Преводачески работилници

[Кал]

(...) и особено предпочитанието на англоговорящите към say пред всички останали глаголи за въвеждане на пряка реч. Хем даже сама съм се дразнила при четене на английски от това постоянно he said, she said, което за тях си е нoрмата...

Още за това (с което продължаваме и предния ми пост):

ShelfStealers: The Invisible Said, Please

The advantage of the 'he said/she said' locution is that it's invisible; the reader barely notices it. Too much groaning and moaning of words, however, draws attention to itself, and writing that draws attention to itself draws the reader away from the story.

[Кал]

Английска стилистика: не на синонимията в назоваването на героите

Нашата литература ненавижда повторенията. Употребата на едни и същи думички ѝ е омразна. Просто не понасяме появата на вече познати фрази.

Но в английската не е така:

ShelfStealers: А Rose by Any Other Name

Цитирам най-важното:

...can confuse the reader

(...) once we know her name is Rose, please don't call her "the old woman" or "the bag lady" or"the stinky woman," or the reader might think you're talking about someone else.

...can distance the reader from the character

(...) Think about meeting someone new--when you know that person's name, you've made a 'connection' with that person, not necessarily a strong connection, but you already feel closer to her than if you don't know her name.

[Кал]

В тоя светъл ден си отбелязвам какво ме осени за идущата есен (какво ме есени? ):

Че е време пак да организирам преводаческа работилница - към английски, по художествени текстове. Понеже щом ще завладяваме света, ще ни трябват, ъъъ, войски?

Бъдете ми свидетели... и ме ръчкайте, като наближи.