Плагиатството и приемствеността

[Кал]

(отмъкнато още парещо)

... Да допълня мисълта си малко, та да не се хвърляме изцяло в екшъна:

Приемствеността е изключително важен елемент от творчеството. Още от първото "мама", което казва детето - до драскането между редовете на вашето си копие от "Одисей" (хихи... ама вие верно ли имате копие от "Одисей"?) и събирането на любими цитати на листчета или във файлове (аз имам един половинмегабайтов... ). Чрез нея - чрез приемствеността - не ни се налага да преоткриваме колелото всеки път. А баш творчество се получава, когато един ден, след като сме изработили камари и камари от колела, нашето колело предлага някаква нова модификация на спиците, или вози по-меко, или напротив, друса както никое досега... Ех, тия метафори.

Мисля, че ще приемете тая ми мисъл по-малко светотатствено, ако всеки от авторите в този форум, с ръка на сърцето, си признае коя своя идея от кого е "чопнал". Или сюжетна линия. Или герой. Или...

Има ли нужда от още?

(На мен Любомир Николов съвсем наскоро ми сподели откъде се е "вдъхновил" за така любимата "Каджанга". Е... като се вдъхновил - това прави ли самата "Каджанга" по-малко въздействаща? И какво значение има за всички онези читатели, до които "оригиналът" никога няма да стигне, или няма да бъде възприет в оригиналната си форма?)