Наръчник

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.

Упражнения по стил върху Хензел и Гретел

Postby Ermалък » Tue Jun 17, 2008 5:08 pm

Упражнения по стил върху Хензел и Гретел
© 1995 Людмил Станев. Всички права запазени!

Братя Грим

Злата мащеха убедила бащата да изостави Хензел и Гретел в гората. Там те останали сами, изгубили се и когато слънцето се скрило, видели къщичката на баба Яга...


По Уди Алън

Исак загубил жена си и след като говорил с психоаналитикa си, се оженил за Мириам, но тя не искала да приеме двете му деца от първия брак. Тогава Исак решил да ги остави в Европа. Тя не е толкова далеч, но aкo мислим за нея като културно натрупване, е далеч почти кoлкoтo къщичката на Баба Яга. Хензел и Гретел попаднали в Европа, което не е кой знае колко страшно, ако не се брои фактът, че били с вълнени кoстюмчета през август и седяли на върха на Нотр Дам дьо Пари. Единственото, което имали в ръцете си, били две клоби с напълно безполезна течност. В магазина за карти продавачката неправилно разбрала, че искат клоби на Париж, а не карти на същия. Kолкото дo екстравагантната старица с метлата, тя отдавна била в музея на мадам Тюсо, а от него, както знаете, никой не може да излети: "Две деца ще се загубят, две деца ще се намерят" - казал Калиостро. И това пророчество се сбъднало. Бедата на Хензел и Гретел е, че те били от първата категория. За Баба Яга изобщо няма да говорим, защото тя е oбeкт на изследванията по средновекoвeн романтизъм.


По Реймънд Чандлър

Втората жена на човека била cepвитьорка чието лице много напомняло стара yченическa чанта. Първата преди четири години излязла от къщи по пантофи да си купи цигари от будката на ъгъла и сега живее в Сан Бърнардино. Та втората убедила cкaпaния си съпруг да изостави децата. След като ги оставил в гората, той изпил чаша от любимия си бърбън, но угризенията му били толкова големи, че бърбъните станали шест. А когато децата влезли в къщичката на Голямата Яга, със силен юмручен удар тя ги проснала в състоянието, в което xopaтa обикновено спят. Чевръсто запалила пещта, но, както се досещате, не да им готви обяд, защото обядът били те самите. Хензел бавно извадил колта си и направил в тялото на Голямата Яга дупка, през която спокойно би могъл да мине охранен дакел.


По Стивън Кинг

Децата останаха сами в гората. Сумрачната светлина събуди всичките им страхове. Яростни пулсации се появиха пред разширените им зеници. И тогава Хензел разбра, че отново ще чуе сатанински смях - тих и свистящ звук ги заобиколи от всякъде. Толкова лепкав, че се усещаше дъхът му. Oтнякъдe извираше пулсиращо и неизбежно присъствието на тази, кято те вече бяха виждали. ТЯ се появи от мъглата и бавно тръгна към тях. Лицето и беше събрано в една-единствена точка. Тази точка като някаква кърваво-червена бленда се свиваше и отпущаше, издавайки звуци, които напомняха за могъществото на приливите и отливите. Звуци, които всички знаем от някакъв по-предишен праисторически живот.


По Йордан Радичков

В селото започнали да стават небикновени работи. На Гоца жена му сънувала Верблюд и му казала да заведе децата в гората. Гоца завел децата и ги оставил. Maлкият Mилойко видял една коза. С човешки глас тя му казала: "Донесохте ли ми хляб?" "Kакво нещо е козата?" - помислил си Mилойко и погледнал отново, за да я види по-добре. Нея вече я нямало. На мястото, където вила преди, имало чешма, на която пишело:
"Тази чешма направи Иван Христофоров от Баръмица, да се знае и помни той и целият му род." Kaтo прочел това, Милойко се обърнал към сестра си Паца, но нея също я нямало. Чул само гласа и, който се отдалечавал някъдe далеч към тръстиките: "Mилойкoooooo, не можеш да ме хванееееееш." Тръгнал Mилойко по гласа и стигнал до чудна къщичка. Maлка и схлупена, тя давала вид сякаш е седнала и размишлява. Двете греди на покрива се били подпрели една до друга и заедно се вардели от времето. На прага излязла старица и тихичко започнала да вика Милойко така, както ce вика пиле. Милойко отново чул гласа на сестра си, а старицата изчезнала като карбид, хвърлен във вода. На нейното място се появило малко въртоглаво псе, излаяло два-три пъти и потънало в гората.


По Даниил Хармс

Мъжът и жената нямали деца. Тази беда не им стигала и към нея се прибавила друга. След като нямали деца, те нямали кого да изпратят в гората. Баба Яга също нямало. Поради бедност още едно гърло би било разточителство за семейството. Къщичката на Баба Яга отдавна била дадена от обкома за комунална квартира от металургичния комбинат. Bсичкo било толкова бедно, че дори и мъжът и жената от началото на тази история ги нямало. За какво говорим тогава всъщност...
Испитвайте писанията. Ев.И.5:39
Ermалък
 
Posts: 40
Joined: Wed Jan 02, 2008 10:28 am
Location: Planet Earth
Has thanked: 1 time
Has been thanked: 0 time

Как биха разказали приказката за „Червената Шапчица”

Postby Ermалък » Tue Jun 17, 2008 5:10 pm

Как биха разказали приказката за „Червената Шапчица”:

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци, зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.


Хорхе Луис Борхес

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.


Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Ето - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Майката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.


Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.


О`Хенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня...


Дж. Селинджър

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате да узнаете как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк първа.


Джоузеф Хелър

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда, защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.


Робърт Бърнс

В цъфналата ръж,
о, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш"?


Конфуций

Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство, изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му, изпадайки в медитация.


Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:
- Извинявай Вълк. Нищо лично, просто така ми нареди училищният психолог.


Луис Каръл

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство...


Ф. Кафка

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всички го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.


Енди Уорхол

Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.
Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.
Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.Ч.Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно с размери 206 х 145 см.

Частна колекция.

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри" , Ню Йорк.


Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.


Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно направих, това е...


Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през ХVІІ столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. Но вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.


Луиз Макмастер Бюджолд

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено:
"Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата:


И отново Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.


Максим Горки

I Вариант
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.

ІІ Вариант
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сини вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.


Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.


Оскар Уайлд

Вълкът:Извинете, вие не ми знаете името, но...
Бабата:О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. С какво мога да ви услужа?
Вълкът:Виждате ли...Съжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата:Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът:Но аз говоря сериозно.
Бабата:И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът:Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата:Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът:А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата:Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът:Кога един вълк е непоносим?
Бабата:Когато прекалява с въпросите.
Вълкът:А една жена?
Бабата:Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът:Много сте строга към себе си.
Бабата:Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът:Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)


Даниел Хармс

Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина,
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?


Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.


Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин, калвадос, сливова и пр. ) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка (джина, рома и т. н.). В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и пр. )беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.


Сан Антонио

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
Корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент батко ви Ам Амтонио тегли такава пламлива бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки дружелюбно цялата пухеност на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.


Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...


Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше...След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.


Кърт Вонегът

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на бабата. Главно защото над него проблесна месингова табела. Табелката изглежда така:"ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".


Йордан Йовков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха. А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.


Уилям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)
Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на моята смелост.
Е, хайде, спри...и прогони тез мисли!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!


Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.


И отново Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички китайски свине. Така е то...Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.
Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних, за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата, един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъщност така се стигна да световния глад. До световния глад се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизмът на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика.
Та никой от вълците не ядеше Червената шепчица. Напротив, те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. Така е то...
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.
Така е то...
Але хоп.
Но сега Червената шепчица изпитваше сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това, тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.


Уди Алън

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и свършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър план.
- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра.
У. А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е приобщаващо изповеден и очистително интимен.


Програмиста

Още докато е под DOS юзерът "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вирусът "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесорът й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусният пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататък, Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.
Испитвайте писанията. Ев.И.5:39
Ermалък
 
Posts: 40
Joined: Wed Jan 02, 2008 10:28 am
Location: Planet Earth
Has thanked: 1 time
Has been thanked: 0 time

Единайсеторката на Кевин

Postby Ermалък » Tue Jun 17, 2008 5:11 pm

Единайсеторката на Кевин: Единайсет съвета как да увеличите писателската си продуктивност

от Кевин Дж. Андерсън

В тази поредица ще споделя идеи за това, как всеки писател би могъл да повиши продуктивността си

Съвет № 1. МЛЪКВАЙ И ПИШИ!
Съвет № 2. ПРЕДИЗВИКАЙ ПРАЗНАТА СТРАНИЦА
Съвет № 3. ОСМЕЛИ СЕ ДА БЪДЕ НЕКАЧЕСТВЕНО (ПЪРВОНАЧАЛНО)
Съвет № 4. РАБОТИ ЕДНОВРЕМЕННО ПО РАЗЛИЧНИ ПРОЕКТИ
Съвет № 5. РАЗГРАНИЧАВАЙ ПИСАНЕТО ОТ РЕДАКТИРАНЕТО
Съвет № 6. ИЗПОЛЗВАЙ ВСЯКА МИНУТА
Съвет № 7. ЗАДАЙ СИ ЦЕЛИ – И СЕ ПРИДЪРЖАЙ КЪМ ТЯХ
Съвет № 8. СЪЗДАЙ СИ ИДЕАЛНАТА ОБСТАНОВКА ЗА ПИСАНЕ
Съвет № 9. МИСЛИ ИЗВЪН РАМКАТА НА КЛАВИАТУРАТА
Съвет № 10. ВДЪХНОВЯВАЙ СЕ!
Съвет № 11. ЗНАЙ КОГА ДА СПРЕШ

========

Започвайки през 20-те, авторите в долнопробни списания опитали да се издържат от разкази, носещи по половин цент на дума максимум. По необходимост, неписаният им девиз бил „Бъди плодотворен или мри от глад”. Въоръжени с ръчни пишещи машини и индиго, най-добрите писатели успявали за по няколко дни да бълват цели романи, а с едно сядане – разкази и повести. В наши дни, с арсенал от текстови редактори, електронна поща, скенери и светлинно-скоростни принтери, трябва да е лесно за модерните автори да бъдат още по-плодотворни, нали?

Животът е лудница и стрес за повечето от нас. Имаме лични и семейни задължения, бачкане, фитнес програми, тонове хартиена и електронна кореспонденция, видео игри, ТиВо (TiVo)[1], клетъчни телефони, „Blackberry”-та и милиони неща за разглеждане в MySpace. Иначе казано – безброй развлечения. Как един амбициран автор намира време за писане? И когато намерите време, как извличате максимума от него?
[1] ТиВо е известна марка записващо цифрово видео устройство в Щатите.

От личен опит, както и от разисквания с други плодотворни писатели, съставих единайсет съвета, за да ви помогна да продължите малко повече или да изстискате още няколко думи, винаги когато пишете. Тези съвети не са приложими във всяка ситуация – всъщност, част от тях дори са несъвместими – но пробвайте методите. Някои може да ви свършат работа.


Съвет № 1. МЛЪКВАЙ И ПИШИ!

Предполага се, че писателската Муза е деликатна, ефирна жена с нежен глас, пускаща подсказки и идеи, които, евентуално, биха могли да се превърнат в разказ или роман. Нали така? Аз, от друга страна, съм благословен (или прокълнат) с муза, подобна повече на наежен обучаващ офицер, който казва с дрезгав глас: „Спри да се подмотваш, Андерсън! Сядай, затваряй си плювалника и ПИШИ!”

Това означава, че писането е по-важно от прочитането на целия сутрешен вестник, лафенето по телефона с приятели, гледането на телевизионни шоу-програми, незабавното отваряне на всяко новопристигнало електронно писмо (батка, това си е мъка!), ходенето на кино, правенето на албуми с изрезки, играта с котката (или кучето, или рибата, или к'вото там има) или ходенето на пазар.

Протакането е най-смъртоносният враг на писателя. Научете се да усещате кога се оправдавате, вместо да пишете. Или – да използвам техническата терминология – подмотвате.

Писателите са единствените хора в света, които по-скоро биха си чистили банята, отколкото да си вършат работата. Когато ви се освободи минутка за писане, независимо дали е през нощта, по обяд или рано сутрин, не си намирайте оправдания и не пилейте време за „някаква дреболия”. Пльосвайте си задника на стола и слагайте пръсти на клавиатурата.

Ако това означава да поддържате постоянен график за писане, направете го – и се погрижете да пишете през това време (т.е. създавайте думи, които се свързват в изречения, които са накам̀aрени в абзаци). Не зяпайте през прозореца – запретвайте ръкави. Всички останали са длъжни да ходят на работа и там да прекарват времето си. Ако целта ви е да бъдете професионален писател, трябва да правите същото.

Бъдете строги със себе си и към околните. Погрижете се дърдорковците да не ви безпокоят във времето ви за писане. Ако сами не приемате работата си на сериозно, не очаквайте това и от другите.


Съвет № 2. ПРЕДИЗВИКАЙ ПРАЗНАТА СТРАНИЦА

Често, най-трудното в един проект е да се напише първата дума. Започването на една история или роман от празна страница или бял екран може да бъде плашещо изпитание. Но ако намерите начин да улесните написването на първата дума (и след това – първото изречение), ще подкарате цялата история.

Във филма „Хвърли мама от влака” – писателски отвсякъде, ако изобщо можем да твърдим, че има такива – героят на писателя, изигран от Били Кристъл, прекарва часове в бълване на купчини скъсани и смачкани листа хартия, в опитите си да завърши своето първо изречение.

„Нощта беше. . .”

Мъчителната му борба за вдъхновение предизвиква голям смях, когато крачи насам-натам и се взира в пишещата си машина. Той смята, че първото му изречение трябва да е съвършено, за да може да продължи нататък. В крайна сметка, не беше ли Марк Твен онзи, който твърдеше, че разликата между правилната и почти правилната дума е колкото между светкавица и светулка? Както и да е, едва ли някой би бил поразен от брилянтната „светкавица”, ако никога не завърши книгата си!

Мъките да изкарате наяве първото си изречение, може да ви се струват глупаво, но са сериозно засядане. Първото изречение трябва да е въдица, критичната линия, която пленява читателя. Но прекаленото безпокойство то да е Точно Както Трябва, може да ви парализира. ТРЯБВА да започнете да тракате по клавиатурата, да пишете с химикала или да записвате с диктофона.

Ето ви идея. Ако „съвършеното първо изречение” ви убягва, напишете второто, следващия абзац и започнете да разказвате историята си. Веднъж оформили картината, ще бъдете повече в тон с идеалния начален щрих. Тогава се върнете и го добавете. Просто задвижете думите.

Ако започването на новия ви проект все още ви плаши, опитайте преди това да напишете някакво резюме или едно-две кратки писма, просто за да подгреете пръсти и да си размърдате мозъка. Някои писатели започват с пренаписване на последната страница от предния път или на случаен абзац от най-близката книга, просто като механично упражнение. Няма никакво значение какво, въпросът е да започнете да пишете. Веднъж на страницата да се появи текст, вече сте преминали психологическата спирачка, и преди да се усетите, ще сте подкарали.


Съвет № 3. ОСМЕЛИ СЕ ДА БЪДЕ НЕКАЧЕСТВЕНО (ПЪРВОНАЧАЛНО)

Повтаряйте след мен: „Не е необходимо да е съвършено, но трябва да е завършено”.

Това е един от най-ценните съвети, който бих могъл да дам на един измъчен писател. По-лесно е да се ОПРАВИ съществуваща проза, отколкото да се създаде съвършена такава от самото начало. Решаващата стъпка е да я напишете на хартия!

Текстът ви е усложнен и претрупан? Е и? Ще го коригирате по-нататък.

Допуснали сте граматически грешки? Голяма работа! Обещайте си, че ще ги поправите по-късно – СЛЕД като сте написали историята.

Написах наградения си и най-продаван роман X-FILES: GROUND ZERO за шест седмици, от игла до конец: 300 страници, 90 000 думи. Издателят вече го беше насрочил за светкавична продукция и всички разчитаха на мен да създам ръкописа. Не можех да се забавя. Трябваше да предам на време приличен роман. Единственият начин да направя това, беше да разкажа историята си, да я претворя на хартия и да разчитам на писателските си умения.

Успявах да напиша от тази книга по 25-30 страници на ден, седем дни в седмицата. Въпреки че това е упражнение, което не бих препоръчал на повечето писатели, то увеличи скоростта ми на писане и, вярвам, качеството също. Пишейки право напред, сцена подир сцена, подир сцена, без да се лутам из предишните глави, за да пооправям текста, изградих „импулс на разказа”, който задвижи книгата напред с главозамайваща скорост.

След като черновата беше готова, отделих цялото възможно време, за да изгладя думите, да редактирам ръкописа отново и отново, до последната секунда. Обаче, когато се върнах към началните страници, с ясната цел да прекарам седмици в значително редактиране и пренаписване, бях изненадан как постоянната, интензивна, практика ме е научила да пиша толкова добре, все едно съм агонизирал с часове над всяка страница.
Позволявайки си да започнете „космато”, напълно ви освобождава да творите. Не мислете през това време колко е добро или как да го оправите. Просто пишете.

Когато се осмелите да бъдете некачествени, не е необходимо да сте такива. Напълно погрешно твърдение – често налагано на студентите от тесногръди професори по английски – е, че няма как да е хубаво нещо, написано бързо. Това са абсолютни простотии.

Някои от най-големите писатели (преподавани като „литература” от същите тези професори) са писали бързо и във формат на първа чернова. Александър Дюма, Жул Верн и Чарлз Дикенс са били учудващо плодотворни и творбите им са били на книжните полици по повече от век. Дикенс написва „Коледна песен” (A CHRISTMAS CAROL), една от най-обичаните новели на всички времена, в трескава полуда, продължила шест седмици. По общо мнение, Уилям Фокнър написва класическия си „Умирайки” (AS I LAY DYING) за същото време, твърдейки, че първата му чернова е публикувана „без да се пипне”. Ако Дикенс и Фокнър се бяха гърчили над всяка отделна дума, навярно още нямаше да са свършили.


Съвет № 4. РАБОТИ ЕДНОВРЕМЕННО ПО РАЗЛИЧНИ ПРОЕКТИ

Това е особено подходящо за хора със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (Attention Deficit Disorder) или с нисък праг на отегчение! (Но не е подходящо за всеки.)

Един писателски проект преминава през множество фази: проучване, нахвърляне на сюжет, първа чернова, изглаждане, корекция и маркетинг и бизнес. Тъй като част от тези задачи са по-трудоемки от останалите (Обожавам сюжетирането и първата чернова, но хич не ме радват първата основна редакция и последното коректиране), постоянно поддържам по няколко различни проекта в творческото огнище. По този начин мога да превключвам от един процес към друг, напредвайки с пълна пара. Разнообразието, също така, прави досадните части по-приятни.

Добре де, признавам че съм нервак с поведение от тип А (Type-A). Прескачането между проектите е като да си прехвърляш телевизионните канали с дистанционното. Но по този начин съм винаги напълно продуктивен.

Пишейки това, наскоро представих детайлно предложение за нова фентъзи трилогия в 22 страници (която току-що беше приета от голям издател). Редактирам разширената скица на „Сага за седемте слънца № 7” (Seven Suns #7) – 146 глави , всяка от които обобщена в параграф-два и след няколко дни започвам черновата на романа. Миналата седмица получих подготвения за издаване ръкопис на „Пясъчните червеи на Дюн” (SANDWORMS OF DUNE) и тъкмо я изчетох отново, почти 600 страници, за 12-ти път; пристигнаха линотипните шпалти на британското издание на Seven Suns #6: METAL SWARM, тъй че идните дни ще се занимавам с коректиране на цялата книга (НЕ е най-вълнуващата част от процеса на писане); вчера приключих корекцията на шпалтите на SLAN HUNTER. Понеже предадох черновата на „Последните дни на Криптон” (THE LAST DAYS OF KRYPTON) на редакторите си от DC Comics и HarperCollins, всеки момент очаквам редакторски забележки и предложения за преработка. И все още се занимавам с доволно количество промоции, автографи и интервюта за излезлия миналия август „Ловците на Дюн” (HUNTERS OF DUNE). Трябва да жонглирам с всичко това от ежедневния ми график за писане, прехвърляйки се от едно на друго, на следващото, за да поддържам мозъка активен.

Денем прекарвам по няколко часа върху всеки проект така, че като ми писне от определен тип дейност (да речем, коректиране), се прехвърлям на друга (резюмиране или писане на първа чернова). Откривам че, работейки известно време по даден проект, той започва да губи свежестта си и става еднообразен. А когато не ми е приятно, процесът на писане се превръща в слугуване, вместо в удоволствие. Стремя се да не допускам подобно нещо, защото обичам писането.

Досега не се е случвало историите ми да се омешат.


Съвет № 5. РАЗГРАНИЧАВАЙ ПИСАНЕТО ОТ РЕДАКТИРАНЕТО

Независимо че и двете дейности се извършват от човек пред клавиатурата, дзверещ се в екрана, Писането и Редактирането са два доста различни процеса. Те изискват отделен набор от умения и способности; извършват се в различни части на мозъка, отговарящи за творчеството и анализа. Научете се да разпознавате разликата и се приучете през фазата на писане да се фокусирате единствено върху ПИСАНЕТО, а по време на редакцията само върху РЕДАКТИРАНЕТО.

„Писането” е творческата част от процеса. Когато пишете, създавате, оставете се да бъдете въвлечени в историята си. Нека героите, ситуацията, събитията ви отнесат, докато сюжетът се разгръща. Забравете запетайките. Първо напишете историята. Разкажете какво се случва, къде става, на кого, без да прекъсвате заради оправянето на оня последен абзац, изглаждането на късче диалог, пренареждането на изреченията, проучването на тънки норми на употреба или намирането на подходящата пунктуация. Не е нужно да прилагате всяко правописно и граматическо правило още на този етап.

Веднъж свършили с творческата част, няма проблем да се прехвърлите на по-аналитичния дял от мозъка си. Сменете шапките и се превърнете в редактор, вместо в писател. Вече може да се занимавате със структурата на изреченията, да орежете излишните фрази, да оправите граматиката, да добавите необходимата пунктуация, ако не сте го направили в началото, да се възползвате от програмите за проверка на правописа. Както ще обясня в „Съвет № 8”, прилагам два абсолютно различни подхода при писането и редактирането. Използвам диктофон, докато се мотая на открито (така е невъзможно да забележа или да се притеснявам за козметичните промени на граматиката и пунктуацията), след което извършвам редакцията на компютъра си.

Винаги може да се върнете, за да промените нещо – винаги. Запомнете „Съвет № 3”: Осмели се да бъде некачествено (първоначално). Ако допуснете неувереността (или недостига на „съвършената” дума или фраза) да ви задържа на предишното изречение, никога няма да завършите абзаца – което означава, че никога няма да приключите главата и следователно – целия роман.

Доста често съм виждал писатели, спирайки дейността си, заради ошлайфането на някоя дума или изречение, да разстройват творческия си процес. Ако напишете няколко абзаца и ви се прииска да се върнете, за да ги попрепипате, ще разрушите целия си движещ импулс. Все едно постоянно да сменяте предавките, с което ще съсипете трансмисията.

Спестете критиките си за втората чернова. Така поне ще приключите с писането и ще има какво да изглаждате. Доколкото знам, досега никой не е публикувал „съвършения” полу-завършен роман.


Съвет № 6. ИЗПОЛЗВАЙ ВСЯКА МИНУТА

„Можеше да бъда писател, ако имах достатъчно време”. Да бе, да. Това сме го чували доста често. Ако смятате, че са ви необходими големи поредици от време, за да реализирате нещо написано, значи просто се самозалъгвате.

Мноу ясно, всички обичаме продължителните, необезпокоявани часове през които не правим нищо друго, освен да си седим и да мислим, но това е лукс, който повечето от нас не могат да си позволят. В реалния свят, болшинството писатели – дори успешните, публикувани автори – все още са на пълен работен ден и трябва да нагаждат писането според останалите задължения. Писателите имат семейства, ангажименти, дори – изненадкааа! – личен живот.

Аз всъщност не напуснах работа, преди публикуването на единадесетте ми бестселъра. Бях на 40+ часова работна седмица с големи отговорности, съпроводени с чести пътувания, както и постоянен натиск и разсейване. Въпреки това, възползвайки се от почивните си дни и вечери и свободните час-два през обедните почивки, успях да напиша по два-три романа годишно.

Ако имате само по няколко минутки тук-там, то научете как да бъдете продуктивни през тези кратки изблици. Може да изградите сюжета на някоя история под душа, чакайки пред зъболекарския кабинет, преди да задремете вечер, през онези 5-10 минути полумрак в киното, преди началото на филма, докато приготвяте вечерята или по време на досадната къщна работа. Возейки се в автобуса или вана, можете да си водите бележки, да нахвърляте наброски, че дори да си драскате по разпечатката на някоя предишна глава.

Твърде често съм чувал ламерското оправдание: „Нямам достатъчно време за да седна да пиша сериозно и по-добре да разгледам някое списание.” (Или някаква друга форма на отлагане.) Авторът на научна фантастика Роджър Зелазни, съветваше другите писатели да „напишат две изречения”. Може да имате време да напишете две изречения; друг път, тези две изречения ще доведат до други две, после до два абзаца; десет минути по-късно ще имате готова страница. Десет минути са десет минути, през които бихте могли да пишете.

Ако попаднете на място, където просто няма как да напишете и йота (в салона за тренировки, чакайки на опашка пред бакалията и т.н.), използвайте всеки промеждутък от време да по умувате какво бихте написали следващия път, когато ви се освободят няколко минути пред клавиатурата. Размишлявайте напред във времето, за да може да използвате миговете, в които наистина може да налазите клавишите, да запретнете ръкави и да се заловите със същественото писане (вместо да се забатачвате над онова, което искате да кажете).

Когато ви се освободи секунда време за писане, използвайте я за ПИСАНЕ! Изписвайте колкото се може повече. Това изисква сериозна дисциплина, а човек лесно се разсейва, просто си задайте приоритети. Искате ли да бъдете писател, или предпочитате да се оплаквате от липсата на време за писане?


Съвет № 7. ЗАДАЙ СИ ЦЕЛИ – И СЕ ПРИДЪРЖАЙ КЪМ ТЯХ

Аз съм целево ориентиран автор. Задайте ми цел или списък и аз прилежно ще се заловя с изпълнението на задачата, камък по камък. Живея в Колорадо, щат с 54 върха по-високи от 4250 м (наречени Четеринайсетаците* ). Когато получих пътеводител с пешеходни и катерачни маршрути до всеки един от тях, моментално реших да изкача всичките. И го направих.
* Във футове, височината им е 14 000

По същия начин, ако си зададете писателска цел, имате мишена и по-голям шанс да постигнете целта си. Очевидно, най-желаната форма на „цел” би било да имате издател, договор и поставен краен срок. Очакващите ви дата на издаване и чек за акцепт би трябвало да са достатъчен стимул да завършите проекта.

Въпреки отсъствието на подобни съблазни, пак можете да си поставите собствени цели. Например, решете се да посветите един час дневно в жертва на писането или изработвайте по четири страници дневно, или завършвайте нова история всеки месец. Опознайте се достатъчно добре, за да си задавате реалистични, вместо абсурдни цели. Предизвикайте себе си със създаването на 1000 думи дневно или с един час писане нон-стоп. Веднъж научили се да постигате целите си, пробвайте да увеличите залозите на 1500 думи дневно, на два часа плътно писане.

Ако си намирате твърде много оправдания, може би се нуждаете от по̀ ясно очертана цел. Една писателска работилница би могла да ви даде подтик да завършите ново произведение. Пълно е с он-лайн и локални писателски работилници, а може да сформирате собствена или да се включите в поддържаща/конкурента група. Групите могат да набелязват цели за членовете си (например, всеки да представя на останалите по нещо написано за преглед/критика на всяка среща).

Писателите могат да си оказват сериозна взаимопомощ по този начин. Членовете на една високо успешна група от Орегон редовно се включват в надпревари помежду си. Тези автори се предизвикват един друг с написването на роман или еквивалентния брой разкази за един уикенд – и наистина успяват да го направят. Имат си „Надпреварата” (the Race), в която се съревновават кой има най-много предадени творби в пощата във всеки един момент. Наградата била драстичното увеличение на писателската им производителност, като група. Наказанието? Изгубилият купува на останалите вечеря. Но губещи няма, наистина, защото и онзи с най-ниска производителност, е по-продуктивен отколкото, ако не черпеше вдъхновение от останалите си пишещи събратя.

Пробвайте се в конкурси за писане, като изброените в Writers Digest или WRITERS MARKET. Всяко от тези състезания има крайни срокове, заставящи ви да завършите своя кандидат за опредено време. На научнофантастичното и фентъзи поприще, един особено успешен конкурс е „Писатели на Бъдещето” (Writers of the Future); събрал е опита на повече от две десетилетия, а двамата с жената сме журиращи, заедно с много от най-уважаваните автори в жанра. Горещо го препоръчваме. Освен това, всяка година има „месец на националния роман”, който насърчава хората, точно така, да напишат цял роман за един месец (щракнете тук за подробности).

Пълно е с конкурси, които може да откриете в мрежата, като перспективата да спечелите, заедно с поставения краен срок за подаване на творбите, може да ви даде необходимия тласък. (Предупреждение: Пазете се от конкурси, които предявяват претенции за пълни издателски права над участващите произведения. Не бива да се отказвате от историята си, независимо колко качествен е конкурсът.) Ако някой от вас знае за други състезания, е добре дошъл да публикува подробности като коментари на този блог.


Съвет № 8. СЪЗДАЙ СИ ИДЕАЛНАТА ОБСТАНОВКА ЗА ПИСАНЕ

След като вече сте набелязали целите си и сте се научили как да си крадвате време за писане, отделете няколко минутки, за да създадете възможно най-добрата обстановка за това. Вашият „офис” (независимо дали е свободна баня, ъгълче от кухненската маса или старо бюро в службата) благоприятства ли към продуктивност? Не приемайте просто така заобикалящата ви среда такава, каквато е.

Къде сте паркирали настолния или преносимия компютър? Върху масичка за телевизор насред безпорядъка във всекидневната? Едва ли на най-подходящото място. Опитайте да си направите „бърлога”, място, което може да се нарече офис за писане и когато работите там, вие – и всички останали – действително да го третирате като такова.

Сега, огледайте писалищната повърхност и стола си. Уверете се, че са нагласени на подходящата височина: поставени на клавиатурата, ръцете ви трябва да образуват леко разкрачено „L”. Ако се прегърбвате, или трябва да се пресягате за клавиатурата или мишката, може да си докарате болки в ръцете, китките, рамената. Това може да доведе до травми вследствие на напрягане от извършване на монотонна дейност (RSI) като: притиснати нервни окончания, тендонит, синдром на канала на китката (карпалния канал), синдром на горното гръдно отвърстие (торакална апертура), синдром на канала на предмишницата (кубиталния канал) – просто да назова няколко. Ако е необходимо, седнете на възглавница или монтирайте рафт за клавиатурата.

След това, вземете предвид личните навици и графика си. За всеки писател те са различни. Някои хора творят най-добре вкъщи, сред позната обстановка. Други черпят вдъхновение от постоянното движение и фоновия шум в някое кафене. Трети предпочитат да се измъкнат от разсейващата ги домашна среда, наемайки самостоятелна стая, предназначена само и единствено за външен офис.

Аз съм най-продуктивен, когато пиша или редактирам на силна музика; жена ми работи най-добре в пълна тишина (което значи, че офисите ни са в два противоположни края на къщата). Аз съм „чучулига” и свършвам повечето работа в началото на деня с прясно кафе, циркулиращо в кръвообращението ми. Съпругата, която вижда доста зор да подкара, не върши много творческа дейност преди денят да е напреднал, но остава будна далеч след като дремещият ми мозък започва да отказва.

Експериментирайте, опитайте да пишете при различни обстоятелства, по различно време и на различни места, след което определете най-добрата за вас среда. Може да се изненадате. Веднъж установили как и къде сте най-продуктивни, нагодете според това графика и обстановката в офиса си.


Съвет № 9. МИСЛИ ИЗВЪН РАМКАТА НА КЛАВИАТУРАТА

Вече навикнали да се разполагате в установеното си творческо място, с верния преносим или настолен компютър, е време да ви напомня, че това не е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин за писане. Клавиатурата не е единственото устройство, с което разполагате.

Този съвет е едно от най-очевидните и ефективни, макар и най-рядко използвано, средства за увеличаване на писателската продуктивност. МИСЛИ ИЗВЪН РАМКАТА НА КЛАВИАТУРАТА. Ако научите различни начини за писане, с различни приспособления – подобно на талантливите музиканти, изучаващи по няколко инструмента – ще можете да се възползвате от почти всяка ситуация, в която попадате.

Имам настолен компютър в офиса си, където предимно редактирам. Лаптопът ми позволява да продължа да пиша и редактирам навсякъде извън дома: в ресторанти, хотели, самолети. Но и това не е всичко.

Спомняте ли си старите бележник и молив? През времето, когато сте сами в кафенето или автобуса, или поседнали на открито, може да си нахвърляте бележки, да скицирате история, да напишете груба чернова.

Веднъж с жена ми нашляпахме сюжета и контурите на цяла трилогия от „Звездни Войни” – „Младежи рицари-джедаи” (Junior Jedi Knights) – с пастели върху амбалажна хартия, покриваща масата ни в един италиански ресторант. После скъсахме голямото парче от хартиената покривка, навихме си го и си отнесохме „бележките”.

За себе си, предпочитам за първоначалното писане да използвам портативен диктофон. Обичам да се разкарвам навън по красиви пътеки, да черпя вдъхновение от пейзажа около мен – и да се измъкна от всичко, което ме прекъсва вкъщи. Използването на тая джаджа ми дава възможност отново да се насладя на дейността на открито и в същото време, да бъда продуктивен. Понякога просто си пояснявам в детайли сюжетни разклонения, оставяйки фантазията си да броди, докато разработвам въображаеми жития на герои или исторически случки за измислените си светове. През повечето време диктувам завършена проза. Рекордът ми (досега) е 45 издиктувани страници завършена проза в един, много дълъг, поход.

Говоренето на завършена проза на висок глас пред диктофон може да е трудно, докато свикнете с идеята. Някои писатели са пробвали и не успяват да се оправят. Някои ми казаха, че са се почувствали неловко да се разхождат, говорейки си сами – все пак, виждам хора с мобилни телефони да го правят постоянно. Първоначално използвах диктофона просто да улавям идеи, докато се разхождах навън. (Преди да се подуча да си взимам записващото устройство, докарвах парчета брилянтна проза, но докато дотичам до клавиатурата ги забравях). С практика, все пак, вече пиша завършен текст от раз. Приемете го, всъщност никой не се е научил да пише 200 думи в минута с първото си докосване на клавиатурата. Неудобството на диктофона е, че някой ще трябва да транскрибира думите ви, но ако не ви се занимава, има услуги за набиране на текст срещу разумно заплащане, дори софтуер за гласово разпознаване. Поради писателската ми производителност (благодарение на тези съвети за продуктивност), имам служител, който почти през цялото време е ангажиран единствено с транскрибиране.

Други хора са разработили собствени уникални алтернативи на писане-пуснал-корени-пред-клавиатурата. Открийте някои от вашите.


Съвет № 10. ВДЪХНОВЯВАЙ СЕ!

Всеки учител по творческо писане повтаря класическата аксиома: „Пишете за онова, което познавате”. Ето защо е очевидно, че колкото ПОВЕЧЕ знаете, за толкова повече НЕЩА ще можете да пишете.

Всички преживелици, учебни часове, интересни познанства или посетени места отиват в килера ви със „съставки” за нов материал. Част от работата ви като писател е да се измъквате от вкъщи и да събирате тези съставни части, за да може да ги използвате.

Именно, за да разширя житейските си познания през годините, се возих на балон с горещ въздух, ходих на рафтинг в разпенена вода и на планинско катерене, пътувах до разни градове и държави, бях гост зад сцена на рок концерти, присъствах на симфония от световна величина и правех обширни обиколки до високо технологични научни изследователски съоръжения, посетих гигантски самолетоносач, стъпих на тихоокеанската стокова борса (Pacific Stock Exchange), и се размотавах зад кулисите на централата на ФБР. Ще се изненадате колко много врати се отварят пред писател правещ проучване.

Не сте склонен към авантюри? Тогава правете друго, за да се вдъхновявате. Разширете кръга на четивата си, проучвайте езотерични теми, отидете на уроци по предмет, по който не знаете нищичко.
В ежедневието отваряйте очите си и наблюдавайте това, което е около вас. Всяка случка е пълна с подробности за попиване и използване по-късно. Наблюдавайте хората. Вижте какво правят, следете как реагират, слушайте как говорят, опитайте се да разберете какви са и да им съставите биографии.

В кратце, упражнявайте творческите си мускули. Зареждайте умствения си килер със съставки, за да имате достатъчно за готвене.


Съвет № 11.

Безкрайното изглаждане и редактиране, и преработване, и отново изглаждане, а след това пренаписване и пак редактиране не правят историята съвършена. А просто БЕЗКРАЙНА. Майсторът фантаст Робърт Хайнлайн предложи набор от правила за писатели. Първите две са: „Трябва да пишете” и „Трябва да завършите онова, което пишете”.

Познавам автори, които изглежда въртят любов с някоя история. Започват с обещаваща чернова, след което тръгват да ошлайфат. И историята изчезва в черната дупка на безконечно полиране и пренаписване. По ирония на съдбата, от един определен момент наистина няма забележимо подобрение. Зацикля се до безкрайност.

Не разбирайте погрешно: Не предавайте немарлив ръкопис, всяко допълнение трябва да е толкова добро, колкото може да го направите, но помнете „Съвет № 3”: „Не е необходимо да е съвършено, но трябва да е завършено”. Идва точката на непропорционално увеличение на производителността при редактирането на прозата ви. Започвате ли да се вманиачавате да пренаписвате и изглаждате? Правите ли неща, които не подобряват повече историята, а просто ви служат за оправдание да отложите нейното завършване? Край! Пращайте ръкописа на някой редактор и подхващайте следващата история.

=======


Надявам се тези единайсет съвета да са ви дали малко практически идеи как да бъдете по-продуктивни. Някои от методите може да не проработят за всеки писател, но ги изпробвайте, вижте дали ви дават някакви идеи. Дали посочват някои ваши лоши навици? Проверете дали в главата ви не светва крушка и внезапно да намерите начин да завършите тоя роман във времеви отрязък, за какъвто не сте и помисляли, че можете. Всички писатели работят по различен начин, но не се подписвайте под мита, че бързото писане ражда немарливи произведения.

Откликът на тази поредица беше поразителен и удовлетворяващ. Вдъхновил съм се да напиша още късчета „обща мъдрост” и съвети, които ще споделя тук като намеря време, но няма да е всеки ден, както се получи с тези. (Вероятно бихте искали да се абонирате за този блог, за да разберете когато публикувам нещо ново). Междувременно, трябва да използвам собствените си способи за да се оправя с няколко тежки крайни срокове.

Така, ама още ли четете тоя блог? Марш да пишете!
Испитвайте писанията. Ев.И.5:39
Ermалък
 
Posts: 40
Joined: Wed Jan 02, 2008 10:28 am
Location: Planet Earth
Has thanked: 1 time
Has been thanked: 0 time

Re: Наръчник

Postby Кал » Tue Dec 02, 2008 2:40 pm

Понеже дочух някакви мрънкания, че не съм се включвал в работилницата:

ЗАДАЧА за всички автори:

1. Прочетете това.

(НБ! Недейте да четете нищо друго от темата... или четете, ама на свой риск.)

2. Пренапишете разказите си, като следите за всеки текстов аспект, изброен в 1.

3. Публикувайте тук (само)редактираните версии отново.

Най-добрата саморедакция печели награда: допълнителна редакция от k.

Без майтап.

k.
Човешката библиотека е нова. И... ваша? ;)

I'm smiling next to you
In silent lucidity
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10265
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7020 times
Has been thanked: 5469 times

Re: Наръчник

Postby Кал » Mon Jan 26, 2009 7:46 am

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10265
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7020 times
Has been thanked: 5469 times

Re: Наръчник

Postby Кал » Sat Oct 29, 2011 7:16 am

Що е то творческа биография?

Сбито описание на заниманията ни, свързани с творчество (в нашия случай – писане), плюс списък на по-важните ни публикации - какво къде кога.

Иначе казано: нещо като CV/автобиография, но съсредоточено върху творческите ни прояви.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10265
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7020 times
Has been thanked: 5469 times

Re: Наръчник

Postby Кал » Sat Oct 29, 2011 7:24 am

Искам да участвам в литературен конкурс...

Чудесно! :)

(Бях обяснявал някъде защо поощрявам всячески участието в конкурси, но още не съм се събудил достатъчно да си възпроизведа тезата. Приемете поощренията ми на доверие. :D)

Ако ни предупредите достатъчно рано – мен и другите участници в писателски работилници наоколо, – може да помагаме с редакторски предложения. Когато има краен срок и конкретна цел, сме доста по-организирани и бързи в обратната връзка. Пробвайте ни. ;)

А ако сте наистина добри души – попълвайте/поправяйте ето тази база данни за български конкурси. Първо обаче погледнете дали вашият конкурс вече не е описан.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10265
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7020 times
Has been thanked: 5469 times


Return to Писателска работилница

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron