Днес малко съм в кофтарско настроение – та нека пренесем тъдява и тези разкровения... 
Калин Ненов wrote:Иван Богданов wrote:Големият интерес предизвика допечатка, която пък се залежа заради караниците с Калин и прочие дреболии.
Г-н Богданов,
Моля да не намесвате името ми в публични дискусии.
Благодаря,
Калин Ненов
Когато фактите говорят, лъжците мълчат.
Тъй като г-н Богданов не ми звучи достатъчно засрамен от себе си, ще кажа и аз няколко думи:
Допечатката на „Сънувах човешко лице“ се „залежа“ до някаква степен благодарение на наказателната акция, която организирах срещу Иван Богданов, в качеството му на мой длъжник.
Във финансово тежък момент за г-н Богданов му бях услужил с 500 долара, за награден фонд на един от конкурсите на фондация „Буквите“. Уговорката ни беше, че той ще ми върне тези пари при издаването на „Последният еднорог“, по който работихме съвместно. След като приспадне от тях такава сума, която да отговаря на неговите усилия по предпечата на книгата.
Г-н Богданов не ми върна нито един долар. Това е най-скъпият предпечат на книга с подобни параметри и оформление, за който ми е известно.
Впоследствие предложих на г-н Богданов да ме компенсира за част от невърнатия дълг, като ми предостави допечатката от 50 бройки „Сънувах човешко лице“, а аз имам грижата да ги продам и да задържа приходите, на очаквана стойност 400 лева.
Г-н Богданов не прояви разбиране към предложението ми.
Впоследствие се поядосах и реших да действам на своя глава. Знаех, че г-н Богданов се гласи да продава допечатката на сборника по време на Панаира на книгата (пролетния, доколкото помня). Помолих мои приятели (които г-н Богданов най-вероятно не познаваше) да се представят за „клиенти“, дошли да изкупят поне 30 бройки от сборника. На принципа „Трябват ни всичките, искаме да правим подарък за цял клас“; тоест – или всичко, или нищо.
Г-н Богданов се съгласи – ако помня добре, – да им пази въпросните 30 бройки. Което – ако помня добре, – го лиши от възможността да ги продава по време на самия панаир.
(Защо са продължили да се „залежават“ след панаира е въпрос, на който аз не мога да отговоря.)
Единствените хора, на които дължа извинения за тази „наказателна акция“, са моите приятели, които бяха в ролята на изпълнителите. Съжалявам, че ги накарах да преживеят това. Наистина. Такова нещо втори път в живота си няма да причиня на друг.
- - -
Познавайки г-н Богданов и скорошните му реакции в този форум, няма да се изненадам, ако след това мое включване той отново си самоналожи „бан“. (И впоследствие отново го наруши.) Това си е негово право и решение.
Мое право и решение е да не оставям без последствия всички негови клевети и нападки, било то по мой адрес или по адрес на автори, които представлявам като литературен агент, или просто считам за свои приятели, или за достойни хора. Вече предупредих за това.
Калин Ненов
Г-н Богданов,
You make bunny crier...
Не го купих, ами ми го пратихте вие.
А „дългият списък хора“ бяха участниците в тогавашната Фантазийска преводаческа школа. Тоест: хората, които щяха да превеждат въпросните разкази на английски, евентуално и други езици.
(Да, доста народ бяхме по онова време. Дори Миряна Минкова, къртицата, беше при нас. Сега няма толкова ентусиасти.)
Да разбирам ли, че бихте предпочели да продадете сборника на собствените си партньори?
Иван Богданов wrote:А ако ми обясниш как точно ще превеждате от защитен ПДФ, ще те почерпя един натурален сок.
Г-н Богданов,
Първата стъпка от превеждането се състои в четене.
Има ли нужда да обяснявам нататък, или вече сте се събудили достатъчно?
Иван Богданов wrote:Калин Ненов wrote:(Така де – имам ВСИЧКИТЕ 160 текста, които участваха. ПОВЕЧЕ от достатъчно са ми...)
Та във връзка с горното, защо точно ти беше ПДФ-а?
Да допуснем за миг, че текстовете в PDF-а са по-добре коригирани от 160-те „оригинала“.
Да допуснем и че аз не желая да причинявам мозъчни кръвоизливи на съекипниците си. Agh... the grammar of some of those pieces!
Разбира се, за човек, който няма достатъчно опит в екипната работа/състрадание към съекипниците си, допускам, че горните допускания биха били непосилни.
Калин
Иван Богданов wrote:Между другото, сборника го редактира Камелия, но ако има грешки е явно защото и ти си се бъркал.
Може да го е редактирала, може и да не е. Това авторите го помнят най-добре.
Аз помня онези пет часа, в които минавах първата версия и пощех пропуснатите граматически грешки. Това беше за допечатката.
Коректорството си е занаят, г-н Богданов. А тогава, както казах, и аз
едва почвах да го уча. Камелия, доколкото знам, не е професионален коректор и никой няма право да ѝ търси вина за коректорски пропуски. Просто първото издание нямаше реален коректор.
Г-н Богданов,
С Николай Камбуров, печатаря, който направи „Последният еднорог“, продължаваме да работим и до ден днешен. Наскоро сравнявахме цената, която той ни поиска за „Слънце недосегаемо“, с цената, която Николай Светлев е платил за „Крали Марко“. Разликата – като включим разликите в хартията, тиража, обема на книжното тяло и корицата – се оказа пренебрежима. Ако държите да обидите и Николай Светлев на тема „бизнес нюх“ – заповядайте. Мога да поканя и него да участва в този разговор.
Аз продължавам да не разбирам целта ви в „пренаписването“ на историята. Тъй или иначе, начинанието е безплодно. Вероятно не взимате предвид склонността ми да съхранявам писмени свидетелства на онова, което е било; и по-силната ми памет. (Есе пак съм по-млад от вас.)
Не разбирам и желанието ви да се изтъквате за чужда сметка, с постоянните сравнения между книгите, излезли от вашето издателство, и книгите на Човешката библиотека. Кого разчитате да спечелите така?
Нито пък разбирам какви „абсурдни идеи“ са „разбутали графика“ ви – но тук подозирам, че даже да тръгнете да обяснявате откровено (а не да манипулирате, съзнателно или не, фактите, както правите обичайно), пак няма да се разберем. За доста неща имаме коренно различни подходи. Затова и преди известно време ви предложих да не замесвате името ми и делата ми в публични дискусии. (Сред приятели и ред-колеги може да ме плюете както си искате. Ваше право си е, и не влиза в дефиницията за клеветничество, ако я знам правилно.)
Тогава вие не ме чухте – за пореден път. Сега ще понасяте последствията от това.
Калин Ненов
П.П. Не разбрах и тази част: „Ние сме си тъпо и неграмотно издателство и си копаме в сивата сфера на графоманщината.“ Това реплика към кого е? Аз не помня да съм ви наричал „тъпи“, „неграмотни“ или „занимаващи се с графомани“. Най-малкото – защото нямам склонност да говоря за неща, които не познавам.
(И мечтая повечето хора да я нямат.)
