Елена Павлова

[Кал]

Биографична страница в БГ-Фантастика

Отзив в Goodreads за „Камен и пиратите от 5-и „г“:

Пътни бележки:

~ Свежо започваме... като в анимационен филм:

Г-н Иванов тъкмо си отключваше кабинета, когато сестрата изхвърча от чакалнята си с гумени ръкавици и топка лигнин.
– Вашите... птици... – тя размаха топката – са нехигиенични! Нездравословни! Цвъкат на перваза ми!
– Аз нямам птици! – възрази г-н Иванов и прегърна още по-здраво голямата си, издута чанта. – Имам само Пират.
– И пиратът е нехигиеничен!
– Джаф! – възмути се чантата.
Г-н Иванов се канеше да обясни, че Пират си е даже много хигиеничен, защото му мие лапите и коремчето след всяка разходка, но в този момент откъм стълбите изхвърча Дидо. След него се носеха Камен и Теди. Тримата по ред рикошираха в радиаторите и Теди за малко да катастрофира в сестра Митева.

(Но сериозната нишка се усеща отсега.)

~ По сериозната нишка:

– ... Да знаете някой да иска куче?
– Какво? – стресна се г-н Иванов.
– Куче да иска някой, казвам? Дорчето е подарък от мен за жена ми и много си я обичаме, обаче... жена ми... такова... забременя. И трябва да махнем кучето.
Учителят и Пират се спогледаха. О, само на какви бели е способен един джак ръсел териер! Поне трийсет и три пъти по-големи от него самия! И само колко грижи иска... още повече докато е малък...
Г-н Иванов не каза на стопанина на Дори, че очакването на дете не е повод да си махнеш кучето. Ако си го обичаш, де. Не му каза и че кучетата са най-неподходящият подарък на света. Това не ти е телевизор или лаптоп, нито дори раница или вълнен пуловер. Нищо такова не каза. Само се съгласи да поразпита наоколо.
– Джаф! – обеща и Пират.

~ Наближавам средата... и тъкмо стигнах лъвчетата. (Разградските, де. Макар че книгата щедро не ги уточнява от кой град са. ;)

Такъв тип вплитане на реални ситуации – заедно с реалните знания, дето вървят към тях – прави историята полезна като учебно помагало. По гражданско съзнание и гражданска активност.

~ От друга страна, мъчи ме някакво усещане за „свръхлаконизъм“ на героите. Сякаш репликите им са твърде изчистени, емоциите – по-скоро щрихирани, отколкото напластени, действието – бързо, но недовършващо. Още не мога да си го изясня какво е точно; ще ми се например да осмисля какво има във „Войната на таралежите“ или „Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето“, което тук ми липсва.

Да видим как ще е до края.

~ Още от сериозните нишки:

– Има едно такова нещо, нарича се „невинен до доказване на противното“ – обади се от вратата Камен.
Светли веднага посочи Теди, която кротуваше на чина в ъгъла:
– Всички знаем, че тя чопва разни работи, какво трябва да ѝ се доказва на невинното?
– Ама... – заекна Теди и се изправи, внезапно изчервена като домат.
– Тя има къ-къ-куче и ходи на терапия! – защити я веднага Дидо и сърдито се изпречи между Светли и Теди. – Не е виновна, това е бъ-бъ-бъ... болест.
– Да, бе, две болести! Къде си чувал да си болен от крад...
– Един момент! – обърна се Камен към прииждащите от коридора членове на клуб „Млад детектив“ и им затвори вратата под носа. – Първо, за неща, които са лични, не се говори пред всички.
– Какво му е личното на...
– Ако не е лично, да им кажа на всички какво имаш в джоба на раницата?
– Не ти влиза в работата! – настръхна веднага Светли. – А и мама каза, че не е срамно!
– Да, ама не си споменавал на никого, нали? – Камен го ръгна с показалец в гърдите. – И не искаш всички да са наясно, че си диабетик.
– А би трябвало да знаят – намеси се Милен. Кафето му стоеше забравено на катедрата. – Инсулинова писалка ли си носиш? Колко често се налага да я ползваш? Ако ти се качи захарта пред съучениците ти, те ще знаят ли как да ти помогнат?
– Ама... – Светли също се беше изчервил. – Сестра Митева знае. И класната знае. Преди, в началното училище... – той вдигна умолително очи към г-н Иванов. – Мама затова ме премести миналата година. Викаха ми, че съм наркоман и се боцкам. Не искам пак да ми се подиграват!
– А защо тогава да се подиграват на Теди? – Камен пак го ръгна с пръст.
– Няма нищо, ти не си виновен! – Теди вдигна за момент очи да погледне Светли и пак заби поглед в маратонките си. – Аз... Казва се „клептомания“ и се влошава под напрежение. Докторката казва, че организмът търси начин да се отърве от стреса.
Светли примигна:
– И на мен ми скача захарта под напрежение. Не се справям добре с контролните.
– И... извинявай, ако съм ти откраднала нещо. Съвсем не е нарочно! – Теди го стисна в бърза прегръдка, дръпна се и пак се втренчи в маратонките си.

(Впрочем... децата толкова лесно ли прегръщат други деца? Особено на прага на пубертета? Аз помня какво непристъпно дърво бях, преди да ме залее средиземноморската култура на колежа в Италия...)

~ Най-дразнещият ме елемент в книгата е постоянното продуктово позициониране. *смигвам, ама съм сериозен* С Фейсбук

Spoiler

(който, напук на мозъците, измъдрили най-новия ни правописен речник, си го пиша с главна буква, понеже е собственото име на една конкретна социална мрежа)

и качествата, които редовната му употреба възпитава, аз имам много проблеми, но тук ще спомена само един: Подозирам, че ФБ е вкаран толкова начесто в историята за реализъм – той наистина „владее“ живота на много хора, млади и не само – но ако държим на реализма, трябва да видим и кофтарските отношения там, не само милите. Именно заради пороя кофтарски отношения аз си затрих профила там преди седем години. (И се радвам, че в Goodreads те почти не се срещат – тук имам осезаемо чувство за „дом“.)

Което ме води към по-общото: на места усещам изкуствено „умиляване“ на отношенията. „Детска книга е, следователно всички трябва да се държат мило!“ Добре, де, ама хората, дори добрите по природа хора, обикновено имат повече конфликти, скапани моменти, в които си изпускат нервите, и т.н. Това не би ми направило впечатление в по-„приказен“ тип история, където всеки може да звучи колкото си иска легендарно, изящно, архетипово, но точно тази история гони реализма, както Пират – топката. И понякога се чудех: „Епа няма ли тая да му се тросне най-сетне?“.

Spoiler

Може пък аз да се заяждам излишно. Просто да ме хващате в скапан момент. Ако нечия реакция ви огорчи или зачуди, сещате ли се да си зададете въпроса „В какъв момент го хващам сега?“? ;)

~ ... И тъкмо го написах това горното, и книгата ме ошамари. За отношенията, при които почваме да се шамарим. Ама наистина, не онлайн...

– Никой не пострада – обади се Камен неохотно.
Г-н Иванов наля чая и въпросително вдигна вежда.
– Мони и Радо се сбиха – обясни той. – Аз само... само ги... Е, може да съм бутнал Стойчето малко по-силно, ама...
– Ръ-разтъ-тъ-търва ги – обясни Дидо и връчи горещия шоколад на Теди.
Тя надигна глава от кърпата с леда, която беше сложила на чина, и промърмори:
– Щях да ѝ дам да се разбере. Ако не се беше намесил!
Камен се пипна по одраната брадичка.
– Мислех, че знаеш да се биеш – допълни Теди и пак залепи буза върху леда. – Така, де, нали си се местил толкова много и си се сблъсквал с какво ли не...
– Нали затова казах, че никой не е пострадал? – той си взе едната чаша с чай, но го остави на перваза и се загледа навън през прозореца.
– Можеше да...
– Да счупя на Мони ръката, защото твърди, че в убежището в Южна Африка „Зелените“ продават лъвовете на ловци? Ха. Да извадя на Стойка око, понеже смята, че не милея за България? Мислиш ли, че си струва?
– Ама тя ме удари в...
– Много ти благодаря, че се намеси да ме защитиш! – Камен се обърна и се усмихна. – Наистина го оценявам. Обаче не си струва да осакатиш някого само защото според теб греши.
Теди вдигна глава от леда и се помъчи да го изгледа изпод вежди, но заради подутото око не ѝ се получи.
– Тогава кога си струва?
– Никога – отсече Камен и облиза избилата на устната си капка кръв. – Поне това съм научил от всичкото безкрайно местене.

Spoiler

Добре, де, малко прекалено е. Изневиделица. След всичката задружност досега. Би трябвало да се случи с „подготовка“, с натрупване на напрежение между младежите...

Но това не прави изводите по-малко ценни.

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Ринглас и Боговете близнаци“:

Най-интересната хартиена симулация на компютърна ролева игра, която съм виждал. И един от най-усуканите сюжети в книга-игра.

За сметка на това мотивацията на боговете е... невнятна за простосмъртните (щедро казано ;). Просто няма такъв, за когото да викам с кеф – или да ми пука наистина.

С други думи, удоволствието се съдържа в изиграването на играта, не в изчитането на историята.

Надолу увековечавам някои от размислите на Ринглас – моята версия:

~ Господи (т.е. Господа)...

Изобретенията на Малахий се оказаха доста скромен брой – само десетина.  
Едно от тях – Торба на Клайн – се озова в ръцете на Ринглас още на вратата. 
– Това е строго научна торба! – представи я лудият учен с плам. 
Боецът я премери с недоверчив поглед. Не изглеждаше особено научно, по-скоро беше като геврек с две намотки, усукан сам в себе си. Оставаше си усукан, както и да го обръщаш. 
– Тя е двумерна повърхнина само с една страна! – триумфално му я взе Малахий и я размаха във въздуха. – Което ще рече, че видимият ѝ обем е само половината от онова, което може да побере. 

... къде се озовах?

Spoiler

За по-любознателните деца да поясня: Бутилката на Клайн е туй нящо.

~ Егаси, к'ви са тия стълбища... Изкачването на един етаж ми отне десет минути. Направо се задъхах...

Дано поне слизането е по-бързо.

~ Почнах да налитам на други Рингласовци. Такова де... те да ми налитат. Явно съм симпатичен.

(Те обаче много са се занемарили. Ако ги срещна пак в по-жизнен вид, ще им кажа това-онова за здравословното хранене, пиене и въобще дишане.)

Пацифистът у мен има дилема. Води ли се убийство, когато жертвата ти е: 1) нежива; 2) самият ти?

Decisions, decisions...

~ Иии... първа безславна гибел. Дали поради липса на време, или поради излишък от самочувствие (ма пък защо да не му видя сметката на тоз Аздеб директно, викам си...) – но изходът е все един. Към безизходица.

Или просто... от липса на въже? (Къде видях такова? В склада още в началото?)

Моето мета-„аз“ подозира, че има грешка в графа „Време“ в дневника. Еп. 285 би трябвало да се достига преди еп. 464 – нали така? Каква е логиката първо да пристигат босовете, после – техните слуги?

... Сверка с автора потвърди, че е точно така.

~ Боговете ми дадоха втори шанс... и отново се изсмяха в лицето ми. Бях на косъм – на косъм! – от победата тоя път.

Докато се свличам обратно в мрака, последната искрица съзнание се пита ще успея ли следващия...

~ Успях! Успях! Най-сетне!

Вярно е, че по някое време открих чудодейната сила да скачам от едно място на друго в пространството и да се разклонявам на цяла тълпа мен във времето... но кой би сбърчил нос пред средствата, когато целта се изправи пред него в цялото си ухание?

Ида, хубавице, мече (мечо?) и злато! Чакайте меее!

[радина666]

Отзив от Ради за сборника „Две луни” на Елена Павлова:

Ще се опитам накратко да споделя впечатленията си относно сборника „Две луни”, като коментирам разказите направили ми впечатление. Имаше силни и слаби разкази. Забелязах, че началото и края на разказите й са еднакви в рамка. Хареса ми. Прочетох я преди две седмици, но докато се наканя да се отчета...
1. Елфическа песен - вманиачени по Рол Плей тийнейджъри, които издават книга. Точно тази част с написването й събуди в мен муза за една от историите ми. Осъзнаването, че елфа е влюбен, чак когато разбира че момичето има рак ме отдръпна. Както и всичките глупости елфите да са с елфи, а не хора.
2. Ода за тройка мечове 2: „пеперуди на любовта” Имаше екшън, обрати, но пък развръзката накрая много бързо ми се случи, претупано, не разбрах как стигнаха до изводите за разкриването на случая.
3. Нощен клуб - как можеше да измисли такъв гнусен край. Получаваш писмо за най-страхотната нощ с вампир, представяш си Едуард от Здрач, а те затисва някакъв дебелак и те изнасилва. Като заклет почитател на вампири, тази гавра трудно я преглътнах.
4. Те се спускат нощем от хълмовете - ето това е хорър! Да осъзнаеш, че амулетите не бачкат в най - напрегнатия момент и да знаеш единствен, че самовилите идват и нищо не може да те спаси, можеш само да крещиш.
5. Динозавър за Коледа - абсолютно в стила на Анита Блейк със съживителска магия и фирма за съживители. Анита ми харесва една идея повече.
6. Вкусно до последната чаша - как може да наградят толкова скучен разказ. Изреждат ти хиляда рецепти за кафе, което си е юочти целия разказ, и накрая разбираш, че този който ги прави е робот и няма на кого да ги прави.
7. Зимно преброяване на вампирите - имаше екшън и обрати. Как само шефът е лъгал за заразяването на вампирите, да следи телефона и тн. Кк от добрите стана лош. Диди ми е любимка и хубаво, че оцеля. Статистиката за вампирите правеше разказа по-достоверен.

[Кал]

Звукозапис от срещата с читателски клуб „Орбита“ във Варна на 21.08.2020

(Пренебрегнете шума в началото; после наоколо става по-тихо и се чуваме добре. Елена започва да говори след 50-ата минута.)

[Кал]

Мой отзив за „Асен и пътешествениците в 100 Българии“:

Чудесно съчетание от познания (за историята и езика ни) и приключения, написано изключително плътно. Действието се носи шеметно, без разводняващ пълнеж нито в случките, нито в отделните думи. Лично аз се напрегнах само в дългата „екшън гоненица“ около средата; ще ми е интересно да разбера как се отразява на малките читатели усещането, че за любимите им герои има истинска, смъртна опасност (и как се променя то в различните възрастови групи). Това, което Асен открива за и във себе си на финала обаче, напълно ми оправи вкуса.

Любими моменти:

~ Ооо... Главният герой си има мащеха! И скачаме веднага в дълбокото!

Имаше сбъркани моменти в някои от снимките.

Например на тази отряд от девет четници беше сниман в гръб да марширува по „Витошка“ – вървяха в лявото, настлано с плочки платно на булевард, в средата на който минаваха трамвайни релси, а в далечината, също отляво, се виждаше назъбен хоризонт, съставен от няколко небостъргача, над покривите на които надничаше върхът на Витоша.

На съседната, видимо доста стара снимка се виждаше пак планината насреща, но със „Съдебна палата“ отдясно. Улицата беше павирана, вместо лъвове стълбите красяха хванати в крачка мечки. На тротоара под тях бяха застанали на пост по двама четници с униформи в зелено и златно.

– Мамо, ела да... – Асен се извърна развълнуван.

Катето вдигна очи от телефона си.

Двамата се погледаха няколко секунди.

– ... видиш този фотошоп – продължи гладко Младши, сякаш не му се бяха насълзили очите от разочарование. – Много е интересен.

(Аз, като „мащех“ („бащех?“), съм бил в подобна ситуация и знам как изглеждат тия погледи...)

~ Хаха:

Не можеш ли да избягаш? – настоя Нася. – Да дойда в София и да не се видим на живо?!

Много я биваше с препинателните знаци, каза си Младши. Никой от познатите му не слагаше въпросителни или удивителни. Освен това Нася пишеше стихове. Налагаше му се да ги лайква от време на време.

~ Хихихи... можем ли да минем през алтернативна Футболна България (в която сме спечелили Световното първенство през 1994-та) – и да не видим една от най-големите ѝ забележителности?

Spoiler

Сега вече Асен си позволи да си поеме дъх, и се поогледа. „Аварийният изход“ ги беше извел в просторно преддверие с два чифта стъклени врати – едните водеха към уютен фитнес, другите – към огромен офис. Половината от отсрещната стена запълваше махагоново бюро, другата половина – масивна библиотека, отрупана с купи и с цяла редица книги с името на Стоичков на гръбчетата.

– Баща ми е голям ваш почитател – сподели.

– И моят също – включи се Боби.

– А вие сте почитатели на тунелите, а? – усмихна се по-широко Стоичков и се упъти към библиотеката. – Всъщност как изобщо влязохте долу? И как щяхте да излезете, ако не бях чул случайно изстрелите?

Спасителят този път се яви под формата на почукване на вратата и в офиса надникна русоляв четник.

– Къде е пациентът? О, господин Стоичков! Страхотно е да се запознаем, наличието на тази България на картата означава много за мен!

– Сигурно и твоят баща ми е почитател?

~ Поредицата случки около откриването на „четвъртото историческо правило“ – откриването на какво значи „да си у дома“ – е много силна. Чак сълзи ми избиха...

[Кал]

Мой отзив за „Катакомби и Сдухотия. Готварство, градинарство и кучешки изложби по време на пандемия“:

Тази неголяма книга се опитва да побере в себе си (поне) пет ГОЛЕМИ теми: четирите са подсказани в подзаглавието, а петата е домашното насилие. И понеже темите са хем пет, хем ГОЛЕМИ, а книгата е само една и не много голяма, поне за мен някои от тях остават по-скоро маркирани; аз бих им дал повече екранно време, повече сюжет (примерно щеше да ми е интересно от градинарските опити на децата да произлезе някоя забавна или поучителна история).

А ако се чудите защо не съм чел всичко наред: готварските рецепти звучаха напълно сериозно, пък аз напълно сериозно съм обещал, че в тоя живот това умение няма да го развивам. Нека остане нещо за следващия. Та тях ги прескачах.

Най-впечатлилите ме моменти:

~ Катакомби и Тия се запознават... а нас изведнъж ни мятат в дълбокото:

– Ами не, живея отсреща.

– Лъжеш!

– Честен кръст!

Вратата се открехна един пръст.

– Отсреща апартаментът стои заключен, откакто съм се родила.

– Мама го нае миналата седмица.

– Никой никакъв багаж не е изнасял!

– Нае го с мебелите и всичко.

– И не е внасял!

Мълчанието се проточи.

– Не е внасял – повтори Тия. – Щях да забележа.

Катакомби умърлушено отговори:

– Нямаме никакъв багаж, само моя лаптоп и една чанта с дрехи. Мама каза, че като се осъдят с татко, ще си вземем нещата, но не ѝ вярвам. Обаче тук няма да я бие, пък вещите не са важни. Ще дойдеш ли да пробваш сладкиша, или да ходя да търся някой друг?

~ Защо затваряме очи, когато се прегръщаме/целуваме?

(...) Междувременно прати на Тия едно емотиконче с друг вид прегръщащи се животинки за благодарност. И те бяха замижали щастливо.

Code: Select all

Забелязала ли си, че всички прегръдковци жумят? – попита.

Code: Select all

Не – написа в чата Тия. – Но сега вече няма да спра да го виждам. Ужас, те вярно всичките са така!

(...)

Когато Катакомби си легна, на телефона го чакаше съобщение. От Тия.

Code: Select all

Не мога да заспя заради твоите емотикончета. А утре съм на тренировка преди часовете и за наказание те вдигам в шест да ходим за банички! Заради серотонина и ендорфините е.

Code: Select all

Глупости.

Code: Select all

Не бе, Ктк, сериозно. Стикери и емотикони символизират сърдечна прегръдка, затова са със затворени очи. Изключването на едно сетиво предизвиква допълнителен прилив на ендорфини.

Катакомби дори не си даде труда да ѝ отговаря. Поигра известно време и сигурно щеше да забрави за емотиконките, но майка му дойде да го завие. И да го прегърне за лека нощ.

Тя затвори очи и го стисна силно. Неловко си беше и добре, че не се случваше често. Но Катакомби бдително наблюдаваше как бръчиците от напрежение по лицето на майка му се изглаждат и тя направо засиява.

И той затвори очи. Отпусна се в топлата, сигурна прегръдка. Вдъхна познатия, успокоителен аромат на портокалов душ-гел и финалните нотки от зимния, ванилов парфюм на майка си.

Изключването на едно сетиво наистина изостря другите, отбеляза си наум. И ти повдига настроението.

~ Минах през сцената с уличното домашно насилие; а сцените с психическо самонасилие (a.k.a. как реагирахме на пандемията в първите ѝ месеци) явно ще са навсякъде... Става ми все по-интересно колко автобиографични нотки крие Ктк. (Интересно на границата със смразяващо.)

Право думаше Ели, че от тая книга ще настръхнат най-различни коси.

~ Хммм. Я разгледайте този:

АЛГОРИТЪМ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАЛШИВИ НОВИНИ И КОНСПИРАЦИИ

ПЪРВИ ЕТАП

1. Включва ли нечий заговор?

2. Зловредно или злонамерено ли е?

3. Скандално ли е?

4. Носи ли полза на някого за сметка на всички други?

Да: +1 точка

Ако има 2 и повече точки, значи новината е фалшива или конспирация. В противен случай може и да не е.

ВТОРИ ЕТАП

При проверка на информацията в Интернет...

1. Само лъжи ли съдържа? Тогава е фалшива новина.

2. Съдържа ли едно истинско твърдение и няколко лъжи? Тогава е опит за манипулация.

3. Съдържа ли сравнение на несравними неща? Също е опит за манипулация.

4. Звучи разумно, но е нелогично? Значи е конспирация.

5. Логично е, възможно е и има по-малко от 3 точки от Първи етап? Може да не е конспирация.

Нещо а) лиспва; б) смущава ли ви в него?

~ А това е единствената част от историята на пандемията, за която не знаех:

В Италия също имаше много засегнати старчески домове. Но поне гледачите не бяха изоставили старците.

В Испания армията беше открила доста домове, зарязани от персонала и пълни с... с жертви.

Тя хвърля нов ужас върху начина, по който си отиде Христо Пощаков (той беше в дом за възрастни хора в Испания и даже не позволиха на близките му да го види); и нов блясък върху начините, по които се справяха българските домове.

~ Ъъъ, финалът е

[Кал]

Мой отзив за „Дивите животни на града“:

Ако харесвате хартиените книги, това е най-чудният коледен подарък, който мога да ви препоръчам. И заради богатството от информация за живинките, с които си съжителстваме; и заради смайващите илюстрации на Милена Радева; и за това, че с покупката му дарявате пари на организации-грижовници.

Подробни впечатления:

~ Скоростта на промяна/приспособяване – враг номер две в съвремието ни:

Забелязваш ли, че по-възрастните хора не могат да се оправят с някакъв си глупав имейл? Чудна работа, нали? А знаеш ли, че електронната поща е започнала да се използва в сегашния си вид едва през 1993 г.? Сега Илон Мъск работи върху първите неврални импланти, които ще позволят хората да боравят с компютрите само с мисълта си. Дали след трийсетина години няма и ти да се мъчиш с невралната връзка като чичо ти с новия си смартфон, как мислиш?

Животните – включително и ние, хората – притежават уникалната способност за приспособяване. Когато околната среда се изменя, те също се променят с нея, но скоростта на приспособяване към промените си има граница. Премине ли тази граница, отделното животно – пък и цял вид – става неспособно да се справи. Също като чичо, който героично е сменил телефона с шайба с праисторическа Nokia с копчета, но към най-новия айфон не успява да се приспособи...

На животните не им е никак лесно да се приспособят към изкуствената околна среда. Не стига че ги принуждаваме да си търсят храна на необичайни места и по необичайни начини, но ги изправяме и пред опасности, за които природата няма как да ги подготви: автомобили, които се движат много по-бързо от техните крачета; прозрачни и огледални стъкла; зарята и новогодишните фойерверки...

~ Какво се случва, когато изхвърлим отмилялите ни домашни любимци:

Някои успяват да се приспособят и това също е ужасно, понеже става дума за инвазивни видове. Такива, които конкурират местните видове и разпространението им води до екологична катастрофа.

(...) Червенобузите костенурки (...) са по-едри и по-пъргави от блатните костенурки и съобщения за появата им в дивата природа има навред по южните ни реки и в Атанасовското езеро в Бургас. Освобождаването им впрочем е престъпление според законите на България.

В момента папагалчета превземат Истанбул, Турция, след катастрофа с камион, който превозвал незаконна пратка. Вече са хиляди и подяждат врабчетата, прилепите, гарваните, та дори и катеричките.

От фермите за норки пък бягат и се разселват... норки. Дръзки и умели хищници, те нямат естествени противници по нашите земи, а животните, които им стават плячка, нямат защита срещу подобни разбойници като норките.

~ Частта „Бърза помощ за дивите животни“ цялата е за цитиране. Аз само ще маркирам най-важните моменти:

Не всяко намерено бебе зайче, сърненце, таралежче или пиленце има нужда да бъде спасявано. Те не са изоставени – крият се от врагове и хищници, докато мама търси храна. Не ги мести, не бива и да ги галиш.

(...) Не всяко животно има нужда да го храниш допълнително – и със сигурност ще на­вредиш, ако даваш човешка храна. Хлябът например е вреден за всички птички и четирикраки (всъщност и за хората), а таралежите и котетата не бива да пият краве мляко. Ако държиш да си от помощ, хубаво е да знаеш, че вода в нашата изкуствена човешка среда се намира много по-трудно и една разумно направена поилка на по-закътано място ще е далеч по-полезна от парче хляб и шепа трохи.

(...) Винаги използвай ръкавици, ако се налага да пипаш намерено животно. Може да е болно от нещо, може да те ухапе, клъвне или одраска, може да те оцапа с кръв... и други неща. А може и ти да му навредиш с гола ръка – мъничките пиленца и бебенца са много чувствителни, жабите направо можеш да ги изгориш с телесната си температура.

Пострадалото животно е най-добре да бъде поставено на закътано и на тъмно – добре затворено кашонче или кутия с пробити няколко дупчици за дишане е отличен вариант за почти всички страдалци. За по-едричките – пластмасова клетка за кучета и котета. Ако е възможно, трябва да се заметне главата с кърпа или друг плат.

Пострадалото животно не трябва да се храни (особено преди да се посъветваш с някой знаещ). Нито пък да се милва и гушка – то няма нужда от човешка ласка.

(...) Третият важен принцип е да потърсиш подходяща помощ. (...) Има различни организации, които се занимават със спасяване на пострадали диви животни – всяка една от тях ще свърши работа, понеже, дори ако твоето животно не е по тяхната специалност, ще те посъветват кой друг може да го поеме.

Как да ги намериш? Достатъчно е да напишеш в търсачката „спасяване на диви животни“ и ще излязат няколко спасителни центъра в различни градове, фондация „Дивите животни“ и много други.

Как още можеш да помогнеш? С дарения за тези организации. (...)

~ Таралежът:

Нуждае ли се от спасяване?

Да: ако е навън в светлата част на деня и изглежда объркан; ако в късна есен е дребен и тежи под 500 грама; ако има видими рани или плешиви петна без бодли, има гроздове от яйца на мухи по тялото, оставя кървава следа или киха и хрипти, като диша.

Може би: ако намериш гнездо с бебета таралежчета, не пипай и не размествай абсолютно нищо – майката се отдалечава от бебетата си, за да похапне, но ще се върне, когато е
спокойно и няма хора. Малките тарльовци ще имат нужда от помощ само ако в близост е намерен голям умрял таралеж (може би мама) или бебетата са разпръснати, ранени или писукат.

Не: ако привечер или нощем ходи из градинката, активен е и е видимо жизнен. Също и ако мама се връща в гнездото с бебетата си.

Как да го спасим?

Първо се обади на „Дивите животни“ или на друга организация, която има болница за ежета, и разкажи какво си видял и защо мислиш, че таралежчето има нужда от помощ. Те ще преценят дали наистина е така, и ще ти дадат напътствия. Ако потвърдят, че ежето трябва да стигне до дивата болница, приготви си кашонче или картонена кутия от обувки. В стените пробий с химикалка или ключ дупки за дишане.

Не пипай таралежа с голи ръце, ползвай ръкавици от латекс или нитрил от аптека, но и сгъната няколко пъти хавлия ще свърши добра работа. Използвай предпазни средства дори ако става дума за бебета таралежчета.

Ако таралежът е зле, може да сложиш в кашона и пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с много топла вода. Бутилката трябва да е леко смачкана, за да не се търкаля. Непременно трябва да е пъхната в дебел чорап или увита в кърпа, но я тръсни няколко пъти, за да провериш дали капачката е плътно затворена и не изпуска вода.

~ Костенурката:

Счупването е от най-ужасните неща, които могат да се случат на една костенурка, понеже черупката всъщност са нейните кости – също както при нас, хората, мозъкът е скрит на сигурно вътре в черепа, но ако си счупиш главата, не можеш просто да
махнеш повреденото парче кост и да чакаш да ти порасне ново. И при костенурките е така, само че на сигурно под черупката е цялото им тяло, все едно са в твърд скафандър... Както теб би те боляла счупената глава, така и тях ги боли счупената коруба. (Ето защо, ако вдигаш костенурка, винаги трябва да подлагаш другата си ръка под нея и да не я оставяш да виси – все едно теб да те вдигнат за кожата на гърба. Не я обръщай и по гръб.)

А моментът, в който яйцата на умиращата Чупла се оказват живи, е... живителен.

Нуждае ли се от спасяване?

Да: ако има видими рани по крайниците, главата и шията; ако черупката е пукната или счупена; ако лежи с отпусната глава и извадени навън крайници и не се мести.

Може би, но по-скоро да: ако стои прибрана в корубата си някъде на открито и дълго време не се мести (над ден) или ако навън е студено (под 10 градуса), а на открито има костенурка – независимо дали се движи.

Костенурките нямат нужда от кашонче с дупки, за да не избягат, но е хубаво да ги сложиш в такова, понеже се пренасят по-лесно. Добре е да използваш ръкавици, когато вдигаш костенурката и я слагаш в кашончето, и като цяло да не я пипаш с голи ръце.

Не се опитвай да храниш пострадалата костенурка. В дивата природа тя издържа много дълго време без храна. Просто се погрижи да стигне дотам, където ще ѝ помогнат – например Център за костенурки „Геа Челониа“.

~ Гълъбът:

Какво хапват гълъбите?

Не и хляб. Хлябът е вреден както за тях, така и за всички други птици. За подхранване е най-добре да се купи смеска за гълъби или средни папагали от зоомагазин или зооборса. Може да се направи и от пшеница (продава се във всички хранителни магазини), суров слънчоглед, дребни сухи царевични зърна и други дребни семенца – ленено семе, просо и др.

Нуждае ли се от спасяване?

Ако не може да лети или има видими рани; ако пада, лежи на необичайно място и не бяга от хора, вероятно има нужда от помощ. Също и ако има жълт пух по себе си (значи е още бебе). Ако птицата е накокошинена и стои със затворени очи, значи не се чувства добре. Ако гълъбът лети, храни се, нащрек е и не се дава в ръце, вероятно няма нужда да му се помага.

Как да го спасим?

Гълъбите се държат с цяла ръка, отгоре в задната част на тялото, с прибрани криле, така че да не могат да пърхат и да се борят, без да ги стискаш. Намереният гълъб е най-добре да бъде сложен в кашонче с дупки за дишане и оставен на спокойствие – не се опитвай да го храниш или поиш, преди да се обадиш в болницата за гълъбчета и да получиш оттам инструкции. Най-добре е гълъбът максимално бързо да стигне до лекарите; често се налага пътуване от друг град с кола или друго превозно средство – от болницата ще намерят най-добрия начин, но се нуждаят и от твоето съдействие.

~ Врабчетата:

Нуждаят ли се от спасяване и как да им помогнем?

Ако врабчето не лети, дава да го хванеш, има видими рани или е паднало от гнездото пиленце, трябва да му помогнеш. Сложи го в кашонче с дупки за дишане; не се опитвай да го храниш или поиш, преди да се свържеш с организация, която се занимава със спасяване на птици, и не получиш инструкции оттам.

~ Бързолетът:

Нуждае ли се от спасяване и как да му помогнем?

Ако намериш бързолет на земята, слагай в прословутото кашонче с дупки и пращай веднага. НИКОГА не го подхвърляй във въздуха с надежда да излети, не го закачай на стена и наистина никога не го качвай нависоко – дори да ти изглежда съвсем добре, не знаеш какъв проблем има всъщност. Освен да падне и да си счупи нещо, друго няма да се случи. Изоставени пиленца също трябва по най-бързия начин да стигнат при подходяща организация – бързолетите имат много бърз метаболизъм и без извънредно специфичната си храна скоро умират.

~ А сега, де...

Що се отнася до мартениците, всъщност не е хубаво да ги връзваме по дърветата, нищо че е стар и утвърден обичай.

Старите мартеници са били направени от вълнени конци, които лесно се късали и разбридали и бързо изгнивали. Днес масово мартениците са от изкуствени влакна, които са жилави и много трайни. Те са опасни както за дърветата, така и за птици и животинки, а остават да си висят с години, без да се повредят.

Ето защо, когато видиш щъркел, трябва да си свалиш мартениците и да ги хвърлиш в кофата за боклук, с което помагаш, макар и мъничко, на природата.

А моята поука е: от троицата reduce, reuse, recycle ще наблегна на reduce – по-малко мартеници, повече мартенски усмивки.

Да?

~ Щъркелите:

Кога щъркелите имат нужда от помощ?

Щъркелите като цяло са способни да се справят сами с предизвикателствата в живота. Гнездата им нямат нужда от поправка от хора; ако гнездото се разпадне или падне, двойката сама ще си построи ново. Нямат нужда и от специално дохранване или подхранване.

Намеса на човека е нужна, когато пиленце падне от гнездото. То не бива да се връща веднага горе при братчетата и сестричетата си, а трябва да получи специализирана помощ, защото при подобно падане отвисоко тежките травми са често явление, дори пилето да не изглежда видимо зле.

Помощ трябва и ако птица бъде намерена в безпомощно състояние, видимо наранена, с висящо крило и т.н.; ако лежи на необичайно място и не се съпротивлява на улавяне от хора. Може би ще е необходима и помощ на щъркел, който не е отлетял със събратята си на юг през есента – случва се в по-топли години отделни птици да остават да зимуват тук, но може и да са твърде слаби или със здравословен проблем. Такъв зимуващ тук щъркел може да се подхранва, например с нарязано на парчета сурово пилешко месо или пресноводна риба, като е добре храната да плува във вода, примерно в кофичка или немного висока кутия.

Как да помогнем?

Първо и преди всичко трябва да се закрие главата на щъркела, за да не вижда и да не се плаши. Птицата трябва да се държи с едната ръка през тялото и крилете, за да не може да ги размахва и да не се нарани. С другата ръка се държи клюнът, за да не ни клъвне (ноздрите не бива да се закриват). По време на лечение в Спасителния център щъркелът – също като другите птици – ще бъде с шапчица, която да скрива очите.

Не трябва сами да се опитваме да лекуваме щъркели, можем само да подхранваме зимуващите тук. При нужда от лечение това трябва да става само в специализирана болница за птици!

~ Чайките:

Как да им помагаме и кога имат нужда от помощ?

Първо и преди всичко трябва да се има предвид, че чайките са изключително опасни хищници с много здрави и силни клюнове и са способни да нанасят сериозни рани. Агресивен вид са. Главата трябва да бъде покрита, но клюнът не се увива и връзва, тъй като много птици при стрес повръщат съдържанието на гушата си – „погадка“ – и може да се задушат, ако не успеят да я изплюят. Както при всички останали големи птици, трябва да бъдат взети мерки чайката да не размахва криле и да не се блъска, за да не пострада допълнително.

Паднали от покрива пиленца не трябва да се връщат обратно горе без преглед, тъй като може да имат счупвания; в такъв случай доотглеждането им трябва да се случи в подходящ спасителен център.

Ранени птици, такива с висящо крило или осакатен крак, неспособни да летят; птици, които лежат неподвижно и не се опитват да избягат или да атакуват, определено имат нужда от помощ. Както и птици, омотани в рибарски мрежи, със забити по тях кукички, и птици, оцапани в масло (което се случва доста често с чайките).

~ Язовците:

(...) язовците винаги раждат около Свети Валентин, независимо кога е била сватбата между мъжкия и женската – те са един от малкото видове, в които женската е способна да задържи оплодените яйцеклетки в готовност до настъпването на размножителния период.

Като правило не се нуждаят от помощ. Най-често се „срещат“ с хората, когато са прегазени от кола. Пострадалите язовци, както и малки, безпомощни бебета трябва да стигат възможно най-бързо до специализирана помощ. (...)

Ако се налага да се пипа болен или ранен язовец, това трябва да става само с ръкавици и по възможност с минимален контакт. Язовците могат да бъдат агресивни, хапят и нанасят сериозни рани.

~ Лисиците:

Като правило лисиците в човешките селища нямат нужда от помощ. Важно е да се има предвид, че не бива да ги подхранваме специално, за да не се „привържат“, тъй като белите и номерата им бързо писват на съседите. Като изключим това, лисиците в градска среда не представляват опасност и просто не бива да ги закачаме, а те на свой ред няма да дойдат да закачат нас и домашните любимци.

Ако се налага да се пипа ранена или болна лисица, това ВИНАГИ трябва да става с ръкавици, след като сме покрили главата на животното, и по възможност с минимален контакт. При ухапване от лисица трябва да се търси лекарска помощ и да се постави ваксина против тетанус, както и против бяс. Това важи и за малки лисичета.

~ Белката:

(...) с нея трябва да се борави само с ръкавици и по възможност с минимален контакт. Важно е да се има предвид, че тя хапе много и жестоко въпреки дребните си размери – и опасността от сериозно нараняване не бива да се пренебрегва.

~ Вълци? М-м-мечки?

В лоши зими специално те слизат към човешките селища в търсене на храна и могат да бъдат срещнати да скитат по улиците. Както и другите хищници, те не бива да бъдат подхранвани допълнително, а нужда от помощ имат само ако са ранени или тежко болни; дори и тогава с тях трябва да се борави само с ръкавици и по възможност с минимален контакт.

Случва се, макар и рядко, в човешки селища да влизат и мечки. Обикновено става дума за изтощени животни след или преди зимен сън. Това не ги прави по-малко опасни. При появата на такива едри животни е разумно да се звъни на 112 и да се повикат на помощ съответните служби.

~ Катериците:

За бебоците, също като за язовчетата, е много важно да не растат самички и да имат другарче; а когато в една хралупка се съберат повече бебета, по-големите често поемат грижите за по-малките.

Най-честата причина за среща с човека е падането на малки катеричета от гнезда и хралупи, а с възрастните катерици се сблъскваме, ако ги улови куче или ги блъсне кола. Винаги трябва да се има предвид, че животното се нуждае от специализирана помощ и колкото по-бързо я получи, толкова по-добре за него. За целта са нужни подходящо кашонче с дупки и една хавлиена кърпа в него. Винаги пипай катерици и други животни с ръкавици!

(...) лоша идея е да се подхранват специално и да се подканват за контакт с хората.

~ Сънливците/съселите:

(...) обикновено попадат в ръцете на хората само когато са в тежко състояние – блъснати, нахапани или пък паднали от високото си гнездо. По най-бързия начин трябва да стигнат до специализирана помощ; не се опитвай да ги отглеждаш вкъщи. Те са с много бърз метаболизъм, особено бебетата, и дори няколко часа забавяне могат да се окажат фатален край на тъжна приказка.

~ Зайците:

Най-различни опасности дебнат дивите зайци – освен прибирането на зайчетата от полето, това са кучета, хищници и хищни птици, постоянно споменаваните коли, както и пожарите. Горенето на трева е вредна за природата практика, която е забранена със закон, но все още се извършва в епични пропорции и всяка година наранява смъртоносно множество животни, сред тях и зайци. Неочакван проблем за зайците в по-градски условия са осакатяващите срещи с косачки и тримери, способни за секунда да отворят ужасни рани на скритите в тревата животинки.

Като цяло, ако бебетата зайчета не са наранени, те нямат нужда от спасяване. Бебета и големи зайци трябва да бъдат сложени в кутийка с дупки за дишане и да стигнат възможно най-бързо до специализирана помощ.

~ Дупетата *ахъм* Прилепите:

Санирането на блокове обаче носи вина за много повече загинали прилепи, почти винаги – цели колонии от стотици красавци и красавици, които прочистват нощта от комари и пазят домовете ни от летящи насекоми.

Достатъчен е само малък процеп във фугата между панелите или в облицовката на терасата, в плоскостите под стария прозорец или между двата входа и прилепите са се нанесли там. Понякога си харесват тавани, гаражи, изоставени къщи. Те са тихи, кротки съседи; най-много да сбъркат и да влетят през отворен прозорец, ако няма комарник на него.

Ремонтите по фасадата обаче запечатват всички тези цепнатини и процепи, техните домове, често с все прилепите вътре. Макар по закон да е забранено да се „безпокоят“ убежищата им, всяко лято жертва на санирането падат не стотици, а десетки хиляди прилепи от най-различни видове. Зиме и бездруго са в хибернация. Често майсторите дори не ги забелязват; а където ги видят, тихомълком ги изхвърлят – я в торби за боклук, я направо през терасата – вместо да оставят предвидените пак по закон входове за тях. Прилепи, бързолети, кукумявки... всички те остават завинаги запечатани в монтажна пяна, зад топлата изолация и мазилката.

Кога имат нужда от помощта ни прилепите?

Винаги когато са на открито през деня, особено ако се намират на земята. Рано напролет и късно наесен, когато е вече студено – буден по това време прилеп вероятно е твърде отслабнал и обезводнен, за да изкара зимния си сън. Попаднал в затворено помещение прилеп също има нужда от помощ. И разбира се, ако прилепът е ранен – хванала го е котка, настъпил го е човек; ако е попаднал между крилата на дограма, откъдето не може да излезе. ВИНАГИ има нужда от помощ при саниране на сгради, ремонт на покриви и смяна на дограми.

При спасяването на прилеп, ако се налага, ВИНАГИ трябва да се борави с ръкавици, животинчето се взима меко и нежно, понеже при дърпане лесно могат да се счупят пръстчетата му, с които се държи за стената. Прилепът трябва да се постави в кутийка с отвори за дишане, по възможност с мека кърпа вътре, така че да има за какво да се хване и къде да се скрие. Не се опитвай да му даваш вода или да го храниш – той ще издържи и по-дълго пътуване. Важното е веднага да се търси помощ и да не се спира, докато не се намери.

~ Историята на Масуд, Терез и Иван-Асен майсторски заобикаля въпроса защо „зоокътът“ на Разград изведнъж поиска да си прибере лъвчетата обратно. Ако не сте следили, жокер: човешки интереси – частни.

Но не заобикаля физическия си край. Шантих, лъвове, Лисицо... Шантих.