Мой отзив за „Дивите животни на града“:
Ако харесвате хартиените книги, това е най-чудният коледен подарък, който мога да ви препоръчам. И заради богатството от информация за живинките, с които си съжителстваме; и заради смайващите илюстрации на Милена Радева; и за това, че с покупката му дарявате пари на организации-грижовници.
Подробни впечатления:
~ Скоростта на промяна/приспособяване – враг номер две в съвремието ни:
Забелязваш ли, че по-възрастните хора не могат да се оправят с някакъв си глупав имейл? Чудна работа, нали? А знаеш ли, че електронната поща е започнала да се използва в сегашния си вид едва през 1993 г.? Сега Илон Мъск работи върху първите неврални импланти, които ще позволят хората да боравят с компютрите само с мисълта си. Дали след трийсетина години няма и ти да се мъчиш с невралната връзка като чичо ти с новия си смартфон, как мислиш?
Животните – включително и ние, хората – притежават уникалната способност за приспособяване. Когато околната среда се изменя, те също се променят с нея, но скоростта на приспособяване към промените си има граница. Премине ли тази граница, отделното животно – пък и цял вид – става неспособно да се справи. Също като чичо, който героично е сменил телефона с шайба с праисторическа Nokia с копчета, но към най-новия айфон не успява да се приспособи...
На животните не им е никак лесно да се приспособят към изкуствената околна среда. Не стига че ги принуждаваме да си търсят храна на необичайни места и по необичайни начини, но ги изправяме и пред опасности, за които природата няма как да ги подготви: автомобили, които се движат много по-бързо от техните крачета; прозрачни и огледални стъкла; зарята и новогодишните фойерверки...
~ Какво се случва, когато изхвърлим отмилялите ни домашни любимци:
Някои успяват да се приспособят и това също е ужасно, понеже става дума за инвазивни видове. Такива, които конкурират местните видове и разпространението им води до екологична катастрофа.
(...) Червенобузите костенурки (...) са по-едри и по-пъргави от блатните костенурки и съобщения за появата им в дивата природа има навред по южните ни реки и в Атанасовското езеро в Бургас. Освобождаването им впрочем е престъпление според законите на България.
В момента папагалчета превземат Истанбул, Турция, след катастрофа с камион, който превозвал незаконна пратка. Вече са хиляди и подяждат врабчетата, прилепите, гарваните, та дори и катеричките.
От фермите за норки пък бягат и се разселват... норки. Дръзки и умели хищници, те нямат естествени противници по нашите земи, а животните, които им стават плячка, нямат защита срещу подобни разбойници като норките.
~ Частта „Бърза помощ за дивите животни“ цялата е за цитиране. Аз само ще маркирам най-важните моменти:
Не всяко намерено бебе зайче, сърненце, таралежче или пиленце има нужда да бъде спасявано. Те не са изоставени – крият се от врагове и хищници, докато мама търси храна. Не ги мести, не бива и да ги галиш.
(...) Не всяко животно има нужда да го храниш допълнително – и със сигурност ще навредиш, ако даваш човешка храна. Хлябът например е вреден за всички птички и четирикраки (всъщност и за хората), а таралежите и котетата не бива да пият краве мляко. Ако държиш да си от помощ, хубаво е да знаеш, че вода в нашата изкуствена човешка среда се намира много по-трудно и една разумно направена поилка на по-закътано място ще е далеч по-полезна от парче хляб и шепа трохи.
(...) Винаги използвай ръкавици, ако се налага да пипаш намерено животно. Може да е болно от нещо, може да те ухапе, клъвне или одраска, може да те оцапа с кръв... и други неща. А може и ти да му навредиш с гола ръка – мъничките пиленца и бебенца са много чувствителни, жабите направо можеш да ги изгориш с телесната си температура.
Пострадалото животно е най-добре да бъде поставено на закътано и на тъмно – добре затворено кашонче или кутия с пробити няколко дупчици за дишане е отличен вариант за почти всички страдалци. За по-едричките – пластмасова клетка за кучета и котета. Ако е възможно, трябва да се заметне главата с кърпа или друг плат.
Пострадалото животно не трябва да се храни (особено преди да се посъветваш с някой знаещ). Нито пък да се милва и гушка – то няма нужда от човешка ласка.
(...) Третият важен принцип е да потърсиш подходяща помощ. (...) Има различни организации, които се занимават със спасяване на пострадали диви животни – всяка една от тях ще свърши работа, понеже, дори ако твоето животно не е по тяхната специалност, ще те посъветват кой друг може да го поеме.
Как да ги намериш? Достатъчно е да напишеш в търсачката „спасяване на диви животни“ и ще излязат няколко спасителни центъра в различни градове, фондация „Дивите животни“ и много други.
Как още можеш да помогнеш? С дарения за тези организации. (...)
~ Таралежът:
Нуждае ли се от спасяване?
Да: ако е навън в светлата част на деня и изглежда объркан; ако в късна есен е дребен и тежи под 500 грама; ако има видими рани или плешиви петна без бодли, има гроздове от яйца на мухи по тялото, оставя кървава следа или киха и хрипти, като диша.
Може би: ако намериш гнездо с бебета таралежчета, не пипай и не размествай абсолютно нищо – майката се отдалечава от бебетата си, за да похапне, но ще се върне, когато е
спокойно и няма хора. Малките тарльовци ще имат нужда от помощ само ако в близост е намерен голям умрял таралеж (може би мама) или бебетата са разпръснати, ранени или писукат.
Не: ако привечер или нощем ходи из градинката, активен е и е видимо жизнен. Също и ако мама се връща в гнездото с бебетата си.
Как да го спасим?
Първо се обади на „Дивите животни“ или на друга организация, която има болница за ежета, и разкажи какво си видял и защо мислиш, че таралежчето има нужда от помощ. Те ще преценят дали наистина е така, и ще ти дадат напътствия. Ако потвърдят, че ежето трябва да стигне до дивата болница, приготви си кашонче или картонена кутия от обувки. В стените пробий с химикалка или ключ дупки за дишане.
Не пипай таралежа с голи ръце, ползвай ръкавици от латекс или нитрил от аптека, но и сгъната няколко пъти хавлия ще свърши добра работа. Използвай предпазни средства дори ако става дума за бебета таралежчета.
Ако таралежът е зле, може да сложиш в кашона и пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с много топла вода. Бутилката трябва да е леко смачкана, за да не се търкаля. Непременно трябва да е пъхната в дебел чорап или увита в кърпа, но я тръсни няколко пъти, за да провериш дали капачката е плътно затворена и не изпуска вода.
~ Костенурката:
Счупването е от най-ужасните неща, които могат да се случат на една костенурка, понеже черупката всъщност са нейните кости – също както при нас, хората, мозъкът е скрит на сигурно вътре в черепа, но ако си счупиш главата, не можеш просто да
махнеш повреденото парче кост и да чакаш да ти порасне ново. И при костенурките е така, само че на сигурно под черупката е цялото им тяло, все едно са в твърд скафандър... Както теб би те боляла счупената глава, така и тях ги боли счупената коруба. (Ето защо, ако вдигаш костенурка, винаги трябва да подлагаш другата си ръка под нея и да не я оставяш да виси – все едно теб да те вдигнат за кожата на гърба. Не я обръщай и по гръб.)
А моментът, в който яйцата на умиращата Чупла се оказват живи, е... живителен.
Нуждае ли се от спасяване?
Да: ако има видими рани по крайниците, главата и шията; ако черупката е пукната или счупена; ако лежи с отпусната глава и извадени навън крайници и не се мести.
Може би, но по-скоро да: ако стои прибрана в корубата си някъде на открито и дълго време не се мести (над ден) или ако навън е студено (под 10 градуса), а на открито има костенурка – независимо дали се движи.
Костенурките нямат нужда от кашонче с дупки, за да не избягат, но е хубаво да ги сложиш в такова, понеже се пренасят по-лесно. Добре е да използваш ръкавици, когато вдигаш костенурката и я слагаш в кашончето, и като цяло да не я пипаш с голи ръце.
Не се опитвай да храниш пострадалата костенурка. В дивата природа тя издържа много дълго време без храна. Просто се погрижи да стигне дотам, където ще ѝ помогнат – например Център за костенурки „Геа Челониа“.
~ Гълъбът:
Какво хапват гълъбите?
Не и хляб. Хлябът е вреден както за тях, така и за всички други птици. За подхранване е най-добре да се купи смеска за гълъби или средни папагали от зоомагазин или зооборса. Може да се направи и от пшеница (продава се във всички хранителни магазини), суров слънчоглед, дребни сухи царевични зърна и други дребни семенца – ленено семе, просо и др.
Нуждае ли се от спасяване?
Ако не може да лети или има видими рани; ако пада, лежи на необичайно място и не бяга от хора, вероятно има нужда от помощ. Също и ако има жълт пух по себе си (значи е още бебе). Ако птицата е накокошинена и стои със затворени очи, значи не се чувства добре. Ако гълъбът лети, храни се, нащрек е и не се дава в ръце, вероятно няма нужда да му се помага.
Как да го спасим?
Гълъбите се държат с цяла ръка, отгоре в задната част на тялото, с прибрани криле, така че да не могат да пърхат и да се борят, без да ги стискаш. Намереният гълъб е най-добре да бъде сложен в кашонче с дупки за дишане и оставен на спокойствие – не се опитвай да го храниш или поиш, преди да се обадиш в болницата за гълъбчета и да получиш оттам инструкции. Най-добре е гълъбът максимално бързо да стигне до лекарите; често се налага пътуване от друг град с кола или друго превозно средство – от болницата ще намерят най-добрия начин, но се нуждаят и от твоето съдействие.
~ Врабчетата:
Нуждаят ли се от спасяване и как да им помогнем?
Ако врабчето не лети, дава да го хванеш, има видими рани или е паднало от гнездото пиленце, трябва да му помогнеш. Сложи го в кашонче с дупки за дишане; не се опитвай да го храниш или поиш, преди да се свържеш с организация, която се занимава със спасяване на птици, и не получиш инструкции оттам.
~ Бързолетът:
Нуждае ли се от спасяване и как да му помогнем?
Ако намериш бързолет на земята, слагай в прословутото кашонче с дупки и пращай веднага. НИКОГА не го подхвърляй във въздуха с надежда да излети, не го закачай на стена и наистина никога не го качвай нависоко – дори да ти изглежда съвсем добре, не знаеш какъв проблем има всъщност. Освен да падне и да си счупи нещо, друго няма да се случи. Изоставени пиленца също трябва по най-бързия начин да стигнат при подходяща организация – бързолетите имат много бърз метаболизъм и без извънредно специфичната си храна скоро умират.
~ А сега, де...
Що се отнася до мартениците, всъщност не е хубаво да ги връзваме по дърветата, нищо че е стар и утвърден обичай.
Старите мартеници са били направени от вълнени конци, които лесно се късали и разбридали и бързо изгнивали. Днес масово мартениците са от изкуствени влакна, които са жилави и много трайни. Те са опасни както за дърветата, така и за птици и животинки, а остават да си висят с години, без да се повредят.
Ето защо, когато видиш щъркел, трябва да си свалиш мартениците и да ги хвърлиш в кофата за боклук, с което помагаш, макар и мъничко, на природата.
А моята поука е: от троицата reduce, reuse, recycle ще наблегна на reduce – по-малко мартеници, повече мартенски усмивки.
Да?
~ Щъркелите:
Кога щъркелите имат нужда от помощ?
Щъркелите като цяло са способни да се справят сами с предизвикателствата в живота. Гнездата им нямат нужда от поправка от хора; ако гнездото се разпадне или падне, двойката сама ще си построи ново. Нямат нужда и от специално дохранване или подхранване.
Намеса на човека е нужна, когато пиленце падне от гнездото. То не бива да се връща веднага горе при братчетата и сестричетата си, а трябва да получи специализирана помощ, защото при подобно падане отвисоко тежките травми са често явление, дори пилето да не изглежда видимо зле.
Помощ трябва и ако птица бъде намерена в безпомощно състояние, видимо наранена, с висящо крило и т.н.; ако лежи на необичайно място и не се съпротивлява на улавяне от хора. Може би ще е необходима и помощ на щъркел, който не е отлетял със събратята си на юг през есента – случва се в по-топли години отделни птици да остават да зимуват тук, но може и да са твърде слаби или със здравословен проблем. Такъв зимуващ тук щъркел може да се подхранва, например с нарязано на парчета сурово пилешко месо или пресноводна риба, като е добре храната да плува във вода, примерно в кофичка или немного висока кутия.
Как да помогнем?
Първо и преди всичко трябва да се закрие главата на щъркела, за да не вижда и да не се плаши. Птицата трябва да се държи с едната ръка през тялото и крилете, за да не може да ги размахва и да не се нарани. С другата ръка се държи клюнът, за да не ни клъвне (ноздрите не бива да се закриват). По време на лечение в Спасителния център щъркелът – също като другите птици – ще бъде с шапчица, която да скрива очите.
Не трябва сами да се опитваме да лекуваме щъркели, можем само да подхранваме зимуващите тук. При нужда от лечение това трябва да става само в специализирана болница за птици!
~ Чайките:
Как да им помагаме и кога имат нужда от помощ?
Първо и преди всичко трябва да се има предвид, че чайките са изключително опасни хищници с много здрави и силни клюнове и са способни да нанасят сериозни рани. Агресивен вид са. Главата трябва да бъде покрита, но клюнът не се увива и връзва, тъй като много птици при стрес повръщат съдържанието на гушата си – „погадка“ – и може да се задушат, ако не успеят да я изплюят. Както при всички останали големи птици, трябва да бъдат взети мерки чайката да не размахва криле и да не се блъска, за да не пострада допълнително.
Паднали от покрива пиленца не трябва да се връщат обратно горе без преглед, тъй като може да имат счупвания; в такъв случай доотглеждането им трябва да се случи в подходящ спасителен център.
Ранени птици, такива с висящо крило или осакатен крак, неспособни да летят; птици, които лежат неподвижно и не се опитват да избягат или да атакуват, определено имат нужда от помощ. Както и птици, омотани в рибарски мрежи, със забити по тях кукички, и птици, оцапани в масло (което се случва доста често с чайките).
~ Язовците:
(...) язовците винаги раждат около Свети Валентин, независимо кога е била сватбата между мъжкия и женската – те са един от малкото видове, в които женската е способна да задържи оплодените яйцеклетки в готовност до настъпването на размножителния период.
Като правило не се нуждаят от помощ. Най-често се „срещат“ с хората, когато са прегазени от кола. Пострадалите язовци, както и малки, безпомощни бебета трябва да стигат възможно най-бързо до специализирана помощ. (...)
Ако се налага да се пипа болен или ранен язовец, това трябва да става само с ръкавици и по възможност с минимален контакт. Язовците могат да бъдат агресивни, хапят и нанасят сериозни рани.
~ Лисиците:
Като правило лисиците в човешките селища нямат нужда от помощ. Важно е да се има предвид, че не бива да ги подхранваме специално, за да не се „привържат“, тъй като белите и номерата им бързо писват на съседите. Като изключим това, лисиците в градска среда не представляват опасност и просто не бива да ги закачаме, а те на свой ред няма да дойдат да закачат нас и домашните любимци.
Ако се налага да се пипа ранена или болна лисица, това ВИНАГИ трябва да става с ръкавици, след като сме покрили главата на животното, и по възможност с минимален контакт. При ухапване от лисица трябва да се търси лекарска помощ и да се постави ваксина против тетанус, както и против бяс. Това важи и за малки лисичета.
~ Белката:
(...) с нея трябва да се борави само с ръкавици и по възможност с минимален контакт. Важно е да се има предвид, че тя хапе много и жестоко въпреки дребните си размери – и опасността от сериозно нараняване не бива да се пренебрегва.
~ Вълци? М-м-мечки?
В лоши зими специално те слизат към човешките селища в търсене на храна и могат да бъдат срещнати да скитат по улиците. Както и другите хищници, те не бива да бъдат подхранвани допълнително, а нужда от помощ имат само ако са ранени или тежко болни; дори и тогава с тях трябва да се борави само с ръкавици и по възможност с минимален контакт.
Случва се, макар и рядко, в човешки селища да влизат и мечки. Обикновено става дума за изтощени животни след или преди зимен сън. Това не ги прави по-малко опасни. При появата на такива едри животни е разумно да се звъни на 112 и да се повикат на помощ съответните служби.
~ Катериците:
За бебоците, също като за язовчетата, е много важно да не растат самички и да имат другарче; а когато в една хралупка се съберат повече бебета, по-големите често поемат грижите за по-малките.
Най-честата причина за среща с човека е падането на малки катеричета от гнезда и хралупи, а с възрастните катерици се сблъскваме, ако ги улови куче или ги блъсне кола. Винаги трябва да се има предвид, че животното се нуждае от специализирана помощ и колкото по-бързо я получи, толкова по-добре за него. За целта са нужни подходящо кашонче с дупки и една хавлиена кърпа в него. Винаги пипай катерици и други животни с ръкавици!
(...) лоша идея е да се подхранват специално и да се подканват за контакт с хората.
~ Сънливците/съселите:
(...) обикновено попадат в ръцете на хората само когато са в тежко състояние – блъснати, нахапани или пък паднали от високото си гнездо. По най-бързия начин трябва да стигнат до специализирана помощ; не се опитвай да ги отглеждаш вкъщи. Те са с много бърз метаболизъм, особено бебетата, и дори няколко часа забавяне могат да се окажат фатален край на тъжна приказка.
~ Зайците:
Най-различни опасности дебнат дивите зайци – освен прибирането на зайчетата от полето, това са кучета, хищници и хищни птици, постоянно споменаваните коли, както и пожарите. Горенето на трева е вредна за природата практика, която е забранена със закон, но все още се извършва в епични пропорции и всяка година наранява смъртоносно множество животни, сред тях и зайци. Неочакван проблем за зайците в по-градски условия са осакатяващите срещи с косачки и тримери, способни за секунда да отворят ужасни рани на скритите в тревата животинки.
Като цяло, ако бебетата зайчета не са наранени, те нямат нужда от спасяване. Бебета и големи зайци трябва да бъдат сложени в кутийка с дупки за дишане и да стигнат възможно най-бързо до специализирана помощ.
~
Дупетата *ахъм* Прилепите:
Санирането на блокове обаче носи вина за много повече загинали прилепи, почти винаги – цели колонии от стотици красавци и красавици, които прочистват нощта от комари и пазят домовете ни от летящи насекоми.
Достатъчен е само малък процеп във фугата между панелите или в облицовката на терасата, в плоскостите под стария прозорец или между двата входа и прилепите са се нанесли там. Понякога си харесват тавани, гаражи, изоставени къщи. Те са тихи, кротки съседи; най-много да сбъркат и да влетят през отворен прозорец, ако няма комарник на него.
Ремонтите по фасадата обаче запечатват всички тези цепнатини и процепи, техните домове, често с все прилепите вътре. Макар по закон да е забранено да се „безпокоят“ убежищата им, всяко лято жертва на санирането падат не стотици, а десетки хиляди прилепи от най-различни видове. Зиме и бездруго са в хибернация. Често майсторите дори не ги забелязват; а където ги видят, тихомълком ги изхвърлят – я в торби за боклук, я направо през терасата – вместо да оставят предвидените пак по закон входове за тях. Прилепи, бързолети, кукумявки... всички те остават завинаги запечатани в монтажна пяна, зад топлата изолация и мазилката.
Кога имат нужда от помощта ни прилепите?
Винаги когато са на открито през деня, особено ако се намират на земята. Рано напролет и късно наесен, когато е вече студено – буден по това време прилеп вероятно е твърде отслабнал и обезводнен, за да изкара зимния си сън. Попаднал в затворено помещение прилеп също има нужда от помощ. И разбира се, ако прилепът е ранен – хванала го е котка, настъпил го е човек; ако е попаднал между крилата на дограма, откъдето не може да излезе. ВИНАГИ има нужда от помощ при саниране на сгради, ремонт на покриви и смяна на дограми.
При спасяването на прилеп, ако се налага, ВИНАГИ трябва да се борави с ръкавици, животинчето се взима меко и нежно, понеже при дърпане лесно могат да се счупят пръстчетата му, с които се държи за стената. Прилепът трябва да се постави в кутийка с отвори за дишане, по възможност с мека кърпа вътре, така че да има за какво да се хване и къде да се скрие. Не се опитвай да му даваш вода или да го храниш – той ще издържи и по-дълго пътуване. Важното е веднага да се търси помощ и да не се спира, докато не се намери.
~ Историята на Масуд, Терез и Иван-Асен майсторски заобикаля въпроса защо „зоокътът“ на Разград изведнъж поиска да си прибере лъвчетата обратно. Ако не сте следили, жокер: човешки интереси – частни.
Но не заобикаля физическия си край. Шантих, лъвове, Лисицо... Шантих.