kalein wrote:glishev wrote:...Антон Дончев - човек, чиято единствена добра книга подбужда омраза;
В духа на личните мнения:
За мен "Време разделно" е книга, която подбужда, такова де, пробужда:
а) емоция;
б) размисъл - за различията и еднаквостите, за човещинката и чоВечността (както би казал Атанас П. Славов).
От всички бг книги, които съм чел, само "Аз, грешният Иван" на Николай Светлев е успявала да я засенчи и в двете отношения, със съвсееееем мъничко.
Горните реакции са лични реакции. Родени в ума и сърцето на конкретния читател, който ви пише сега. А значи и - огледала на душевността му.
...Маноле????
Не коментирам другите имена, не съм попаднал на нещо тяхно, което да ме изкуши толкова, че да му се отдам.
Калин (Ненов )
kalein wrote:glishev wrote:...
Калине, спомни си кога излиза първото издание на "Време разделно". И каква е ролята на филма по романа, а и на самия роман във времената на последвалия Възродителен процес. При това този роман наистина е най-доброто произведение на Дончев.
Как да си го спомня, Маноле? Не съм живял тогава, не съм го видял с очите си, не съм усетил реакциите на всеки реагиращ със сърцето си... А съм що-годе твой връстник. И се питам откъде си толкова сигурен ти самият...
Знаеш ли защо се намесвам понякога, без покана и провокация? Защото - понякога - звучиш твърде категорично. Нищо че е лично мнение. Ще дойдат хора подире ти, ще прочетат каквото си писал - и може да са млади, може да са наивни, може да ти повярват. На сто и един процента. Защото в думите ти има сила и убедителност, и страст.
Какво ще правиш тогава, Маноле? Готов ли си вече за тая отговорност? Ще се опазиш ли от съдбата на всеки от хората, които клеймиш по-горе? Защото авторитет се става по много пътища (не само с връзки и баджанаци) - но отговорността на авторитета е една и съща. Колкото по-високо - толкова повече.
Искам да се върна към началото на тази дискусия:kalein wrote:Горните реакции са лични реакции. Родени в ума и сърцето на конкретния читател, който ви пише сега. А значи и - огледала на душевността му.
Огледала, приятели. В крайна сметка - като зарежем претенциите за обективност и други абстракции, - само отражения на това, което сме ние, всеки от нас. Казвам го, понеже е добър лек срещу авторитети.
(Поне толкова добър, колкото да си ги представяш с измъчено изражение в тоалетната. )
...И по въпроса за Антон Дончев: някой чете ли последния му тритомник "Трите живота на Кракра"? Аз съм чел и "Странният рицар на свещената книга" - не беше зашеметяваща, не беше слаба. "Сказание за хан Аспарух..." ми е на списъка за наваксване.
kalein wrote:Надявам се страстите да са поохладнели малко вече (но не угаснали... никога!) - и се връщам към една идея, която ме смущава дълбоко, на съвсем лично ниво:glishev wrote:... Това, което казвам, е, че книгата е послужила за знаме на последвалия Възродителен процес. Дори авторът да няма общо с това (а смятам, че у нас всичко има общо с всичко - страната е малка), впоследствие пропагандната роля на книгата му се оказва доста изгодна за него самия.
По същата логика, Приятеле, можем да кажем: Библията е книга, послужила за знаме на мракобесието и инквизицията. И продължаваме да казваме (...Господи... наистина ли сме толкова тъпи, тъпи, ТЪПИ?!... и то ли е част от Промисъла? :/): Коранът е книга, послужила за бойна хоругва на джихада и половата дискриминация...
Нещо е сбъркано, да? Или само аз така го усещам?
kalein wrote:glishev wrote:...
Калине, при Библията нещата стоят мъничко по-различно отколкото при "Време разделно". Старият Завет, да речем, е съставен като свещена история, генеалогия и митология (казано като за историци и/или атеисти) на един малък народ в Близкия Изток. Около хилядната година преди Христа, когато Моисеевите книги (Тората) са кодифицирани в окончателен вариант, за зверства и мракобесие и дума не е можело да става. Израилтяните са живеели достатъчно затворено, за да не могат да бъдат обвинени в издевателства към съседите
Новият Завет е съставен с административно решение на Първия Никейски събор като кодекс от събрани по-стари съчинения на една разширяваща се религиозна група. По самите текстове кой знае какви спорове не е имало, а споровете, довели до преследването на една или друга група неортодоксални последователи (наречени еретици) вече са били започнали в християнските общности, когато Заветът е бил издаден като корпус. Явно проблемът не е в книгите.Освен това евангелистите Матей, Марк, Лука и Йоан, апостолите Павел, Петър, Юда и Яков не са видели облаги, а мъчения заради книгите си. Докато Дончев е видял солидни дивиденти от тези, които са използвали съчинението му. Което го омърсява.
Не вярвам свети Лука примерно да би одобрил Инквизицията.
Ще си позволя и едно качествено сравнение. Свети Лука пише: "... на земята - мир, между човеците - благоволение...". Свети Павел добавя: "... да няма вече ни елин, ни юдеин... а всички... едно да сме...". На фона на тези думи, които не могат да бъдат осквернени от нито една жестокост на инквизиторите Томасо Торкемада или Бернар Ги, епизодът с газенето на трапезата от немитата екранизация на "Време разделно" действително внушава само омраза, последвана от логически свързани с нея дела. А авторът на романа е получил своя дял за авторски права от това зрелище. Свети Лука, повтарям, надали би го направил. Та нека повече да не сравняваме небесното с... подземното. От едната страна имаме Евангелието, което само по себе си (дори да не вярва човек) е хубаво и вълнуващо произведение, а от другата - обикновена пропаганда.
Това, което даваш като исторически факти, Приятеле, сигурно е така - нямам причини да се съмнявам в познанията ти.
Това, което даваш като оценка и сравнение обаче, не ме убеждава - и не ми отговаря.
Аз правя паралела "какво пише в книгата - какво са направили с нея някои неини читатели". И то - виждаш ли паралела? - не всички, а някои читатели.
...Малко ми е неудобно да питам чак сега, но... ти всъщност чел ли си "Време разделно"? Аз не съм гледал филма, не знам и дали ми се гледа... но книгата ще препрочета поне още два пъти - веднъж за идеите, веднъж за мелодията. Мелодия, която я има само в (за кой ли път) "Аз, грешният Иван" и - надяваме се - в нашия "Последен еднорог". Мелодия, която лекува, на едно много дълбоко човешко ниво, далече отвъд идеите, невъобразимо далече отвъд хората, които са си позволили да ползват един роман като инструмент на омразата и тесногръдието си... Само тая мелодия да беше - пак щеше да си стои "Време разделно" винаги някъде под ръка.
(И за да не ме обвини някой в излишен поетизъм - вземете първа глава на "Време разделно" и сложете ударения на думите в нея. После бройте сричките. ...Видате ли? Чувате ли? Понася ли ви?)
(следва продължение)