Използвам да си нахвърлям бързи впечатления, преди да са изветрели.
В поредицата дотук най ме впечатлява колко е стегнат сценарият и колко наситени – диалозите. Тя е може би първият пример за VN, който не страда от overwriting. Всъщност в нея почти няма инстроспекции – повечето история е показана чрез реакциите на другите. (Донякъде на това ниво е и G-Senjou No Maou, като се замисля.)
Приятно съм изненадан и от актьорските гласове. Това определено е първата аниме-подобна творба със западно озвучаване, в която масата герои ги изслушвам докрай, с кеф. Тембърът на Ли Мей е прелест. Мико и Аки също освежават с разнообразието и вживяването си.
До момента най-много ми липсва... ами, емоция. Във вихъра на разследването и препускането (често буквално) подир заподозрените човешката страна редовно изостава някъде на опашката. (Но все пак е голям гъдел някой от спътниците ти да сподели нещо дълбоко лично, докато нищите поредните улики. Така се прави обвързване, да.
)Фигурките (спрайтовете) на героите са симпатични. (Това с очилата в Kansei ме скъса от смях.
) И са толкова разнообразни и бързо сменящи се, че понякога ми създават усещане за анимация. Номерът с примигващите очи също ги оживява силно. (Дали е сложен за правене?)Музиката е гола вода.
Ето едно отношение, в което лесно можем да се представим по-добре.Благодаря на Purple, че ме насочи към поредицата. Даде ми поредните теми за размисъл относно нашия си Aurelion.