В почти последния момент първите две места се размениха. 
http://fantasylarpcenter.com/index.php/fanta_irena/events/competition/136-klasirane
Кал wrote: В гмежта от туловища се мярва пролука, и тя мигновено се плъзва през нея, и по-нататък, покрай преградата, по прохода, по-бързо, плавно, преливай от пета на пета, от катà на катà...
Петата ѝ висва сред празното, и тя полита надолу. Превърта се, ходилото ѝ потърсва опора, открива, оттласква се, променя посоката, пада, надолу, надолу, бърз хват, дъга, наляво, по пръстите ѝ полепва влага. Тялото ѝ фучи през мрака като кобилка, прегризала повода си. Косите ѝ плющят и се веят, като опашката на кобилката.
Това падане няма край, хоп, сега и другата ръка се захваща, снагата ѝ прави мах, оборот, пуска, полита, пак, праааас!, през преграда – паяжина? плат? Това падане няма край...
Тиана - тоя тип писане ли имаш предвид с „описанията, когато използват твърде много (излишни) подлози или твърде много (прости) подробности“?
Ух, не, това горното е стил на писане, а онова, за което аз говоря, е вследствие от а.недостатъчен писателски опит, б.пряко следване на писаните правила за български език или в.липса на креативност за описания. Ако още не съм разбрана, както подозирам, ще се наложи да потърся в милионите текстове, просто не се сещам за конкретен пример в момента.
) и ви приканвам да ги прочетете от 
Не пролет ме е хванала, ами сто бяса ми дърпат краката в различни посоки...