Jisei, Kansei, Yousei, ...?

Visual novels, Japanese RPGs, Interactive fiction, MUDs and MUSHes, Planescape: Torment, Dreamfall: The Longest Journey... всичко, в което и компютърът играе с нас.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Jisei, Kansei, Yousei, ...?

Post by Кал »

Jisei, Kansei и Yousei са първите три части от детективска VN, чиито млади герои имат свръхспособности. Използва любимия ми похват успоредно с разнищването на загадките в настоящето да ни връща все по-далеч и дълбоко в миналото. А тайните там изглеждат все по-помитащи...

Използвам да си нахвърлям бързи впечатления, преди да са изветрели.

В поредицата дотук най ме впечатлява колко е стегнат сценарият и колко наситени – диалозите. Тя е може би първият пример за VN, който не страда от overwriting. Всъщност в нея почти няма инстроспекции – повечето история е показана чрез реакциите на другите. (Донякъде на това ниво е и G-Senjou No Maou, като се замисля.)

Приятно съм изненадан и от актьорските гласове. Това определено е първата аниме-подобна творба със западно озвучаване, в която масата герои ги изслушвам докрай, с кеф. Тембърът на Ли Мей е прелест. Мико и Аки също освежават с разнообразието и вживяването си.

До момента най-много ми липсва... ами, емоция. Във вихъра на разследването и препускането (често буквално) подир заподозрените човешката страна редовно изостава някъде на опашката. (Но все пак е голям гъдел някой от спътниците ти да сподели нещо дълбоко лично, докато нищите поредните улики. Така се прави обвързване, да. :))

Фигурките (спрайтовете) на героите са симпатични. (Това с очилата в Kansei ме скъса от смях. :D ) И са толкова разнообразни и бързо сменящи се, че понякога ми създават усещане за анимация. Номерът с примигващите очи също ги оживява силно. (Дали е сложен за правене?)

Музиката е гола вода. :( Ето едно отношение, в което лесно можем да се представим по-добре.

Благодаря на Purple, че ме насочи към поредицата. Даде ми поредните теми за размисъл относно нашия си Aurelion.

Return to “Синкретичните форми”