Днес писах на Никола Райков:
Ако наистина не си я чел досега – вземи и зареди. Със смях и настроение за следващите творчески вихри, ;)
Ако наистина не си я чел досега – вземи и зареди. Със смях и настроение за следващите творчески вихри, ;)
Смел опит в комичното фентъзи - вероятно най-трудният жанр, в който жанров писател може да се впусне... Много са труден баланса и хармонията, които трябва да постигнат двата жанра!
Оприличаването с Пратчет е доста пресилено - бъзика със съвременни теми е много по-спорадичен, а и има сериозна част, която се развива в наше/бъдеще време. По-скоро ми се вижда на амалгама от много по-класна версия на "Меч, мощ и магия", и роман от серията за Лендовър, която Тери Брукс би написал като тийнейджър.
За разнообразие, хуморът беше приятен, макар че е прекалено застъпен, за сметка на всичко останало...
Имам предвид, че структура в самото произведение почти отсъства. Редуват се относително кратки сцени в различните сюжетни линии, които карат читателя, особено в началото, да изпада в недоумение и да се чувства объркан насред хаоса от герои и случки. Някъде до средата на романа имах само бегло подозрение кой е основният конфликт. Доста от сюжетните линии изглеждат пляснати, защото са яки хрумки, а не за да допълнят към сюжета. Биха могли да се стилизират, а разширените им версии да са добавъчни разкази в края на книгата (примерно), защото повечето от тях наистина си струват да бъдат прочетени (тази за Владко и Юджийн ми стана любима).
Откъм персонажи, малко не достигна на Владимир да е пълнокръвен - малко въз-стандартен ми дойде за ролята си. За сметка на това, Кольо и Юджийн (и Змея, горе-долу), ме израдваха сериозно.
Геновева има редкия талант да пише добри и живи диалози - комплименти, за което!
Убеден съм, че слеващи опит на авторката в същия под-жанр ще е много по-добър, и се надявам да прочета такъв. Защо не и да е продължение?
В заключение, в малката ми лична класация за родни произведения в забвано-фентъзийния жанр, приказката се нарежда на второ място след двете книжки на Илко Германов (ще има ли следваща???), редом до Индор. Ще очаквам следващата книга на Детелина, в какъвто и да е жанр, а междувременно ще се запозная и с по-кратките такива, публикувани в няколко родни сборника.
Видя ли чисто новото електронно издание? Да ти го пратим ли? За смях и въобще правилното настроение в един мъничко, ами, объркан свят. ;)
Светле – нали все си говорим умеят ли да пишат бг автори? Изпипват ли си изреченията? Чували ли са въобще за понятието „саморедакция“? :D
Представям ти... доказателство. Аз не съм вписан като редактор на „Приказката“ тук в Goodreads – както и Христо Блажев – понеже приносът ни за крайния ѝ вид е твърде малък. Тя беше от ония ръкописи, които почваш да четеш като редактор, а десет страници по-късно просто четеш и се усмихваш...
Пожелавам повече от тях на повече редактори. Е, и на читателите, де. :)
Искрено се забавлявах с невероятните образи, сътворени от авторката.Харесаха ми препратките към модерния градски живот и към класическите приказки.Искрено препоръчвам книгата
ПП: Сега ще е много тъпо да съм объркала темата за разгласа...Току-що приключих книгата - заслужава си наградата отвсякъде! Беше супер свежа и супер смешна (чак малко ме отчая, като погледна сега собствените си музести опити, примерно). Беше може би една идея по-разхвърляна насам-натам, отколкото ми се искаше, но, честно казано - толкова се смях през цялото време, че пренебрегнах това. Всяко изречение беше бисер, който едвам се сдържах да не споделя - наистина, прекарах през чата само абсолютния минимум! И наживо само на няколко души разказах за Сфинкса! И да се опитам, не мога да пресъздам без спойлери приключенията на Владо, Алекс, Лиз и цялата дружина, затова ще се огранича само с това горещо да я препоръчам. (Бтв, мислех, че тайната сила на бебе Балтазар ще е да умилява до оглупяване всички около него).
Авторката просто през книгата ми стана толкова миличка, че откакто видях, че е от Варна, копнея да я причакам за автограф 028
Кал wrote:... И като каза „имате нужда от смях и безгрижие в дните си повече от всичко“ – нали видя чисто новото електронно издание на „Приказка за магьосници, физици и дракон“? :D
Тия дни излезе първото електронно издание на „Приказката“. Искаш ли да ти я пратим? За смях и въобще правилното настроение в един мъъъничко объркан свят. ;)
Алекс, ти как си с хумористичното писане? Сега като се замисля, май никога не сме си говорили по темата... и не помня да съм слушал/чел твой хумор. (Но хоръра ти, хоръра ти го помня. Има си хас. :D)
При всяко положение Геновева поддържа чудесен стил. Всички пишещи имаме какво да краднем от нея. ;)
Имаш ли нужда от смях по празниците? Или въобще? Дай знак – и ти я пращаме. :)
На 25.05 във ФБ Дес wrote:Ако се чудите как да запълните днешната почивка (и тематично след вчерашния празник!), прочетете българска книга!
Ако се чудите коя – веднага ще ви препоръчам една за повдигане на карантинно увесени носове и настроение
Ако се чудите защо точно нея:
– защото ми е любима;
– защото познавам авторката лично и е страхотен човек (и писател!);
– защото този месец излезе електронното издание на Човешката библиотека / The Human Library, което я прави супер леснодостъпна;
– и, внимание! – защото встъплението към това издание е писано не от друг... а от моя скромна милост.
По този случай, приемам поръчки и лично
Ако наистина не си я чел досега – препоръчвам топло. „Приказката“ зарежда: със смях и настроение за следващите творчески вихри. ;)
Ако наистина не си я чел досега – препоръчвам топло. „Приказката“ зарежда: със смях и настроение за следващите творчески вихри. Като израсъл с Пратчет, ще ме разбереш. ;)
ВНИМАНИЕ!!! Само днеска! Само тука!
Koга последно наградихте детко? Вашия вътре? Със смях, подхилкване, усмивки?
Май... не много скоро, а? Подхилкването и усмивките дали не се позадушиха в маската?
Е, днес... фърлете маската! И изригнете! (В смях.)
Ако сте позабравили как става – Геновева да ви е на помощ. В новото издание! С новата корица!!С новата редакция!!!(С туй последното ви подбудалвкам. Ама за една усмивка сичко праим... :)
Само днеска! Само тука!! Само... не отвиквайте да се усмихвате.
ВНИМАНИЕ! (Слушайте сега, това е друго.) Ако си поръчате „Приказката“ на хартия през Човешката библиотека, я получавате с 15% отстъпка от коричната цена – а още 15% отиват директно при авторката. Така правим хонорара ѝ по-справедлив; празниците ни – по-пълни. :)
Та така, де... не пропускайте. Геновева Детелинова е национално съкровище – растящо.
(Ей, вие там! Още ли се мръщите? Ма недейте, бре! Или, хубаво, мръщете се. Я опитайте да сте намръщени, докато четете що конкурси прави тя... ;)
П.П. Да си отбележа фундаменталното крит-аналитично литературоведско откритие: Авторката е духовна наследничка на един нашенски разсмивач: Иван Мариновски. И особено на неговия риж „Руфо“. Гев, разкрихме те! :D
У fb me wrote:Честит ни празник! Да се позамеряме малко с „бонуси“!
1. Старо интервю с moi: https://www.avtora.com/hristina-dimitro ... ogato-knig
2. За весел смях насред облаците и между капките, когато в градския транспорт се подвизавате с ЯРКОЗЕЛЕНА гугла НА ЛИЦЕТО, понеже маската ви е низвергнато забравена вкъщи и явно не ви липсва особено – романът „Приказка за магьосници, физици и дракон“ на националното хумористично богатство Геновева Детелинова, в електронно издание с аюрведична корица ^_^
https://choveshkata.net/blog/?page_id=7939
3. Ново интервю с moi: https://newbooks0.wordpress.com/2020/05/24/273.
За весел смях насред облаците и между капките, когато в градския транспорт се подвизавате с ЯРКОЗЕЛЕНА гугла НА ЛИЦЕТО, понеже маската ви е низвергнато забравена вкъщи и явно не ви липсва особено – романът „Приказка за магьосници, физици и дракон“ на националното хумористично богатство Геновева Детелинова, в електронно издание с аюрведична корица ^_^
Кал wrote:Новата корица е главно поради щото авторката не успя да открие коя сцена от романа е нарисувана на старата. :D
За още: http://schizochromatic.wordpress.com/2013/11/27/bottom/
П.П. Геновева все още живее в Шотландия, но вече не учи – ами направо работи. Като археолог.
За настоящите ѝ творчески планове сега само ще издам, че се движат активно. Чакаме резултатите им. :)
Topchochan wrote:Хах, помня го този пост навремето, много съм се смяла с коричните интерпретации. Лично аз имам две теории - корицата представлява някакъв момент между последната глава и епилога, в който драконоложката Вирджиния, заедно със змейския си съпруг, се връщат заедно в Света на Дракона, хванали пътем и леля Станка. Или пост фактум, се осъществява пренос на тъщи между световете, което би обяснило защо драконът не взима присърце положението на единия си пътник. И в двата случая, няма да държа сметка на Вирджиния как се вози, мъж ѝ е все пак :D
Та да, моите симпатии са към тази корица, без да целя да засегна авторите на новата. Но много се радвам, че има планове, и има движение по тях. И аз се настанявам в чакалнята за резултати :)
Започвам да разпространявам по сайтовете, форумите и социалните мрежи, където хората ме знаят. Давайте и вие.Електронно издание на „Приказка за магьосници, физици и дракон“
Приятели (:
Тринайсетата книга в поредица „Човешката библиотека“ пристигна – със само седем години закъснение – в електронен вид... и с чисто нова корица:
„Приказка за магьосници, физици и дракон“ – Геновева Детелинова
Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се поема с много хумор. Така е и в Света на дракона, където всички благоденстват под вещото водачество на Шефа и само чат-пат спретват някой бунт, колкото да не губят форма.В тронната си зала, сред верните си поданици, потънал в мрачни размисли, седеше крал Улрих. На главата си вместо корона носеше шлем с рога. Гърдите му бяха космати, погледът му беше свиреп, ръцете му бяха изцапани с кръвта на десетки храбри воини. Личната хигиена на Улрих не беше на ниво.
– Пиво! – изкрещя крал Улрих и няколко роби се втурнаха към него, понесли бъчонки ейл. Кралят помръдна мудно на своя трон, направен от черепите на убитите му врагове.
– Месо! – пак изкрещя крал Улрих, понеже пивото не успя да го извади от меланхоличното му настроение. Робите този път му поднесоха гигантски свински бутове, от които капеше мазнина. Крал Улрих се смръщи страшно, рошавите му вежди се събраха в една. Робите познаваха това изражение, затова побързаха да се оттеглят.
– Жени! – изкрещя крал Улрих за трети път и робите тъкмо помъкнаха към него оковани във вериги момичета в бели рокли, когато погледът на краля срещна този на кралица Гертруда, който изобщо не отстъпваше на неговия по свирепост. – Не, не – отказа се кралят, – без жени.
Основно занимание на магьосниците тук е да се кахърят за разходите по поддръжката на държавния дракон (и че съсипва рододендроните), а техните колеги от Клуба на физиците и астрономите решават фундаменталната задача как многообичният престолонаследник Балтазар да се сдобие с магични сили. Какви да е магични сили… поне ей тонинко. Противниковият отбор се оглавява (и изчерпва) от вещицата Интуиция, а в почивките между полувремената се включват сфинкс с дисфункционална памет, съседката Станка – специалистка по сапунките, куп богове от камара митологии, един лоялен стражник, набор враждебни и враждуващи роднини, ламя – суетна, змей – влюбчив, и принцове – няколко броя. Изобщо – всичко, нужно за пълноценна бъркотия, литературна… и не само.
„Приказка за магьосници, физици и дракон“ е победител в конкурса за фентъзи роман, организиран от Сборище на трубадури, MBG Books и Човешката библиотека, и бе избран от читателите за „Най-добър дебют за 2013 г.“ в Националните отличия в областта на фантастичното.– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка. (...)
– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.
– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.
Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.
– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...
– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.
– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.
Геновева Детелинова е родом от Варна, но живее в Шотландия, където работи като археолог. Вече е чувала всяка шега за Индиана Джоунс, която може да ви хрумне. Обичада изследва древни руини, да търси редки артефакти и да се бие с нацистида чете фантастика, да слуша шумна музика и да пие тъмна бира и още по-тъмно кафе. Личният ѝ опит насища историите, които пише, поради което главните ѝ герои често се забъркват в невероятни каши от чисто твърдоглавие.
Повече за „Приказката“ открийте тук.
Като останалите електронни издания на Човешката библиотека, романът се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.
И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора.
За повече смях и въобще правилното настроение в един мъъъънинко объркан свят ,
Гев, Кал и всички в ЧоБи
Разпращайте и слагайте линкове тук, ако ви отразят някъде.„Приказка за магьосници, физици и дракон“ е тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ и дебютен роман на Геновева Детелинова. Седем години след хартиеното издание вече е налично и електронно – с нова корица.
Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се поема с много хумор. Така е и в Света на дракона, където всички благоденстват под вещото водачество на Шефа и само чат-пат спретват някой бунт, колкото да не губят форма.
Основно занимание на магьосниците тук е да се кахърят за разходите по поддръжката на държавния дракон (и че съсипва рододендроните), а техните колеги от Клуба на физиците и астрономите решават фундаменталната задача как многообичният престолонаследник Балтазар да се сдобие с магични сили. Какви да е магични сили… поне ей тонинко. Противниковият отбор се оглавява (и изчерпва) от вещицата Интуиция, а в почивките между полувремената се включват сфинкс с дисфункционална памет, съседката Станка – специалистка по сапунките, куп богове от камара митологии, един лоялен стражник, набор враждебни и враждуващи роднини, ламя – суетна, змей – влюбчив, и принцове – няколко броя. Изобщо – всичко, нужно за пълноценна бъркотия, литературна… и не само.
– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка. (...)
– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.
– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.
Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.
– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...
– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.
– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.
„Приказка за магьосници, физици и дракон“ е победител в конкурса за фентъзи роман, организиран от Сборище на трубадури, MBG Books и Човешката библиотека, и бе избран от читателите за „Най-добър дебют за 2013 г.“ в Националните отличия в областта на фантастичното.
Геновева Детелинова е родом от Варна, но живее в Шотландия, където работи като археолог. Вече е чувала всяка шега за Индиана Джоунс, която може да ви хрумне. Обичада изследва древни руини, да търси редки артефакти и да се бие с нацистида чете фантастика, да слуша шумна музика и да пие тъмна бира и още по-тъмно кафе. Личният ѝ опит насища историите, които пише, поради което главните ѝ герои често се забъркват в невероятни каши от чисто твърдоглавие.
Като останалите електронни издания на Човешката библиотека, романът се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.
Повече за „Приказката“ открийте тук:
https://choveshkata.net/blog/?p=7915
Ехе! Наскоро туй чудо излезе в електронен вид. Искаш ли да ти го пратим? За смях и въобще правилното настроение в един мъъъничко объркан свят. ;)
Мисля да я пращам по 2-3 пъти на ден към подбрани приятелчета, докато тече Базарът. ;)Ако наистина не си я чел още – видя ли новото електронно издание? Да ти го пратим ли? :)
И ако се чудиш къде да вложиш книжния си бюджет – зарежи Пролетния базар на книгата (ето защо) и прати пари директно към творящите побратими и посестрими. ;)
Отскоро „Приказката“ има ново електронно издание. Да ти го пратим ли? :)
И ако се чудиш къде да вложиш книжния си бюджет – зарежи Пролетния базар на книгата (ето защо) и прати пари директно към родните творци. ;)
В Instagram bookfan.tasy wrote:Има много паралелни светове - някои залагат на науката и теленовелите, други - на магията и драконите, но най-важното е, че винаги се появява по някое кисело божество, което да обърка нещата и да сложи край на всичко. В един от тези светове хората си спретват по някоя и друга ревюлюция, за да успокоят страстите, а Шефа (или кралицата, ако предпочитате) всеки път изпада в сценична треска преди въпросните събития. Като всяка магическа земя, имаме и дракон, който жаднее за малко любов и разбиране, а за капак един начинаещ писател е пренесен в друг свят, за да пренапише историята в полза на “лошите”.
.
Смесица от пародийното фентъзи на Пратчет, любовта към науката и историята, магия, дракони, капризни богове и странни измерения - честно казано, през цялото време усещането ми беше за пълна каша. Каша, но много вкусна и приятна каша е “Приказка за магьосници, физици и дракон”. Чете се бързо и често докарва усмивки, а понякога и смях през сълзи. Всичко щеше да е наред, ако романът имаше по-ясна крайна цел и финалът не остава абсолютно неудовлетворителен и набързо скалъпен в последните страници. Напоследък неведнъж случих на подобен феномен - увлекателен сюжет и добро изложения, но накрая авторът не е сигурен докъде иска да изведе историята. Може би пък такава е била идеята на Геновева - да пародира вече пародираните теми на популярни фентъзи автори. Ако е така, то опитът е успешен и всички можем да се забавляваме да откриваме препратките в романа.
.
.
Книгата ми бе препоръчвана многократно от Нина от @topcho_wanderbook и никак не съжалявам, че посегнах към този ранен фентъзи опит на Геновева Детелинова. И макар да не ме изненада с кой знае колко оригинални идеи, останах с добри впечатления.