Започваме с Ана Хелс.
Особено си харесах:
Да, дори есенцията на бредбърианско лято все някога свършва, дали защото децата е трябвало да пораснат по-бързо в реалния свят, за да участват в неговите истински войни; или тъй като някой някъде с спрял да мечтае качествено, поради наличието на заблуден куршум в произвеждащата му сънища глава – така и няма да разберете.
Изгубените момчета и Уенди се завръщат в детските си измерения, за да спасят света на мечтите от порока на порастването. Нещата уж са си същите, приключения диви и опасни чакат зад всеки ъгъл, но вече всеки си има една торбичка с реалност в пазвата, която пази децата от това да са истински неразумни, естествено неблагодарни и абсолютно безжалостни, както си трябва на всеки другар на Питър Пан. Ще се озовете в лабиринта на вечно тъгуващите вещици, ще се изкачите до върха на свидните желания, ще попаднете под лапите на циркови животни и подивели феи, и… ще пораснете, защото е вече твърде късно да се преструвате, че реалността не съществува.