, че превод на имената на улици, градове, езера и т.н. не се прави. Гробището е на Пауър Хил, бръснарницата "Долар" - на "Мърчантс Стрийт".
В по-старите американско-звучащи американски книги се повтаря до втръсване "мистър", "мисис", "мис" и т.н., което мисля лееекинко да го избегна и преводът да не пострада от това, щото ми се гади от мистъровци, особено предвид, че говорим за 70-те години и книгата е щастливо-учтива от единия до другия край, а героите изпадат в потрес, ако се спомене по-мръсна дума от "леле".
Обаче остава въпросът за превеждането/непревеждането на прякори и имена на предмети и животни...
От една страна, голяма част от "американското" звучене на Америка за мен са именно имената. Светът не е същият и Америка не е Америка, ако колелото ти се казва Ракета, а не Рокет, кучето ти е Тропчо, а не Тъмпър... обаче не съм убедена, че това е валидно и за чудовището в реката, ако му викат Олд Моузис вместо Стария Мойсей или ако The Lady в българския текст е Лейди/Лейдито, а не Дамата, примерно.
Та... събирам мнения. КОЯ Америка ви звучи по-американско и предпочитате да я прочетете?
Тази...
Обърнах се. Гейвин изписка и се хвана за врата ми с две ръце, като едва не ме удави.
Видях силуета на Олд Моузис – огромен, ужасяващ и спиращ дъха – да изниква от водата като жив блатен пън.
...
Олд Моузис смърдеше като реката по обед: на блато, на пара и на гнойна гнилоч. Да се каже, че уважавах този изумителен звяр би било изключително омаловажаване. Но точно в този момент копнеех да съм където и да е другаде на земята, дори в училище. Само дето нямах много време за копнежи, понеже змийската глава на Олд Моузис започна да се спуска към нас като предния край на парна лопата и чух съскането от разтварянето на челюстите му. Отстъпих, крещейки на Гейвин да ме пусне, но той не посмя. Ако бях на негово място, аз също не бих могъл да се пусна. Главата се насочи към нас, но междувременно успях да отстъпя от предната стая в тесен коридор – който със сигурност не знаех, че се намира там – и челюстите на Олд Моузис се удариха в касата на вратата от двете ни страни едновременно. Това май го вбеси.

... или пък тази...
Знаете какво става, ако докоснете с пръст дъното на собственото си гърло, нали? Е, същото важи, очевидно, и за чудовищата. Стария Мойсей издаде задавен звук със силата на изстрел във варел. Главата му се дръпна и метлата изчезна, със заседнала в гърлото му царевична шума. После – и това е единственият начин, по който съм способен да го опиша – Стария Мойсей блъвна. Истината ви казвам. Чух плискането на течност и от устата му шурнаха какви ли не ужасии. Около нас се разхвърчаха риби, които все още подскачаха, но имаше и отдавна умрели, смесени със смрадливи рачета, коруби от костенурки, мидени черупки, лигави камъни, тиня и кости. Миризмата беше... ами, можете да си я представите. Беше стотици пъти по-зле, отколкото когато в училище хлапето на чина пред теб повърне сутрешната си каша. Топнах главата си под водата, за да се отърва от смрадта и, разбира се, Гейвин също се потопи, независимо дали му харесваше или не. Под повърхността си казах, че Стария Мойсей определено трябва да подбира по-внимателно какво точно забърсва от дъното на Текумзе.


П.С. Сори за текста, не е лъскан още.

----
... и бележката под линия :lol: : Американците от ДНЕС са хора, които при прочитането на тази книга ще отбележат за себе си, че тя трябва да се забрани. В нея има насилие над деца (шляпат ги по дупетата), има прояви на педофилия (хлапе се качва в кола на непознат, който го кани в нея...), деца се шляят ненадзиравани из града, деца РАБОТЯТ (о, ужас!!!!) физически труд, въобще има всякакви други ужасни и недопустими неща вътре. А, да не забравим, има и учители, които обиждат децата и ги удрят. Кошмар!
Наистина ми е странно как тази книга не е била или окастрена, или забранена напълно, дори като оставим настрана сексизма, расизма и други разни подобни описани в нея неща.

User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 333
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 448 times

Re: "Американска" Америка на български - как изглежда?

Postby Кал » Sun Apr 07, 2013 8:51 am

Принципно съм фен на преведените прякори, когато носят важен смисъл. (Да, ама в „Последният еднорог“ някои не ги преведохме – само оставихме бележка под линия, че примерно Джак Джингли е Звънтящия Джак...)

Тук, заради звученето (мелодиката), повече ми харесва „Олд Моузис“.

А вариантът с еднократната обяснителна бележка върши ли ти работа?
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10716
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7955 times
Has been thanked: 6282 times

Re: "Американска" Америка на български - как изглежда?

Postby Mokidi » Sun Apr 07, 2013 9:10 pm

ВСИЧКО върши работа, аз и бездруго в последно време станах кралица на бележките под линия, LOL.
Иначе въпросът не е толкова до важния смисъл, макар че аз съм фен на "всичко преведено", ОСОБЕНО ако има каквото и да е значение... По-скоро в случая е важно звученето.
Не знам и аз как да го обясня - не съм сигурна дори как да го обясня на самата себе си. Част от очарованието на "американска" Америка и оттам - част от очарованието на съответната литература, свързана с недалечното минало на САЩ, за мен са именно в "непреведеността" на колкото се може повече неща. Признавам си, че е много възможно да идва от времето, когато все още не съм можела да чета на английски и са ме очаровали и самите игри на звучене, ако мога така да се изразя. Именно мелодиката, упоителността на изказа... Говоря дори за Том Сойер и Хъкълбери Фин, ако ще. Може даже да обобщя ненужно, но някъде там се намира лично за мен чертата между фентъзито и фикшъна, един вид: в единия случай се превежда всичко, в другия се запазва максимално всичко и негрите, пардон, цветнокожите, викат на белите "маса".
От друга страна обаче и светът, и книгите, пък и читателите са се променили - не съм убедена напълно, че очарованието на "непреведеността" е валидно. Всъщност, истината е, че в друг случай дори не бих се замисляла, просто книгата е извънредно... специфична... и хваща една такава струна в душата...
Лошото е, че вече двеста страници се люшкам и не мога да избера еднозначно... и единствения вариант, който виждам - щото, както казва Сам Ваймс, трябва да задаваш САМО въпроси, на които вече знаеш отговорите - е частичен превод на прякори, но НЕ на собствени имена (на кучета, колела, къщи и каквото там още се сети човек).
А едно малко гласче отвътре сърдито настоява, че съществува вълшебен вариант, който хем запазва американскостта на звученето, хем прави книгата плавна на български.

User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 333
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 448 times


Return to Фантазийска преводаческа школа

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests