Приказки за Юнаци и злодеи

[Кал]

Преди около месец Ели (елена), вдъхновена от редактилницата ни, ми прати читателски отзив за „Приказка за Юнаци и злодеи“ – версията, включена в „За спасяването на света“.

Празникът продължава...

в разбързаните ни времена „едно време“ не е като едно време, та разказват, че я има и днес

Неясно. Да, времената ни са разбързани, но „едно време“ си е все още в миналото. Не мислиш ли, че може да се каже някак по-точно? Примерно нещо от рода на „... времена миналото се е омешало със сегашното, та разказват...“

Фокусът ми тук е: колко далеч в миналото е „едно време“? В нашите разбързани времена?

В епохата, в която живеем, за колко време миналото остарява безвъзвратно – до митологичната отстраненост на фразата „едно време“? За колко време напълно се откъсваме от това, което сме били?

[Юна] още търси да зърне каквото ние навярно не сме.

Противоречи на изградения образ за Юна? Аз си мислех, че тя търси истинското и дълбокото у хората. Т.е. това което сме.

Хех, многосмислието на езика ни.

В моя прочит е изпусната думата „зърнали“ най-накрая. Виждаш ли как се променя значението?

Но и твоят прочит предлага интересни възможности...

Наричали я Юна и възпявали младостта ù в легенди: как сразила Рогатош Безкръвни; как (...)

следва не възпяване на младостта ѝ, а на подвизите ѝ.

... които са се случили в младостта ѝ.

Мисля, че името на този литературен похват е „метонимия“. Във всеки случай е напълно позволен. А точно в този случай е и силно нужен: важно ми е да подчертая, че въпросните подвизи/„подвизи“ принадлежат на младата Юна. И както винаги, да го направя в минимум думи.

(следва)

[Кал]

До появата на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ остават три месеца.

Ако искате повече предистория – сега е моментът да разгърнете „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“.

(Повечето нишки в новата приказка ще се разбират и самостоятелно.)

[Кал]

В нея тлеело нещо (...) що изригвало в ненадейни моменти като буря от сриваща ярост.

Много двояк смисъл - яростта можела да избухне с, или без, повод. Ненадейни моменти. Горката.

Не разбирам. Ти приемаш, че „ненадейни моменти = със или без повод“?

Ако те озадачава темпераментът на младата Юна – ето нещо подобно, от реалния живот.

Тогава гласът ù смразявал, а който не рухвал пред него, рухвал, щом видел очите ù.

Т.е. изблик на огромна енергия, под формата на омраза. Нездравословно...

Интересни отражения хвърляш.

В частта „Ляво“ от „Триптих за Юнаци и злодеи“ има пример за „сразяващия поглед на Юна“ – как е възникнал и (загатнато) как действа.

Гледането на аниме също помага да си представиш.

[spoiler]Сблъсъците с най-близките ни – и те...[/spoiler]

Ала с времето се смирила

Късметлийка. Това смиряване е дълъг и труден житейски преход (за който авторът не ни дава повече подробности; ама щом не иска, добре).

В това късче от света на Юнаците – не дава. В следващите... ще видиш.

(Тук стигаме до разликата между обхвата на разказа и на романа – за която може би трябва да спомена в редакторските работилници.)


(следва)

[елена]

Ами да, "ненадейни моменти" може да се разбере и по този начин.
Ненадейно - ако е в смисъл неочаквано, непредвидено, изненадващо. А защо се е случило неочаквано? Дали нещо го е предизвикало? Най-вероятно не. Ако да, то тогава за да стане "неочаквано" реакцията е твърде силна в сравнение с повода... Та може да се разбере и така?

Дали гневът й ме озадачава? Не. Но гневът й е помитаща и разрушаваща всичко наоколо стихия, при това напълно неконтролируем за момента - поне така ми звучат "изригна", "буря от сриваща ярост", човек се "сривал" от гласа или погледа й. Да оставим настрана сриващите се човеци, но такава ярост е много нездравословна за самата Юна, поне аз така си мисля.

А какво може да "смрази" човека насреща? Очевидно няма да са топли и приятелски чувства. По-скоро неща от рода на омраза, презрение (то обикновено смразява особено добре), и други такива... А може би личната болка може да смрази някой друг? Ще се смразя ли аз, ще се срина ли, от болката на някой друг? Май едва ли, аз мога да почувствам болката, мога да съпреживявам, ама чак пък да се срина (душата ми да се опразни)?

Изобщо какво е яростта й? Болка? Която поражда огнена ярост? Докато болката е лична и насочена навътре към душата, яростта е по-скоро обратното - агресия насочена навън, към света...

Но ние виждаме света през очите на личния си опит. А според теб, Кал, какво е яростта на младата Юна?

[Кал]

Ами да, "ненадейни моменти" може да се разбере и по този начин.
Ненадейно - ако е в смисъл неочаквано, непредвидено, изненадващо. А защо се е случило неочаквано? Дали нещо го е предизвикало? Най-вероятно не. Ако да, то тогава за да стане "неочаквано" реакцията е твърде силна в сравнение с повода... Та може да се разбере и така?

Може.

В моята начална интерпретация „ненадейни“ беше поглед отвън – неочаквани за хората около Юна. Допуснах обаче, че самата тя ги е осъзнавала (знаела е поводите) и предусещала. Може би ѝ е било трудно да ги контролира, като по-млада.

Дали гневът й ме озадачава? Не. Но гневът й е помитаща и разрушаваща всичко наоколо стихия,

Никъде не е казано, че разрушава всичко наоколо.

при това напълно неконтролируем за момента - поне така ми звучат "изригна", "буря от сриваща ярост", човек се "сривал" от гласа или погледа й. Да оставим настрана сриващите се човеци, но такава ярост е много нездравословна за самата Юна, поне аз така си мисля.

Сега е моментът да се впусна в обяснения за пречистващата сила на гнева и ролята на индиговите деца в задаващия се свят...

Гневът е енергия. Последно си говорихме как можем да ползваме енергията тук.

А какво може да "смрази" човека насреща? Очевидно няма да са топли и приятелски чувства. По-скоро неща от рода на омраза, презрение (то обикновено смразява особено добре), и други такива... А може би личната болка може да смрази някой друг? Ще се смразя ли аз, ще се срина ли, от болката на някой друг? Май едва ли, аз мога да почувствам болката, мога да съпреживявам, ама чак пък да се срина (душата ми да се опразни)?

Хъм... ти сблъсквала ли си се лице в лице с хора, изпитващи силен гняв? Който личи само в погледа им (без крясъци, удари и т.н.)? Ако си – изпитвала ли си усещането „зайче, осветено от фаровете на кола“? Едно вцепеняване, поне в първия момент?

На мен ми се е случвало. Причинявали са ми го; и аз съм го причинявал на други.

Виж все пак и сцената между Джоан и нейния Юнак в частта „Ляво“ – там има по-нагледен пример как един човек срива друг. (За него не обещавам, че е достоверен, лично проверен. Но пък звучеше драматично. )

Изобщо какво е яростта й? Болка? Която поражда огнена ярост? Докато болката е лична и насочена навътре към душата, яростта е по-скоро обратното - агресия насочена навън, към света...

Но ние виждаме света през очите на личния си опит. А според теб, Кал, какво е яростта на младата Юна?

На този въпрос не е редно да отговарям (поне не повече, отколкото загатнах по-горе). Каквото вие, читателите, откриете в тази и следващите приказки – това е. Каквото не откриете – навярно не е било съществено за историята. Може да е безвъзвратно отминално. Може да не е на дневен ред за авторите.

Но ако наистина ви е важно – отговор може да се яви в някоя от следващите приказки за Юнаци. Немалка част са се раждали точно от такива въпроси. За което – благодаря отново.

И... (следва)

[елена]

Ами да, сблъсквала съм се с хора, които са бесни и знам какво имаш предвид под вцепеняване. То на кого ли му е спестено такова преживяване...

Интересно ми е това което споменаваш - за пречистващата сила на гнева. Според мен гневът е неуправляемо изригване на енергия, и докато е такова не виждам как може да има пречистваща сила. И трябва първо да се преобразува в нещо друго, тогава може да стане конструктивен и използваем.

[Кал]

Интерлюдия: Ако искате да ме питате нещо за приказките, от скоро може да го правите и през авторския ми профил в Goodreads.

Лично аз обаче по' бих надавал уше/оче към разговора, който водим с Ели тук.

[Кал]

До появата на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ остават два месеца.

Ако искате повече предистория – послушайте „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“.

Повечето нишки в „Промяна“ се разбират и самостоятелно. Една от фокусните ѝ теми са българските протести от лятото и есента на 2013-а и онова, което се (пре)роди покрай тях.

[Кал]

За да не губя форма в редакциите на прииждащата приказка „Промяна“ – малко разгрявка тук :

Ала с времето се смирила и започнала да превръща гнева си на песни

Не е ли добре да се уточнят тия песни? Ако се има предвид директно превръщане на гнева в песни, в тях (песните) ще присъства омраза, т.е. песните ще са разрушителни. Според както аз разбрах, това са просто песни за живота, да? Хубава възможност може би – да се добави идеята, че песните правят хората по-добри (ако такъв е замисълът на автора)?

Когато сложиш „песни“ до „гняв“ – за кое направление в музиката се сещаш първо?

(В „Празничната“ приказка си е казано в прав текст – чий родоначалник е Юна... )

[spoiler]Идеята е почерпена от една моя особеност като тийнейджър: когато родителите ми ме вбесяваха, вместо да им крещя, си пусках касетофона в стаята ми и крещях заедно с вокалиста.

Take your answers and your promises
Believe me, I don't care
I have held onto your words
Until I found them only air...

Разбира се, това само затвърждаваше убеждението им, че заради „тежкия период“ слушам музика, която ме прави агресивен. *въздъх*[/spoiler]

Още се чувала, тук и там, и в Отвъдното кралство дори: как си пее, да не стресне без време живинките по пътя си

Неясно. Защо ще ги стресне? Че и без време? Тя дали просто излива мъката и радостта, или ги превръща в песни с разбиране за живота?

Юна не иска да стряска живите твари по пътя си – да им изскочи изневиделица. (Поне не неумишлено = „без време“. )

Как може да ги предупреди отдалеч, че наближава?

Но злочинството го отприщило сякаш

Малко ме обърка. „злочинство“ ми се връзва най-близо със „злочестие“, т.е. нещастие?

„Чиня“ поне аз го знам като „правя, струвам“. Оттам – „злодеяние, злосторничество“. Гледам, че и синонимният ми речник го дава в тоя дух.


(следва)

[Кал]

Иде: „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

До излизането на новата ни задружна приказка остава един месец. През идните седмици ще публикувам в блога ми няколко нейни начала:

http://kal.zavinagi.org/?p=497

[spoiler]Само на вас ще подшушна, че една от водещите теми в „Промяна“ са гражданските протести от миналата година – какво и как промениха. Останалите читатели ще трябва да го открият сами. [/spoiler]

Ето я и в Goodreads.

[Кал]

Иде: „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

До излизането на новата ни задружна приказка остават три седмици. Продължавам да публикувам в блога ми нейни начала:

http://kal.zavinagi.org/?p=499

[Кал]

Иде: „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

До излизането на новата ни задружна приказка остават две седмици. Продължавам да публикувам в блога ми нейни начала:

http://kal.zavinagi.org/?p=502

[Кал]

Пратено до четящите приятели – особено четящите фантастика - и добавено в G+ профила ми:

Четящи приятели (:

След две седмици излиза новата ни колективна история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“. Тя разказва за едни от най-фантастичните събития в едно от най-магическите места във вселената. Чуйте:

http://kal.zavinagi.org/?p=502

(... Ахъм. Горното ме подсеща как някой ден с Григор Гачев, Любомир Николов и Атанас Славов имаме да пишем очерка „България – страната на победилия магически реализъм: от завръщането на Крал(и)я до референдума с най-статистически невероятния резултат“.)

Ако чутото ви омагьоса (или, казано в груба проза, искате да прочетете и останалото ;) – драснете ми един ред. Ще ви пиша, като е готово.

Повече вълшебни мигове,
Кал)

[Кал]

Иде: „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

До излизането на новата ни задружна приказка остава една седмица. Продължавам да публикувам в блога ми нейни начала:

http://kal.zavinagi.org/?p=506

[Кал]

Пратено до граждански активните ми приятели и добавено в G+ профила ми:

Приятели, активисти, търсещи хора (:

Следващата седмица излиза новата ни колективна история „Приказки за
Юнаци и злодеи: Промяна“. Някои от важните ѝ фокуси са гражданските
протести от миналата година и студентската окупация на Софийския
университет. Послушайте:

http://kal.zavinagi.org/?p=506

Написахме „Промяна“, за да имаме още един поглед върху онези събития –
различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което
четохме из блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо
протестирахме, окупирахме и се събирахме – защо ще продължим.

Ако поискате да прочетете и останалото, драснете ми един ред. Ще ви го
пратя, като сме готови.

Идва промяна,
Кал)

[Кал]

Леле... току-що узнах, че и Ивайло Динев готви книга по темата. Очаква се към края на октомври.

Ехааааа!

[Кал]

... а приказката „Саша“ участва в онлайн конкурса „Послания от изток“ на Фентъзи ЛАРП център, който тече от днес до края на месеца.

Дръж се, мое сърце... не спирай; не изхвръквай... само полети...

[Кал]

Представяме:

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Версия 2014-09-09

Някои ключови теми в „Промяна“ са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

И в ЧоБи.

Сред тия двайсетина съ-участници в приказката „Промяна“ над половината съ-граждат и Човешката библиотека. Някои се явяват за по-дълго, други – с по седем-осем реплики. Някои са по-спотаени (ще ги отгатнете ли кои са? ), други – съвсем отявлени. Важното е, че всички пристигаме заедно. И продължаваме.

И в Goodreads.

Новата ни задружна приказка излезе:

http://kal.zavinagi.org/?p=510

Катализиращо четене!

И до всички приятели, чели предните приказки или пожелали тази.

И...

И...

И...

[Кал]

... и ето това, отпреди мъничко:

Ето нещичко, което да си припявате един на друг с Илче :)

Clannad - I Will Find You

... с двама така мои Юнаци...

[Кал]

ВНИМАНИЕ! Първото представяне на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ ще бъде в 18 часа на 14 септември, в градинката пред Кристал (София), като част от гражданския фестивал „Бъди промяната“.

Вход свободен. Заповядайте да попразнуваме.

+ анонс в G+

+ анонс в Goodreads

[Кал]

Поканих граждански активните приятели:

Приятели:

Първото представяне на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ ще бъде в
18 часа на 14 септември, в градинката пред Кристал (София), като част
от гражданския фестивал „Бъди промяната“:

http://kal.zavinagi.org/?p=510

Вход свободен. Заповядайте да попразнуваме. :)

(И участвайте в другите събития от фестивала:
http://badipromyanata.org/festival-badi ... nata-valna.
_Идва_ промяна.)

И пуснах покана в:
- www.shadowdance.info/forum
- www.teenproblem.net/forum
- cheteneto.subtle-bg.com
- forum.chitanka.info
- групите Bulgaria reads и Bulgaria в Goodreads
- sf-sofia.com/forum/

Приятели (:

Тази седмица излезе новата ни колективна история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“. Някои ключови нейни теми са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

Първото представяне на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ ще бъде в 18 часа на 14 септември, в градинката пред Кристал (София), като част от гражданския фестивал „Бъди промяната“.

Вход свободен. Заповядайте. :)

[Кал]

Звукозапис от първото представяне на „Промяна“ по време на фестивала „Бъди промяната“.

Два откъса от „Промяна“, в изпълнение на Arayna Wolf и Кал.

[Кал]

Разпратено до приятелите на приказките:

Приятели (:

Качих звукозапис от премиерата на „Промяна“ по време на „Бъди промяната“ вчера:

viewtopic.php?p=18127#p18127

А междувременно ви каня да прочетете една съвсем различна приказка от
цикъла за Юнаците и злодеите – „Саша“:

http://fantasylarpcenter.com/index.php/ ... ssages/331

И ако я харесате – да я подкрепите с гласа (или отзива) си. До края на
септември. :)

(Ако новите вълни родни фентъзи автори вълнуват и вас – зачетете се и
в останалите истории от конкурса. Аз вече съм си набелязал няколко
имена, чийто път ще следя отблизо.)

БъДеем,
Кал)

[Кал]

И първи отзив:

Снощи четох до един и нещо. Историите ме върнаха в спомените ми. Някои бях забравил, други ги помня ясно, а на повечето съм пряк свидетел. Много се радвам за книгата и още един път - поздравления!

[Кал]

И първи въпроси:

Кога се зароди вашата идея за книгата и кога започнахте да я осъществявате?

Идеята възникна още докато участвахме в протестите и окупацията на СУ миналата есен. А почнахме да пишем текста през януари тази година.

Каква ви е крайната цел?

Две от най-важните цели ги има още в началното представяне:

Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

Още отговори има в записа от премиерата.

[Кал]

Анонс в една от по-взривоопасните теми в teenproblem.net/forum ^_^

[Кал]

обясни ни по- като за хора, които не им са чете цял роман студентски коментари - за каква промяна става въпрос

Вариант 1 - бг:

Ако имахме (аз и другите автори) отговор в едно изречение или страница, нямаше да пишем книга от триста.

Вариант 2 - en:

Веднъж питали Хал Дънкан: What is your latest book about?

Той отговорил: It is about 140,000 words.

If I could've said it in fewer, I would have.

[Кал]

Вървели си две зомбита и едното докато разсеяно търсело къде се дянало едното му ухо изведнъж без всякаква причина - както се случва при зомбитата - извикало:
-Промяна! Промяна! Промяна! Да дадем всичко за промяната! Промяна на всяка цена!
Другото зомби било загубило голяма част от мозъка си и за това казало:
-Промяна? Но има промени добри и има промени лоши. Ако направим лоши промени, няма ли да бъдем злодеи?
-Няма да бъдем! Ние сме зомбита!
-А може някой да пострада и живота му да бъде унищожен.
-Никой няма да пострада! Нали всички ние сме зомбита! Ако някой не е, то ще го ухапем и ще стане. Ако не стане то той е враг на зомбитата и заслужава да умре, и то мъчително.
-А все пак носим отговорност за промяната.
-Никаква отговорност не носим! Ние сме ЗОМБИТА!
-Ето представи си че пускаме бомби. Те също предизвикват промени. Или можем без да пускаме бомби да постигнем същите промени като от бомби - просто ни трябват малко зомбита.
-Всички промени са за добро! За добро! За Добро!...
-Това съм го чувал на зомбиските сеанси на НЛП.
-Ето виждаш ли! Ти си едно добро зомби! И промените които правиш винаги са за добро! Помни това!
-За добро! За добро! За добро!
Минало известно време и зомбито с увреден мозък казало:
-Искам да направя промяна! Искам да си сменя мебелите в къщи! Омазали са се с леш! Дай ми 100 000 евро за да го направя!
-Аааа Не мой човек! Аз ще сменя моите мебели.
-А как така? - казало мозъчно увреденото зомби - Нали правиш всичко за промяната и си готов да платиш всяка цена само за да има промяна? И нали всяка промяна е за добро, включително смяната на моите мебели? А не ми даваш 100 000 евро за да направя промяна в къщи? Излиза че ти си по важен от промяната!
-Глупак! Няма да ти дам! Промяната не е за твоя полза! Промяната е за ...
В този момент паднал един метеорит и отнесъл и двете зомбита...
С което не направил никаква промяна ...

В моя вариант бяха двама месии – но в следващото издание ще им смъкна маските...

(Хем да вдигна боксофиса ни. Зомбитата се котират по-високо в последната петилетка.)

[Кал]

Не разбрах къде е промяната, но ти какво имаш против окупациите? Това е един вид начин, който да привлече вниманието на повечето хора.
(...)
Хората искат да организират обществото, търсят да начин да променят системата и правителството ни, а за теб били простотии? Ами лек ти път тогава, след някоя друга година държавата няма да има пари и за образованието ти, но какво те 3бе теб?
(...)
Няма промяна, заради такива като теб, за които всичко е простотия и едва ли не изкарват показалите се студенти като пияндури и, че нищо нямало смисъл..
Това, че не успяха да направят нещо същественно е вярно, но ти какво очакваш? Това са студенти, не са американски сенатори. И все пак помогнаха за свалянето на БСП покрай цялата тази отрицателна енергия към тази партия, която създадоха с проявите си. А това не е малка промяна, защото тази партия се разпадна и тотално загуби повечето си привърженици.
(...) И въпреки това ти знаеш ли какъв натиск са срещанали ранобудните студенти ? Че кое момче или момиче ще може да издържипсихически дълго време?

+1

Доста от другите ти наблюдения също съвпадат с моите.

А едно от най-важните неща, които научихме, е да не вярваме на хора, които не са участвали пряко в събитията.

Радвам се, всъщност имам доста коментари и спорове в тоз форум. Само че все още не виждам кой, как и какво ще ще става в България.

Участваш ли в някаква по-организирана общност? От гражданските? Сам няма как – заедно с други може.

Аз съм в зеленото движение от бая години. Нещата стават бавно – ама стават. Два примера: приемането на „Натура 2000“ в пълния ѝ вид; приемането на най-якия закон за ГМО в целия ЕС.

Не, не участвам и не виждам добър избор от граждански организации, които правят нещо.
Не знам какво помогна натура 2000 и ГМО в ЕС при положение, че никъде не са спрели незаконното изсичане
на горите, а дори напротив - правят го законно от горското.
Храните стават все по-скъпи, животновъдите фалират... мафия
Няма нищо да се промени без напълно нови мащабни промени и реформи в държавата, защото когато тя не се интересува - не може никоя друга общност да я победи/замести.
И да сложим накрая, че хората с добри намерения са на привършване.

Ако решиш да се включиш някъде – мога да препоръчам проверено читави.

„Натура 2000“ и ГМО законът са рамки. Разбира се, че по-важно е да се следи дали се спазват – и много по-трудно. Но без тях би било ОЩЕ по-трудно – тогава даже няма да има на какво да се позовеш, като подаваш сигнал или завеждаш дело. Затова и се приемат като успехи на гражданското общество.

Държавата надали ще се промени от само себе си – но ние можем да се променим. Започвайки например с търсене на други хора с добри намерения. И търсейки заедно как от намеренията да стигнем до резултати.

И понеже държавата в крайна сметка се състои от нас – така постепенно се променя и тя. Ивайло Динев го каза много синтезирано в един от откъсите тук.

[Кал]

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://kal.zavinagi.org/?p=522