
ВАЖНО предварително уточнение: Това, което ще прочетете, е лично мнение и решение на човека Калин Ненов. Ако имате възражения или въпроси - моля да ги изложите тук, или на личния ми имейл. Няма да водя диалог по тази тема никъде другаде, при никакви обстоятелства.
Тазгодишният Софийски международен панаир на книгата (наричан, за улеснение, "Пазаира" оттук нататък), ще се проведе от 3 до 7 декември в Националния дворец на културата. Възнамерявам да го посетя; да разгледам внимателно и да си направя един огрооооомен списък от книги, които бих искал да имам; и да не купя нито една книга от самия Пазаир.
Причината накратко: при настоящите условия за провеждане, Пазаирът не е културно събитие - той не поощрява нито българския читател, нито българския издател, а е просто поредният пазар, който пълни джоба на посредниците между двамата.
Факти:
1. Цената на наем за щанд от 4 кв. м (най-малкия възможен) за посочените пет дни варира от 600 до 880 лева - според официалния ценоразпис.
(За сравнение: цената на 1 кв. м. на Събора на българската книга, провеждан от 5 години в музей "Земята и хората", е 1 или 2 лева на ден. Аналогичен щанд от 4 кв. м. за целия събор (седем дни) струва: 4 x 2 x 7 = 56 лева.)
2. Издателството рядко залага като печалба повече от 50% от коричната цена на книгата. (Тоест, ако на една книга пише "10 лева", разходите по производството й обикновено са поне 5 лева, а максималната възможна печалба - ако елиминираме всички посредници по пътя на книгата до крайния читател - са останалите 5 лева.)
-> Само за да си изплати наема от (примерно) 680 лева, издателството трябва да продаде книги на стойност най-малко 1360 лева - и то без да дава никаква отстъпка на читателите. (Вариант ГЧ - "Губи читателят".)
Ако издателството иска да даде 20% отстъпка от коричната цена на читателите - т.е. за него остават 30%, - стойността на книгите, покриващи наема, скача на 2270 лв. (Вариант ГИ - "Губи издателят". След малко ще видим защо.)
3. Средната корична цена на нова книга в момента, по лични наблюдения, е 12 лева. (Подозирам, че малко я завишавам.)
-> Във вариант "ГЧ" това означава ок. 110 продадени книги само за да бъде покрит наемът. Средно - по 22 на ден.
Във вариант "ГИ" - ок. 190. Средно - по 38 на ден.
4. (Това вече не е факт, а само лични наблюдения от подобни събития през последните 4-5 години - ето тук може да ми помогнете, като цитирате някаква надеждна статистика.) Никое издателство, което не работи основно с бестселъри - а малките издателство трудно се докопват за правата на такива, - не може да продаде книги за 2270 лв. за петте дни на Пазаира. Българските читатели нямат: а) толкова средства; или б) такава нагласа (като ги има книгите за по 2 лева в кашоните), че да си купят толкова.
1360 лв. - вариант ГЧ - е по-осъществим... но тогава защо ние като читатели да си купуваме книги от Пазаира, като същите тези книги ги има с отстъпка в онлайн книжарниците?
Извод: Единствените, които със сигурност печелят нещо от Пазаира, са организаторите му. Издатели и читатели да се спасяват както могат. Българската книга и култура - също.
Решение:
Моят личен план за действие тази година е следният:
Този път (като за последно; или предпоследно, да не бъдем прибързани

Пипам, правя, струвам... събирам един огрооооомен списък с книги, които ми се иска да имам.
Събирам и координатите на издателите.
Виждам коя схема на плащане - онлайн, с поръчка по пощата, някаква друга - излиза: а) най-изгодно за мен; б) най-изгодно за издателството.
Според критериите си за справедливост решавам дали да дам превес на а) или б). (Примерно: ще си купя "Мастилото" от "ИнфодАР", нищо че мога да я намеря по-евтино в оригинал. Заради проявената издателска храброст и заради канските усилия на преводач и редактор.)
Ако се окаже, че най-удобната схема въпреки всичко е "купуване на книгата от Пазаира" - ами добре, купувам си я от Пазаира. (И си водя статистика, за да видя количествено доколко съм прав и доколко греша. На качествени оценки вярвам все по-малко.)
Ако ли не - лека-полека (щото и без това нямам нужните пари накуп) започвам да се сдобивам с харесаните книги, по конкретните харесани схеми. И продължавам да си водя статистика: повреди при транспортирането, скрити разходи, загуба на време...
Мисля. че до догодина по това време ще имам доста пълна картина, за да си отговоря: пазарище ли е Панаирът на книгата, или културно събитие. И то - само от моите лични наблюдения.
Ако пък още един или двама човека се хванат и го направят...

Ето и допълнителни размишления:
Организатори на Пазаира са Асоциация на българската книга, НДК и Столична община. Не ми е известно с какви суми финансират те участието на издателствата в Пазаира - какъв е "собственият им принос", както е прието да се казва. Разполагам само с крайния резултат - непосилните наеми за всяко по-малко издателство. Моите очаквания към организатори на културно събитие е да обезпечат достатъчно добре финансовата му страна - а в случая тежестта се изнася от самите издатели и нас, читателите. Къде му е "културното" на такова събитие?
Некадърни ли са хората, които организират Пазаира, че не могат да му осигурят достатъчно спонсорства и да облекчат наемите на самите издателства? Или защитават интересите само на големите издателства/тези, които пласират бестселърите? Как така една доста по-малка институция като Музей "Земята и хората" успява да провежда Събора на българската книга при съвсем човешки условия - и откъм пространство, и откъм наеми, - а НДК не успява?
А ето и допълнителни ресурси за всички, които са видели смисъл в писанията ми (че и са стигнали чак дотук

Анубис - няма онлайн
Гея Либрис - отстъпки при големи покупки
Егмонт - без отстъпки
Еднорог - няма онлайн
Захарий Стоянов - няма онлайн
Инфодар - отстъпки при поръчка от интернет
Изток-Запад - няма онлайн
Кибеа - отстъпки при поръчка от интернет
ЛИК - няма онлайн
Литера прима - няма онлайн
Марин Дринов - няма онлайн
Народна култура - няма онлайн
Перо - без онлайн в момента
Просвета - няма онлайн
Софт Прес - малки отстъпки
Благодарностите за списъка - към Ermand.

Онлайн книжарници има ли нужда да слагам?