Некромансер

[Anila]

Момичето се събуди от дрънченето на вериги,някъде близо около нея.Болката в главата й пулсираше.Отвори очи и се огледа.Мястото й беше напълно непознато и нямаше никаква идея как се беше озовала тук.Последното,което помнеше е как се прибира късно вечерта от една приятелка.Намираше се в тъмна,не много голяма,стая,където не проникваше никакъв лъч светлина.Нямаше прозорци,при което тя заключи,че се намира в някое мазе.Вдишвайки дълбоко въздух,за да се успокои,миризмата прогори дробовете й.Вонеше на старо,плесенясало място.Но не оттам идваше тревогата й.Най-страшна и натъртваща беше миризмата на мърша и на разложено.Момичето направи опит да се изправи,но изпадна в още по-голям ужас,когато осъзна,че ръцете и краката и са оковани към някаква.Направи втори,след това трети опит,докато накрая не се мяташе паникьосано на масата.Веригите не помръдваха.Хиляди мисли минаваха през главата й”Нека да е само сън”-молеше се то в няма молитва,отправена към Всевишния.”Това се случва само във филмите на ужасите,не и на добри и работливи момичета като мен”Чу се клокочене,но твърде тихо,за да може да определи какво точно беше.Идваше от някакъв коридор,към който водеше врата,която до преди един момент изобщо нямаше.Миг по-късно високата фигура на мъж влезе в стаята.Момичето отправи ужасения си поглед към това,което беше в ръцете на мъжа,а именно остра кука,голяма колкото човешка длан, и кинжал,изписан с кърваво червени символи.Мъжът беше облечен в черна роба с качулка и тя още не беше видяла лицето му
-Кой си ти?Какво искаш от мен?-изстреля въпросите си бързо,все още надявайки се това да е номер,скроен от приятелите й.
-Нима има значение кой съм,след като и ти ще свършиш като предишните.
-П-предишните?- едва изрече,студ започна бавно пълзи по тялото й.Страхът вече се беше загнетил в съзнанието й,бавно беше прокарал острите си нокти по тялото й,докато не се бяха забили в сърцето й,взимайки надмощие над всяко друго чувство.От мъжа до нея се усещаше някаква зла сила.Цялата стая вибрираше от тази мощ,а в нея сякаш се забиваха хиляди игли от това зло.

-Да,всички останали,необходими ми да я върна.Всички те дадох своя дял,а сега е твой ред.Искам кожата ти-отвърна й мъжа,вперил черните си като въглени очи в нейните
-К-кожата ми ли?-тя изкрещя в неистов ужас.Започна да се мята на масата,правейки последен отчаян опит да се освободи от изверга.Но напразно,той насочи ръката си към нея,тялото й веднага реагира на команда,дадена от него и замря,убивайки последната й надежда.
-Така е по-добре.Имаш невероятна кожа,отдавна търся тъй чиста и невинна кожа като твоята.
-Моля те,моля те пусни ме.-замоли се момиче със сълзи на очите.-Не ти трябвам,моля те.
Интересно е как в един момент мозъка отказва да възприеме информацията,която ни застрашава.И дори всичките ти други сетива да работят на макс,адреналина да е задвижил сърцето ти в невероятно бърз ритъм,ушите ти да бучат от бумтенето и притока на кръв,но въпреки всичко това мозъка сякаш отказва да приеме тази тъй простичка информация
Мъжът замахна с ръка и мигом до масата на момичето се появи още една,с разложено тяло върху нея,вонята от него беше непоносима.Момичето извърна глава и се закашля,неспособна да издържи.
-Какво си ти?-гледаше го право в очите въпреки,че беше ужасена,но не можеше да отлепи погледа си от него,сякаш я беше хипнотизирал.
-Аз съм магьосник.Сключих сделка със Сатаната за повече сила и сега като я имам мога да върна Ариана.
Тя вече знаеше,никога нямаше да си тръгне от тази стая.Тук щеше да свърши живота й,всичките й мечти,всички копнежи и планове щяха да свършат именно тук,от нея нямаше да остане нищо,само купчина кръв и вътрешности.
-Моята любима,най-прекрасното същество,което някога съм виждал.С бяла нежна кожа,като твоята,най-изразителните зелени очи,а косите и бяха черни,черни като катран,черни като душата й.Той ми я отне,но сега ще я съживя.От нея остана само един скелет.Затова,трябваше да сглобя тялото й наново,всеки един орган,всичко и тук идва вашата роля.За да бъдем отново заедно,завинаги.Любовта казват е най-възвишеното чувство,не си ли съгласна.Но стига толкова приказки.Да започваме-спря да остри кинджала и се доближи до масата,сваляйки качулката си.Момичето онемя,очакваше злобен старец или поне ужасно отблъскващ грозник,но това което видя я смая-Когато си роб на дявола си има своите преимущества,мила.
С тези думи заби кинджала в рамото и,момичето започна да пищи и да вие от болка.Мъжът сякаш се наслаждаваше на агонията и,докато не му омръзна и с един замах на ръката я накара да замлъкне.Тя стоеше напълно вкаменена,не можеше да помръдне и на милиметър,но вътрешно се гърчеше от болката,всяка клетка в нея крещеше безмълвно.Мъжът извади ножа и започна да припява на някакъв странен език.Ножът беше остваил идеално прав разрез,където заби куката.Започна бавно да издърпва кожата на момичето.Цялата маса беше станала в кръв,сълзи течаха по лицето й,вътрешностите и сякаш изгаряха.Беше се напикала от агонизиращата болка,да те съдерат като някое диво животно и то докато си жив.Първото парче,което мъжът одряза от нея беше с размера от рамото до китката и.Той се приближи до разложения труп и нежно постави парчето кожа върху това,което трябваше да бъде рамо на нещото върху масата.Завърна се до момичето и й позволи да говори.Изпитваше такава сила,докато накълцваше всичките си жертви.Колко беше убил,и той не помнеше бройката им вече,но с този елемент всичко щеше да е най-после готово,последното парченце от пъзела.Момичето крещеше от болката,мястото където беше отрязал кожата кървеше ужасно много.Но нямаше време да се бави,зае се и с другата и ръка,този път наслаждавайки се на виковете й.Отне му почти цяла вечер да свали всеки инч от кожата й,това което остана вече му беше противно,нямаше нищо общо с момичето .Тя беше още жива,едва,но жива.Отдавна беше спряла да крещи от болка,сега беше забелила очите,плувнала в кръв и стомашни сокове.Магьосникът се обърна към другата маса,тук работата му беше приключила,тя вече беше ненужда вещ.Започна да припява стария ритуал,знаеше го наизуст от постоянното му повтаряне през всички тези години.Момичето наистина беше още живо,то погледна към своя мъчител.Изведнъж силна вихрушка се изви в стаята,червена светлина огря всичко наоколо.Идваше от трупа на другата маса.Чу се оглушителен трясък и силен глас,крещящ от възбудата,декламентиращ древния език.Миг по-късно кожата започна да се врязва в нещото,очните ябълки паснаха идеално в празния череп,всичко започваше да наляга малко по-малко в тялото.То не знаеше колко време беше минало,когато от другата страна тя отвори своите очи и се изправи,чу ликуващия вик на некромансера.Затвори очи,а живота я напусна.За нея всичко приключи тук на тази маса,а за всички останали тепърва предстоеше.

[stanev]

ЛЕГЕНДА
Т - груба грешка
Т - не толкова груба грешка
Т - предложение


Момичето се събуди от дрънченето на вериги,някъде близо около нея. изреченията се делят с интервал Болката в главата й пулсираше.Отвори очи и се огледа.Мястото й беше напълно непознато и нямаше никаква идея как се беше озовала тук. Последното, което помнеше, е как се прибира късно вечерта от една приятелка. Намираше се в тъмна, не много голяма стая, където не проникваше никакъв лъч светлина.Нямаше прозорци,от което тя заключи, че се намира в някое мазе. Вдиша дълбоко въздух, за да се успокои, миризмата прогори дробовете й. Вонеше на старо, плесенясало място.Но не оттам идваше тревогата й.Най-страшна и натрапчива беше миризмата на мърша и на разложено ( тавтология ).Момичето направи опит да се изправи, но изпадна в още по-голям ужас, когато осъзна,че ръцете и краката и са оковани към някаква ???.Направи втори, след това трети опит ( още един, и още един - по-благозвучно ), докато накрая започна да се мята паникьосана на масата. Веригите не помръдваха. Хиляди мисли минаваха през главата й ”Нека ( Дано? ) да е само сън” - молеше се то в няма молитва,отправена към Всевишния. ”Това се случва само във филмите на ужасите,не и на добри и работливи момичета като мен” Чу се клокочене, но твърде тихо,за да може да определи какво точно беше ( откъде/от какво идваше - току-що го определи какво е ). Идваше от някакъв коридор, към който водеше врата,която допреди малко изобщо нямаше. Миг по-късно високата фигура на мъж влезе в стаята.Момичето отправи ужасения си поглед към това,което беше в ръцете на мъжа,а именно остра кука,голяма колкото човешка длан, и кинжал,изписан с кървавочервени символи. Мъжът беше облечен в черна роба с качулка и тя още не беше видяла лицето му. ( "отправи погледа си" не е ли леко банално? )
-Кой си ти? Какво искаш от мен? - изстреля въпросите си бързо, все още надявайки се това да е номер, скроен от приятелите й.
-Нима има значение кой съм,след като и ти ще свършиш като предишните.
-П-предишните?- едва изрече,студ започна бавно пълзи по тялото й.Страхът вече се беше загнездил в съзнанието й,бавно беше прокарал острите си нокти по тялото й, докато не се бяха забили в сърцето й, взимайки надмощие над всяко друго чувство.От мъжа до нея се усещаше ( лъхаше? ) някаква зла сила. Цялата стая вибрираше от тази мощ,а в нея сякаш се забиваха хиляди игли от това зло. ( Ако "цялата стая вибрира, то ясно е, че ще се "усеща". Тук имаш недомислица. )

-Да, всички останали, необходими ми да я върна. ( Които ми бяха необходими, за да си я върна...) Всички те дадох своя дял, а сега е твой ред.Искам кожата ти - отвърна й мъжът, вперил черните си като въглени очи в нейните. ( използвай друго сравнение, това е изтъркано )
-К-кожата ми ли? - тя изкрещя в неистов ужас. ( Ти пробвала ли си да заекваш, крещейки? ) Започна да се мята на масата,правейки последен отчаян опит да се освободи от изверга. Но напразно,той насочи ръката си към нея, тялото й веднага реагира на команда,дадена от него и замря, убивайки последната й надежда.
-Така е по-добре.Имаш невероятна кожа,отдавна търся тъй чиста и невинна кожа като твоята.
-Моля те, моля те пусни ме. - замоли се момиче със сълзи на очи.- Не ти трябвам,моля те.
Интересно е как в един момент мозъка отказва да възприеме информацията,която ни застрашава.И дори всичките ти други сетива да работят на макс ( разговорният израз нарушава ритъма ), адреналинът да е задвижил сърцето ти в невероятно бърз ритъм, ушите ти да бучат от бумтенето и притока на кръв, въпреки всичко това мозъкът сякаш отказва да приеме тази тъй простичка информация.
Мъжът махна с ръка и мигом до масата на момичето се появи още една,с разложено тяло върху нея,вонята от него беше непоносима.Момичето извърна глава и се закашля,неспособна да издържи.
-Какво си ти? - гледаше го право в очите въпреки, че беше ужасена, но не можеше да отлепи погледа си от него,сякаш я беше хипнотизирал.
-Аз съм магьосник. Сключих сделка със Сатаната за повече сила и сега, когато я имам, мога да върна Ариана.
Тя вече разбираше, че никога нямаше да си тръгне от тази стая.Тук щеше да свърши живота й, всичките й мечти, всички копнежи и планове щяха да свършат именно тук, от нея нямаше да остане нищо, само купчина кръв и вътрешности. ( оксиморон )
- Моята любима, най-прекрасното същество, което някога съм виждал.С бяла нежна кожа, като твоята, с най-изразителните зелени очи,а косите и бяха черни,черни като катран, черни като душата й. Той ми я отне,но сега ще я съживя.От нея остана само един скелет. Затова,трябваше да сглобя тялото й наново, всеки един орган, всичко и тук идва вашата роля.За да бъдем отново заедно, завинаги. "Любовта", казват, "е най-възвишеното чувство.",не си ли съгласна? Но стига толкова приказки.Да започваме - спря да остри кинджала и се доближи до масата, сваляйки качулката си. Момичето онемя, очакваше злобен старец или поне ужасно отблъскващ грозник, но това което видя я смая:
Да си роб на дявола си има своите преимущества,мила.
С тези думи заби кинжала в рамото и,момичето започна да пищи и да вие от болка. Мъжът сякаш се наслаждаваше на агонията и, докато не му омръзна и с един замах на ръката я накара да замлъкне.Тя стоеше напълно вкаменена,не можеше да помръдне и на милиметър,но вътрешно се гърчеше от болката,всяка клетка в нея крещеше безмълвно. Мъжът извади ножа и започна да припява на някакъв странен език. Ножът беше оствил идеално прав разрез,и там той заби куката.Започна бавно да издърпва кожата на момичето.Цялата маса беше станала в кръв,сълзи течаха по лицето й,вътрешностите и сякаш изгаряха.Беше се напикала от агонизиращата болка, да те съдерат като някое диво животно и то докато си жив.Първото парче,което мъжът одряза от нея беше с размера от рамото до китката и.Той се приближи до разложения труп и нежно постави парчето кожа върху това,което трябваше да бъде рамо на нещото върху масата.Завърна се до момичето и й позволи да говори. Изпитваше такава сила,докато накълцваше всичките си жертви. Колко беше убил, и той не помнеше бройката им вече, но с този елемент всичко щеше да е най-после готово,последното парченце от пъзела.Момичето крещеше от болката,мястото, където беше отрязал кожата кървеше ужасно много.Но нямаше време да се бави,зае се и с другата и ръка,този път наслаждавайки се на виковете й.Отне му почти цяла вечер да свали всеки инч от кожата й, това което остана вече му беше противно, нямаше нищо общо с момичето .Тя беше още жива, едва, но жива.Отдавна беше спряла да крещи от болка,сега беше забелила очите,плувнала в кръв и стомашни сокове.Магьосникът се обърна към другата маса,тук работата му беше приключила,тя вече беше ненужда вещ. Започна да припява стария ритуал, знаеше го наизуст ( интересно как би си го припявал иначе ) от постоянното му повтаряне през всички тези години.Момичето наистина беше още живо. То погледна към своя мъчител. Изведнъж силна вихрушка се изви в стаята, червена светлина огря всичко наоколо. Идваше от трупа на другата маса. Чу се оглушителен трясък и силен глас, крещящ от възбудата, декламентиращ древния език. Миг по-късно кожата започна да се врязва в нещото,очните ябълки паснаха идеално в празния череп,всичко започваше да наляга малко по малко в тялото.То не знаеше колко време беше минало,когато от другата страна тя отвори своите очи и се изправи,чу ликуващия вик на некромансера.Затвори очи,а живота я напусна.За нея всичко приключи тук на тази маса,а за всички останали тепърва предстоеше.



Поправих граматичните и някои стилистични грешки по свое усмотрение. Отдавна не съм правил това, така ч е евъзможно аз самият да съм допуснал глупости, за което моля да бъда извинен. Няма да се изказвам за самия текст, понеже това е работа на по-компетентни хора.
Написала си го, продължавай да пишеш... ще стане. Вярвам в теб!

[Anila]

Благодаря много за поправките.Това е първото нещо,което пиша и ми беше малко трудно,но се надявам,че за в бъдеще ще стават по-добри

[stanev]

Вярвам в теб!

[Radiant Dragon]

Аз също ако мога да направя дребно предложение:
Не е по-добре да се използва думата "некромант", а не "некромансер"?
Доколкото знам, в българския е навлязъл първият вариант.