Приказка за Стоедин

[Кал]

Тема за романа на Никола Русев.

Отзив в Книжни криле

(...) макар и в стила на приказките, „Приказка за Стоедин“ всъщност притежава изненадващо количество зрялост и житейска горчилка. Често си говорим как и днес Бай Ганьо е жив. Но зървайки тъмната страна на нашата народопсихология тук, в една старобългарска, средновековна атмосфера, си даваме сметка, че не само Бай Ганьо е жив… Живи са и всички Злооки, измамни ханджии, продажни боляри, неблагодарни братя… И ако всичките тия събирателни образи на всичко низко и лошо са все още живи, нека се надяваме, че тук-таме е останал и по някой Стоедин…

Говорейки за книгата, не трябва да пропускаме и факта, че с нейното преиздаване читателите отново имат достъп и до работата на още един малко познат и недостатъчно обсъждан творец. Става въпрос за художника Теодоси Киряков, чиито корица и илюстрации (слава Богу, от „Жанет-45” са ги запазили във всичките им прекрасни цветове, както подобава!) са прекрасно допълнение на и без това красивия текст. Днес Теодоси Киряков работи на запад, където помага на автори в различни медии да разказват своите истории. Вижте някои от работите му тук – http://teokiriakov.blogspot.com/

[frog]

И така. От навръх Кръстовден новото издание на "Стоедин" вече официално съществува!
И... вътре се мъдри, кхм... ами... кхм,

Spoiler

Човешката библиотека.

По-точно - Миро и Габи.
Най-точно - вдъхновените им думи.

Странно е, защото никой от нас (ЧоБи) не е бил уведомен, готова съм да се обзаложа.

А е хубаво това да се прави. Поне мило би било.
Както и да е. Все пак е чест.

Книгата е с хубава бяла хартия, приятен шрифт, леко едър. Не всяка корица е съвсем успешна като техническо изпълнение, но като цяло, книжното тяло е приятно. Корицата е матова.
Е, все пак твърдокоричното издание на "Жанет 45" е по-перфе като техническо изпълнение.

Илюстрациите са оригиналните (някои хора много си ги тачат), но няма муцунки в карето на всяка страница.

На представянето книгата можеше да се вземе за 15 лв.

А това съм аз.

Владо Пенев чете големичък откъс - поредната церемония за възмъжаването на Пулейко.
Мартина Вачкова сподели спомени и чете за Спаска Иска да я играе. Иначе нарече четенето на Владо кастинг, за всички роли, защото изпълнението му беше феноменално. В неговия откъс има поне четирима активни герои.

[Кал]

Отзив на Георги Станков в "За книгите и хората"

Ето тази саможертва е отговорът на въпроса какво ме вълнува в "Приказка за Стоедин." Нали обичаме да казваме, че истинската любов е, когато искаш другият да е щастлив, дори и далече от теб, дори и да се разделите. Е, то звучи хубаво, но лесно ли се постигна? Да дадеш целия живот пред себе си, за да спасиш момичето, което обичаш? А дали такава саможертва си заслужава? А дали тя, вкаменената Невянка, го заслужава? Бих ли го направил аз?