разликата е в това че надписа от печата във втория вариант е ..по изместен с 1 идея. вече имаме и трети вариант, който е одобрен от целия клуб. разликите пак са малки.
И аз за трети гласувах, но бих дала предложение с една идея да се засили АВТОРЪТ. Леко се губи на фона на червеното ОДОБРЕНО и е с по-малки букви. За мен - ако правилно съм разбрала, че е Мартин - да се помисли за акцент графичен върху него - или големина на шрифта, или цвятм или самият шрифт да е по с характер. В момента ми се чини, че червеното от ОДОБРЕНО го минава (заглушава). Инак другото е СУПЕР
Популяризирам при мене си - покрай конкурса сума ти изр... талантливи млади автори ми влезнаха у блогчето да видят коя е киселата лелка , която им казва, че не заслужават книжна слава. А някои даже са положително настроени
Следващия вторник, 18 юни, ще има читателско обсъждане на двете части на романа в клуб „Иван Ефремов“: Културен дом „Средец“ – София, ул. Кракра 2А, стая 213, от 20 до 21:30. Заедно с разговор за „Тринайсетте цвята на дъгата“.
So
I read it. The good thing about it is that I can read the sequel whenever I want.
Хареса ми, че чак към ~ 30 стр. Леона се зажалва, че е сама - че чак тогава се появи обобщение за нея от нея.
Стр. 35: "Какво беше тя преди да се появи Етиен?"
Хареса ми, че няма излишни въведения, а всичко се научава в движение.
Мъчителна ми е тази привъзраност между Леона и Етиен. Почти безкрайно.
И отношенията Етиен-Дел, Етиен-Мая, Кериан-Мая.
Но почти за всичко приветствам начина, по който са предадени.
Иначе са ми мъчителни и Марко-Леона, Леона-Тони (+ утешително второто). Защото ограничената среда не позволи като малка да имам нормално приятелство с момче. Това досега ме измъчва с отпечатъка си. Мо има приятелка от "детинство". Е, от началото на гимназията, доколкото знам. Но аз такъв аналог нямам. И това е празнина. Винаги съм мислела, че е невъзможно. Да се общува нормално с момче преди зряла възраст. Защото всички се правеха на идиоти. Приятелството между момче и момиче беше табу, защото непременно означаваше нещо. Затова си мислех, че е невъзможно. И... завиждам на тумбите шумни лапетии от СМГ, които са смесени, а не еднополови. Енивей.
Забавлявах се на радостта на Леона, когато откриваше реакциите на Етиен на екраните. Може би това ми беше най-мило и гениално.
Незаядливи забележки към илюстрациите естествено, че имам.
Веждите на корицата са неестетично тънки. Това Мо би държал да ви го каже.
На първата и втората картинка гърдите на Леона са големи!
На втората има носле като "аватарец".
Стр. 96 - картинка на Етиен и Мая на двеутажното легло. Преди страница и нещо пише, че тя е светлокоса. Макар че от първия миг през цялото време упорито си я представям с тъмна къса права коса.
Измъчените обяснения на Мая за Кериан и неясните реакции на Етиен ми се щеше да ги няма, но пък едва ли е било възможно.
И Кериан беше повърнал, за бога, а те са се целунали и тя само си изтри блузата с омразно ментова кърпичка! Всички знаем Pearl Harbor!
Имената няма да ги коментирам, защото това винаги е прекалено субеткивно и съм чела особено грозни забележки!
_________
Прииска ми се отново да прочета "Градът и звездите" на Артър Кларк.
И май е крайно време отново да опитам и да се преборя (try and) с "Къде отиде Шан-Халам-Ачук?"
„Бесовете ви чувам“ ~Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
В момента не мога да коментирам другите работи, дето съм мислела да коментирам, защото НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!!! НЕ ИЗДЪРЖАМ!!!
КОЙ ВИ Е КАЗАЛ, ЧЕ ПРИ 99,(9)% пред "като" се пише ЗАПЕТАЯ, ГОСПОДИ, БОЖЕ МОЙ!!!
С ей такива огромни букви искам да пиша!!!!!!!!!!!!!!!!!
Вън съм от кожата си, въпросът изобщо не опира до корекция, не! Не е заради тази моя свръхусетливост, не! Всъщност е! Тези запетаи пред като ме убиват! Ще вляза в лудница заради тях!!! Накъсват мисълта ми! Кой ви каза, че се пише запетая?! Не обвинявам никого! Просто след като на почти всички места има такава запетая, явно имате теория за нея!!! Но аз умирам! Умирам! Души ме! Не знам как ще приключа второто Добро!!! Остават ми цели 17 листа официален текст, а ще пукна! Чашата преля отдавна. Мисля, че търпях в цялата първа книга. Когато продължи и във втората, обезумях!
"Добра съм, като теб." за мен значи "Добра съм. Като теб." Ето така ми се накъсва и е тера патологична тази запетая! Не мога да опиша колко ме боли от нея в десетките ѝ повторения, защото така сте написали Доброто в Казанлък, със сравнения, с наслагващи, подчертаващи сравнения. И почти всичките са със запетая, Боже опази! Не съм филолог психопат, който да се побърква от една запетая. Побърквам се от безкрайни повторения на едно и също явление!
Някой да се помоли за агонията ми до края на книгата... Не знам как ще я дочета
„Бесовете ви чувам“ ~Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.