Размисли и страсти покрай един проект за декларация:Кал wrote:Гри – както намекнах в първото си писмо, ще е по-добре да се предлагат
алтернативни формулировки (като добавката на Валя), а не просто
критика на настоящите.
(Не смея да кажа „обоснована критика". Обоснованата критика предполага
да разкажеш в по няколко страници всеки контрааргумент, чияято
повърхност си одраскал по-долу. Например това:
> Като се нарежда на учениците какво да ядат? Те ще са във възторг. И
> като това става по какви критерии? Ако са реални медицински, майките ще се
> вдигна на бунт (справка - кой да е форум на БГ-Мамма). Ако пък са
> популярните "здравословни диети", няма ли да е жалко за здравето на
> децата?...
Ти знаеш за какво говориш. Аз имам някаква представа, понеже съм чел
някой от постовете ти за... орторексия ли се наричаше? Някой друг
обаче ще те разбере ли изобщо? Какво значи „реални медицински“
критерии? Какви са тези „популярни“ здравословни диети? Едни диети
по-“популярни“ ли са от други? Всичките „популярни диети“ ли ще
опустошат здравето на децата? А какво, в крайна сметка, правим с
гнусотиите, които лично помня от ученическите ни столови? (Пръжки с
лук, за бога...) Ами по-новите, junk food ? Ако просто отхвърлим точка
8, щото не е ясно какво предлага тя, значи ли това, че сме доволни от
положението в момента?
Мога да продължа и по другите – но това не е целта на този документ,
така, както аз го разбирам.
Иска ми се да подходим към тази декларация не като към детайлен
алгоритъм, който описва решенията на всеки от набелязаните проблеми –
това очевидно е следващата стъпка. Иска ми се да подходим към нея като
документ, който очертава общи желания за промяна. С ясното съзнание,
че понеже са общи, те ще са и твърде обобщаващи на места. И ВЕЧЕ след
тях – когато се види кои организации и човеци имат желание да участват
в процеса – ще се конкретизират по начина, по който Григор и аз
подсказваме.
Кал wrote:Алекс, има един такъв принцип в сбъдването на нещата:
Все отнякъде трябва да се започне.
Моето виждане тук е следното: Ако не подкрепим една такава инициатива
– ако ще и твърде обща в първия ѝ вариант, – значи считаме, че няма
(достатъчно) нужда от нея. Тоест: че няма нужда от промени – като
овластяването (empowerment) на самите ученици или по-добрия избор на
храна – в средното образование на Бг.
Е – аз считам, че от промени ИМА нужда. И затова искам да я подкрепя.
И ще предлагам по-конкретни неща (от които с годините съм събрал ДОСТА
дълъг списък) – само че СЛЕД КАТО мине първият, „проучващият“ вариант.
Никъде не е ставало дума за писане на -законопроект-, нали така? В
законопроекта вече наистина няма хлабаво – там всичко трябва да е
макс. измислено, изчистено и подробно. Но това тук е едва първата
крачка натам. Една сборна тръба „Да се съберем и да се преброим“.
По-ясно ли е сега какво искам да кажа?
Кал
П.П. По-приемлива форма да пренасочите усилията ни надругаде ще е, ако
някой от нас посочи вече съществуващи по-добри инициативи, които
работят със същата идея – подобряване на образованието, средно и/ли
въобще в училище. Аз познавам такива хора, но те са една-единствена
организация. А тук става дума за създаване на обединение, и то от
страна на нас, по-младите хора. Тези, които или все още изпитват
ефектите от кривото образование на гърба си, или ги помнят достатъчно
ярко.
(Това е камък в градината на някои от по-възрастните Чобити, точно
така. ;) Онова, което си спомняте от вашето училище, ХИЧ не е онова,
което аз си спомням от моето. Което пък, като слушам разказите на Еви
и другите ми приятели ученици, ХИЧ не е онова, което се случва с
учениците в момента. А такива инициативи трябва да са grass-roots – да
тръгват макс. близко до най-засегнатите от тях хора.)
Григор Гачев wrote:Лошото е, че не мога да разбера каква всъщност е целта на декларацията -
иначе бих могъл да измисля някакви, макар и не перфектни формулировки. А
съм против тя да остане като "общи пожелания", защото общите пожелания в
такъв момент и за такава цел са просто шум, работа върши конкретиката.
Към момента едно конкретно предложение, което ми хрумва, е да се въведе
държавна матура като минимум след всеки клас (по възможност - след всеки
срок). Тъй като обаче не съм сигурен за целта на декларацията, не съм
сигурен и дали предложението ми е съвместимо с нея.
Целта е да се създаде база за оценка на качеството на преподаването, и
контрол над него. Пътем се постигат и по-дребни цели, като например
учениците отрано да свикнат с идеята за контрол върху труда, срещу който
няма как да се изшмекерува.
Методиката на оценяването предлагам да бъде заета от университетската за
оценяване на приемни изпити. Матурата е писмена и покрива всички
общообразователни предмети, които се учат в съответния клас. Писмената
работа на всеки ученик се номерира и имената зад номерата се пазят тайни
при изключително строг контрол, докато оценяването не привърши. Работите и
получените по тях оценки и пр. се съхраняват 10 години.
Запечатаните в пликове писмени работи се разбъркват, след което се
разделят на порции за разпращане за оценяване от учители от други населени
места, на случаен принцип. Всяка работа се оценява от двама учители от
различни места, без информация кой е другият, като оценките също се
събират и пазят строго в тайна. Ако оценките на учителите се разминават с
повече от половин единица (има си правила какво как се оценява), работата
се преглежда (също анонимно) от арбитър. Учителят, чиято оценка е
по-невалидна, получава понижение на рейтинга; ако рейтингът му спадне под
определена граница, губи правото да оценява матури.
Също, всяка работа след оценяването се преглежда за оставени "знаци",
оценки и т.н. от двама отделни квестори на същия принцип и при същите
правила за квесторите. (Мога да дам подробна схема, ако е нужно - да не я
разписвам цялата тук.)
Първите 2-3 години (докато системата не се уталожи и не заработи както
трябва) информацията се използва само за съставяне на публичен рейтинг на
училищата. След това започва да се използва за оценка на постиженията им:
не толкова какви оценки са постигнали в съответния клас, колкото с колко
са подобрили оценката на децата спрямо предишния им клас. Тази оценка също
е публична и се използва по публично обявена технология за определяне на
фонда за учителски заплати на училището. Колкото по-успешно е
преподаването, толкова повече фонд за заплати, и обратно.
Ключово в системата е недопускането на шмекеруване в нея. Тъй като
шмекеруването би дало предимства на малко пред много, публичното
изпълнение на правилата по опазване на тайната при оценяването вероятно ще
е достатъчна пречка пред шмекеруването. (Това не пречи да се вземат мерки
то да се затрудни и по други начини.)
Идеята е базирана на особеността на българите. Ние сме изключително
изобретателен народ, но това ни качество е насочено предимно към
заобикаляне на правилата и честността. Също, ние сме способни на подвизи,
когато става дума за личната ни изгода, но сме абсолютно безхаберни,
когато става дума за общата. Система, която обвързва тясно резултатите с
личната изгода на учителите, и не може да бъде заобиколена лесно, твърде
бързо ще насочи креативността им към подобряване на качеството на
обучението. Където учителите са на място, учениците лесно се увличат от
тях.
Доколкото детската глава не е кофа, и да я пълниш с фуния няма как да е
свръхрезултатно, насочената към подобрение на обучението креативност бързо
ще реализира повече от половината пожелателни точки в тази декларация
"отдолу нагоре", по инициатива и с енергия отдолу. Което е истинският
начин реализирането да бъде постигнато. За разлика от пожелаването им в
декларация, което дори да стане известно на широката публика, тя само ще
му се посмее.
divna wrote:Преди да се предлагат матури и още затрудняващи децата изпити, първо трябва да се преразгледа и пренапише цялостно училищната програма, още от 1 клас. Да се напишат нови учебници, разбираеми и съобразени с възрастта и времето в което живеем.
Пример, в първи клас, първи срок дават диктовка на деца на 6 години, които не са научили всички букви и естествено не могат да четат и пишат. "Нона пие мляко, а Румен пие чай!"
Децата трябва да напишат думите, които не се диктуват на срички, а вместо буквите Я и Ч, да сложат квадратче. Не знам що за безумие е това.
Няма да коментирам задачи по математика които включват да решиш 9-5 по-голямо, по-малко или равно е на 8-1, например, без оставено квадратче за решение и сравнение.
Ако искате примери до 5 клас, мога да ви дам стотици, на някои аз не разбирам условията, а има и такива, които са изписани неграмотно и от там объркващо в самите учебници.
Та мисълта ми беше, че ако не смятаме да си побъркаме децата, първо трябва да се оправи програмата, а после да се подлагат самите те на изпити и тестове. Иначе резултата е много лош, аз вече съм го виждала.
Григор Гачев wrote:Според мен едното помага, а не пречи на другото. Ако има общонационална
матура, която да изпитва децата (и да оценява учителите) на такива
глупости и да им слага оценки, ще се вдигне страхотна патардия. Което
според мен е единственият начин глупостите да бъдат подкарани към
оправяне. Към момента всички знаят, че са глупости, но нали от това нищо
не произлиза (освен детската неграмотност), антагонизма срещу тях не е
достатъчно масов, за да доведе до подобрение.
За мен предложението за матури е чудесно за този етап, именно защото
показва, че зад декларацията стоят хора с конкретни идеи, а не
производители на абстрактни общи пожелания.
Точната формулировка би могла да бъде примерно: "Въвеждане на общ за
всички училища, централно реализиран контрол върху резултатите на
обучението, резултатите от който да бъдат използвани за рейтинг на
училищата и диференциране на фонда Заплати в тях."
е пропиляване на потенциал. Първо ми обясняват "електроните са като малки топки за билярд; енергия и материя са две различни неща". После се оказва, че сам електрон интерферира със себе си, т.е. проявява свойства на вълна, която е енергия, която... баси, топката за билярд не беше ли материя? Хайде сега обедини понятията "вълна" и "частица" в едно, нищо че сме ти ги представяли като различни...
