В Goodreads AllyVRK wrote:Страшни работи стават в тея приказки, ей, не са за малки деца! Тия автори да ги подхване човек с бъклицата...
Катарзисни малко идват на моменти тия приказки, по начин дето само литературата! и филмите! могат да бъдат. Но, ако не ви се четат силни емоции - подминавайте (и за какво четете по принцип, да попитам?)
Кал wrote:Вчера специално се извиних на Мая Бочева, като ѝ пращах сборника – цитирам:
„Да предупредя, че хич не стават за деца, тия „приказки“...“
Но на корицата мисля да не го пишем. Засега. ;)
AllyVRK wrote:Майтапя си се бе, съ-авторе! Те приказките не са за деца, не са и за възрастни ;)
Не-майтапещо си мисля, като чета отзивите, че може би трябваше да се изнасилим да унифицираме малко нишките, или поне да ги свържем - да не стоят като картини, разхвърляни из музей, сцени от аниме, бисери разпръснати по плажа или каквато там друга метафора си харесаш. Но пък после си казвам: защо? - не е като да нямаше достатъчно проливни рани покрай писането, така че - оставям редакциите за друг живот, с усмивка.
Кал wrote:Аз не се майтапя, че не стават за деца. Да не земем да травмираме някой млад читател, който се е заблудил, че след „Разкажи ми приказка“ продължаваме леко и безгрижно...
Мня, достатъчно герои изнасилихме навремето (че и някои автори). Няма място, няма доброволци за редакции. Онова, което не написах в коментара си към Ани Хелс, е, че всъщност ние нищичко не сме променяли спрямо първото издание. (Впрочем виж ѝ отзива за по-старата, тъй де, по-младата версия.) Значи може би... се е променила тя?
Вярата ми в неограничения потенциал на читателя да се променя си остава неограничена. ;)
Кал wrote:Абе я ми обяснете нещо като гении от очевидно по-висок разред (щот не ви разбирам): К'во сте се вторачили в тая цепка?
След новото издание на „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ с Човешката библиотека подготвяме и следващия сборник. Може да го По-желаете до 3 март. :)
(И ни се събра толкова радост, че на съботното караоке вкъщи изляхме част от нея в една от песните на Юна. Да не прелеем; да не я кътаме само за себе си...)
Покрай обсъждането на евентуална нова версия на корицата на „първи“ Gilraen wrote: Твърдо за корицата с меча - злодеи се споменават, нали? А мечът като такъв в повечето истории е благородно оръжие срещу злодеи и символ, ако щете :) - на доблест, храброст и умения.
Кал wrote:Чисто фактологично, никога не сме виждали Юна да ползва каквито и да е оръжия.
(Злодеи тук-таме се споменават, но поне аз и тях не съм ги виждал. Пак
преднамерена закачка в името на поредицата. Е, има една Мъдрекиня
Манева...)
В имейл преди малко Кал wrote:„Промяна“, за разлика от повечето текстове, в които съм участвал, е
максимално близо до реалния свят на човека Калин. (Тя на практика е
90% документална история.) Затова и реакциите ми към реакции към нея
не са толкова неутрални, колкото към „литературните“ ми текстове
(където давам пълното право на всеки читател да бъде себе си и да дава
каквито си иска оценки). Приемам тая книга наистина лично – нали вътре
са някои от хората, които най-много обичам и се радвам, че са избрали
да ми бъдат приятели.
Затова ми стана тъпо, като чух първото ти изречение за „Промяна“ в събота.
Що се отнася до „отзива“ на X: Не знам забелязвала ли си, но X
не е най-внимателният читател от познатите ни. Чете бързо... и
повърхностно. А „Промяна“, макар и 90% документална, е 100%
експериментална – като постройка. Нали можеш да си представиш какво ще
разбере неособено внимателен читател от такава книга?
Въпреки това ми се струва, че „Промяна“ е най-„достъпният“ текст,
който съм писал. И най помага на външен човек да опознае Кал отвътре.
Та ако някога имаш желание да ме опознаваш отвътре – тя е едно чудесно
начало.
„Приказки за Юнаци и злодеи: втори“: ами ако се вслушаме в света?
Двадесет и осмото издание в поредица „Човешката библиотека“ е задружният сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“:
http://choveshkata.net/blog/?p=6602
Сборникът съдържа девет истории със снимкови илюстрации. Сред въпросите, които задават те, са:
- Кого си заслужава да си спомняме?
- Как можем да се разберем без думи? А с тях?
- Какво им става на приятелите ни понякога?
- Кога е подходящ момент да си кажем кривиците?
- Може ли Юна да ти обърше д…?
- Как се четат тия приказки?
- А злодеите? Де злодеите?
- Това аз ли съм?
- Колко думи ни спестиха трийсетината картинки?
„Какъв е смисълът?
Когато си зададеш важен въпрос, когато държиш да получиш отговори – създай си време и място за тях. Остави глъчта на света настрана. Нека светът си приказва; ти помълчи. Стани онази част от света, която ще чуе каквото няма да чуе никоя друга част.
Важен е всеки въпрос, на който не виждаш веднага, в същия този момент, отговор. Който усещаш, че има силата да те промени. Да промени как виждаш, как свързваш света, как усещаш.
За да стигнеш до истински отговор, създай такова време и място, които ти позволяват да бъдеш смела. Да имаш достатъчно смелост, за да мълчиш, когато пред теб се оформи първият отговор. Той е най-лесният; а ти си смела и знаеш, че нещо не му достига. Да мълчиш, когато те подминава; после вторият, третият… седемнайсетият. Да мълчиш в пролуките между тях, в празнините и пропастите, тогава, когато имаш най-голямата нужда да закрещиш, да ги изпълниш с вик, с песен, с каквото и да е – само да минат по-бързо, само по-бързо да те оставят на мира; само по-скоро пак да бъдеш сред свои, по-скоро пак да не бъдеш сама.
Истински отговор е онзи, който те оставя да мълчиш срещу цялата глъч на света и просто да се усмихваш. Да знаеш, че цялата глъч на света няма нужда от отговора ти, и това е добро, и има свой смисъл.
Замълчи, Юне. Послушай.
…
Глъчта на света няма нужда от отговора ти, Юне. Тя има нужда да бъде изслушана, да почувства, че някой я е разбрал, че не е сама.
Помълчи. Слушай.
Не си сама.“
„Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ излиза само в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространява безплатно. Ако читателите пожелаят, те могат да подкрепят авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.
Сборникът се явява продължение на „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и предистория на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.
За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=6602
„Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ в Човешката библиотека
Приятели (:
Приказките продължават!Двайсет и осмата книга в поредица „Човешката библиотека“ е:
Сборникът съдържа девет приказки, с картинки.Сред въпросите, които ще си зададем сега, са:
- Кого си заслужава да си спомняме?
- Как можем да се разберем без думи? А с тях?
- Какво им става на приятелите ни понякога?
- Кога е подходящ момент да си кажем кривиците?
- Може ли Юна да ти обърше д…?
- Как се четат тия приказки?
- А злодеите? Де злодеите?
- Това аз ли съм?
- Колко думи ни спестиха трийсетината картинки?
„Какъв е смисълът?
Когато си зададеш важен въпрос, когато държиш да получиш отговори – създай си време и място за тях. Остави глъчта на света настрана. Нека светът си приказва; ти помълчи. Стани онази част от света, която ще чуе каквото няма да чуе никоя друга част.
Важен е всеки въпрос, на който не виждаш веднага, в същия този момент, отговор. Който усещаш, че има силата да те промени. Да промени как виждаш, как свързваш света, как усещаш.
За да стигнеш до истински отговор, създай такова време и място, които ти позволяват да бъдеш смела. Да имаш достатъчно смелост, за да мълчиш, когато пред теб се оформи първият отговор. Той е най-лесният; а ти си смела и знаеш, че нещо не му достига. Да мълчиш, когато те подминава; после вторият, третият… седемнайсетият. Да мълчиш в пролуките между тях, в празнините и пропастите, тогава, когато имаш най-голямата нужда да закрещиш, да ги изпълниш с вик, с песен, с каквото и да е – само да минат по-бързо, само по-бързо да те оставят на мира; само по-скоро пак да бъдеш сред свои, по-скоро пак да не бъдеш сама.
Истински отговор е онзи, който те оставя да мълчиш срещу цялата глъч на света и просто да се усмихваш. Да знаеш, че цялата глъч на света няма нужда от отговора ти, и това е добро, и има свой смисъл.
Замълчи, Юне. Послушай.
…
Глъчта на света няма нужда от отговора ти, Юне. Тя има нужда да бъде изслушана, да почувства, че някой я е разбрал, че не е сама.
Помълчи. Слушай.
Не си сама.“
„Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ излиза само в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространява безплатно. Все пак, ако пожелаете, можете да подкрепите авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.
А ако си търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите сборника с наша помощ. Искате ли с посвещение от автор? Все някой ще успеем да ви уредим.
Ако пък толкова приказки ви се сторят малко... имаме и още! Вече станаха трилогия!Този сборник продължава „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и предхожда „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.
Юнакинско Приказничество желаем!
(Юна продължаваме да си я търсим...)
„Приказки за Юнаци и злодеи: втори“... и нови „първи“
Приятели (:
Придойде и електронният сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“:
http://choveshkata.net/blog/?p=6602
(При което – уиииии! – някои от нас станаха автори на трилогия. :DDD )
Искате ли го?
Ако ползвате Goodreads, отразете го
(https://www.goodreads.com/book/show/38478496)... чувате ли как
припява Юна? Чувате ли как прелива радост? :)
Междувременно се сдобихме и с мъничко по-огладена версия на „Приказки
за Юнаци и злодеи: първи“. Те са си тук:
http://choveshkata.net/blog/?p=6511
Ако вече си ги имате, просто ни драснете ред да ви пратим новата им
версия. (И пак молим да ги отразявате в Goodreads:
https://www.goodreads.com/book/show/37931553 .)
Сдобихме се и с още една изненада, на хартия... но за нея ще ви се
похвалим следващата седмица.
Юнакиня Юна пожелава пълен празник всинца ни,
ЧоБи: Кал)))
В мейл, който по някаква причина още не ви е стигнал, Кал wrote:„Триптих за Юнаци и злодеи“ намери гласа си
Тук:
https://kal.zavinagi.org/?p=952
А аз намерих...
Но в случая аз не съм важен. Чуйте него; нея; тях.
И нали ще ги познаете, щом ги срещнете?
Много ваш,
Кал)))
П.П. Едно вдъхновение, което ни сполетя миналия декември, беше
аудиоверсията на „Триптих за Юнаци и злодеи“ с гласа на Ана Йорданова,
като част от нашия подкаст „Българска фантастика“:
https://kal.zavinagi.org/?p=952
... Ще ги познаете ли, щом ги срещнете? ;)
Приятели (:
Преди 13 години Юнакиня Юна пое сред света, за да разбере какво го
боли и кое премълчава. После, въпрос по въпрос, история по история, се
нароихме още: Юнаци, Приказници, читатели... И сега, 13 години и 3
книги по-късно, ви каним на празник:
https://choveshkata.net/blog/?p=7164
Датата е 30 март, часовете – 11 до 1, мястото – сектор „Детска
литература“ на Столична библиотека. А след това ще се пренесем да
празнуваме другаде, вън или вътре, според времето и желанията ни.
Вход свободен. Изненади – осигурени. (Някои сме споменали в линка, за
други ще си мълчим до последно. ;)
Чакаме ви!
Кал, Приказниците, екипът и авторите на ЧоБи... може би даже Юна?
30.03.: Премиера на първите три „Приказки за Юнаци и злодеи“
Приятели (:
На 30 март, събота, от 11 до 13 часа заповядайте в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека, за да отпразнуваме първите три книги в поредицата „Приказки за Юнаци и злодеи“.„Приказки за Юнаци и злодеи: първи“
„Приказки за Юнаци и злодеи: втори“
„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“
Преди 13 години Юнакиня Юна пое сред света, за да разбере какво го боли и кое премълчава. „Триптих за Юнаци и злодеи“ взе награда от международния конкурс „Златен кан“ – но, по-важното, нарои още: Юнаци, Приказници, въпроси, въпроси, въпроси…„Какъв е смисълът?
Когато си зададеш важен въпрос, когато държиш да получиш отговори – създай си време и място за тях. Остави глъчта на света настрана. Нека светът си приказва; ти помълчи. Стани онази част от света, която ще чуе каквото няма да чуе никоя друга част.
Важен е всеки въпрос, на който не виждаш веднага, в същия този момент, отговор. Който усещаш, че има силата да те промени. Да промени как виждаш, как свързваш света, как усещаш.
За да стигнеш до истински отговор, създай такова време и място, които ти позволяват да бъдеш смела. Да имаш достатъчно смелост, за да мълчиш, когато пред теб се оформи първият отговор. Той е най-лесният; а ти си смела и знаеш, че нещо не му достига. Да мълчиш, когато те подминава; после вторият, третият… седемнайсетият. Да мълчиш в пролуките между тях, в празнините и пропастите, тогава, когато имаш най-голямата нужда да закрещиш, да ги изпълниш с вик, с песен, с каквото и да е – само да минат по-бързо, само по-бързо да те оставят на мира; само по-скоро пак да бъдеш сред свои, по-скоро пак да не бъдеш сама.
Истински отговор е онзи, който те оставя да мълчиш срещу цялата глъч на света и просто да се усмихваш. Да знаеш, че цялата глъч на света няма нужда от отговора ти, и това е добро, и има свой смисъл.
Замълчи, Юне. Послушай.
…
Глъчта на света няма нужда от отговора ти, Юне. Тя има нужда да бъде изслушана, да почувства, че някой я е разбрал, че не е сама.
Помълчи. Слушай.
Не си сама.“
На тройния ни празник Юна няма да е сама.Поканили сме всички: участниците в „Приказките“ (вече над 20!), художничките на кориците, родните автори, които сме издавали в поредицата ни... заповядайте и вие! Историите за Юна и Юнаците, също като Човешката библиотека, значат „заедно“ и имат смисъл само тогава.
Повече подробности за премиерата и изненадите, които готвим, открийте тук.
Трите „Приказки за Юнаци и злодеи“ съществуват само в електронен вариант – и се възползват от някои възможности на технологиите, които на хартия няма как да възпроизведем.Файловете са без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространяват безплатно. Но ако пожелаете, подкрепете авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.
А ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите „Приказките“ с наша помощ. Искате ли с посвещение от автор? Все някой ще успеем да ви уредим.
Чакаме ви,
Юнакините и Юнаците, Приказниците и Приказничките, всички наши автори и цялата Човешка библиотека
Заповядайте на тройния ни празник!
(Apologies if you can't read Bulgarian or are nowhere near Sofia.)
На 2 април G+ си заминава.
На 30 март ние празнуваме първите три книги в света на Юна и Юнаците. И отбелязваме края на една друга епоха.
Коя... ще разберете на място. ;) Чакаме ви! Ще бъде незабравимо, неповторимо, неустоимо и (дано не) непрежалимо.
К;)
От poslednorog, до онези наши приятели-популяризатори, чиито рамене и криле са били с нас най-дълго през годините, Кал wrote:Приятели (:
Тъй като за мен идващият 30 март отбелязва края на една епоха (за която ще разкажа на самата премиера), ви пиша отделно, за да ви поканя специално (четенето по роли ще е магическо... обещаваме ;)... и най-вече за да ви благодаря за подкрепата, която сте ни оказвали през годините.
„Приказки за Юнаци и злодеи“, освен жанрово лиминални и силно експериментални, са и много лични. Ако седнете да ги четете, вероятно ще усетите как си седим (през повечето време ;) и си говорим: вие, аз, останалите Приказници... Споделяме, както сред приятели край огъня, онова, което ни оформя най-отвътре – ту като Юнаци, ту като злодеи, ту като човеци... значи всякакви, и наведнъж.
Та така. Ако ви се доприказва с мен, а мен ме няма – „Приказките“ ще са тук. С благодарност. :)
Ето ги:
линкове към трите книги
Продължаваме – в новите епохи, всеки ден,
От ЧоБи: Кал)
При първия ми сблъсък с Приказките, преди доста години, се почувствах изключително респектирана и впечатлена. Авторите направо ме шашнаха с умението си да поберат толкова много в толкова малко думи. (Иначе казано, нищо не разбрах.)
Сега, като си ги (пре)прочетох, вече пораснала и помъдряла... положението е кажи-речи същото. Искам да кажа, пак съм респектирана и впечатлена, дори повече.
Темите, засегнати в приказките, са от сложни по-сложни, от страшни по-страшни... има депресии и душевни рани, екология и ГМО, борба с тероризма, апокалипсис... и преди всичко, човешки взаимоотношения: любов, приятелство, предателство, ревност... (не, не, не е като в сапунка, не се радвайте... тъй де, безпокойте).
Някои Приказки, като първоначалния Триптих, оставиха у мен трайна следа. И с посланието си (кои, казваш, са злодеите?), и с прекрасния си стил, толкова лиричен, така леещ се и Пеещ (като Юна), че на места са по-скоро... знам ли, балади, а не Приказки.
Други, като "страшна", страшно ме объркаха. Признавам си, изгубих се в лабиринта от случки, герои и гледни точки... и реших да я довърша друг път, когато съм по-съсредоточена и способна да уловя внушенията, а не само да ги до-лавям като вихрушка около мен.
Трети, като "без-отговорна" оставиха (поставиха?) твърде много въпроси... без отговор. Въпреки това, или точно заради него, тя стана една от любимите ми. Редуването на "реалността" и приказните екшън сцени (сънища? видения на един блуждаещ ум? метафори на вътрешните борби?... или ВСИЧКО това в едно?) е страшно въздействащ похват. Много, много интригуващ (и разголващ!) поглед към депресията.
Един от най-интересните аспекти на приказките е многогласието, хорът от гледни точки, и стилове, и подходи... Понякога това леко стряска, или дори дразни - например на мен не ми допадна гласът на принцеса Зи в "страшна" - но като цяло прави Приказките по-пълни, по-разнолики, по-цветни... абе, ПО.
Препоръчвам ги на всички, които имат повечко време - и подходяща нагласа, за да се посветят на това необикновено четиво.
В сравнение с "Приказки за Юнаци и злодеи: първи", продължението сякаш... вдига нивото. Приказките тук са още по-лични, по-изстрадани... дърпащи още по-рязко душевните струни. Дори незапознат с описаните събития читател като мен започва да кърви с "кървяща", помълчава съпричастно след "безмълвна", а "чистеща"... Тя ме порази хем с формата си на притча, много изкусно разказана, хем с посланието си... но преди всичко със струящата от нея болка. За предаденото доверие, за общата кауза... превърнала се от об-единяваща в раз-единяваща, та чак настървяваща двама доскорошни другари един срещу друг. Тъжно, дяволски тъжно.
Любимата ми Приказка тук обаче е "???". И не защото завършва... да не издавам как, въпреки че имам слабост към такива завършеци. А защото, по стечение на обстоятелствата, съм била на местата и на двамата герои. Знам какво е. Да си виновният... и вменяващият вина. Знам колко ги боли, и двамата. Да си говорят, без да се чуват. Да са там... а всъщност другаде. И все пак, накрая да намерят пътя обратно един към друг. Не само да приемат чудовището у другия... а да го преобразят. Да го излекуват. Просто с присъствието си.
Dess wrote:Който не успя да дойде на премиерата на "Приказки за юнаци и злодеи", но му е любопитно как мина... разгледайте албума, снимките (и описанията към тях!) казват всичко
Все пак, да им помогна малко. Имаше:
- един брой водеща, Desislava Sivilova, която толкова добре си знаеше текста, че чак сама себе си изненада - почти не й се наложи да си ползва пищовите;
- един брой автор, Калин Ненов, изтъпанен отпред, който с усмивка отговаряше на всякакви въпроси, че даже и задаваше свои (и още няколко съавтори под прикритие сред публиката, които не пожелаха да се излаг... пардон, изявят публично);
- няколко броя изненади за публиката (една от които толкова тайна, че не присъстваше в сценария и за едната бройка да си останем без нея), плюс една-две изненади за автора, основно под формата на неочаквани, но много желани гости;
- пет броя откъси, прочетени с невероятен апломб от Ana Yordanova, Mira Stoyanova, Miroslav Moravsky и самия Калин Ненов; тия хора стават все по-добри, честно!
- един брой сергия с наши книжки, част от които си намериха нови домове и читатели, и се чувстват чудесно там;
- и един брой зала, която се пръскаше по шевовете от страхотната публика! То не бяха въпроси, то не бяха коментари и впечатления... чак се наложи да посъкратим предварително замисленото, за да можем на воля да си поприказваме с почитателите.
На всички, които бяха там: благодарим ви от сърце! Вие направихте празника ни незабравим! Обичаме ви!
На всички останали, които духом бяха там: и вас ви обичаме! Не сме ви забравили! (Ама другия път елате, щото...)
До нови срещи!
Приятели (:
На днешния празник споделям с вас отражения от предишния ни – този долу. Вижте снимките и чуйте гласовете ни:
https://choveshkata.net/blog/?p=7164#comment-82907
... те разказват по-ярко, отколкото мога аз, как се чувствах в оня славен ден (Охей! Охой!). Особено някои от снимките... гледам ги и не мога да си спомня откога не съм се усмихвал тъй.
Ако сте били част от причините... благодаря ви. Може ли да ви прегърна и да си ви подържа?
...
Ако искате на свой ред да ме подържите ;) – трите „Приказки“ ви чакат в пощата на ЧоБи (poslednorog@gmail.com) по всяко време. Даже и когато аз съм във ваканция, като сега, там ще има кой да ви посрещне и усмихне.
Имаш ли другари верни...
Бъдете,
Кал)))
На 30.05. във ФБ Dess wrote:Обещахме да ви заринем с видео съдържание - нали помните? Е, лавината набира скорост!
Откриваме официалната рубрика "Елате ни вижте!" с едно клипче от премиерата на "Приказки за Юнаци и злодеи", състояла се точно преди два месеца.
В него Mira Stoyanova, Ana Yordanova и Miroslav Moravsky ще ви потопят в приказката "слушаща": една история за делфините и хората, агресията... и още нещо. Приятно гледане!
https://www.youtube.com/watch?v=fUDegPNutFc
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests