) за около 40 години или по-малко.Обаче в случая имам друга питанка, за която моля за помощ.
Става въпрос за запазването на американското звучене а-ла Стивън Кинг, пишещ за "Сърца в Атлантида" и детската част на "То", без същевременно книгата да стане гадна за четене.
Очевидно е, че превод на имената на улици, градове, езера и т.н. не се прави. Гробището е на Пауър Хил, бръснарницата "Долар" - на "Мърчантс Стрийт".
В по-старите американско-звучащи американски книги се повтаря до втръсване "мистър", "мисис", "мис" и т.н., което мисля лееекинко да го избегна и преводът да не пострада от това, щото ми се гади от мистъровци, особено предвид, че говорим за 70-те години и книгата е щастливо-учтива от единия до другия край, а героите изпадат в потрес, ако се спомене по-мръсна дума от "леле".
Обаче остава въпросът за превеждането/непревеждането на прякори и имена на предмети и животни...
От една страна, голяма част от "американското" звучене на Америка за мен са именно имената. Светът не е същият и Америка не е Америка, ако колелото ти се казва Ракета, а не Рокет, кучето ти е Тропчо, а не Тъмпър... обаче не съм убедена, че това е валидно и за чудовището в реката, ако му викат Олд Моузис вместо Стария Мойсей или ако The Lady в българския текст е Лейди/Лейдито, а не Дамата, примерно.
Та... събирам мнения. КОЯ Америка ви звучи по-американско и предпочитате да я прочетете?
Тази...
Обърнах се. Гейвин изписка и се хвана за врата ми с две ръце, като едва не ме удави.
Видях силуета на Олд Моузис – огромен, ужасяващ и спиращ дъха – да изниква от водата като жив блатен пън.
...
Олд Моузис смърдеше като реката по обед: на блато, на пара и на гнойна гнилоч. Да се каже, че уважавах този изумителен звяр би било изключително омаловажаване. Но точно в този момент копнеех да съм където и да е другаде на земята, дори в училище. Само дето нямах много време за копнежи, понеже змийската глава на Олд Моузис започна да се спуска към нас като предния край на парна лопата и чух съскането от разтварянето на челюстите му. Отстъпих, крещейки на Гейвин да ме пусне, но той не посмя. Ако бях на негово място, аз също не бих могъл да се пусна. Главата се насочи към нас, но междувременно успях да отстъпя от предната стая в тесен коридор – който със сигурност не знаех, че се намира там – и челюстите на Олд Моузис се удариха в касата на вратата от двете ни страни едновременно. Това май го вбеси.
... или пък тази...
Знаете какво става, ако докоснете с пръст дъното на собственото си гърло, нали? Е, същото важи, очевидно, и за чудовищата. Стария Мойсей издаде задавен звук със силата на изстрел във варел. Главата му се дръпна и метлата изчезна, със заседнала в гърлото му царевична шума. После – и това е единственият начин, по който съм способен да го опиша – Стария Мойсей блъвна. Истината ви казвам. Чух плискането на течност и от устата му шурнаха какви ли не ужасии. Около нас се разхвърчаха риби, които все още подскачаха, но имаше и отдавна умрели, смесени със смрадливи рачета, коруби от костенурки, мидени черупки, лигави камъни, тиня и кости. Миризмата беше... ами, можете да си я представите. Беше стотици пъти по-зле, отколкото когато в училище хлапето на чина пред теб повърне сутрешната си каша. Топнах главата си под водата, за да се отърва от смрадта и, разбира се, Гейвин също се потопи, независимо дали му харесваше или не. Под повърхността си казах, че Стария Мойсей определено трябва да подбира по-внимателно какво точно забърсва от дъното на Текумзе.
П.С. Сори за текста, не е лъскан още.
----
... и бележката под линия
: Американците от ДНЕС са хора, които при прочитането на тази книга ще отбележат за себе си, че тя трябва да се забрани. В нея има насилие над деца (шляпат ги по дупетата), има прояви на педофилия (хлапе се качва в кола на непознат, който го кани в нея...), деца се шляят ненадзиравани из града, деца РАБОТЯТ (о, ужас!!!!) физически труд, въобще има всякакви други ужасни и недопустими неща вътре. А, да не забравим, има и учители, които обиждат децата и ги удрят. Кошмар! Наистина ми е странно как тази книга не е била или окастрена, или забранена напълно, дори като оставим настрана сексизма, расизма и други разни подобни описани в нея неща.
