Представяме ви: Питър Пан в алено

„Питър Пан в алено“

корица на „Питър Пан в алено“

е по-хубавият „Питър Пан“, защото:

  • е преведен зашеметяващо – с думички като „тапиока“ и „чучна се“, с цели мелодии, подскачащи стакатически или леещи-легатеещи, изящни и мелодейни като всяко истинско, трайно целение
  • е от ония книги, които винаги ще са по-добри от думите ви за тях, колкото и да ги намествате, гладите, измъквате от най-тайните си килери и най-ненадейните си съкровищници
  • Голямата война е разкъсала воала на Нивгаземята, и сега момчетата вече не искат да си играят на нея (войната), а пиратите, последвали дълга си на възрастни и мъже, са отплували да се бият редом с другите – и… и… са се изгубили… всички без Смий и Старки – няма ги вече… няма го също и Джон…
  • разплаква по-често, по-силно и по-пречистващо
  • в нея има любов… каква ти любов – в нея има феичка мъж, която ще скочи и в огъня (буквално ще скочи), за да избави Звънче, за която е чувал толкова много („…а дали Звънче може да лъже по-безсрамно от мене?“)
  • никога – ама никога – няма да познаете кого ще целуне Уенди накрая
  • в нея има екшън! патаклама! тупаник! между феи! и зверове! и звероукротители! и Осемте народа, които налагат еднакво стръвно тъпаните, щитовете и дечурлигата си!
  • е писана от жена… добре де – писана е по женски… добре де – писана е със състрадание, и съпреживяване, и (както би казала Габи, като си упражнява новите думички от културологията) вчувстване: все съставки, които в лекичко садистичния първообраз на Джеймз Матю Бари ги няма – както всъщност ги няма и при момченцата в детските им игри
  • е красива книга – отвън, още от пламъка на корицата, отвътре, с всяко пламъче, което блещуква между две привидно познати думички или близва някакви наши угаснали въглени и ги прави отново на жар; преди да сте я отворили, още докато гладите релефната плетеница на Нивгакартата, и след като я оставя, досами тая клавиатура, да ми грее, докато пиша това…

Освен това „Питър Пан в алено“ е най-хубавата книга от 2008-а – и не само, – която съм чел. Без изключения.

В (меко) индигово,

Калин

Ако го искате, за 17 лв., пишете ни.

3 коментара за “Представяме ви: Питър Пан в алено

  1. Ммммммммм!

    Светле, благодарим за хубавия коментар.
    Аз също подготвям представяне, но нещо все ме спира да се вдъхновя и да го напиша както трябва, пък Кал все ме редактира… но то за добро това.
    Та… търпение, ще се появи и едно Светлическо представяне.
    А за магията на Питър Пан – дано по-често я откриваме във всеки един от нас, защото знам, че е жива и пламти, пламти, пламти…
    и свети, само трябва да се вгледаме и да повярваме. И точно на това ни учат прекрасните книги като „Питър Пан в алено“.

  2. По принцип винаги съм била против продъленията на каквото и да било от друг автор.Не че не съм надниквала в такива:)…
    Не бих твърдяла категорично, че това е по-хубавият Питър Пан, нито, че е най-хубавото, прочетено от мене през 2008…
    Но е много, много хубаво:)Джералдин Макохран носи духа на Бари. Изследва това, което той едва загатва в своята книга – драмите на възрастните. (Г-н Дарлинг получава ръката н г-жа Дарлинг, защото за разлика от остналите кандидати, той се сеща да вземе файтон, моля ви се; но той никога не получава тайната, скрита в най-последната кутийка на душата й, нито пък усмивчицата в ъгълчето на устните й…дааа; а как ли се почувствала г-жа Дарлинг, когато Питър й обяснява за Уенди, че не могат да я имат и двамата – потръпвам, защото все още го преживявам с омъжената си дъщеря…).
    Ако детството и призракът на порастването са брутални и страшни, то светът на порасналите герои не е по-малко брутален. Но те минават през него с достойнство, защото все още успяват да облекат детските дрехи, дрехите на децата си, т.е.да ги почувсдтват, както те самите може би, макар и обичани, не са били почувствани от възрастните, когато са се нуждаели от това). Красива, тъжна и страшна книга. Талантлива и пристъпваща с трепет и респект към първоизточника. И запазваща онова „Аз вярвам – има феи!“, което ни топли в дните на мрак и неясна тревога. И караща ни да жалим клетия неоибчан Хук, застинал в един тъжен недоиграл си Пан…
    Мисля, че е от книгите, които през годините трябва да препрочитаме, за да се пречистваме.
    Калине, Габи, благодаря още веднъж за тази книга – със сигурност е сред най-хубавите коледни подаръци, които получих:).

  3. Еееех… аз мога само да кажа, че скоро – най-вероятно след 19-ти, когато ми е последния изпит, де, ще се включа и аз с писане.
    А дотогава ще се радвам, гордея, грея и бъдея заедно с автора на прекрасната… ъм, статия?
    И ще го обичам!
    И вас, разбира се.

    „Питър Пан в алено“ ми даде нещо много важно – детското, неизчерпаемо красиво и топло усещане за магия, която не свършва – и за тъга и за красота, преплетена с тъга и обратното. И приключения, и патила, и чудеса…

    Ееех… та, за другото, като се включа по-подробно.

    Светличето

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото