Юлия Кошаревска - Ресторант

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.
Post Reply
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Юлия Кошаревска - Ресторант

Post by Кал »

Пиесата бе отличена по време на 5-ия фестивал на българското образование.
Юлия Кошаревска (16 г.)
Ресторант

Действащи лица:
Сервитьор
Мъж
Жена
Вътрешен глас
Вътрешен глас
СЕРВИТЬОР: Здравейте! Заповядайте – разгледайте (дава менюта).
ЖЕНА: Аз искам онова, което той яде (сочи съседна маса).
СЕРВИТЬОР: Съжалявам, ама шефът не ни дава да взимаме чиниите на гостите, преди да оставят вилиците на масата... няма как... нали разбирате...
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Ох, къде попаднах?
МЪЖ: Мила, избра ли си нещо?
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Надявам се, че ще караш на салата.... иначе утре Симо пак ще черпи в офиса...
ЖЕНА: Ами, да, избрах си...
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Като няма избор....
ЖЕНА: Двойка кюфтета.
СЕРВИТЬОР: За вас?
МЪЖ: Чаша вода.
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Скръндза.
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Ох, умирам от глад... трябваше да хапна от боба на мама. ГЛАД! ГЛАД!
МЪЖ: ... и порция гъби.

Сервитьорът излиза.

ЖЕНА: Благодаря ти, че ме доведе тук. Прекрасна атмосфера...
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Само дето вони...

Сервитьорът носи поръчката.

ЖЕНА: ...музиката е невероятна...
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: ...чалгията е в унисон с всичко наоколо...
ЖЕНА: ...а и храната... не съм яла такива кюфтета от много време...
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: И слава Богу!
МЪЖ: Радвам се, че ти харесва.
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Оставаше нещо друго да кажеш... изръсих се като за последно...

Влиза сервитьорът, носи сметката.

МЪЖ: Но защо трябва да плащам сега, още не сме се наяли?
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Все още имаш шанс да побегнеш...
СЕРВИТЬОР: Ами, така правим, като някой си поръча гъби...
МЪЖ: Прекъсваш ни, после ще ти платя.
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Може да се направя, че ми е лошо, и тя да плати...
СЕРВИТЬОР: За теб винаги. (излиза)
ЖЕНА: Знаеш ли, мама много иска да се запознае с теб.
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: И ако тя не те хареса... прав ти път, крива ти пътечка!
МЪЖ: И аз много ще се радвам.
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Надявам се, че имаш поне три сестри, за да ми се пада само четвърт тъща.
ЖЕНА: Досега мама се е разбирала изключително добре с всички, с които съм я запознавала.
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: ... това значи с абсолютно всички... само не разбирам защо Пешо й подари обици и толкова държеше да й пробие ушите с въздушната пушка на тате...
МЪЖ: Сигурен съм, че си наследила чара си от нея.
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: А ако ти не приличаш на мама, напразно ще съм се охарчил.
ЖЕНА: Кажи ми как мина денят ти?
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Не че ме интересува, ама....
МЪЖ: Добре. Шефът ме пита какво предстои в графика за следващата седмица и аз му викам: “Понеделник, вторник, сряда”... к’во да му кажа...
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: А той в знак на благодарност няма да ми вдига заплата. Щял съм му да бъда благодарен, че не мога да се оженя с тия пари...
ЖЕНА: Мисля, че е време да поговорим.
МЪЖ: Да, мила?
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Какво искаш пак, ма!?
ЖЕНА: Колко деца ще имаме?
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Дано се уплаши и да избяга....
МЪЖ: Две!
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Да бе, и едно не искам.
ЖЕНА: А аз искам три.
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Хахахха.... вервай ми!
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Бъди мъж, кажи “не”!
МЪЖ: Добре, мила.
ЖЕНА: А кога ще се оженим?
МЪЖ: Скоро... един пръстен с камък ще ти стои невероятно.
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Моля? Още един кредит ли ще трябва.
ЖЕНА: Мислиш ли? За мен пръстенът не значи нищо, важното е да се обичаме.
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Ако не е по-голям от на Рени... ще видиш ти.
ЖЕНА: Келнер, тука някаква муха лети!
СЕРВИТЬОР: Ми за толкоз пари цял ансамбъл ли искаш? (излиза)
МЪЖ: Всъщност искам да ти кажа, че имам проблем.
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС и ЖЕНА: Оф!
МЪЖ: Такова... няма да мога да ти купя пръстен скоро... проблемът е там, че шефът не иска да ми вдигне заплатата...
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Абе да не съм луд да давам толкова пари за пръстен, като мога да ги вложа в нещо смислено – бира и Еврофутбол.

ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Еврофутбол? (надига се)
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Пръстен?
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Бира? Алкохолът убива бавно!
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Значи имаме още много време!
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Какво си прасе! Още от началото знаех, че за нищо не ставаш!
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: А ти, ма? Цветя, ресторант сега и пръстен... парите да не падат от небето?
ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: Ужасен си! Не мога да те търпя! Тръгвам си! (излиза)
МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС: И аз! (излиза)

През това време МЪЖ и ЖЕНА се усмихват един на друг; келнерът носи нова сметка.

СЕРВИТЬОР: Хареса ли ви?
ЖЕНА: (оглежда се за ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС) И по-вкусни неща съм яла....
СЕРВИТЬОР: Ама не при нас.
МЪЖ: Пич, ти си сметнал и датата. (оглежда се за МЪЖКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС)
СЕРВИТЬОР: Ами, времето е пари...
ЖЕНА: (оглежда се за ЖЕНСКИ ВЪТРЕШЕН ГЛАС) Ама ти за 10 лв ли ще се скръндзаш?
МЪЖ: А ти още нещо ще искаш ли? Самолет може би.... да се возите с майка ти?
ЖЕНА: О, я си гледай работата (излиза).
СЕРВИТЬОР: Гадно...
МЪЖ: Ами! Притрябвала ми е!
СЕРВИТЬОР: Така ли? Искаш ли да пийнем по нещо? (Сяда до него)

Затъмнение.

Край!
Post Reply

Return to “Писателска работилница”