Маги Назер (10. клас)
Пиеса за приятелството
С посвещение за Цвети,
както и всички други,
които осмислиха
значението на думата
„приятел”.
както и всички други,
които осмислиха
значението на думата
„приятел”.
В едно прекрасно пролетно утро реших да посетя Прасчо по случай Деня на Приятелството. Истината е, че всеки ден може да бъде Ден на Приятелството, стига да имаш с кого да го споделиш…
Аз: –– Здравей, Прасчо! Какво правиш, увит в цялата тази шарена панделка, и каква е тази кутия - нови обувки ли си си купил?
Прасчо: –– О, ъм,… Фю! - може и да не си призна веднага, но истината беше, че се уплаши. Такова, де, нали знаете, че Прасчо е едно толкова Плашливо Животно. - Приготвям подарък на Мечо Пух. Решил съм да му подаря албум с общи снимки от всичките ни приключения! Дали ще му хареса… Ооо!
Аз: –– Не се и съмнявам, но не мислиш ли, че самият ти без проблем можеш да се побереш в тази кутия, хммм…
Прасчо: –– С Мечо Пух се познаваме от толкооова отдавна! Не мислиш ли, че е страхоооооотен момент за подарък?
Аз: –– Какъв подарък?
Прасчо: ––Нали ти казах!
Аз: ––Ааа, да!
Прасчо: –– Но това няма да е Какъв Да Е Подарък… Сигурен съм, че никой не би се сетил - дори Зайо, дори Бухала!
Аз: –– Сигурна съм, че си прав, мили Прасчо, а сега защо не ми разкажеш как се запозна с Мечо Пух.
Пух: –– Ами…Таковата…
(паралелно)
Пух: –– Нали знаеш, че Аз съм едно Мече с Много Малко Ум…
Аз: –– Известно ми е донякъде, и?
Пух: –– Ами… В гората… ние… ТА–РИ–РИ–ЛА–ЛА–ЛАМ! И после БУХ!
Прасчо: –– … ИИИ ПРАААС! Беше толкова Не-безопасно… Но Пух беше тоолкова мил! Каза: „хо-хо-хеей” и после…
Пух: –– Прасчо се изчерви и подаде лапичка, а аз го поканих у дома да похапнем Междузакускообед…
Аз: –– Каквоо?
Пух: –– Ами нали знаеш… Така, де…
——————————————————————————————————
Аз: –– Пух! Страхотно е, че си решил да направиш подарък на Прасчо и че това ще е не какво да е, а Албум!
Пух: –– Мислиш ли, че Прасчо ще го хареса?
Аз: –– О-о-о! Не се и съмнявам! (намигване)
По-късно в къта на Пух…
Аз: –– Здравейте, приятели! Мисля, че днес е един много Приятелски Приятелски ден!
Прасчо: –– Така е! Пух, имам нещо за теб…
Пух: –– Наистина?! Аз също! Нека ги покажем едновременно, да броим до три!
… едно, две, три …
Пух: –– О!
Прасчо: –– Оо!
Пух: –– Ооо!
Прасчо: –– Пух, кажи нещо, плашиш ме…
Пух: –– Аз… ние…ама… охх…
Прасчо: –– И двамата ли?
Пух: –– Да!
Прасчо: –– Албум… със снимки?
Пух: –– Да!
Прасчо: –– Мислех, че никой няма да се сети…
Пух: –– И аз!
Аз: –– Време е да се намеся: погледнете от добрата страна на нещата. Това показва, че имате много общи неща и преди всичко: и двамата мислите един за друг! И все пак… нека да разгледаме снимките, струва ми се, че не са съвсем еднакви.
Прасчо: –– Помниш ли, когато решихме да идем и да честитим на всички МНОГО–ЩАСТЛИВИЯ–И–ПРИЯТЕЛСКИ–ЧЕТВЪРТЪК?! А когато търсехме Северния Колюс? Помниш ли, помниш ли, Пух…
Пух хвана нежно лапичката на Прасчо и макар да се смяташе за по-смел от него, добави, просълзен:
Пух: –– На тази снимка сме се прегърнали, след като ти ни спаси… Аз, аз мисля, че това беше Много и Смела постъпка, а тук - стоим пред табелата с името на твоя дядо Пазете Гордън…
Аз: –– Виждате ли! Вие сте и различни, и еднакви… и се допълвате. Какво по-хубаво от това!
Прасчо: –– Ами ти? - попита Прасчо, поглеждайки ме с Онзи поглед, както когато говореше за нещо Забранено и Опасно.
Аз: –– Какво аз? - троснах се нацупено
Пух: –– Аз, кхъм, аз мисля, че разделите… такова, де… не винаги саа ЧАК ТОЛКОВА ЛОШО НЕЩО…, но не съм сигурен, разбира се…
Аз: –– Мисля, че разбирам какво се опитваш да кажеш… – отвърнах спокойно, макар друго да се въртеше в главата ми. Защото все пак ти си имаш Прасчо, нали, Мечо Пух?! И се разделяте само докaто ходиш в търговския център с Кристофър Робин или пък Прасчо си взима кална баня (мечките не обичат да се цапат много-много или поне не и с нещо по-различно от МЕД…). Нито Пух, нито Прасчо се беше борил с мисълта за това, че приятелят му е ДАЛЕЧ, много ДАЛЕЧ, накрай света, отдалечен и изгубен. Нито един от двамата не знаеше какво е да обичаш някого с най-приятелската обич, която може да съществува, а него просто да го НЯМА! И все пак Пух беше прав: когато съществува истинско приятелство, разделите са само временни… или поне ми се иска да вярвам в това.
Пух: –– С какво се римува думата „приятел” - прекъсна размислите ми Пух и погали коремче в знак, че е гладен.
Прасчо: –– Сигурно на нещо, което завършва на „ятел”.
Пух: –– „Ятел”? Не мисля, че познавам някого с такова странно име…
Аз: –– Аз пък мисля, че въобще няма никого с такова странно име. - Пух обаче не обърна нула внимание на думите ми и добави разгорещено:
Пух: –– Дали въпреки че не познаваме никакъв „ятел”, е възможно той да познава нас?
Аз: –– Пуух! Това няма нищо общо с темата!
Пух: –– Която е каква?
Аз: –– Приятелството! Днес е Денят на приятелството? Не помниш ли?
Пух: –– А дали ако беше Денят на Гърненцата с Мед, щяхме да похапваме медец по цял ден? Така, де, просто питам…
Аз: –– ООФ! (муцунка)
За да разведри атмосферата, Прасчо предложи на Мечо Пух да изпее измислената от него песничка за приятелството:
Пух: –– „Приятел имаш ли си ти,
Беда не ще те сполети,
Медец ще хапваш с двоен плам -
Та-ри-ри-ла-ла-ла-ла-ХАМ!”
Аз: –– Определено ми харесва. Знаете ли - казах, сипвайки и на двамата по купичка пчелен медец, - наскоро прочетох една мисъл: „Враговете си може би съм заслужил, но приятелите - не!” Какво мислите?
Пух: –– О, ами аз мисля…, че този МЕД Е НЕВЕРОЯТЕН!
Аз: –– Пуух по темата!
Прасчо: –– Много често мисля, че не заслужавам приятелството на Мечо Пух - каза Прасчо и трепна с ушенце. - Аз съм едно Толкова Малко Животно… А Пух, Пух…
Аз: – –Стига, Прасчо. „Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее, дори когато сам си я забравил”…
Пух: –– За каква песен говорим - прекъсна ме Пух и се изкашля: – Знаеш, че обичам песните…
Аз: ––Да, но тази едва ли я знаеш:
Вярвам ти,
защото не изрече
нито дума, от която да боли,
нито с мисъл, нито с поглед
не обрече,
приятелството ни прекрасно ти…
Вярвам ти…
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност ми дари
едно приятелство
безценно…
И знам,
не би ме наранил…
Може би ще си отидеш…
И знам, че дълго след това
само болката стаена
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота,
и все така ще вярвам още
в теб…
И знам, че не греша…
Прасчо: –– Харесва ми - отвърна Прасчо, а Пух предложи да измисли мелодия, но в крайна сметка реши, че не е достатъчно СИТ, за да го направи.
Пух: –– Сетих се за една дума - добави след известно време, - дълга дума, доста доста дълга.
Аз: –– Има много доста дълги думи, Малко Мече.
Пух: –– Да, но Кристофър Робин каза, че това е то – нещото, което направи Прасчо, когато ни спаси от къщата на Бухала.
Аз: –– Да видим… Смелост?
Пух: –– Не.
Аз: –– Доблест?
Пух: –– Не.
Аз: –– Всеотдайност?
Пух: –– Не.
Аз: –– Предавам се…
Пух: –– Май беше „всеотдайност”…
Аз: –– Хмм, това ми напомня за едно стихче: „Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама-трима, ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат…”
Прасчо: –– О! Ако можех да пиша, щях да си го запиша- кимна одобрително Прасчо.
Пух: –– „Пръв приятел имаш ли -
нищо друго не важи…”
Аз: –– А защо пръв?
Прасчо: –– Аз знам, аз знам… :
Казва се приятел пръв,
но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спаси, пръв.
Пръв и без да се запита
прав ли си, или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв,
Ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!
Пух: –– Но аз не мога да летя! Оох…
Аз: –– Ех, малки Пух - възприемаш всичко буквално…
Разговорът ни за приятелството продължи още дълго. Вървях бавно из Стоакровата гора на път към дома и размишлявах… За Тези, които ме е страх да нарека приятели, но които действително го заслужават, и за Другите, които макар сами да не знаят значението на тази така важна дума, се опитват да се нарекат мои приятели, но преди всичко - за Приятелството, дарило ме с моменти на безкрайна радост, нежност и любов, и за Раздялата - нашепваща ми ежедневно за изгубеното…
„Онзи, който не е имал дружба и любов,
е хиляда пъти по-беден от онзи, който
е изгубил и двете!”